Най-високият ръст в бюджета на НЗОК е за медицинските изделия
Най-високият растеж в бюджета на НЗОК на годишна база е за медицинските произведения. Това излиза наяве от стенограмата от съвещанието на Надзорния съвет на Здравната каса, извършено на 30 май.
„ През 2024 година по отношение на 2023 година имаме растеж със 17%. Сега с новите групи още 20 млн. лева за пет години вършим 100 млн. лева бюджет единствено за медицински произведения “, споделя шефът на Касата доцент Петко Стефановски.
По думите на подуправителя проф. Момчил Мавров повода за непрекъснатото повишаване на разноските е, че всяка година влизат нови групи и подгрупи медицински произведения с бюджетно влияние с сред 10 и 20 млн. лева „ Те не се осъществят изцяло, тъй като се заплащат след оценка на здравните технологии. Т.е., до края на годината ще имаме бюджетно влияние за новите групи и подгрупи медицински произведения някъде към 7-8 млн. лева Обаче имаме 16% растеж в болнична помощ. Има си пропорционална взаимозависимост сред размера болнична помощ и прилаганите в болничната помощ медицински произведения “, споделя той.
Според представителя на работодателите в Надзорния съвет проф. Григор Димитров би трябвало да се направи „ деликатен разбор “, защото при медицинските произведения са най-големите доплащания от популацията след медикаментите и те „ нервират най-вече хората “.
„ Ако желаеме да решим казуса с доплащането, това значи да вдигнем бюджета за медицинските произведения съвсем двойно. А в случай че желаеме да създадем механизъм, с който да ограничим този скок всяка година с 20 – 22% на медицинските произведения – той се движи сред 16-17% до 23-24% – би трябвало да прехвърлим повече медицински произведения в доплащане. От кое да избягаме в тази ситуация? “, дава отговор проф. Мавров.
Представителят на синдикатите в Надзора доктор Иван Кокалов отбелязва, че би трябвало да се избере различен метод на финансиране. „ Това, което приказва Българският лекарски съюз, е правилно. Не можем да стоим с 8% вноска и да желаеме всичко да се покрива. Вижте в системите по какъв начин се възстановяват тези неща “, декларира той.
Проф. Димитров напомня, че през 2010 година от запаса на Касата бяха върнати в Централния бюджет 1,2 милиарда лева „ Да не забравяме, че господин Дянков ни отнесе 1.2 милиарда лева и настрана 200 млн. лева ги отнесе към бюджета на Министерство на здравеопазването. Така че, когато имаме недостиг, ще им напомним, че имат да ни връщат от вноски 1.4 милиарда лева “, безапелационен е той.
Очакваният недостиг за Здравната каса от над 300 млн. лева към този момент се оказва мощно пресилен, излиза наяве още от стенограмата. За март 2025 година лечебните заведения за болнична здравна помощ, реализатори на активността, са отчели над 54 млн. лева, а за м. април – 15.7 млн. лева
„ Най-простото пояснение за тази разлика е, че месец април е първия месец, в който има към този момент утвърден бюджет на НЗОК за 2025 година и разгледахме прогнозните бюджети на лечебните заведения. На множеството от тях бюджетите бяха вдигнати, надлежно надлимитното възнаграждение спадна. Те се успокоиха, че ще получат над лимита, плюс това ние им вдигнахме индикативните стойности “, споделя доцент Стефановски. Утвърдената стойност за лечебните заведения в страната през март е била 323 млн. лева, а през април – 346 млн. лева
Пълния текст на стенограмата може да видите
„ През 2024 година по отношение на 2023 година имаме растеж със 17%. Сега с новите групи още 20 млн. лева за пет години вършим 100 млн. лева бюджет единствено за медицински произведения “, споделя шефът на Касата доцент Петко Стефановски.
По думите на подуправителя проф. Момчил Мавров повода за непрекъснатото повишаване на разноските е, че всяка година влизат нови групи и подгрупи медицински произведения с бюджетно влияние с сред 10 и 20 млн. лева „ Те не се осъществят изцяло, тъй като се заплащат след оценка на здравните технологии. Т.е., до края на годината ще имаме бюджетно влияние за новите групи и подгрупи медицински произведения някъде към 7-8 млн. лева Обаче имаме 16% растеж в болнична помощ. Има си пропорционална взаимозависимост сред размера болнична помощ и прилаганите в болничната помощ медицински произведения “, споделя той.
Според представителя на работодателите в Надзорния съвет проф. Григор Димитров би трябвало да се направи „ деликатен разбор “, защото при медицинските произведения са най-големите доплащания от популацията след медикаментите и те „ нервират най-вече хората “.
„ Ако желаеме да решим казуса с доплащането, това значи да вдигнем бюджета за медицинските произведения съвсем двойно. А в случай че желаеме да създадем механизъм, с който да ограничим този скок всяка година с 20 – 22% на медицинските произведения – той се движи сред 16-17% до 23-24% – би трябвало да прехвърлим повече медицински произведения в доплащане. От кое да избягаме в тази ситуация? “, дава отговор проф. Мавров.
Представителят на синдикатите в Надзора доктор Иван Кокалов отбелязва, че би трябвало да се избере различен метод на финансиране. „ Това, което приказва Българският лекарски съюз, е правилно. Не можем да стоим с 8% вноска и да желаеме всичко да се покрива. Вижте в системите по какъв начин се възстановяват тези неща “, декларира той.
Проф. Димитров напомня, че през 2010 година от запаса на Касата бяха върнати в Централния бюджет 1,2 милиарда лева „ Да не забравяме, че господин Дянков ни отнесе 1.2 милиарда лева и настрана 200 млн. лева ги отнесе към бюджета на Министерство на здравеопазването. Така че, когато имаме недостиг, ще им напомним, че имат да ни връщат от вноски 1.4 милиарда лева “, безапелационен е той.
Очакваният недостиг за Здравната каса от над 300 млн. лева към този момент се оказва мощно пресилен, излиза наяве още от стенограмата. За март 2025 година лечебните заведения за болнична здравна помощ, реализатори на активността, са отчели над 54 млн. лева, а за м. април – 15.7 млн. лева
„ Най-простото пояснение за тази разлика е, че месец април е първия месец, в който има към този момент утвърден бюджет на НЗОК за 2025 година и разгледахме прогнозните бюджети на лечебните заведения. На множеството от тях бюджетите бяха вдигнати, надлежно надлимитното възнаграждение спадна. Те се успокоиха, че ще получат над лимита, плюс това ние им вдигнахме индикативните стойности “, споделя доцент Стефановски. Утвърдената стойност за лечебните заведения в страната през март е била 323 млн. лева, а през април – 346 млн. лева
Пълния текст на стенограмата може да видите
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ