Краят на митичния кръг Монтерей
Най-видните негови представители бяха ген. Любен Гоцев и Виктор Вълков
Със гибелта на Виктор Вълков завършва и една прелюбопитна сюжетна линия от прехода - за думите и делата на хората от така наречен кръг “Монтерей”, написа
Монтерей е град в Калифорния, Съединени американски щати. Намира се на към 2 часа път южно от Сан Франциско. Известен е с най-голямата езикова школа, която кове фрагменти за щатската дипломация.
“Монтерей” се споделяше и столичен ресторант на ул. “Фредерик Жолио-Кюри” №18 в кв. “Изток”. Той придобива славата на център, в която група мъже с разнообразни профили - о.з. генерали, дипломати, депутати, предприемачи, политици и държавници - вършат тайни срещи и скрито дърпат конците на ръководството в страната.
Най-видните хора в този кръг са ген. Любен Гоцев и Виктор Вълков. До 1989 година първият е офицер от външното разузнаване и дълготраен зам.-министър на Министерство на външните работи, по-късно е външен министър във втория кабинет “Луканов”.
Вторият е чиновник в системата на външната търговия и завеждащ отдела за интернационалните връзки на Български земеделски народен съюз, помощник на Държавна сигурност. След това е водач на Български земеделски народен съюз, вицепремиер и началник на Министерство на външните работи в държавното управление на Димитър Попов и дипломат в Турция и Хърватия.
И двамата настояват, че в “Монтерей” не е имало никаква тайна активност. Просто другари и познати се събирали всеки вторник на обяд в ресторанта и си говорели за нещата от живота. Броят на присъстващите бил друг - 5, 10, 15...
И всеки самичък си плащал сметката.
Виктор Вълков споделяше, че те са единствено приятелско-пенсионерска компания. Групата била в променлив състав и на прословутите вторнишки обеди идвали разнообразни хора.
Денят вторник бил определен, тъй като не всички били пенсионери, а за работещите понеделникът нормално е изпълнен с оперативки, планьорки и значими настоятелен срещи.
Приживе Любен Гоцев ми описа по какъв начин се е родила концепцията за обедите. След като се прибира като дипломат от Загреб, Виктор Вълков му предлага да обядват дружно всеки вторник.
Първоначално се събират в ресторант на ул. “Оборище”, покрай Бюро за обслужване на дипломатическия корпус. Вълков е като същински посланик - поддържа връзка и с леви, и с десни, желае “някак си да бъде в средата” по думите на Гоцев.
Там в действителност се събират хора от всевъзможен политически цвят. Например юристът Георги Марков идва по линия на “Левски” - и двамата с Вълков са запалени левскари. Чести посетители са някогашните вътрешни министри Виктор Михайлов и Богомил Бонев със брачната половинка си Нона Йотова, ген. Иван Драшков и други
Във времето следва кръгът “Банкя”. Виктор Вълков разказваше, че ходел там, с цел да се среща с приятели и сътрудници, тъй като от двете страни на ресторанта “Бялата къща” живеели най-хубавите му другари.
На дългите обеди в “Бялата къща” се събирали основно някогашни играчи от огромната политика и към момента настоящи предприемачи с избран интерес към търговията със специфична продукция и охранителната активност.
Тогава Бойко Борисов сочи точно този кръг като основател на компроматите против него, в това число и на абсурда “Буда”.
Един по-внимателен прочит открива общия знаменател - съвсем всички в кръга “Банкя” са някогашни служители на реда или хора от службите отпреди 1989 година и първите години на демокрацията.
Имената им не са толкоз известни и няма да приказват нищо на елементарните читатели: Ангел Стойчев, Евстати Гюров, Димитър Събев, Димо Кръстинов, Максим Димов, Иван Саздов... Във висшите кръгове на бизнеса и политиката обаче те са си доста известни.
После на Виктор Вълков му писва да пътува по 40 минути до родното място на Бойко Борисов и избира ресторант “Монтерей”, на ул. “Фредерик Жолио-Кюри”. И на Вълков, и на ген. Гоцев е належащо единствено да пресекат улицата - и двамата живеят в дипломатически блокове в кв. “Изток”.
Така се основават кръгът “Монтерей” и ореолът му, че надали не командва подмолно България. Лидерът несъмнено е ген. Гоцев, а тамадата и душата на компанията - Виктор Вълков.
Ген. Гоцев твърдеше, че първият, приписал тайната митична мощ на кръга “Монтерей”, бил Красимир Райдовски, офицер от Държавна сигурност и пресаташе на кабинета “Виденов”.
“После тоя приписва още малко, оня приписва още малко. И хората си викат: “Баах мама му, гледай ти каква била работата...”, споделяше ген. Гоцев. И се аргументираше по този начин:
“Ако бях конспиратор, нямаше да седна в “Монтерей” да ме гледат 100 души. Ще отида в някоя вила, в къща, някъде в Балкана, на скрито място...”.
После към тайните теории се включила и Татяна Дончева. Тя била огромна противничка на ген. Гоцев още от “генералското движение” в Българска социалистическа партия, оттова трансферира ударите си по “Монтерей”.
Ето част от постоянни и инцидентни клиенти на ресторанта и членове на кръга “Монтерей”.
Ген. Георги Ламбов - полицай и служител на реда от кариерата. Между 28 октомври 1994 и 19 февруари 1997 година е основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Полк. Любен Левичаров - някогашен антимафиот 1. Кадрови офицер от Държавна сигурност в софийското градско управление на Министерство на вътрешните работи.
Един от създателите и шеф на ЦСБОП - Централна работа за битка с проведената престъпност. Сред основателите е и на Федерацията по карате в България, има четвърти дан.
Полк. Чавдар Чернев - потомствен служител на реда. Оглавява софийската полиция през смутните 1990-1991 година - времето, в което се раждат първите героичен групировки. След като напуща Министерство на вътрешните работи, Чернев основава десетки компании - съвсем всичките в съдружничество със сътрапезници от “Бялата къща”. Един от учредителите на придвижване ГОРД с водач Слави Бинев.
Ген. Иван Драшков - шпионин във Второ основно ръководство на Държавна сигурност. След измененията е шеф на Националната работа за сигурност и зам.-директор на ДАНС. Заради тези обеди обаче Драшков имал проблеми със своя началник ген. Атанас Атанасов, който му забранявал да ги посещава.
Ген. Иван Чобанов - шпионин втора степен в Държавна сигурност. Съветник по проблемите на сигурността на президента доктор Желю Желев. Бил е шеф на Националната работа “Сигурност” и основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Виктор Михайлов - някогашен вътрешен мистър в държавното управление на проф. Любен Беров (1992-1994). След това управлява службата за трудносъбираеми вземания на БЗК, от 1996 година е юрист
Димитър Иванов - някогашен офицер от Държавна сигурност, последният началник на 6-и отдел. От 1991 до 1996 година е вицепрезидент на “Мултигруп”. Предприемач, публицист, историк, професор в УниБИТ и държавник.
Ивайло Трифонов - политик и академик. От 1990 до 1994 е шеф на канцеларията на президента доктор Жельо Желев. През 1994-1995 година е вицепремиер в кабинета “Инджова”. Между 1997 и 2001 година е дипломат в Югославия.
Нестор Несторов - някогашен градски прокурор на София. Свален от поста и пратен като редови обвинител в районна прокуратура за 3 година поради закъснение на делото “Папазки” и несъблюдение на наложителните инструкции на по-висши прокурори.
Иван Петров - някогашен апелативен прокурор. Уволнен от Висш съдебен съвет за контакти с плевенския предприемач Красимир Георгиев - Красьо Черния.
Румен Петков - политик. Министър на вътрешните работи в кабинета “Станишев”. Принуден е да подаде оставка. Сега е водач на партията АБВ.
“Той е идвал в “Монтерей”, само че по здрач, а не на тези популярни вторнишки обеди, които не знам за какво назовават секрети и секретни”, споделяше Виктор Вълков.
Максим Димов - народен представител от Движение за права и свободи в 37-ото Народно събрание. Бизнесмен, прочут като ковчежник на Национална движение „Симеон Втори".
Иван Стаменов - някогашен зам.-министър на електрониката.
Иван Миронов - банкер. Бивш началник на Балканбанк.
Христо Христов - министър на външната търговия и на външноикономическите връзки до 1989 година
Георги Нанев Вутов - зам.-министър на външната търговия от Живково време. Полковник от Държавна сигурност по линия на външното разузнаване. Съден за корупция през 1982 година по процеса против Живко Попов и фонд “13 века България”. През 90-те години е оправдан от Върховния съд.
Младен Мутафчийски - предприемач, дълготраен началник на “Кинтекс”. Собственик на първокласния хотелски комплекс “Хелена ризортс” в Слънчев бряг, класиран 8 години в топ 100 на хотелите в света. Почетен консул на Република Сан Марино в България.
Георги Танев - зоотехник и политик. Министър на земеделието в държавното управление на проф. Любен Беров.
Димо Кръстинов - търговец. Син на проф. Генчо Кръстинов, учредител на сърдечната хирургия в България.
Веселин Балевски - футболист от “Левски”. През 1985 година тимът е девоенизиран и той поставя завършек на кариерата си, въпреки да е единствено на 26 години. Започва работа в отдел “Задгранични паспорти” в Министерство на вътрешните работи. Член на ИК на БФС. Съветник на Иван Костов по въпросите на младежта и спорта.
Михаил Касабов - футболен функционер. Бил е чиновник на ФК “Левски” и шеф на интернационалния отдел в БФС. Сега е първи вицепремиер на футболния съюз.
Димитър Пенев - Стратега от Мировяне. Футболист на ЦСКА и треньор, извел тима до 4-ото място ва международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година
Светослав Мичев - народен представител от Българска социалистическа партия. Съден и оневинен за занемареност като шеф на Държавната организация за бежанците. Ген. Гоцев споделяше за него, че е “позитановец и станишевист 150 процента”.
Маргарита Михнева - публицист. Поканена персонално от Вълков, за който споделя, че се познават отпреди 1989 година Обстановката ѝ харесва и тя става постоянен член на сбирките.
Според нея към главното ядро на “Монтерей” постоянно присядал по някой досадник - да завърже някаква връзка, да помоли за услуга или работа, или просто да чуе някаква клевета.
За разлика от ген. Гоцев Виктор Вълков обичал да флиртува с публицистите и от време на време ги кани на обедите.
И тъкмо те взривяват бомбата на 29 януари 2014 година
На първата си страница вестниците излизат със заглавия, че Младен Михалев - Маджо, един от създателите на групировката СИК, обядвал в ресторант “Монтерей”, а ген. Гоцев ще избавя банката му
В изявление за “24 часа” генералът тогава изясни, че просрочен за обяда с към час. Когато влиза в ресторанта, вижда по какъв начин Маджо седи до Виктор Вълков. А до тях - красива кокона. Самият той сяда в другия завършек на масата и не разменя и дума с гостенина.
“Виктор не беше предизвестил никого за Маджо. Нито мене, нито някой различен от компанията - сподели още Гоцев. - Но е обикновено да го предложения, тъй като е член на борда на банката му Интернешънъл Асет Банк. Получава по пет бона на месец. А може и повече да са, разполага и с кола с водач. Но Виктор не го криеше това, то не беше загадка.”
Любен Гоцев умря на 7 октомври 2020 година Виктор Вълков ни напусна неотдавна - на 6 юли 2022 година
И двамата бяха умни и готови в специалностите си хора. И двамата са отлични дипломати и може би щяха да реализират още по-големи триумфи и самопризнания, в случай че живееха в друго време и при други публични връзки.
Може би и двамата са отнесли значими секрети със себе си. Като ученици от остарялата школа са послушали думите на оня кино воин, който споделяше, че същинските шпиони в никакъв случай не пишат записки.
Но това предписание от дълго време е нарушено...
Със гибелта на Виктор Вълков завършва и една прелюбопитна сюжетна линия от прехода - за думите и делата на хората от така наречен кръг “Монтерей”, написа
Монтерей е град в Калифорния, Съединени американски щати. Намира се на към 2 часа път южно от Сан Франциско. Известен е с най-голямата езикова школа, която кове фрагменти за щатската дипломация.
“Монтерей” се споделяше и столичен ресторант на ул. “Фредерик Жолио-Кюри” №18 в кв. “Изток”. Той придобива славата на център, в която група мъже с разнообразни профили - о.з. генерали, дипломати, депутати, предприемачи, политици и държавници - вършат тайни срещи и скрито дърпат конците на ръководството в страната.
Най-видните хора в този кръг са ген. Любен Гоцев и Виктор Вълков. До 1989 година първият е офицер от външното разузнаване и дълготраен зам.-министър на Министерство на външните работи, по-късно е външен министър във втория кабинет “Луканов”.
Вторият е чиновник в системата на външната търговия и завеждащ отдела за интернационалните връзки на Български земеделски народен съюз, помощник на Държавна сигурност. След това е водач на Български земеделски народен съюз, вицепремиер и началник на Министерство на външните работи в държавното управление на Димитър Попов и дипломат в Турция и Хърватия.
И двамата настояват, че в “Монтерей” не е имало никаква тайна активност. Просто другари и познати се събирали всеки вторник на обяд в ресторанта и си говорели за нещата от живота. Броят на присъстващите бил друг - 5, 10, 15...
И всеки самичък си плащал сметката.
Виктор Вълков споделяше, че те са единствено приятелско-пенсионерска компания. Групата била в променлив състав и на прословутите вторнишки обеди идвали разнообразни хора.
Денят вторник бил определен, тъй като не всички били пенсионери, а за работещите понеделникът нормално е изпълнен с оперативки, планьорки и значими настоятелен срещи.
Приживе Любен Гоцев ми описа по какъв начин се е родила концепцията за обедите. След като се прибира като дипломат от Загреб, Виктор Вълков му предлага да обядват дружно всеки вторник.
Първоначално се събират в ресторант на ул. “Оборище”, покрай Бюро за обслужване на дипломатическия корпус. Вълков е като същински посланик - поддържа връзка и с леви, и с десни, желае “някак си да бъде в средата” по думите на Гоцев.
Там в действителност се събират хора от всевъзможен политически цвят. Например юристът Георги Марков идва по линия на “Левски” - и двамата с Вълков са запалени левскари. Чести посетители са някогашните вътрешни министри Виктор Михайлов и Богомил Бонев със брачната половинка си Нона Йотова, ген. Иван Драшков и други
Във времето следва кръгът “Банкя”. Виктор Вълков разказваше, че ходел там, с цел да се среща с приятели и сътрудници, тъй като от двете страни на ресторанта “Бялата къща” живеели най-хубавите му другари.
На дългите обеди в “Бялата къща” се събирали основно някогашни играчи от огромната политика и към момента настоящи предприемачи с избран интерес към търговията със специфична продукция и охранителната активност.
Тогава Бойко Борисов сочи точно този кръг като основател на компроматите против него, в това число и на абсурда “Буда”.
Един по-внимателен прочит открива общия знаменател - съвсем всички в кръга “Банкя” са някогашни служители на реда или хора от службите отпреди 1989 година и първите години на демокрацията.
Имената им не са толкоз известни и няма да приказват нищо на елементарните читатели: Ангел Стойчев, Евстати Гюров, Димитър Събев, Димо Кръстинов, Максим Димов, Иван Саздов... Във висшите кръгове на бизнеса и политиката обаче те са си доста известни.
После на Виктор Вълков му писва да пътува по 40 минути до родното място на Бойко Борисов и избира ресторант “Монтерей”, на ул. “Фредерик Жолио-Кюри”. И на Вълков, и на ген. Гоцев е належащо единствено да пресекат улицата - и двамата живеят в дипломатически блокове в кв. “Изток”.
Така се основават кръгът “Монтерей” и ореолът му, че надали не командва подмолно България. Лидерът несъмнено е ген. Гоцев, а тамадата и душата на компанията - Виктор Вълков.
Ген. Гоцев твърдеше, че първият, приписал тайната митична мощ на кръга “Монтерей”, бил Красимир Райдовски, офицер от Държавна сигурност и пресаташе на кабинета “Виденов”.
“После тоя приписва още малко, оня приписва още малко. И хората си викат: “Баах мама му, гледай ти каква била работата...”, споделяше ген. Гоцев. И се аргументираше по този начин:
“Ако бях конспиратор, нямаше да седна в “Монтерей” да ме гледат 100 души. Ще отида в някоя вила, в къща, някъде в Балкана, на скрито място...”.
После към тайните теории се включила и Татяна Дончева. Тя била огромна противничка на ген. Гоцев още от “генералското движение” в Българска социалистическа партия, оттова трансферира ударите си по “Монтерей”.
Ето част от постоянни и инцидентни клиенти на ресторанта и членове на кръга “Монтерей”.
Ген. Георги Ламбов - полицай и служител на реда от кариерата. Между 28 октомври 1994 и 19 февруари 1997 година е основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Полк. Любен Левичаров - някогашен антимафиот 1. Кадрови офицер от Държавна сигурност в софийското градско управление на Министерство на вътрешните работи.
Един от създателите и шеф на ЦСБОП - Централна работа за битка с проведената престъпност. Сред основателите е и на Федерацията по карате в България, има четвърти дан.
Полк. Чавдар Чернев - потомствен служител на реда. Оглавява софийската полиция през смутните 1990-1991 година - времето, в което се раждат първите героичен групировки. След като напуща Министерство на вътрешните работи, Чернев основава десетки компании - съвсем всичките в съдружничество със сътрапезници от “Бялата къща”. Един от учредителите на придвижване ГОРД с водач Слави Бинев.
Ген. Иван Драшков - шпионин във Второ основно ръководство на Държавна сигурност. След измененията е шеф на Националната работа за сигурност и зам.-директор на ДАНС. Заради тези обеди обаче Драшков имал проблеми със своя началник ген. Атанас Атанасов, който му забранявал да ги посещава.
Ген. Иван Чобанов - шпионин втора степен в Държавна сигурност. Съветник по проблемите на сигурността на президента доктор Желю Желев. Бил е шеф на Националната работа “Сигурност” и основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Виктор Михайлов - някогашен вътрешен мистър в държавното управление на проф. Любен Беров (1992-1994). След това управлява службата за трудносъбираеми вземания на БЗК, от 1996 година е юрист
Димитър Иванов - някогашен офицер от Държавна сигурност, последният началник на 6-и отдел. От 1991 до 1996 година е вицепрезидент на “Мултигруп”. Предприемач, публицист, историк, професор в УниБИТ и държавник.
Ивайло Трифонов - политик и академик. От 1990 до 1994 е шеф на канцеларията на президента доктор Жельо Желев. През 1994-1995 година е вицепремиер в кабинета “Инджова”. Между 1997 и 2001 година е дипломат в Югославия.
Нестор Несторов - някогашен градски прокурор на София. Свален от поста и пратен като редови обвинител в районна прокуратура за 3 година поради закъснение на делото “Папазки” и несъблюдение на наложителните инструкции на по-висши прокурори.
Иван Петров - някогашен апелативен прокурор. Уволнен от Висш съдебен съвет за контакти с плевенския предприемач Красимир Георгиев - Красьо Черния.
Румен Петков - политик. Министър на вътрешните работи в кабинета “Станишев”. Принуден е да подаде оставка. Сега е водач на партията АБВ.
“Той е идвал в “Монтерей”, само че по здрач, а не на тези популярни вторнишки обеди, които не знам за какво назовават секрети и секретни”, споделяше Виктор Вълков.
Максим Димов - народен представител от Движение за права и свободи в 37-ото Народно събрание. Бизнесмен, прочут като ковчежник на Национална движение „Симеон Втори".
Иван Стаменов - някогашен зам.-министър на електрониката.
Иван Миронов - банкер. Бивш началник на Балканбанк.
Христо Христов - министър на външната търговия и на външноикономическите връзки до 1989 година
Георги Нанев Вутов - зам.-министър на външната търговия от Живково време. Полковник от Държавна сигурност по линия на външното разузнаване. Съден за корупция през 1982 година по процеса против Живко Попов и фонд “13 века България”. През 90-те години е оправдан от Върховния съд.
Младен Мутафчийски - предприемач, дълготраен началник на “Кинтекс”. Собственик на първокласния хотелски комплекс “Хелена ризортс” в Слънчев бряг, класиран 8 години в топ 100 на хотелите в света. Почетен консул на Република Сан Марино в България.
Георги Танев - зоотехник и политик. Министър на земеделието в държавното управление на проф. Любен Беров.
Димо Кръстинов - търговец. Син на проф. Генчо Кръстинов, учредител на сърдечната хирургия в България.
Веселин Балевски - футболист от “Левски”. През 1985 година тимът е девоенизиран и той поставя завършек на кариерата си, въпреки да е единствено на 26 години. Започва работа в отдел “Задгранични паспорти” в Министерство на вътрешните работи. Член на ИК на БФС. Съветник на Иван Костов по въпросите на младежта и спорта.
Михаил Касабов - футболен функционер. Бил е чиновник на ФК “Левски” и шеф на интернационалния отдел в БФС. Сега е първи вицепремиер на футболния съюз.
Димитър Пенев - Стратега от Мировяне. Футболист на ЦСКА и треньор, извел тима до 4-ото място ва международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година
Светослав Мичев - народен представител от Българска социалистическа партия. Съден и оневинен за занемареност като шеф на Държавната организация за бежанците. Ген. Гоцев споделяше за него, че е “позитановец и станишевист 150 процента”.
Маргарита Михнева - публицист. Поканена персонално от Вълков, за който споделя, че се познават отпреди 1989 година Обстановката ѝ харесва и тя става постоянен член на сбирките.
Според нея към главното ядро на “Монтерей” постоянно присядал по някой досадник - да завърже някаква връзка, да помоли за услуга или работа, или просто да чуе някаква клевета.
За разлика от ген. Гоцев Виктор Вълков обичал да флиртува с публицистите и от време на време ги кани на обедите.
И тъкмо те взривяват бомбата на 29 януари 2014 година
На първата си страница вестниците излизат със заглавия, че Младен Михалев - Маджо, един от създателите на групировката СИК, обядвал в ресторант “Монтерей”, а ген. Гоцев ще избавя банката му
В изявление за “24 часа” генералът тогава изясни, че просрочен за обяда с към час. Когато влиза в ресторанта, вижда по какъв начин Маджо седи до Виктор Вълков. А до тях - красива кокона. Самият той сяда в другия завършек на масата и не разменя и дума с гостенина.
“Виктор не беше предизвестил никого за Маджо. Нито мене, нито някой различен от компанията - сподели още Гоцев. - Но е обикновено да го предложения, тъй като е член на борда на банката му Интернешънъл Асет Банк. Получава по пет бона на месец. А може и повече да са, разполага и с кола с водач. Но Виктор не го криеше това, то не беше загадка.”
Любен Гоцев умря на 7 октомври 2020 година Виктор Вълков ни напусна неотдавна - на 6 юли 2022 година
И двамата бяха умни и готови в специалностите си хора. И двамата са отлични дипломати и може би щяха да реализират още по-големи триумфи и самопризнания, в случай че живееха в друго време и при други публични връзки.
Може би и двамата са отнесли значими секрети със себе си. Като ученици от остарялата школа са послушали думите на оня кино воин, който споделяше, че същинските шпиони в никакъв случай не пишат записки.
Но това предписание от дълго време е нарушено...
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ