Предизборната пушилка и контролираният вот
Най-видимата, на пръв взор опростена форма на следен избор е покупко-продажбата на гласове – явлението, с което през днешния ден се води дейна, даже в известна степен показна битка. Но това е единствено върхът на айсберга. Под повърхността работят мощни механизми на зависимости и ползи, в които са въвлечени освен уязвими и небогати пластове, само че и институции, партии и елити. Преследването на търговците на избор на дребно е належащо, само че не отстранява аргументите за явлението. Въпреки че постоянно се загатва, доста по-малко (и несъмнено по-неефективни) са дейностите против така наречен корпоративен избор, освен тъй като той постоянно остава в сивата зона на законността и морала, а най-много, тъй като се употребява от всички партии. Или най-малко от тези, които наподобяват най-близо до властта.
Отделна, само че не по-малка тематика обгръща модификацията на осъществения свободен избор на гласоподавателите (чрез фалшификации и операции на изборни книжа), която в точния смисъл на думата не е следен избор. Мащабът на казуса най-малко частично бе оголен посредством експертизите и учреденото на тях решение на Конституционния съд за проверка на резултатите от парламентарните избори, извършени през октомври 2024 година.
Преди всичко, нужно е да се внесе изясненост какъв е фактическият обсег на следения избор в България и най-много – какво е действителното му отражение върху резултатите от изборите. По обясними аргументи точни и справедливи данни липсват, а
преценките варират в необятен диапазон – от 200 хиляди до 500 хиляди гласа.
Според някогашния заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев купеният избор се колебае сред 3 и 5 %, а корпоративният е два или даже три пъти по-голям. Според данни от социологически проучвания през 2024 година над 12 на 100 от интервюираните декларират, че биха приели някаква форма на полза в подмяна на гласа си. Така или другояче, множеството специалисти считат, че в случай че бъде задоволително консолидиран, следеният избор може да обезпечи посланичество в Народното събрание на една или две партии, което е значително при днешното фрагментиране на българската политика. Още по-голямо е смисъла му при локалните избори, само че това е обособена тематика.
Широко публикувано е мнението, че тежестта на следения избор е назад пропорционална на равнището на изборна интензивност, по тази причина постоянно политиците приканват за всеобщо гласоподаване, което да го обезсили. Това обаче не е несъмнено изказване. Например, в случай че предположим, че на идните избори пред урните се явят „ нови “ 500 хиляди гласоподаватели (такива, които не са дали своят вот през последните години), каква е гаранцията, че решението на всички тях ще бъде безусловно свободно и персонално? Едно може да се одобри за потвърдено от науката – настройките за включване в следен избор (както и действителното включване) са директно свързани със степента на (не)доверие към честността на изборите и като цяло – към държавните институции.
Ако се обърнем към
днешната картина на следения избор в България,
първото, което прави усещане, е диспропорцията на наличната информация за разпространяването и противодействието по отношение на другите му форми. Заливат ни сводки за полицейски интервенции против купувачи на гласове, по-оскъдни са сведенията за разкрити случаи на корист с услуги за уязвими групи, а на практика липсва информация за прояви на корпоративен избор. Ето някои обстоятелства.
Според данни, показани от и.ф. основен секретар на Министерство на вътрешните работи Георги Кандев, към две седмици преди изборите се следи забележителен (в пъти) растеж по отношение на изборите през 2024 година на подадените сигнали за изборни нарушавания, броя формирани наказателни производства, арестуваните лица и предупредителните протоколи. Това, което обаче – най-малко към този момент – липсва, е разбивката на сигналите и ограниченията съгласно характера на нарушаванията на изборното законодателство и политическите права на жителите. За съпоставяне, в доклада на Министерство на вътрешните работи след изборите през октомври 2024 година е записано, че от постъпилите 984 сигнала, 724 са свързани с пазаруване на гласове в интерес на политически партии или обединения, 80 – за непозволена пропаганда, 14 – за заличаване на имущество, 3 – за корпоративен избор и 163 – за други нарушавания, свързани с изборния развой.
Обърнете внимание:
подадените сигнали за корпоративно въздействие
върху волята на гласоподавателите са едвам 3 (три) на брой! Любопитно ще е да забележим този път следизборния доклад на Министерство на вътрешните работи какви данни ще даде точно в направлението на противопоставяне на корпоративния избор, който освен е в пъти по-мащабен от купения, само че и явно се употребява от на практика всички огромни участници в изборния развой. Между другото, огромният саморекламен звук, който се подвига към „ войната с дилърите на гласове “ на улично равнище, може да има рисков бумерангов резултат. Например, в случай че изборните резултати се окажат удобни за обозначените като съществени бенефициенти на следения избор, една от вероятните последствия би била тяхното „ избелване “.
Сред множеството потайности на корпоративния избор има една, която е изключително забавна и значима за разбирането на корените на явлението. Наред с образците за задоволително ясна поддръжка към една или друга партия (например, мажоритарен притежател на огромен холдинг отива „ на крайници “ в централата на дадена партия, или медийната група на различен неприкрито поддържа избрана коалиция), сме очевидци на нещо, което нагледно може да се назова „ хеджиране на политическия риск “. Иначе казано, забележителна част от огромните корпоративни структури поддържат по един или различен метод не една-единствена партия, а оказват помощ на няколко, като по този метод се застраховат при вероятни разнообразни резултати от изборите, респ. конфигурации на ръководството. Истината е, че това освен съществува, само че е
преобладаващата тактика за оцеляване на огромния бизнес.
Тази тактика не е морално оправдана, само че е изцяло обяснима с оглед настъпилите тежки структурни деформации на политиката у нас.
Както във всяко начинание с огромни последствия, същински сериозните участници рядко „ поставят всички яйца в една кошница “, т.е. нагледно казано, разпределят залозите. Най-често срещаният метод в България не е да подкрепиш безусловно една партия, а да осигуриш достъп и въздействие при всички евентуални ръководещи. Голяма бизнес група посредством свои „ проксита “ (приближени лица, включени в листи на разнообразни партии, фондации, адвокатски адвокатски фирми, канали за въздействие в медии) поддържа връзка и с „ Прогресивна България “, и с ГЕРБ, и с Движение за права и свободи „ Ново начало “, а може би и с други.
Мотивацията е явна: „ Който и да завоюва изборите, ние оставаме в играта “. Това обезпечава опазване на държавни поръчки, регулаторни облекчения или просто информация за идни промени. Дори на напред във времето да излизат задължения към една мощ, наложително се поддържат „ отворени порти “ към останалите значими политически играчи. Това не е идеологическа всеядност, а чисто и просто бизнес тактика.
Мащабното разрастване на това събитие има редица аргументи, само че една от тях е парадоксална. Тъй като след 2021 година корпоративните дарения за партии са неразрешени у нас, компаниите бързо откриха обиколни пътища. Това направи „ рисковите връзки “ неофициални, нерегламентирани и точно заради това – доста по-гъвкави и на практика недоказуеми. Тъй като няма формален финансов трафик към съответна партия,
бизнесът не е „ изгорил мостовете “ с никого.
Той употребява други механизми (медийно въздействие, услуги, лобизъм), които разрешават да сменя желанията си съгласно обстановката.
Затова забележителна част от огромния бизнес в България не поддържа една партия, а влага в достъп до всички. Това е форма на корпоративна застраховка. Но за чиновниците тази процедура е даже по-демотивираща от откритата поддръжка, тъй като схващат, че вотът им е просто суровина, която шефовете могат да доставят на този, който на даден стадий им е по-полезен.
Преодоляването на проклятието на следения избор изисква на първо място не полицейски интервенции, а изцяло излекуване на институциите и кардинално ново отношение сред политиката и бизнеса. Всичко останало е предизборна пушилка.
*Най-общо казано, следеният избор е гласоподаване, при което волеизявлението на гласоподавателя не е (напълно) свободно и персонално, а е повлияно от външна мощ (физическо или юридическо лице) за обезпечаване на мечтан от тази външна мощ резултат. Влиянието може да се показва в насила или напън, само че и посредством даване (или заричане за предоставяне) на облаги или причини за отбягване на нежелани последствия.
