Гениалната Камий Клодел, за която Франция не беше готова
Най-вероятно сте чували от Горан Брегович, че геният постоянно намира метод да се прояви, няма значение по какъв начин ще се потиска, няма значение какъв е произходът на човек, рано или късно ще го забележим на бял свят. Такава е и историята на Камий Клодел. Тя се ражда в Северна Франция през 1864 година в оскъдно семейство на фермери. Баща ѝ за малко време се занимава с ипотеки и банкови транзакции. Семейството трансформира своята адресна регистрация неведнъж и всяко ново място впечатлява Камий с хубостта си.
На 5-годишна възраст стартира своето обучение при Сестрите на Християнската теория. На 12-годишна възраст стартира да работи в ателие за произвеждане на глинени съдове, където се раждат и нейните първи статуи с човешки образ. Във времето, в което дребното момиче декларира, че желае да се занимава с изкуство, тази сфера е заета напълно от мъже и пробивът сигурно няма да се случи толкоз елементарно.
Баща ѝ обаче взема решение да ревизира дали щерка му има задоволително гений и носи някои от нейните статуи на съседа Алфред Боше. След по-обстоен обзор, създателят признава, че Камий има гений и ще се наложи да работи доста, с цел да го реализира. Заедно с майка си, брат си и по-малката сестра, момичето се мести в Париж през 1881 година, а бащата остава в Северна Франция. Записана е в академия Колароси, която е една от дребното, които одобряват дами. В Париж получава опция да учи изкуство непосредствено от Боше, а и самата академия се оказва доста по-прогресивна, употребявайки голи мъже за модели.
Снимка: By César – musée Camille Claudel, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85959913
През 1882 година се усеща задоволително готова да отвори свое студио, само че липсват финанси и по тази причина го дели с още 3-ма души. Междувременно нейният преподавател продължава да я стимулира да се развива, гарантирайки ѝ, че след време ще се подреди измежду огромните имена на Франция. След време дава своето студио на Огюст Роден, който също има потребност от креативно място. Двамата скоро откриват едно забавно партньорство. Камий става негов модел и държанка, до момента в който той самият се трансформира във ентусиазъм.
Те в никакъв случай не заживяват дружно, тъй като Огюст е привързан. Семейството ѝ, разбирайки за тази спекулация, публично се отхвърля от нея и я лишават от фамилната прехрана. След като прави аборт през 1892 година с нейният обичан се разделят и внезапно финансирането на нейните планове завършва. Клодел няма никакви пари и най-после се принуждава да обикаля улиците на Париж и да проси. Мнозина я отхвърлят, тъй като не стопира да акцентира половата природа на своите статуи. Често творчеството на единия се съпоставя с другия.
И до момента в който двамата са много мощни в своята работа, Клодел печели добре – нейните статуи са купени от колекционери, както и от френски музеи. С раздялата съумява да излезе от сянката на своя настойник. Платените суми постоянно се превеждали единствено на името на любовника и това също се отразявало върху нея. Бившият ѝ ухажор е сюрпризиран от статуята ѝ „ Зряла възраст “ и даже ще накара Министерството на културата да спре финансирането ѝ. До скоро любовниците са били едни от най-титлуваните двойки.
Самата статуя е впечатляваща, тъй като изобразява зрял мъж, теглен от остаряла жена, символизираща гибелта, а зад него стои млада жена, която се пробва да го избави. Критиците ще имат потребност от време, с цел да заявят, че няма да има по-точно изображение на живота. Всичките ѝ останали статуи също наблюдават детайлите на стареене, нейните фигури в никакъв случай не са съвършени, не са красиви, а постоянно се считат и за грозна самозванска работа.
Дали полът изиграва особена роля, дали нейният някогашен ухажор или фактът, че Франция не е способна да одобри това, което ръцете на Клодел творят, резултатите не закъсняват. Натрупаното напрежение върху нея. През 1905 година Клодел към този момент страда от психологично заболяване. От яд унищожава огромна част от статуите си, стартира да страда от параноя, а в следствие е диагностицирана с шизофрения.
Често повтаря, че нейният ухажор е откраднал огромна част от концепциите ѝ, а по-късно се опитвал да я убие. През 1906 година брат ѝ се прибира дами и отпътува за Китай, той е една от последните ѝ фамилни връзки. Клодел се прибира в своето студио и се скрива от всички непознати погледи. Никой не ѝ споделя, че татко ѝ е умрял – единственият човек, който в миналото я е подкрепял. По гледище на нейния по-малък брат, на 10 март е призната в клиника за душевно заболели.
Според фамилията ѝ, Клодел е отишла непринудено, само че картонът ѝ е подписан от доктор, а не от нея. Въпреки повишаващото се напрежение, дамата въпреки всичко била безусловно естествена, когато работи върху скулптурите си. Редица лекари упорстват за нейното изписване, само че майка ѝ не е на същото мнение. През 1914 година дружно с всички останали пациенти е преместена в друго лечебно заведение, Първата Световна война въпреки всичко е приближавала френския фронт.
До края на годината Клодел ще смени няколко лудници и на 22 септември в картона ѝ ще бъде записано, че страда от фикс идея за гонене и постоянно упреквала илюзорни хора, че се пробват да я убият. Известно време медиите упрекват фамилията ѝ за влошеното положение и за унищожаването на един същински талант. Лекарите не престават да пишат писма и да упорстват за нейното изписване и всякога няма отговор. Според медицинския личен състав, Клодел може да се възвърне в фамилна конюнктура, само че уви. Брат ѝ Пол (вече посланик във френския парламент) ще я посети към 7 пъти през идващите 30 години.
Говори за нея постоянно в минало време, по-малката ѝ сестра Луис я посещава единствено още веднъж. Злата майка в никакъв случай не стъпва в болничното заведение и умира през 1929 година През 1929 година неин сътрудник Джеси Липскомб също я посещава и декларира, че Камий е изцяло здрава, само че отлъчена от фамилията си. На 19 октомври 1943 година, след към 30 години в лудница, една от най-великите създатели на Франция, умира в лудницата.
Брат ѝ е прочут още през септември за дългото боледуване и съумява да прекоси окупираната страна, само че не участва на погребението. Погребана е в общ гроб. През 2002 година излиза книга, която споделя за живота ѝ, а в последната глава се декларира, че Камий най-сетне е съумяла да се върне в земята, която толкоз доста обичала. През последните си години мечтала да види още веднъж обичания френски прованс.
