Д-р Стефан Черкезов: Кажи на татко, че не си е харчил напразно парите за мен – аз станах лекар
Най-вероятно сте чували доста пъти от родителите си, че не съжаляват за вложението на средства във вашето обучение. Като цяло сме сигурни, че нито един родител не би пестил средства за своите наследници. Следващата история е впечатляващата по няколко аргументи – първо ни потвърждава, че от време на време човек би трябвало да е на вярното място в вярното време и второ – доктор не е просто специалност, а купа. В последните две години забелязахме много сериозна експанзия към лекарите, които постоянно вършат едно и също – стремят се да запазят човешкия живот и въпреки не постоянно да получават признателност, извършват своята специалност по верния метод.
Макар и постоянно да се считат за герои и да разбираме какъв брой нужни са, за жал едвам при потребност, постоянно забравяме на какви тествания са подложени. И по този начин обръщаме внимание на доктор Стефан Черкезов, един от героите на родната медицина. Макар и житейският му път да завършва на 26-годишна възраст и мнозина да не помнят историята му, доктор Черкезов демонстрира, че пред осъществяването на дълга – спасяването на хора, нищо друго не е толкоз значимо. Как стартира всичко и за какво малко на брой напомнят ориста на славния доктор? На 15 август 1963 година Стефан Черкезов се прибира от командировка в Горна Оряховица, като е запознавал популацията с заболяването дифтерит.
По това време превоз не е чак толкоз напреднал, само че може би стеченията на събитията са го сложили на вярното място в вярното време. Черкезов бил горделив собственик на дребен мотор и можел умерено да се прибере с него. Решава да не кара, тъй като ще има пазар и да се кара в навалицата е много рисково – предпочел да не бъде рисков на пътя, а просто да употребява различен тип превоз. На прибиране, сътрудник му предложил да го закара с неговия персонален автомобил, само че в последния миг Стефан отхвърля и отстъпва мястото си на очевидно по-възрастна колежка. Младият мъж предпочел да се прибере с рейса, който по същото време е препълнен.
В селския рейс е разпознат от водача, който се зарадвал, че ще има добра компания и му предложил да стои на предното стъпала, където нормално е и по-хладно. За жал на изхода на града се случва и съдбовната злополука. В претъпкания рейс се блъска бетоновоз и рейсът се озовава в канавката. Самият доктор полита през вратата, до момента в който рейсът лумва в пламъци. Косата на Черкозов също се е запалила, само че в този миг, това бил най-малкият проблем за младия мъж. Той доста добре знаел, че в рейса е цялостно с хора. Вместо да потърси помощ, избира самичък да скочи в горящи рейс, до момента в който облеклата му горят и се разтапят върху кожата му.
От рейса съумява да извади 47 индивида. Линейките на Горна Оряховица единствено идват, с цел да обезпечат превоз до болничното заведение в града. Докато Черкезов вади хора и даже не обръща внимание на себе си, един от водачите се връща назад, с цел да вземе и героят, не го намират на мястото на злополуката. След свирепи изгаряния, Черкезов бил до началото на града. За зла орис, лекарят не съумява да оцелее. Изгарянията са съдбовни и това е очевидно освен за него, само че и за хирурзите. Неговата брачна половинка стои до последния му час с него, до момента в който преди да издъхне ѝ споделя следното:
„ Кажи на баща, че не си е харчил на вятъра парите за мен – аз станах доктор! “
Разбира се, доста дълго време този героизъм се знае само и единствено от жителите на Горна Оряховица. Самата легенда продължава да се споделя даже през днешния ден, като все по-често историята на този воин продължава да се споделя, нормално на 15 август. Едва на 19 октомври същата година младият доктор получава званието „ Герой на социалистическия труд “. Една година по-късно на негово име ще се кръсти Окръжната болница във Велико Търново, както и улица в София. След промяната на режима, тези промени се отстраняват, заради простата причина, че никой не помни какво в действителност е правил този човек – спасявал е животи, освен това без да търси нищо в подмяна. Къщата в родното село Виноград е опустошена, въпреки и локалните поданици въпреки всичко да желаят да се възвърне. Историята може да не помни своите герои, което от време на време може да е тъжно, само че едно е несъмнено, най-вероятно извадените 47 души, в никакъв случай няма да не помнят какво тъкмо е направил, изключително откакто за техния живот е платено с различен.
Впрочем точно бързите му дейности оказват помощ да няма нито един потърпевш при тази злополука. Забележете и още нещо – до момента в който прави това, младият доктор е имал едвам 8 месеца стаж. До през днешния ден някои от локалните поданици на селото към момента се замислят дали биха постъпили като него, в случай че това се случи пред очите им, само че едно е несъмнено, Черкезов не се е замислял, той е направил това, което би трябвало да направи.
