Персиян Еленков пред ТОПСПОРТ: Ако мечтаете да бъдете баскетболисти, работете здраво
Най-вероятно до в този момент не сте чували за него. Историята му обаче е толкоз вълнуваща, че може да ви спре дъха. Обожава баскетбола с всяка парченце от себе си. Характерът, силата и волята, които има са впечатляващи. Сякаш нищо и никой не може да го събори.
Той е от тези играчи, които те карат да вярваш в гения. И в скромността на можещия. Необикновен е, тъй като е преборил ориста си и е хванал крепко юздите на живота си. Устремен е в фантазиите си и ги сбъдва малко по малко.
Вярата му, че има смисъл да продължи напред, макар неволите и компликациите, го трансформират в персона, която въодушевява.
Източник:
Представям ви едно момче, потвърдило, че няма по-голяма мощ от любовта към баскетбола, даже когато ориста се намеси и за малко обърка проектите ти. Както споделя той самият " Ако не си най-високият състезател, може да си най-хубавият стрелец, в случай че не си добър стрелец, може да си най-хубавият бранител на терена. Всичко опира до предпочитание, работа и религия. "
Запознайте се със състезателят от националния тим по баскетбол на колички Персиян Еленков:
Как стартира да се занимаваш с баскетбол? Какво те сграбчи в спорта с оранжевата топка?
- Аз съм от Ботевград и там баскетболът е главното нещо, което се спортува и за което се приказва. Мисля, че бях четвърти клас, когато в един миг съвсем всички мои съученици упражняваха баскетбол, надлежно това беше и съществена тематика в учебното заведение, по този начин взех решение да се запиша и аз. Какво тъкмо ме е сграбчило тогава не мога да преценява, може би динамичността на играта.
Кой беше индивидът, който те подтикна да влезеш в залата?
- Определено това беше учителката ми по физическо образование Светла Ралчева, която ни разказваше за играта с толкоз обич, че съумя да ни болести съвсем всички.
Какво научи от първия си треньор и в никакъв случай няма да забравиш?
- Първият ми треньор беше Михаил Михайлов. Спомням си, че по време на мачовете той ми забраняваше да виждам към таблото с резултата. Искаше от мен да давам всичко от себе си без значение дали водим с 30 или падаме с 30, и в това време да изпитвам приятност от играта, а не от резултата. Това е нещо, което не важи единствено за баскетбола, а за всяко нещо, което правиш в живота.
Източник:
През февруари предходната година се сблъскваш с тежък случай, поради който се преориентираш към баскетбола на колички. Какво те накара да продължиш да се занимаваш със спорт?
- Когато разбрах, че има подобен спорт нямаше по какъв начин да не опитам. То някак нещата си бяха начертани. Отидох на подготовка и истината е, че ми беше доста мъчно. Да ръководя количката и в това време да управлявам топката напряко ми се виждаше невероятно. Но момчетата в тима са страхотни. Приеха ме с отворени ръце, помагаха ми, насърчаваха ме и ме изтърпяха до момента в който привикна.
Част си от националния тим по баскетбол на колички под управлението на Владимир Искров. Какво ви споделя той преди мач? Как съумява да ви стимулира?
- Той има вяра в нас повече в сравнение с ние имаме вяра в себе си. Всичко това, което прави за нас, с цел да може да имаме мачове, да има народен тим, да имаме нови колички от най-голям клас и силата, с която работи в случай, че той не печели нищо от всичко това, е пределно мотивираща да работим и ние толкоз крепко и с толкоз доста сила. Отделно чисто човешките му качества го вършат съвършен за треньор на подобен тим. Той е доста отзивчив и обществен и когато в тима пристигна ново момче, което скоро е претърпяло нещо, което е преобърнало живота му, той намира метод да приказва с него и да го приобщи към тима. Никога не ни наскърбява!
Източник:
Какво мечтаеш да постигнеш с тима?
- Мечтите се трансформират бързо. В началото на тази година мечтаехме да има народен тим, тъй като подобен нямаше, в средата на годината към този момент имахме Европейско състезание Дивизия C в София, където мечтаехме за 1 победа, която постигнахме и към този момент фантазиите са по-големи. Колко огромни могат да стигнат следва да разберем.
Каква роля заема тима на Балкан (Ботевград) в живота ти?
- Толкова огромна, че в случай че не беше той може би в този момент нямаше да водим този диалог. През годините Балкан е поддържал любовта към баскетбола, даже когато не съм практикувал спорта интензивно. Това да бъда на техен мач съвсем всяка седмица ми даваше опцията да се докосна до страстите от играта, което поддържаше пристрастеността към баскетбола. А това, че станахме първенци тази година беше сбъдната фантазия.
Владимир Искров пред ТОПСПОРТ: Баскетболът е семейство, с което играем
В рубриката " ВАSKET TIME " ви срещаме с националния секционер по баскетбол на колички
Коя е най-ценната успеха, с която се гордееш?
- В баскетболен проект това несъмнено е успеха над Унгария на старта на Европейското състезание. Това беше първи формален мач за националния тим и надлежно първа победа, която ни дава шанса да мечтаем още по-мащабно. Играхме пред цялостна зала " Триадица ", страстите бяха огромни и несъмнено това е мачът, който ще помня постоянно.
Източник:
С какво се занимаваш отвън баскетбола? Разкажи ми малко повече за себе си.
- Не ми остава доста свободно време, тъй като нашият спорт е още на аматьорско равнище и би трябвало да работя, с цел да се прехранвам. През деня съм на работа, вечерта на подготовка, а в огромна част от почивните дни имаме шампионати, мачове и пътувания. Но когато имам свободно време постоянно го извозвам с другари и родственици.
Имаш ли собствен кумир в баскетбола, от който се вдъхновяваш?
- Преди време беше Коби Браянт. Любовта към играта, хъса, с който играеше и жаждата за победа бяха впечетляващи.
Източник:
Какво предпочиташ европейски баскетбол или НБА? Защо?
- Определено проследявам НБА доста повече. Харесва ми метода, по който е построена лигата. Всяка година в лигата влизат най-малко 60 нови играча, като най-малко към 10 от тях има огромни упования. Отделно супер звездите постоянно сменят тимовете си и всичко това поддържа напрежението, интригата и интереса към лигата и тимовете високи.
Източник:
Какъв съвет би дал на всички тези деца, които желаят да се занимават с баскетбол?
- Ако фантазията им е да станат баскетболисти да работят крепко до момента в който не я реализиран. Ако не си най-високият състезател може да си най-хубавият стрелец, в случай че не си добър стрелец може да си най-хубавият бранител на терена. Всичко опира до предпочитание, работа и религия.
Той е от тези играчи, които те карат да вярваш в гения. И в скромността на можещия. Необикновен е, тъй като е преборил ориста си и е хванал крепко юздите на живота си. Устремен е в фантазиите си и ги сбъдва малко по малко.
Вярата му, че има смисъл да продължи напред, макар неволите и компликациите, го трансформират в персона, която въодушевява.
Източник:
Представям ви едно момче, потвърдило, че няма по-голяма мощ от любовта към баскетбола, даже когато ориста се намеси и за малко обърка проектите ти. Както споделя той самият " Ако не си най-високият състезател, може да си най-хубавият стрелец, в случай че не си добър стрелец, може да си най-хубавият бранител на терена. Всичко опира до предпочитание, работа и религия. "
Запознайте се със състезателят от националния тим по баскетбол на колички Персиян Еленков:
Как стартира да се занимаваш с баскетбол? Какво те сграбчи в спорта с оранжевата топка?
- Аз съм от Ботевград и там баскетболът е главното нещо, което се спортува и за което се приказва. Мисля, че бях четвърти клас, когато в един миг съвсем всички мои съученици упражняваха баскетбол, надлежно това беше и съществена тематика в учебното заведение, по този начин взех решение да се запиша и аз. Какво тъкмо ме е сграбчило тогава не мога да преценява, може би динамичността на играта.
Кой беше индивидът, който те подтикна да влезеш в залата?
- Определено това беше учителката ми по физическо образование Светла Ралчева, която ни разказваше за играта с толкоз обич, че съумя да ни болести съвсем всички.
Какво научи от първия си треньор и в никакъв случай няма да забравиш?
- Първият ми треньор беше Михаил Михайлов. Спомням си, че по време на мачовете той ми забраняваше да виждам към таблото с резултата. Искаше от мен да давам всичко от себе си без значение дали водим с 30 или падаме с 30, и в това време да изпитвам приятност от играта, а не от резултата. Това е нещо, което не важи единствено за баскетбола, а за всяко нещо, което правиш в живота.
Източник:
През февруари предходната година се сблъскваш с тежък случай, поради който се преориентираш към баскетбола на колички. Какво те накара да продължиш да се занимаваш със спорт?
- Когато разбрах, че има подобен спорт нямаше по какъв начин да не опитам. То някак нещата си бяха начертани. Отидох на подготовка и истината е, че ми беше доста мъчно. Да ръководя количката и в това време да управлявам топката напряко ми се виждаше невероятно. Но момчетата в тима са страхотни. Приеха ме с отворени ръце, помагаха ми, насърчаваха ме и ме изтърпяха до момента в който привикна.
Част си от националния тим по баскетбол на колички под управлението на Владимир Искров. Какво ви споделя той преди мач? Как съумява да ви стимулира?
- Той има вяра в нас повече в сравнение с ние имаме вяра в себе си. Всичко това, което прави за нас, с цел да може да имаме мачове, да има народен тим, да имаме нови колички от най-голям клас и силата, с която работи в случай, че той не печели нищо от всичко това, е пределно мотивираща да работим и ние толкоз крепко и с толкоз доста сила. Отделно чисто човешките му качества го вършат съвършен за треньор на подобен тим. Той е доста отзивчив и обществен и когато в тима пристигна ново момче, което скоро е претърпяло нещо, което е преобърнало живота му, той намира метод да приказва с него и да го приобщи към тима. Никога не ни наскърбява!
Източник:
Какво мечтаеш да постигнеш с тима?
- Мечтите се трансформират бързо. В началото на тази година мечтаехме да има народен тим, тъй като подобен нямаше, в средата на годината към този момент имахме Европейско състезание Дивизия C в София, където мечтаехме за 1 победа, която постигнахме и към този момент фантазиите са по-големи. Колко огромни могат да стигнат следва да разберем.
Каква роля заема тима на Балкан (Ботевград) в живота ти?
- Толкова огромна, че в случай че не беше той може би в този момент нямаше да водим този диалог. През годините Балкан е поддържал любовта към баскетбола, даже когато не съм практикувал спорта интензивно. Това да бъда на техен мач съвсем всяка седмица ми даваше опцията да се докосна до страстите от играта, което поддържаше пристрастеността към баскетбола. А това, че станахме първенци тази година беше сбъдната фантазия.
Владимир Искров пред ТОПСПОРТ: Баскетболът е семейство, с което играем
В рубриката " ВАSKET TIME " ви срещаме с националния секционер по баскетбол на колички
Коя е най-ценната успеха, с която се гордееш?
- В баскетболен проект това несъмнено е успеха над Унгария на старта на Европейското състезание. Това беше първи формален мач за националния тим и надлежно първа победа, която ни дава шанса да мечтаем още по-мащабно. Играхме пред цялостна зала " Триадица ", страстите бяха огромни и несъмнено това е мачът, който ще помня постоянно.
Източник:
С какво се занимаваш отвън баскетбола? Разкажи ми малко повече за себе си.
- Не ми остава доста свободно време, тъй като нашият спорт е още на аматьорско равнище и би трябвало да работя, с цел да се прехранвам. През деня съм на работа, вечерта на подготовка, а в огромна част от почивните дни имаме шампионати, мачове и пътувания. Но когато имам свободно време постоянно го извозвам с другари и родственици.
Имаш ли собствен кумир в баскетбола, от който се вдъхновяваш?
- Преди време беше Коби Браянт. Любовта към играта, хъса, с който играеше и жаждата за победа бяха впечетляващи.
Източник:
Какво предпочиташ европейски баскетбол или НБА? Защо?
- Определено проследявам НБА доста повече. Харесва ми метода, по който е построена лигата. Всяка година в лигата влизат най-малко 60 нови играча, като най-малко към 10 от тях има огромни упования. Отделно супер звездите постоянно сменят тимовете си и всичко това поддържа напрежението, интригата и интереса към лигата и тимовете високи.
Източник:
Какъв съвет би дал на всички тези деца, които желаят да се занимават с баскетбол?
- Ако фантазията им е да станат баскетболисти да работят крепко до момента в който не я реализиран. Ако не си най-високият състезател може да си най-хубавият стрелец, в случай че не си добър стрелец може да си най-хубавият бранител на терена. Всичко опира до предпочитание, работа и религия.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ