Скръбна вест! Почина най-възрастната българка
Най-възрастната българка баба Невена Прокопова Узунова - по татко Аврамова умря на 23.07.2019, съвсем на 104 години и беше най-възрастният гражданин на село Ковачевица, оповестява " Монитор ".
Родена е на 15.01.1916 година Сирак и в никакъв случай не е виждала татко си даже на фотография, тъй като той умира в Първата международна война през 1915 година Майка й пък е едно от сирачетата от Баташкото кръвопролитие, които се заселват в селото, тъй че корените са й от там. Сестра е на баба Мария Жерева.
На 19 години се омъжва за Васил Стоянов Узунов. Ражда три деца-една щерка и двама сина. През 1958 година, на 42 години, остава вдовица - брачният партньор и е погубен в гората и открит месеци по-късно.Това трансформира живота на цялото семейство. Синовете й по това време са студенти в София, а дъщерята е ученичка.
В Ковачевица живее до 1970 година, а по-късно се преселва в Шумен с щерка си и сина си. След навършване на 90-та си година мести във Варна където живя до края на дните си.
Изключително мощен дух и религия, обичаше живота и не се оплакваше, до края не пиеше никакви медикаменти, споделя нейният внук Иван, който извърши нейното последно предпочитание и погреба баба си в гроба на майка си и татко си.
Той транспорти в хладилна камера баба си до Ковачевица и над 30 души от оределите ковачовалии кореняци я изпратиха.
Беше признателна на живота. Слушаше душата си и споделяше - " Аз вървя единствено там, където душата ме кара. " Виждаше хората с изключение на с очите си и през сърцето си. Не ги делеше на турци, помаци, роми - всички бяха хора за нея.
Последната година споделяше: " Ох, до 100 години ми беше добре, след това ми стана мъчно ". Беше с извънредно избистрен разум - няма миг, в който да изтърве глупава приказка или да не е с акъла си.
Грижеше се доста за себе си - правеше физически извършения, разтриваше се, не прекаляваше с храната и по този начин не се постановяваше на кой да се грижи за нея, споделя още внукът.
Родена е на 15.01.1916 година Сирак и в никакъв случай не е виждала татко си даже на фотография, тъй като той умира в Първата международна война през 1915 година Майка й пък е едно от сирачетата от Баташкото кръвопролитие, които се заселват в селото, тъй че корените са й от там. Сестра е на баба Мария Жерева.
На 19 години се омъжва за Васил Стоянов Узунов. Ражда три деца-една щерка и двама сина. През 1958 година, на 42 години, остава вдовица - брачният партньор и е погубен в гората и открит месеци по-късно.Това трансформира живота на цялото семейство. Синовете й по това време са студенти в София, а дъщерята е ученичка.
В Ковачевица живее до 1970 година, а по-късно се преселва в Шумен с щерка си и сина си. След навършване на 90-та си година мести във Варна където живя до края на дните си.
Изключително мощен дух и религия, обичаше живота и не се оплакваше, до края не пиеше никакви медикаменти, споделя нейният внук Иван, който извърши нейното последно предпочитание и погреба баба си в гроба на майка си и татко си.
Той транспорти в хладилна камера баба си до Ковачевица и над 30 души от оределите ковачовалии кореняци я изпратиха.
Беше признателна на живота. Слушаше душата си и споделяше - " Аз вървя единствено там, където душата ме кара. " Виждаше хората с изключение на с очите си и през сърцето си. Не ги делеше на турци, помаци, роми - всички бяха хора за нея.
Последната година споделяше: " Ох, до 100 години ми беше добре, след това ми стана мъчно ". Беше с извънредно избистрен разум - няма миг, в който да изтърве глупава приказка или да не е с акъла си.
Грижеше се доста за себе си - правеше физически извършения, разтриваше се, не прекаляваше с храната и по този начин не се постановяваше на кой да се грижи за нея, споделя още внукът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ