Д-р Кирил Пеев: Нужно е да съхраним в себе си всеотдайност, безрезервна воля да помагаме на болните и вяра в Бога
Най-важното за лекаря е да има задоволство от работата, която прави, а с цел да се реализира това е нужно да има почитание от страна на пациента. Това сподели отоларингологът от УМБАЛ „ Царица Йоана – ИСУЛ “ доктор Кирил Пеев пред Zdrave.net във връзка днешния Ден на българския доктор.
„ За да е спокоен един доктор, би трябвало да е убеден в себе си, своите умения и знанията си. Неща, които изискват висока професионална подготовка, която обаче не се реализира елементарно и изисква много ограничения, непрекъснато образование, самоусъвършенстване и време, с цел да си непрекъснато в крайник с новостите в специалността. За да е спокоен лекарят, той би трябвало да има поддръжка и от работодателя и сътрудниците си, да са обезпечени положителни условия за труд като инсталация, лекарства, както и опция за регулярни почивки. Почивката е от извънредно значение, тъй като около Коронавирус вълните сътрудниците, в това число и аз, бяхме в цялостен бърнаут и отивахме на работа с отвращение поради невъзможността за отмора. Тогава бяхме не запомнили, че сме хора “, сподели още той.
По отношение на дефицита на млади лекари, които да заместят пенсиониращите се сътрудници, доктор Пеев сподели, че въпреки мотивацията да има своите върхове и спадове, от ден на ден млади медици избират да остават в България. „ Обучението, специализацията и по-късно работата като доктор е една непрекъсната серпантина от върхове и низове в мотивацията. Наистина се изисква доста самообладание и воля, с цел да успее човек и да пробива напред. Най-голямата мотивация е благодарността в очите на пациента. В ден като днешния хората се обаждат, с цел да благодарят за оказаната им помощ, че си ги подкрепил, че си показал почитание и човещина. В последните години се вижда положителна наклонност на от ден на ден младежи, които желаят да учат медицина, а от ден на ден сътрудници когато завършат, остават в България “, сподели той.
Д-р Пеев показа, че когато той е започвал да учи медицина преди десетина години, цели курсове са заминавали за чужбина. „ Заради усъвършенстваната политика в региона на специализациите от ден на ден сътрудници остават. От моя курс са единици, които отпътуваха, множеството сме тук, обменяме опит и се поддържаме. Медицината е екипна работа и това е доста значимо “, сподели той.
Д-р Пеев обаче акцентира, че дефицитът на сестри е голям проблем. „ В УНГ отделението на огромна университетска болница като ИСУЛ има толкоз малко сестри, че половината от сестринските действия към този момент сме си ги разпределили сред лекарите. Даже се е случвало по интервенции лекари да асистират на други сътрудници, с цел да може да върви работния развой. В това отношение е доста мъчно, само че пък и на сестрите по никакъв начин не им е елементарно. Те са учили 4 години, а са унизително ниско заплатени и изцяло липсва при тях удовлетворението от труда им “, сподели той.
Д-р Пеев добави, че проблем е заплахата от правосъдни процеси, както и безнаказаността на нападателните пациенти и околните им. „ Вече сътрудници отхвърлят да поемат отговорност да оказват помощ на пациент за по-тежките случаи, тъй като в случай че го създадат по-късно вероятността да бъдат атакувани в съда е доста по-голяма, в сравнение с в случай че откажат да поемат отговорност. Дори да си направил всичко по разпоредбите, по-късно в съда юристите поясняват закона. Това дърпа лекаря обратно. Проблемът с експанзията към лекарите е от една страна ниската здравна просвета на пациентите, и въпреки това – възприятието за безотговорност “, сподели той.
„ Днес почитаме паметта на Свети Иван Рилски Чудотворец, именуван от съвременниците си „ небесен гражданин “ или „ земен ангел “. Много наши лекари са като земни ангели за своите пациенти и за техните фамилии поради чудесата, които вършат за излекуването им. Много от сътрудниците са световноизвестни, по този начин както и Св. Иван Рилски е бил прочут отвън рамките на страната, въпреки и в тези средновековни времена. Но не е нужно днешният доктор да живее монашески както нашия покровител, нужно е да съхраним в себе си неговата безрезервност, безрезервна воля да оказваме помощ на болните, да имаме почитатели в положителното, което вършим, и религия в Бога “, приключи доктор Пеев.
„ За да е спокоен един доктор, би трябвало да е убеден в себе си, своите умения и знанията си. Неща, които изискват висока професионална подготовка, която обаче не се реализира елементарно и изисква много ограничения, непрекъснато образование, самоусъвършенстване и време, с цел да си непрекъснато в крайник с новостите в специалността. За да е спокоен лекарят, той би трябвало да има поддръжка и от работодателя и сътрудниците си, да са обезпечени положителни условия за труд като инсталация, лекарства, както и опция за регулярни почивки. Почивката е от извънредно значение, тъй като около Коронавирус вълните сътрудниците, в това число и аз, бяхме в цялостен бърнаут и отивахме на работа с отвращение поради невъзможността за отмора. Тогава бяхме не запомнили, че сме хора “, сподели още той.
По отношение на дефицита на млади лекари, които да заместят пенсиониращите се сътрудници, доктор Пеев сподели, че въпреки мотивацията да има своите върхове и спадове, от ден на ден млади медици избират да остават в България. „ Обучението, специализацията и по-късно работата като доктор е една непрекъсната серпантина от върхове и низове в мотивацията. Наистина се изисква доста самообладание и воля, с цел да успее човек и да пробива напред. Най-голямата мотивация е благодарността в очите на пациента. В ден като днешния хората се обаждат, с цел да благодарят за оказаната им помощ, че си ги подкрепил, че си показал почитание и човещина. В последните години се вижда положителна наклонност на от ден на ден младежи, които желаят да учат медицина, а от ден на ден сътрудници когато завършат, остават в България “, сподели той.
Д-р Пеев показа, че когато той е започвал да учи медицина преди десетина години, цели курсове са заминавали за чужбина. „ Заради усъвършенстваната политика в региона на специализациите от ден на ден сътрудници остават. От моя курс са единици, които отпътуваха, множеството сме тук, обменяме опит и се поддържаме. Медицината е екипна работа и това е доста значимо “, сподели той.
Д-р Пеев обаче акцентира, че дефицитът на сестри е голям проблем. „ В УНГ отделението на огромна университетска болница като ИСУЛ има толкоз малко сестри, че половината от сестринските действия към този момент сме си ги разпределили сред лекарите. Даже се е случвало по интервенции лекари да асистират на други сътрудници, с цел да може да върви работния развой. В това отношение е доста мъчно, само че пък и на сестрите по никакъв начин не им е елементарно. Те са учили 4 години, а са унизително ниско заплатени и изцяло липсва при тях удовлетворението от труда им “, сподели той.
Д-р Пеев добави, че проблем е заплахата от правосъдни процеси, както и безнаказаността на нападателните пациенти и околните им. „ Вече сътрудници отхвърлят да поемат отговорност да оказват помощ на пациент за по-тежките случаи, тъй като в случай че го създадат по-късно вероятността да бъдат атакувани в съда е доста по-голяма, в сравнение с в случай че откажат да поемат отговорност. Дори да си направил всичко по разпоредбите, по-късно в съда юристите поясняват закона. Това дърпа лекаря обратно. Проблемът с експанзията към лекарите е от една страна ниската здравна просвета на пациентите, и въпреки това – възприятието за безотговорност “, сподели той.
„ Днес почитаме паметта на Свети Иван Рилски Чудотворец, именуван от съвременниците си „ небесен гражданин “ или „ земен ангел “. Много наши лекари са като земни ангели за своите пациенти и за техните фамилии поради чудесата, които вършат за излекуването им. Много от сътрудниците са световноизвестни, по този начин както и Св. Иван Рилски е бил прочут отвън рамките на страната, въпреки и в тези средновековни времена. Но не е нужно днешният доктор да живее монашески както нашия покровител, нужно е да съхраним в себе си неговата безрезервност, безрезервна воля да оказваме помощ на болните, да имаме почитатели в положителното, което вършим, и религия в Бога “, приключи доктор Пеев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ