Най-важното предизвикателство на българския туризъм е слаб маркетинг на дестинацията.

Най-важното предизвикателство на българския туризъм е слаб маркетинг на дестинацията. Имаме всички дадености, с цел да вършим доста добър туризъм на високо равнище. Имаме естествени, климатични дадености, имаме и археология. Имаме и добра материална база. Липсва маркетинга на дестинацията - работи се, само че има още доста, което да бъде направено. Изискват се интензивни маркетингови старания, само че първо би трябвало да решим какви туристи желаеме. Това сподели Георги Дучев, изпълнителен шеф на Българската асоциация на експертите в мениджмънта на хотели пред.

" Ние не знаем, и то от години, кои са тези 20% от туристите, които ни посещават, които носят 80% от приходите в българския туризъм. От 10-15 години не е юридически сегментиран разбор. Какво търсят туристите, които идват в България, от какво са удовлетворени и от какво са недоволни ". 

София продължава да бъде " бяло леке " в картата на уредниците на събития по света, както и Пловдив с всичките му естествени и археологически дадености. На хората към този момент им е омръзнало да вървят на едни и същи дестинации - Париж, Барселона и стартират да вървят тук-там като Любляна, както и по-малко посещавани, изгряващи дестинации.

България към момента не е добре разпознаваема туристическа дестинация и би трябвало да се работи по-усилено в областта на маркетинга.

Според Георги Дучев страната би трябвало да се показва не като евтина, а като атрактивна дестинация, където деловите пътувания могат да се комбинират с културен и естествен туризъм – да вземем за пример разходки до Пловдив, Витоша, с добра храна и нощен живот. Освен това България може да се отличи като сигурна дестинация на фона на събитията в огромни европейски градове като Париж и Брюксел.

Според последни данни на Национален статистически институт, през април постъпленията от нощувки са нарастнали с 17,5% по отношение на същия месец на предходната година и доближават 100 млн. лв.. Дучев обаче акцентира, че този растеж се дължи и на съвпадението на католическия и православния Великден, както и на продължаващия ски сезон през април.

Приходите наподобяват положителни на пръв взор – една нощувка е коствала приблизително 100 лв., само че действителната претовареност на хотелската база е едвам 24%. Това значи, че на процедура един хотел е печелил по към 24 лв. на стая – резултат, който е под равнището на конкурентни дестинации като Турция, Гърция и даже Румъния.

Дучев счита, че няма място за суматоха – действителността е по-скоро уравновесена. Част от хотелите, които се броят в статистиката, работят единствено по празници или приготвят личния състав си, което изкривява данните за заетостта.

Голям проблем е късият летен сезон – нормално стеснен до юли и август. Целта на туристическия бранш е да го удължи, като очакванията са свързани с увеличени полети от Германия и благоприятни условия за уголемение към септември.

Сред главните провокации пред българския туризъм са слабото позициониране, сезонността, мощната конкуренция от други страни, дефицитът на личен състав и високи визови такси. Нужно е стратегическо обмисляне и нововъведения, с цел да се увеличи конкурентоспособността на страната.

Присъединяването на България към еврозоната може да има позитивен резултат – туристите няма да се постанова да обменят валута, което ще улесни пътуванията, изключително от Германия. Освен това еврото основава чувство за непоклатимост и сигурност, което е значимо за избора на туристите. Примери като Хърватия демонстрират, че присъединението към еврозоната може да докара до забележителен растеж на туризма.