Най-важното от присъединяването на България като пълноправен член е, че

Най-важното от присъединението на България като пълновръстен член е, че ще донесе значими изгоди за България иъще я сложи на масата, на която ЕЦБ взема значими решения, само че изисква спомагателни работа и на политиците, както и превъзмогване на доста провокации, пред които ще бъде изправена страната. Това сподели при започване на своето изявление Алфред Камер, шеф на Европейския департамент в МВФ. Той взе участие във втория панел „ Приемане на еврото – подобаващ опит и път напред “ на финансовата конференция " България в Еврозоната - преимущества и благоприятни условия ", дружно с представителите на националните банки на Словения, Нидерландия и Хърватия. Г-н Камер сега управлява работата на МВФ с Европейски Съюз, има богат опит с страни от Европа и Африка, и е осведомен с въвеждането на валутния ръб в България през 1997 година. Той означи особено, че валутният ръб беше вярна стъпка за икономическа непоклатимост, тъй като България поддържа едно от най-ниските равнища на дълг от европейските страни и има сериозен напредък по структурните промени, въпреки че следва към момента доста спомагателна работа. Ползите за България, които очерта господин Камер: На първо място присъденяването към еврозоната ще понижи разноските за финансови интервенции, търговия и ще увеличи икономическата успеваемост. На второ място - ще увеличи кредитния рейтинг на страната. На трето място – няма да подсигурява рисковете със суверенния дълг, само че ще отбрани значително страната в сравнеие с другите страни отвън евроздоната, а българските банки ще имат достъп за по-евтино кредитно финансиране. На четвърто място - въвеждането на еврото ще даде възмогност на България да взе участие в процеса по взимане на решения, до момента и сега България извършва решенята на Европейската централна банка без да има право на глас. Експретът от МВФ даде и съответни образци с балтийските страни и тяхното присъединение към еврозоната през годините (Естония-2011, Латвия – 2014 и Литва – 2015 – бел. авт.) Примера на Литва и Латвия е, че разноските за пубилчен дълг спадаха в тези две страни,  инфлацията оставаше ниска и се покачваше с мудни темпове, даже и след започване на войнат в Украйна, уточни господин Камер. И всички това даде опция за по-гъвкав пазар, като способства за опазване на конкурентните преимущества на двете държани. И в последна сметка, горямата изгода за трите балтийски страни от въвеждането на еврото е, че рискът от отлив на кипали беше доста омекотен. Какво ознава всичко това за България – да се поддържа мощна финансова дисципина и да се не престават започнатите промени. По думите на господин Камер, доста е значимо да се продължи с финансовата дисциплани, тя е е от клчово значение. Трябва да се означи, че разноските за труд в бългаиря се повивашат по-бързо в сравнение с в еврозоната, само че продуктивността нараства със доста по-бавен ритъм, сподели в умозаключение представителят на МВФ и предложи да се влага в човешкия капитал и здраевопазване.