Робърт Гест, редактор на сп. Икономист пред БНТ: Най-важното, което трябва да наблюдаваме, е изкуственият интелект
Най-важното, което би трябвало да следим, е изкуственият разсъдък. Това съобщи в предаването " Светът и ние " Робърт Гест, заместител основен редактор на списание " Икономист ". Той е у нас за годишната конференция на една от най-авторитетните журналистически организации в света – World Press Institute. Тя е под надпис „ Истината под напън “. Робърт Гест има дългогодишна кариера като кореспондент, коментатор, задграничен сътрудник, а в този момент и заместител основен редактор на списание " Икономист ". Той е чест коментатор в излъчвания на BBC и CNN.
Българска национална телевизия: Защо на всички места по света виждаме, че обичайният политически модел се разпада, както виждаме и в Обединеното кралство?
Робърт Гест, зам. основен редактор на списание " Икономист ": Мисля, че има доста и разнообразни аргументи. Една доста значима част от всичко това са обществените медии, които карат политиците да наподобяват по-зле, в сравнение с са. Вместо деликатно да се подлагат на критика съответни политики, там се появяват всевъзможни налудничави обвинявания, в това число и в педофилия. Във Англия и на доста други места гласоподавателите са отегчени и недоволни. Те не са удовлетворени от това, което виждат в политиците. През огромна част от новото столетие ги упрекват обичайните партии и си споделят: „ Ами в случай че създадем нещо друго? Ако изберем партии, които нямат никаква история, може би няма да е толкоз неприятно. “ Ще се окаже обаче, че в действителност е неприятно. Виждаме, че някои партии печелят, като популисткото дясно, чиято платформа е напълно върху битката с имиграцията, както и популисткото ляво, чиято платформа е срещу огромните компании, огромните корпорации. Но ние ще би трябвало да платим цената за всичко това.
Българска национална телевизия: Ние, публицистите, несъмнено, постоянно пишем за войни, за политически рецесии като актуалната, само че кои съгласно вас са трите най-важни събития на нашето време, които наложително би трябвало да обгръщаме, тъй като те имат капацитета да трансформират света?
- Ще ги изредя съгласно реда на тяхната значимост. Изгубването на демокрацията, т.е. популистите, които споделят на хората „ гласувайте за нас “, най-много в Америка. Това е огромен проблем на всички места, доста скоро ще го забележим и във Франция. В Унгария имаше противопоставяне и тогава Орбан загуби. Второ – смяната в климата. Аз съм оптимист в това отношение. Повечето от оценките какъв брой ще ни коства да преминем към безвъглеродна стопанска система са пресилени. Вероятно тъй като не се взема поради доколко се развиват технологиите. Слънчевата сила поевтинява, само че и не се знае тъкмо какъв брой ще бъдат хората, които ще живеят на Земята. Може би няма да са толкоз доста, колкото считаме. Но най-важното, което би трябвало да следим, е изкуственият разсъдък. Безкрайните благоприятни условия, които той има. В оптимистичния сюжет виждаме освен машини, които могат да правят някои неща по-добре от хората, само че и машини, които непрекъснато усъвършенстват резултатите си. И в случай че това фактически е по този начин, ще има голям стопански напредък, примерно 20% годишно. Светът ще забогатее, доста болести ще бъдат преодолени. Но въпреки това, в случай че този разсъдък влезе в ръцете на една шепа рисково луди хора, които имат опция да основат нови биологични оръжия, против които нямаме противопоставяне, тогава ще стигнем до злополука. Тоест това би трябвало да го следим и да има механизми за отбрана, с цел да бъдем оптимисти.
- Смятате ли, че работещ метод да се контролира изкуственият разсъдък е вероятен?
- Това са въпроси за трилиони долари. Мисля, че е допустимо. Не съм напълно уверен, че американската администрация сега, тъй като тя е най-важна във връзка с изкуствения разсъдък, е задоволително деликатна. Те желаят, от една страна, да надделеят над Китай, а въпреки това – да предотвратят злополуката. Но и Китай мисли по същия метод, тъй че това е обезпокоително.
- А какво ще кажете за нашата специалност в средата, която тъкмо описахте? Не я ли заглушава, може би не цензурата, а изтощението?
- Да, в някои елементи на света има доста мощна цензура. Ако сте публицист в Китай или в Северна Корея и се опитате да критикувате държавното управление, доста бързо ще се озовете в пандиза. Но в множеството страни по света компликациите пред журналиста са по-скромни. Има три категории компликации. Първо, има риторически офанзиви. Тръмп споделя, че публицистите са предатели и врагове. И това въодушевява неговите почитатели да схванат къде живеят публицистите и така нататък, което в действителност е доста неприятно. След това има юридическият метод. В демокрациите журналистът не може да се озове в пандиза поради това, което е написал, само че може да бъде съден. Има доста случаи, в които богати хора или държавни управления съдят публицисти. Не тъй като считат, че ще завоюват, а с цел да ги затруднят, тъй като делата ще им костват време и пари. И най-после – икономическото разбиране. Много организации го употребяват. На доста места партията в ръководството може да каже на огромните олигарси да си купят най-важните телевизионни канали и вестници и те да бъдат благи с ръководещите. Такъв е казусът в Унгария с Орбан да вземем за пример. Единственият метод да се борим против това е да се намерят източници на средства за публицистите, тъй че те да не зависят от капризите на партията в ръководството.
- Споменахте войната на Тръмп с публицистите. Печели ли той? Американските публицисти поддават ли се?
- Това, което не би трябвало да забравяме за Тръмп, е, че въпреки и той да е доста срещу някой да го подлага на критика въобще, той обаче на драго сърце дава опция да му се задават въпроси, не че постоянно дава отговор. Така че в Америка има доста механизми, които могат да основават някакъв баланс. Той може и да има милиарди, само че не всички милиарди са ориентирани против публицистите. След две години той ще си отиде. Така че медиите в Америка ще оцелеят, макар офанзивите. Големият проблем в Америка е, че това е, съгласно доста хора, водачът на свободния свят. Той обаче пет пари не дава за свободата на медиите. И доста от властническите водачи по света считат, че това е позволение да унищожават публицистиката, както да вземем за пример в Азербайджан. Щом президентът там си дава сметка, че могат да бъдат хвърляни в пандиза критикуващите го публицисти, той ще го направи. И това е казусът с Тръмп в Белия дом от гледната точка на журналиста.
- Междинните избори наближават в Съединените щати. Как смятате, че войната в Иран и несъгласията към разнообразни тематики, като да вземем за пример досиетата " Епстийн ", ще се отразят там?
- Войната в Иран е значимият фактор тук. Защото, първо, това е война, която Доналд Тръмп реши да води, а не беше належащо. Второ, нещата вървят доста зле. Очевидно той не реализира главните си цели. Трето, тя визира стандарта на живот на хората. Всички в Америка знаят за какво толкоз се усилиха цените на петрола и бензина – тъй като Иран блокира Ормузкия пролив. Така че хората усещат въздействието. Има огромна група гласоподаватели, които са по средата. Те ще се ориентират към демократите. И тогава Тръмп няма да може да одобри бюджета без опозиционната партия да е съгласна. Тоест, Конгресът ще може да проверява участници в неговата администрация, които са ангажирани с корупция. Опитвам се да кажа, че има такива.
Вижте целия диалог във видеото
Българска национална телевизия: Защо на всички места по света виждаме, че обичайният политически модел се разпада, както виждаме и в Обединеното кралство?
Робърт Гест, зам. основен редактор на списание " Икономист ": Мисля, че има доста и разнообразни аргументи. Една доста значима част от всичко това са обществените медии, които карат политиците да наподобяват по-зле, в сравнение с са. Вместо деликатно да се подлагат на критика съответни политики, там се появяват всевъзможни налудничави обвинявания, в това число и в педофилия. Във Англия и на доста други места гласоподавателите са отегчени и недоволни. Те не са удовлетворени от това, което виждат в политиците. През огромна част от новото столетие ги упрекват обичайните партии и си споделят: „ Ами в случай че създадем нещо друго? Ако изберем партии, които нямат никаква история, може би няма да е толкоз неприятно. “ Ще се окаже обаче, че в действителност е неприятно. Виждаме, че някои партии печелят, като популисткото дясно, чиято платформа е напълно върху битката с имиграцията, както и популисткото ляво, чиято платформа е срещу огромните компании, огромните корпорации. Но ние ще би трябвало да платим цената за всичко това.
Българска национална телевизия: Ние, публицистите, несъмнено, постоянно пишем за войни, за политически рецесии като актуалната, само че кои съгласно вас са трите най-важни събития на нашето време, които наложително би трябвало да обгръщаме, тъй като те имат капацитета да трансформират света?
- Ще ги изредя съгласно реда на тяхната значимост. Изгубването на демокрацията, т.е. популистите, които споделят на хората „ гласувайте за нас “, най-много в Америка. Това е огромен проблем на всички места, доста скоро ще го забележим и във Франция. В Унгария имаше противопоставяне и тогава Орбан загуби. Второ – смяната в климата. Аз съм оптимист в това отношение. Повечето от оценките какъв брой ще ни коства да преминем към безвъглеродна стопанска система са пресилени. Вероятно тъй като не се взема поради доколко се развиват технологиите. Слънчевата сила поевтинява, само че и не се знае тъкмо какъв брой ще бъдат хората, които ще живеят на Земята. Може би няма да са толкоз доста, колкото считаме. Но най-важното, което би трябвало да следим, е изкуственият разсъдък. Безкрайните благоприятни условия, които той има. В оптимистичния сюжет виждаме освен машини, които могат да правят някои неща по-добре от хората, само че и машини, които непрекъснато усъвършенстват резултатите си. И в случай че това фактически е по този начин, ще има голям стопански напредък, примерно 20% годишно. Светът ще забогатее, доста болести ще бъдат преодолени. Но въпреки това, в случай че този разсъдък влезе в ръцете на една шепа рисково луди хора, които имат опция да основат нови биологични оръжия, против които нямаме противопоставяне, тогава ще стигнем до злополука. Тоест това би трябвало да го следим и да има механизми за отбрана, с цел да бъдем оптимисти.
- Смятате ли, че работещ метод да се контролира изкуственият разсъдък е вероятен?
- Това са въпроси за трилиони долари. Мисля, че е допустимо. Не съм напълно уверен, че американската администрация сега, тъй като тя е най-важна във връзка с изкуствения разсъдък, е задоволително деликатна. Те желаят, от една страна, да надделеят над Китай, а въпреки това – да предотвратят злополуката. Но и Китай мисли по същия метод, тъй че това е обезпокоително.
- А какво ще кажете за нашата специалност в средата, която тъкмо описахте? Не я ли заглушава, може би не цензурата, а изтощението?
- Да, в някои елементи на света има доста мощна цензура. Ако сте публицист в Китай или в Северна Корея и се опитате да критикувате държавното управление, доста бързо ще се озовете в пандиза. Но в множеството страни по света компликациите пред журналиста са по-скромни. Има три категории компликации. Първо, има риторически офанзиви. Тръмп споделя, че публицистите са предатели и врагове. И това въодушевява неговите почитатели да схванат къде живеят публицистите и така нататък, което в действителност е доста неприятно. След това има юридическият метод. В демокрациите журналистът не може да се озове в пандиза поради това, което е написал, само че може да бъде съден. Има доста случаи, в които богати хора или държавни управления съдят публицисти. Не тъй като считат, че ще завоюват, а с цел да ги затруднят, тъй като делата ще им костват време и пари. И най-после – икономическото разбиране. Много организации го употребяват. На доста места партията в ръководството може да каже на огромните олигарси да си купят най-важните телевизионни канали и вестници и те да бъдат благи с ръководещите. Такъв е казусът в Унгария с Орбан да вземем за пример. Единственият метод да се борим против това е да се намерят източници на средства за публицистите, тъй че те да не зависят от капризите на партията в ръководството.
- Споменахте войната на Тръмп с публицистите. Печели ли той? Американските публицисти поддават ли се?
- Това, което не би трябвало да забравяме за Тръмп, е, че въпреки и той да е доста срещу някой да го подлага на критика въобще, той обаче на драго сърце дава опция да му се задават въпроси, не че постоянно дава отговор. Така че в Америка има доста механизми, които могат да основават някакъв баланс. Той може и да има милиарди, само че не всички милиарди са ориентирани против публицистите. След две години той ще си отиде. Така че медиите в Америка ще оцелеят, макар офанзивите. Големият проблем в Америка е, че това е, съгласно доста хора, водачът на свободния свят. Той обаче пет пари не дава за свободата на медиите. И доста от властническите водачи по света считат, че това е позволение да унищожават публицистиката, както да вземем за пример в Азербайджан. Щом президентът там си дава сметка, че могат да бъдат хвърляни в пандиза критикуващите го публицисти, той ще го направи. И това е казусът с Тръмп в Белия дом от гледната точка на журналиста.
- Междинните избори наближават в Съединените щати. Как смятате, че войната в Иран и несъгласията към разнообразни тематики, като да вземем за пример досиетата " Епстийн ", ще се отразят там?
- Войната в Иран е значимият фактор тук. Защото, първо, това е война, която Доналд Тръмп реши да води, а не беше належащо. Второ, нещата вървят доста зле. Очевидно той не реализира главните си цели. Трето, тя визира стандарта на живот на хората. Всички в Америка знаят за какво толкоз се усилиха цените на петрола и бензина – тъй като Иран блокира Ормузкия пролив. Така че хората усещат въздействието. Има огромна група гласоподаватели, които са по средата. Те ще се ориентират към демократите. И тогава Тръмп няма да може да одобри бюджета без опозиционната партия да е съгласна. Тоест, Конгресът ще може да проверява участници в неговата администрация, които са ангажирани с корупция. Опитвам се да кажа, че има такива.
Вижте целия диалог във видеото
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ