Най-важното е да поддържаме интереса на младите в журналистиката, за да може и утре да има журналисти, каза ген. директор на БНР Милен Митев
Най-важното е да поддържаме интереса на младежите в публицистиката, с цел да може и на следващия ден да има публицисти, сподели генeралният шеф на Българското национално радио (БНР) Милен Митев в полемиката на тематика „ Бъдещето на районните вести “ в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София.
Разговорът е проведен от Българската телеграфна организация (БТА) и Съвета за електронни медии (СЕМ).
„ Много се веселя, че се прави тази полемика, тъй като доста се приказва за осведомителните пустини, само че нормално този разговор не е по този начин структуриран “, сподели Митев. Според неговите думи публичните медии са с най-голямо наличие при районните вести. Митев се съгласи с, че по места в страната казусът се дължи не на финансова неспособност, а на липса на фрагменти.
Митев изясни, че БНР има кореспондентска мрежа, в която работят 20 репортери и която основава ефирно наличие за 9 районни стратегии. Тези стратегии работят на 24-часов режим, като единствено в програмата на Кърджали три от часовете са запълнени с стратегия на радио „ България “ на турски език. Според Митев мрежата включва задоволително кореспонденти, които да отразят събитията.
„ Само до началото на тази полемиката, от сутринта, нашите репортери са основали 61 вести с районна тема “, уточни Митев. Той изясни, че радиото има новинарски излъчвания на всеки час, като единствено четири от тях са национални, а останалите са районни. Според него е показателно, че „ никой търговски оператор не може да си разреши да отвори районна стратегия “.
„ Не мисля, че в бъдеще ще има опция да се появяват ефирни районни стратегии, били те радио или телевизия “, сподели Митев. „ Макар и не в ефир, има потребност от повече от източници на информация в районите “.
Генералният шеф на радиото показа наблюдения от изследвания, които медията организира. Според тях слушателите на районните стратегии търсят къси форми на информация. Те се интересуват от вести за съответния град, само че и за други обитаеми места. За тях са значими новините за поправки, трафик и други фактори, които въздействат на всекидневието им. За районните слушатели на радиото най-интересни са предаванията на просветителна, културна, социална и здравна тема. Те считат, че радиото би трябвало да насочи своите запаси към тяхното основаване.
„ От районни медии има голяма нужда тъй като хората не се интересуват единствено от националните вести “, сподели Митев в умозаключение. „ Колкото повече медии дават тази информация, толкоз по-добре за обществото “.
Българска телеграфна агенция е поканила да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София има потвърждения от повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани са изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Разговорът е проведен от Българската телеграфна организация (БТА) и Съвета за електронни медии (СЕМ).
„ Много се веселя, че се прави тази полемика, тъй като доста се приказва за осведомителните пустини, само че нормално този разговор не е по този начин структуриран “, сподели Митев. Според неговите думи публичните медии са с най-голямо наличие при районните вести. Митев се съгласи с, че по места в страната казусът се дължи не на финансова неспособност, а на липса на фрагменти.
Митев изясни, че БНР има кореспондентска мрежа, в която работят 20 репортери и която основава ефирно наличие за 9 районни стратегии. Тези стратегии работят на 24-часов режим, като единствено в програмата на Кърджали три от часовете са запълнени с стратегия на радио „ България “ на турски език. Според Митев мрежата включва задоволително кореспонденти, които да отразят събитията.
„ Само до началото на тази полемиката, от сутринта, нашите репортери са основали 61 вести с районна тема “, уточни Митев. Той изясни, че радиото има новинарски излъчвания на всеки час, като единствено четири от тях са национални, а останалите са районни. Според него е показателно, че „ никой търговски оператор не може да си разреши да отвори районна стратегия “.
„ Не мисля, че в бъдеще ще има опция да се появяват ефирни районни стратегии, били те радио или телевизия “, сподели Митев. „ Макар и не в ефир, има потребност от повече от източници на информация в районите “.
Генералният шеф на радиото показа наблюдения от изследвания, които медията организира. Според тях слушателите на районните стратегии търсят къси форми на информация. Те се интересуват от вести за съответния град, само че и за други обитаеми места. За тях са значими новините за поправки, трафик и други фактори, които въздействат на всекидневието им. За районните слушатели на радиото най-интересни са предаванията на просветителна, културна, социална и здравна тема. Те считат, че радиото би трябвало да насочи своите запаси към тяхното основаване.
„ От районни медии има голяма нужда тъй като хората не се интересуват единствено от националните вести “, сподели Митев в умозаключение. „ Колкото повече медии дават тази информация, толкоз по-добре за обществото “.
Българска телеграфна агенция е поканила да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София има потвърждения от повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани са изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ