Любовта няма почивни дни
Най-важното е да не си мъртъв. Защото гибелта идва доста преди да спре сърцето. Смъртта идва, когато спре духовният живот. Смъртта идва, когато любовта си отиде…
Преминаваме бързешком по хладната земя. Поглеждаме през замъглените прозорци на колите си. Привикваме с пиковите часове в метрото. Похапваме през обедната отмора сандвич, подготвен вкъщи, преглеждайки небрежно заглавията на вестниците. Все бързаме… И постоянно се самоуспокояваме: „ Сега – времето е такова. Сега всички живеят по този начин. Друго движение на живот, друг темп, друга динамичност. ” Толкова доста би трябвало да се направи, да се построи. Толкова доста би трябвало да се реализира. Ето за какво би трябвало да бягаме, да бързаме, да тичаме… Затова не остава време да обичаме…
… Преминаваме през пустинята на нашия живот. Обираме огризки, късчета от някакви знания, чувства, усещания. Изграждаме своите фантастични утопични проекти. Заобикаляме се с “играчки за възрастни ”. Но без да се потопим напълно в това, което вършим и виждаме. Не до самия край се любуваме на усещанията и чувствата си. Защото нямаме време. По някаква причина все нямаме време. Въпреки че ние самите не знаем за какво бързаме и кой ни кара да вършим това.
Човек постоянно усеща, че може да реализира доста в този живот. Той се надява на силата, разсъдъка и интелекта си…
Ние сме влюбени в себе си! Именно този егоизъм прави човешката душа празна, болна и незащитена.
Животът не е единствено търсене на храна, не е надпреварване със гибелта и не е “ужасна галерия на човешките пороци ”. Животът е блян към съвършенство, към истина, към обич. Поне аз мисля по този начин. Любовта и положителното са учителите на света, негови безконечни наставници. Но светът въпреки всичко е един непокорен възпитаник. И той се демонстрира като човек, който обича да спори и постоянно – като отявлен зложелател.
И в случай че към момента не сме в положение да накараме сърцето ни да бъде избухлив огън, в който гори Любов, дано в него има най-малко една дребна, неугасима искрица на нашето предпочитание да обичаме и да бъдем обичани.
Къде да намерим Любовта? На пазара? На пейката? В коридорите на живота?
Втълпено ни е, че същински можем да се влюбим единствено през юношеските си години. Ако това се случи в детството – е несериозно, а в зрелост – е бягство от всекидневието. Но любовта няма почивни дни. Чувствата се раждат в душата отвън всевъзможни календари. И ние би трябвало да бъдем доста деликатни, с цел да не я заразим с бацила на лицемерието и досадата. Тази заплаха постоянно съществува за нас.
В дълбините на човешките взаимоотношения постоянно би трябвало да има обич и добрина. Желанието да схванеш близък, да почувстваш хубостта на душата му. И ние не постоянно се оправяме с тази задача. За нас е по-лесно и по-интересно да „ следим измиването на чаши, съдове и пейки ”, в сравнение с да очистим сърцето си от яд, завист, злоба към хората. Например, можем подробно да проучим състава на всеки закупен артикул, с цел да не се отровим инцидентно, а в границите на една минута да обидим човек, по този начин да го унижим, че той да си отиде от нас с дълбока сърдечна рана. И какъв брой време ще отнеме, с цел да я излекува?
Единственото, което си коства да научим в този живот, е да обичаме! По-добре да не забравяме, че живеем в свят, в който пагубно бързо губим любовта, добротата, съчувствието, милостта. Егоизъм, самотност, горделивост – това е мотото, написано на знамето, което носят висопоставените. Развлечение, наслаждение, благосъстояние – това са задачите, поради които човек не помни Съвестта, Вечната Истина, Любовта.
Основното е да съхраним вниманието и съчувствието един към различен. Най-важното е да не си мъртъв. Защото гибелта не идва, когато сърцето стопира. Смъртта идва, когато си отиде Любовта. И в случай че в този момент се чувствате зле, знайте, че някой ви обича. Обича ви мощно!
Инфо: https://dama.bg
