Ще разберем ли все пак какво ни се случва през 2018?
Най-важни ми се виждат средно-срочните избори за Конгрес и част от сенаторите в Съединени американски щати. Дали американците ще глобяват алтернативно-дясната политика на Тръмп, която внесе безпорядък в международния ред, разруши единството на Запада и маргинализира страната? Бедните схванаха, че цялата шумотевица е поради данъчните дарове на най-богатите и орязването на обществените програми; образованите се увериха, че индивидът е печално незапознат – и рейтингът му се срина до исторически ниско равнище. При смяна на болшинствата в двете камари може да се мечтае даже за импийчмът, да вземем за пример по съветската връзка. Но дано не се залъгваме, с туитъра и буфонадите си Тръмп не слезе от сцената нито за ден през 2017. Нали знаете, че няма неприятна реклама? Най-реалистично ми прозвуча прогнозата на публицист от CNN: с пре-експонирането си Тръмп просто рискува да досади на гласоподавателите.
Хем добра, хем неприятна вест
Другото значимо външнополитическо събитие ще пристигна от Германия. Ако там Меркел и евроентусиастът Шулц се схванат за необятна коалиция, Макрон ще има сигурен сътрудник за реформирането на Европейски Съюз, а Англия към този момент я няма да удря спирачки. Това е хем добра, хем неприятна вест за нас. От една страна, мощна Европа ще ни тегли напред, от друга обаче новата европейска уредба ще бъде на концентрични кръгове („ скорости “), а нас в центъра няма да ни желаят. Нали помните за какво напуща Обединеното кралство? Заради мигрантите, само че не от Сирия, а от България, Румъния и Полша. След като тези страни са толкоз неразвити, та не съумяват да задържат популациите си, можем ли да им дадем равни права с нас – разсъждаваха приятелите на Фараж. Страната ни ще бъде изправена пред сложния избор да поддържа развиване в посока на зоните против това да бъде позволена, до примерно 3та зона, или да се инати, рискувайки да бъде изхвърлена в 4та.
Няма по какъв начин да сме и на двете страни
Другата алтернатива ни слага консолидацията на все по-антиевропейския Вишеградски блок. Няма по какъв начин да сме и на двете страни. При гласуването на процедурите против Полша, подкопала независимостта на съда, този път застанахме при огромните, само че по какъв начин ще е идващия път? Местни популисти (та дори Нинова!) се кълнат в Орбан, единствено че - даже да продължаваме да имаме вяра, че орди от мигранти ще ни подменят ДНКто – границата на Унгария е вътрешна, нашата - външна. И в случай че решим да застанем на страната на егоистите, които отхвърлят европейска взаимност, рискуваме при нова рецесия да се озовем в ситуацията на Гърция и Италия. Вероятно нашите въпреки всичко ще поддържат остаряла Европа; в компенсация Брюксел ще си затваря очите за задушаването на свободните медии, за неналичието на битка с корупцията, за присъединяване на извънредно десните във властта. Германците му споделят реалполитика.
Водеща е символиката
И тук идва прословутата външнополитическа интензивност на господин Борисов, харесвана от всички. Ще успеем ли да си създадем балкански блок, който да брани районните си ползи? Би било добре, само че надали ще стане в обозримо бъдеще. Първо, тук няма задоволително мощен център, към който той да се консолидира; Гърция, която до преди рецесията имаше някакви упоритости, през днешния ден е унищожена стопански, а ръководещите я (справедливо или не) не са добре признати в Европейски Съюз. Румъния и Хърватия обичайно не желаят да имат нищо общо с този район. Както знаем на Балканите всеки презира всеки, всеки гледа да съобщи комшията на някоя „ велика мощ “. Ще следим деликатно дали от историята и символичните дейности тази година ще последва нещо, най-малко жп линия до Скопие.
Председателството ни тук няма какво да помогне, нека всички към този момент са го разбрали; можем да се борим за „ дневния си ред “ на всяко друго председателство. Водеща е символиката: не сме значи второ качество, вижте, дадоха ни да ги председателстваме. А ние примираме от горделивост, малко като момчето, на което бащата дава да покара колата на някоя поляна. Важното в тези начинания е човешкия контакт сред политиците, построяването на доверие, стиковането на транс-европейски партийни идентичности, а този развой е муден.
Нови обединения?
Твърде допустимо е председателството да се трансформира в сцена за цивилен митинги – към този момент се очерта една такава опция с подаряването на Пирин на офшорния концесионер, който бил кипърски незает. Ще се появят и други. Ще ги бият ли? Ще оградят ли НДК с телени мрежи? Не че европейските политици ще се захванат с нашите проблеми: външният взор у нас катализира другояче позаспалото гражданско общество. Да ви напомня ли митингите на Екогласност в градинката „ Кристал “ по време на Световния екологичен конгрес?
Подобни цивилен дейности биха могли да засилват консолидирането на нови партийни формирования. През 2017 десните не съумяха да се организират; грешката им е, че поставят каруцата пред коня - наместо да разпознават тези обществени групи, чиито ползи ще показват, чакат специалисти да ги оформят идейно (в реформаторския интервал пък беше цивилен съвет). Новите леви също пробваха една обединителна самодейност към освобождението от налози на най-бедните, само че Българска социалистическа партия просто я прилапа и обезсили. На терена са евентуални известни водачи като президента Радев, Слави Трифонов и за какво не – Мая Манолова, която означи необикновен скок в доверието с отдадеността си на значими за хората дела. Поне една нова групировка ще има през тази година, изключително в случай че пък в случай че се стигне до предварителни избори след лятото.
Фалшивите вести
Накрая, през 2017 подправените вести (според Бъзфийд) генерираха повече трафик, в сравнение с през 2016. И това макар многочислените опити за противопоставяне, в това число от самия Зукърбърг. Любимата ми топ-партенка е: „ Служител в моргата кремиран по простъпка, тъй като бил лежащ да поспи на работното място “ (един милион прочитания). У нас расистки пристрастености подхранваха с вести като „ Бежанец от Сирия изнасили пони в зоопарк в Берлин “.
Защо не съумяваме да се преборим с цифровата злина? Защото самото разбиране „ подправена вест “ загуби смисъла си. Тръмп използва непрекъснато израза против тези, които го подлагат на критика. Съвсем същото направи ГЕРБ, когато във Facebook отвори страница, наречена „ Регистър на подправените вести “: като че ли инцидентно, там са главно изявления на политическите им съперници. По сходен метод приказва несъмнено и другата страна. Ти си фалшив, не ти си фейк…
Това си е остарялата политическа агитация, работа на политиците е да се атакуват. Фалшиви вести значи, че тези, на които се доверяваме за безпристрастна информация, ни лъжат – медии, учени, даже приятелите ни в обществената мрежа. Фейковете са измислени художествено, тъй че да ни възмутят, заинтригуват, разсмеят, да потвърдят предубеженията ни – и да ги препратим без да проверим. После идва противоположната вест, препращаме и нея, след това нещо напълно трето – и по този начин до цялостното размазване на облика.
Ако наклонността продължи, май няма да разберем какво тъкмо ни се случва и през 2018-та. Както не разбрахме нищо за КТБ, за Белене, за Булгартабак, за Дунарит…
Хем добра, хем неприятна вест
Другото значимо външнополитическо събитие ще пристигна от Германия. Ако там Меркел и евроентусиастът Шулц се схванат за необятна коалиция, Макрон ще има сигурен сътрудник за реформирането на Европейски Съюз, а Англия към този момент я няма да удря спирачки. Това е хем добра, хем неприятна вест за нас. От една страна, мощна Европа ще ни тегли напред, от друга обаче новата европейска уредба ще бъде на концентрични кръгове („ скорости “), а нас в центъра няма да ни желаят. Нали помните за какво напуща Обединеното кралство? Заради мигрантите, само че не от Сирия, а от България, Румъния и Полша. След като тези страни са толкоз неразвити, та не съумяват да задържат популациите си, можем ли да им дадем равни права с нас – разсъждаваха приятелите на Фараж. Страната ни ще бъде изправена пред сложния избор да поддържа развиване в посока на зоните против това да бъде позволена, до примерно 3та зона, или да се инати, рискувайки да бъде изхвърлена в 4та.
Няма по какъв начин да сме и на двете страни
Другата алтернатива ни слага консолидацията на все по-антиевропейския Вишеградски блок. Няма по какъв начин да сме и на двете страни. При гласуването на процедурите против Полша, подкопала независимостта на съда, този път застанахме при огромните, само че по какъв начин ще е идващия път? Местни популисти (та дори Нинова!) се кълнат в Орбан, единствено че - даже да продължаваме да имаме вяра, че орди от мигранти ще ни подменят ДНКто – границата на Унгария е вътрешна, нашата - външна. И в случай че решим да застанем на страната на егоистите, които отхвърлят европейска взаимност, рискуваме при нова рецесия да се озовем в ситуацията на Гърция и Италия. Вероятно нашите въпреки всичко ще поддържат остаряла Европа; в компенсация Брюксел ще си затваря очите за задушаването на свободните медии, за неналичието на битка с корупцията, за присъединяване на извънредно десните във властта. Германците му споделят реалполитика.
Водеща е символиката
И тук идва прословутата външнополитическа интензивност на господин Борисов, харесвана от всички. Ще успеем ли да си създадем балкански блок, който да брани районните си ползи? Би било добре, само че надали ще стане в обозримо бъдеще. Първо, тук няма задоволително мощен център, към който той да се консолидира; Гърция, която до преди рецесията имаше някакви упоритости, през днешния ден е унищожена стопански, а ръководещите я (справедливо или не) не са добре признати в Европейски Съюз. Румъния и Хърватия обичайно не желаят да имат нищо общо с този район. Както знаем на Балканите всеки презира всеки, всеки гледа да съобщи комшията на някоя „ велика мощ “. Ще следим деликатно дали от историята и символичните дейности тази година ще последва нещо, най-малко жп линия до Скопие.
Председателството ни тук няма какво да помогне, нека всички към този момент са го разбрали; можем да се борим за „ дневния си ред “ на всяко друго председателство. Водеща е символиката: не сме значи второ качество, вижте, дадоха ни да ги председателстваме. А ние примираме от горделивост, малко като момчето, на което бащата дава да покара колата на някоя поляна. Важното в тези начинания е човешкия контакт сред политиците, построяването на доверие, стиковането на транс-европейски партийни идентичности, а този развой е муден.
Нови обединения?
Твърде допустимо е председателството да се трансформира в сцена за цивилен митинги – към този момент се очерта една такава опция с подаряването на Пирин на офшорния концесионер, който бил кипърски незает. Ще се появят и други. Ще ги бият ли? Ще оградят ли НДК с телени мрежи? Не че европейските политици ще се захванат с нашите проблеми: външният взор у нас катализира другояче позаспалото гражданско общество. Да ви напомня ли митингите на Екогласност в градинката „ Кристал “ по време на Световния екологичен конгрес?
Подобни цивилен дейности биха могли да засилват консолидирането на нови партийни формирования. През 2017 десните не съумяха да се организират; грешката им е, че поставят каруцата пред коня - наместо да разпознават тези обществени групи, чиито ползи ще показват, чакат специалисти да ги оформят идейно (в реформаторския интервал пък беше цивилен съвет). Новите леви също пробваха една обединителна самодейност към освобождението от налози на най-бедните, само че Българска социалистическа партия просто я прилапа и обезсили. На терена са евентуални известни водачи като президента Радев, Слави Трифонов и за какво не – Мая Манолова, която означи необикновен скок в доверието с отдадеността си на значими за хората дела. Поне една нова групировка ще има през тази година, изключително в случай че пък в случай че се стигне до предварителни избори след лятото.
Фалшивите вести
Накрая, през 2017 подправените вести (според Бъзфийд) генерираха повече трафик, в сравнение с през 2016. И това макар многочислените опити за противопоставяне, в това число от самия Зукърбърг. Любимата ми топ-партенка е: „ Служител в моргата кремиран по простъпка, тъй като бил лежащ да поспи на работното място “ (един милион прочитания). У нас расистки пристрастености подхранваха с вести като „ Бежанец от Сирия изнасили пони в зоопарк в Берлин “.
Защо не съумяваме да се преборим с цифровата злина? Защото самото разбиране „ подправена вест “ загуби смисъла си. Тръмп използва непрекъснато израза против тези, които го подлагат на критика. Съвсем същото направи ГЕРБ, когато във Facebook отвори страница, наречена „ Регистър на подправените вести “: като че ли инцидентно, там са главно изявления на политическите им съперници. По сходен метод приказва несъмнено и другата страна. Ти си фалшив, не ти си фейк…
Това си е остарялата политическа агитация, работа на политиците е да се атакуват. Фалшиви вести значи, че тези, на които се доверяваме за безпристрастна информация, ни лъжат – медии, учени, даже приятелите ни в обществената мрежа. Фейковете са измислени художествено, тъй че да ни възмутят, заинтригуват, разсмеят, да потвърдят предубеженията ни – и да ги препратим без да проверим. После идва противоположната вест, препращаме и нея, след това нещо напълно трето – и по този начин до цялостното размазване на облика.
Ако наклонността продължи, май няма да разберем какво тъкмо ни се случва и през 2018-та. Както не разбрахме нищо за КТБ, за Белене, за Булгартабак, за Дунарит…
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ