Най-важната задача в първия пленарен ден е изборът на председател,

Най-важната задача в първия пленарен ден е изборът на ръководител, което е наложително изискване, с цел да проработи Народното събрание. Това ще разреши оповестяването на парламентарните групи - нужната първа стъпка за започване на процедурата по съставяне на държавно управление, защото съгласно Конституцията президентът кани групите на съвещания, след което им връчва мандат за сформиране на кабинет.

В предходните два парламенти изборът на " първия сред равни " лиши дни поради опълчването сред ГЕРБ и " Продължаваме промяната ". През 2023 година се стигна до невиждано решение - оповестено беше " джентълменското съглашение " за ротационно председателство, с цел да се избегне рискът от блокиране на институцията. До замяна не се стигна поради разрива сред сътрудниците в ръководството и по този начин единственият ръководител остана Росен Желязков от ГЕРБ.

Гласуването за ръководител се приема като знак за оформящите се болшинства и оттова - за възможностите за постоянно държавно управление.

Във вторник вечерта ГЕРБ разгласи, че ще предложи за поста Рая Назарян.

Тя може да разчита на поддръжката на Движение за права и свободи, която по традиция поддържа претендента на спечелилия в изборите с аргумента, че е негово право да сложи собствен човек отпред на депутатите. Две групи обаче имат общо 116 гласа, а ръководителят се избира с болшинство от 121 гласа " за ", ако в съвещанието вземат участие всички 240 народни представители.

" Продължаваме промяната - Демократична България " и Българска социалистическа партия към този момент оповестиха, че няма да поддържа Назарян. " Възраждане " постоянно до момента е имала своя номинация и не поддържа други. Така

ключът към избора остава у " ИТН " и " Величие ", чиито планове към този момент остават незнайни.

Във вторник (18 юни) водачът на ГЕРБ Бойко Борисов заплаши, че в случай че Назарян не събере задоволително поддръжка, това ще постави завършек на договарянията за държавно управление.