Вашингтон се готви за победа във вече изгубена война
Най-важната и ужасна загадка на Вашингтон е, че той няма тактика по отношение на Русия и Китай – нито против всяка от страните поотделно, още по-малко против тях дружно. Това, което Съединени американски щати заявяват и вършат - " въздържане на ревизионистите " (тоест Москва и Пекин, които оспориха атлантическия международен ред) - просто не работи. Или по-скоро работи тъкмо противоположното, стратегически влошавайки американските световни позиции и разкривайки слабите места на залязващия хегемон. Затова би трябвало да се преструва, че всичко е под надзор и нищо ненадейно не се случва от страна на руснаците и китайците.
Същото направи и Джо Байдън, който през уикенда сподели, че силата на руско-китайския съюз е „ мощно пресилена “: „ Вижте, не одобрявам Китай с лека ръка. Не одобрявам с лека ръка Русия, само че мисля, че доста го преувеличаваме. "
В поддръжка на думите си Байдън попита: какво към този момент направи Китай за Русия?
„ През последните три месеца слушам, че Китай ще даде на Русия обилни оръжия. Все още не са го създали, само че това не значи, че няма да го създадат ”, съобщи той.
Чудесна операция: първо измисли и разпространява тематиката за „ вероятността за идни доставки на китайски оръжия за Русия “, а по-късно съобщи, че откакто ги няма, значи това значи нещо (Китай се опасява от американски напън, Китай се преструва, а не желае в действителност да поддържа Русия и по този начин нататък). И това е макар обстоятелството, че нито Москва, нито Пекин в никакъв случай не са споделили нищо за проекти за доставка на оръжия - само че на кого му пука.
Байдън твърди, че в случай че Китай и Русия в действителност основат коалиция, тогава тя няма да е толкоз мощна, колкото съюзите, които основават Съединени американски щати и Запада. И въобще: съюзът на Москва и Пекин единствено ще помогне на Запада да се сплоти още повече и да сплоти още повече страни към себе си.
Самият Байдън има вяра ли на това, което споделя? Това не е толкоз значимо. Проблемът е, че Западът към този момент няма въздействието в света, което е имал от епохи - и с вероятността за по-нататъшен спад на ролята на единен Запад, съгласно голямото болшинство наблюдаващи в разнообразни елементи на света
Включително доста западни анализатори, които се пробват да насочат американския “Титаник ” от рисковия курс. Най-известният от реалистите глобалисти (реалисти не в смисъл, че проектите им са осъществими, а в това, че идват от действителността, за разлика от екипа на Байдън) е, несъмнено, Хенри Кисинджър.
През миналата година, макар че изостави личното си мнение за невъзможността Украйна да бъде призната в НАТО, той неведнъж предизвести да не се залага на смазването и изолирането на Русия. В фрагменти от диалога си с английския историк Нийл Фъргюсън, оповестен неотдавна в “Ел Мундо ”, някогашният държавен секретар хвали НАТО за това по какъв начин се е обединил към поддръжката за Украйна („ помнейки предходни закани от Русия “), само че предизвестява: „ Въпросът в този момент ще бъде по какъв начин да прекратим този спор. В последна сметка ние би трябвало да намерим място за Украйна и място за Русия, в случай че не желаеме Русия да се трансформира в аванпост на Китай в Европа. "
Разговорът с Фъргюсън очевидно се организира преди визитата на Си Цзинпин в Москва, само че оценката на Кисинджър нямаше да се промени. Човек, който е построил вярното (за Съединените щати) съответствие в триъгълника Москва-Вашингтон-Пекин, несъмнено, е неприятно да гледа по какъв начин се оправят наследниците му и желае да има вяра, че не всичко е изгубено и обстановката може да се поправя.
В същото време по инерция даже Кисинджър продължава да приказва за борбата сред Съединени американски щати и Китай, а не сред Съединени американски щати и Китай и Русия. Тоест, той разисква по-изгоден вид за Америка - само че той приказва за него без никакъв оптимизъм.
Сега той към този момент е склонен, че Китай и Съединени американски щати към този момент са съперници - до неотдавна имаше очаквания, че са повече съперници - само че в това време не поддържа безусловно спекулативната и пропагандна теза, че Китай желае да заеме мястото на Съединените щати Заявява: " Не мисля, че Китай мисли за международно владичество, само че е изцяло допустимо той да стане толкоз всесилен, колкото сме ние. А това не е в наш интерес. "
Разбира се, не в полза на Америка, тъй като тогава Щатите ще изгубят хегемонията си (но това към този момент се случва). Но за Кисинджър възходът на китайската мощност също е рисков, тъй като той го преглежда през призмата на една нова студена война – сравнявайки я с предходната, американско-съветската. И я счита за още по-опасна, тъй като Китай и Съединени американски щати „ в този момент имат сравними стопански запаси, което не беше казусът през първата студена война, а технологиите за заличаване станаха още по-ужасяващи, изключително с появяването на изкуствения разсъдък. "
Грешката в разбора на Кисинджър е, че той съпоставя новата борба със остарялата, без да вижда главната разлика. Тогава всичко стартира с борбата единствено на една страна, Съюз на съветските социалистически републики, против целия западен свят, който в действителност беше целият свят. Да, Москва и социалистическите страни бяха дейни както в Африка, по този начин и в Азия, пробвайки се да се наложат в Латинска Америка, само че като цяло те представляваха затворена и дребна (макар и забележима) част от международната общественост.
Сега обстановката е радикално друга: на мястото на социалистическия лагер ще бъде просто Западът. Да, тежестта и въздействието на Щатите, Европа, англосаксонските отвъдморски страни (Канада, Австралия, Нова Зеландия) и Япония са големи, само че наклонността на международно развиване е явно неподходяща за тях. Западът ще остане още дълго първи по тотална власт, само че към този момент първи измежду равни (блокове и районни обединения), а не безспорен хегемон. Да не приказваме за обстоятелството, че ще бъде доста, доста мъчно да се резервира неговото единение - даже в случай че приказваме за послушание на Европа на Съединените щати - в средносрочен проект.
Още по-лошо, даже Кисинджър, който нормално не се занимава с вътрешни проблеми, не можа да не уточни, че Съединени американски щати в този момент са „ безпределно по-разделени “, в сравнение с бяха по време на Виетнамската война: „ Националният интерес беше логичен термин, а не предмет на полемики. Това към този момент е част от предишното. Сега всяка администрация е изправена пред неумолима неприязън от страна на опозицията. "
Но разграничените Щати не могат да се спогодят за това, което е в техния народен интерес, просто тъй като множеството от елита не виждат бъдещето на Съединените щати като национална страна. Глобалистки настроената част от естаблишмънта заложи на запазването на международното владичество непременно, поставяйки на карта, наред с други неща, запазването на единството на личната си страна.
Както напомни Николай Патрушев в понеделник, „ Русия избави самите Съединени американски щати най-малко два пъти – по време на Войната за самостоятелност и Гражданската война. Но считам, че този път е несвоевременно да се оказва помощ на Щатите да запазят целостта си “.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Същото направи и Джо Байдън, който през уикенда сподели, че силата на руско-китайския съюз е „ мощно пресилена “: „ Вижте, не одобрявам Китай с лека ръка. Не одобрявам с лека ръка Русия, само че мисля, че доста го преувеличаваме. "
В поддръжка на думите си Байдън попита: какво към този момент направи Китай за Русия?
„ През последните три месеца слушам, че Китай ще даде на Русия обилни оръжия. Все още не са го създали, само че това не значи, че няма да го създадат ”, съобщи той.
Чудесна операция: първо измисли и разпространява тематиката за „ вероятността за идни доставки на китайски оръжия за Русия “, а по-късно съобщи, че откакто ги няма, значи това значи нещо (Китай се опасява от американски напън, Китай се преструва, а не желае в действителност да поддържа Русия и по този начин нататък). И това е макар обстоятелството, че нито Москва, нито Пекин в никакъв случай не са споделили нищо за проекти за доставка на оръжия - само че на кого му пука.
Байдън твърди, че в случай че Китай и Русия в действителност основат коалиция, тогава тя няма да е толкоз мощна, колкото съюзите, които основават Съединени американски щати и Запада. И въобще: съюзът на Москва и Пекин единствено ще помогне на Запада да се сплоти още повече и да сплоти още повече страни към себе си.
Самият Байдън има вяра ли на това, което споделя? Това не е толкоз значимо. Проблемът е, че Западът към този момент няма въздействието в света, което е имал от епохи - и с вероятността за по-нататъшен спад на ролята на единен Запад, съгласно голямото болшинство наблюдаващи в разнообразни елементи на света
Включително доста западни анализатори, които се пробват да насочат американския “Титаник ” от рисковия курс. Най-известният от реалистите глобалисти (реалисти не в смисъл, че проектите им са осъществими, а в това, че идват от действителността, за разлика от екипа на Байдън) е, несъмнено, Хенри Кисинджър.
През миналата година, макар че изостави личното си мнение за невъзможността Украйна да бъде призната в НАТО, той неведнъж предизвести да не се залага на смазването и изолирането на Русия. В фрагменти от диалога си с английския историк Нийл Фъргюсън, оповестен неотдавна в “Ел Мундо ”, някогашният държавен секретар хвали НАТО за това по какъв начин се е обединил към поддръжката за Украйна („ помнейки предходни закани от Русия “), само че предизвестява: „ Въпросът в този момент ще бъде по какъв начин да прекратим този спор. В последна сметка ние би трябвало да намерим място за Украйна и място за Русия, в случай че не желаеме Русия да се трансформира в аванпост на Китай в Европа. "
Разговорът с Фъргюсън очевидно се организира преди визитата на Си Цзинпин в Москва, само че оценката на Кисинджър нямаше да се промени. Човек, който е построил вярното (за Съединените щати) съответствие в триъгълника Москва-Вашингтон-Пекин, несъмнено, е неприятно да гледа по какъв начин се оправят наследниците му и желае да има вяра, че не всичко е изгубено и обстановката може да се поправя.
В същото време по инерция даже Кисинджър продължава да приказва за борбата сред Съединени американски щати и Китай, а не сред Съединени американски щати и Китай и Русия. Тоест, той разисква по-изгоден вид за Америка - само че той приказва за него без никакъв оптимизъм.
Сега той към този момент е склонен, че Китай и Съединени американски щати към този момент са съперници - до неотдавна имаше очаквания, че са повече съперници - само че в това време не поддържа безусловно спекулативната и пропагандна теза, че Китай желае да заеме мястото на Съединените щати Заявява: " Не мисля, че Китай мисли за международно владичество, само че е изцяло допустимо той да стане толкоз всесилен, колкото сме ние. А това не е в наш интерес. "
Разбира се, не в полза на Америка, тъй като тогава Щатите ще изгубят хегемонията си (но това към този момент се случва). Но за Кисинджър възходът на китайската мощност също е рисков, тъй като той го преглежда през призмата на една нова студена война – сравнявайки я с предходната, американско-съветската. И я счита за още по-опасна, тъй като Китай и Съединени американски щати „ в този момент имат сравними стопански запаси, което не беше казусът през първата студена война, а технологиите за заличаване станаха още по-ужасяващи, изключително с появяването на изкуствения разсъдък. "
Грешката в разбора на Кисинджър е, че той съпоставя новата борба със остарялата, без да вижда главната разлика. Тогава всичко стартира с борбата единствено на една страна, Съюз на съветските социалистически републики, против целия западен свят, който в действителност беше целият свят. Да, Москва и социалистическите страни бяха дейни както в Африка, по този начин и в Азия, пробвайки се да се наложат в Латинска Америка, само че като цяло те представляваха затворена и дребна (макар и забележима) част от международната общественост.
Сега обстановката е радикално друга: на мястото на социалистическия лагер ще бъде просто Западът. Да, тежестта и въздействието на Щатите, Европа, англосаксонските отвъдморски страни (Канада, Австралия, Нова Зеландия) и Япония са големи, само че наклонността на международно развиване е явно неподходяща за тях. Западът ще остане още дълго първи по тотална власт, само че към този момент първи измежду равни (блокове и районни обединения), а не безспорен хегемон. Да не приказваме за обстоятелството, че ще бъде доста, доста мъчно да се резервира неговото единение - даже в случай че приказваме за послушание на Европа на Съединените щати - в средносрочен проект.
Още по-лошо, даже Кисинджър, който нормално не се занимава с вътрешни проблеми, не можа да не уточни, че Съединени американски щати в този момент са „ безпределно по-разделени “, в сравнение с бяха по време на Виетнамската война: „ Националният интерес беше логичен термин, а не предмет на полемики. Това към този момент е част от предишното. Сега всяка администрация е изправена пред неумолима неприязън от страна на опозицията. "
Но разграничените Щати не могат да се спогодят за това, което е в техния народен интерес, просто тъй като множеството от елита не виждат бъдещето на Съединените щати като национална страна. Глобалистки настроената част от естаблишмънта заложи на запазването на международното владичество непременно, поставяйки на карта, наред с други неща, запазването на единството на личната си страна.
Както напомни Николай Патрушев в понеделник, „ Русия избави самите Съединени американски щати най-малко два пъти – по време на Войната за самостоятелност и Гражданската война. Но считам, че този път е несвоевременно да се оказва помощ на Щатите да запазят целостта си “.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ