Най-успешната френска актриса в световен план за последните 15 години

Най-успешната френска актриса в международен проект за последните 15 години Марион Котияр още веднъж е в заглавията с вести за идния филм „ Карма “, режисиран от Гийом Кане и предстоящ в българските кино салони. Марион Котияр е първата френска актриса, която печели премия „ Оскар ” за най-хубава женска роля за осъществяване на френски език. Това бе изключителното ѝ преобразяване в облика на Едит Пиаф в „ Животът в розово ”. Оттогава тя се движи в най-висшите пластове на каймака на филмовата промишленост и получава най-качествените оферти за функции. Преди “Животът в розово ” Котияр потвърждава своя изпълнителски гений с филми като „ Най-дългият годеж ”, „ Голяма риба ”, „ Добра година ”. След триумфа на премиите на Академията от 2008 година тя се е снимала в заглавия като „ Обществени врагове ” с Джони Деп и Крисчън Бейл, “Генезис ” с Леонардо ди Каприо и “Черният рицар: Възраждане ”, донесъл над един милиард $ доходи от продадени билети. Нямаше по какъв начин тя да не попадне и в полезрението на гения и познавач на женската хубост Уди Алън, който възнагради нейното лъчение и актьорски качества с роля в своето европейско ретро украшение „ Полунощ в Париж ”. Тя достави солидно осъществяване и като Лейди Макбет в екранизацията по „ Макбет ”.

- Марион, Вие непрекъснато сменяте жанрове и стилове в избора си на функции, редувате фестивални арт заглавия с холивудски блокбастъри. Лесно ли преминавате през другите превъплъщения и в коя от тези сфери се чувствате най-комфортно?
- Винаги съм харесвала сходна еклектика. Не обичам да съпоставям, тъй като не виждам смисъл в сходни извършения. Всеки развой е друг и аз нямам желан способ, род или метод на основаване на филм. За мен е значимо да работя с верните хора. Способна съм да се приспособявам към всякаква среда стига режисьорът да ме почита като персона и да не ме слага в обстановка, в която мога да бъда експлоатирана. Ако стане нещо сходно – нещата се разпадат?Ако да вземем за пример по време на работа някой ме ядоса доста или сътвори обстановка, която няма нищо общо с облика, който играя, само че с концепцията да ме сложи в облик. От персонален опит знам, че това е 100 % контрапродуктивно. Когато нещата опрат до там напряко обезумявам. Или пък се развеселявам. Просто не мога да взема насериозно несъответстващи опити да ме накарат да вляза в облик.
- Каква е повода за сходни обстановки и способи на държание?
- Виждам тези неща като някакви хитрини, а аз се нуждая от достоверност. Не претърпявам евтините трикове. С режисьора би трябвало да сме на една страница. Един път ми се случи да работя с човек, който се опита да ме накара да върша някакви непредвидени от мен неща, само че тогава проработи, тъй като неговата концепция пасна на кино лентата. Но постоянно е друго. Стига се и до пердашене на плесници за мотивация и „ влизане в облик “. Мен в никакъв случай не са ме удряли, само че знам, че на някои сътрудници артисти им се е случвало. Подобно нещо в никакъв случай не би проработило при мен. За мен е значимо да бъда част от процеса. Както и взаимното доверие.
- Френският режисьор Франсоа Озон веднъж бе споделил: „ Американците те почитат, когато стоиш в личната си страна, само че като пристигнеш в Америка си приключен “. Вие явно не се вписвате в това негово определение?
- Знаете ли, помня по какъв начин веднъж бях в Кан и там срещнах доста надарена и красива френска актриса. Моят американски сътрудник ми се примоли да го срещна с нея. Отидох при актрисата и споделих, че един американски кино сътрудник желае да приказва с нея. А тя отвърна: „ Не ме интересува. Не приказвам британски и нямам никакво предпочитание да върша каквито и да е било филми там “.
Това доста ме изненада, само че тя отхвърли каквато и да е среща с моя сътрудник. Говорим за актриса от моето потомство, която можеше да покори Холивуд, само че нямаше никакво предпочитание. Така, че някои хора просто не желаят, не го усещат, не им се занимава с това. Да ви кажа почтено, това не беше и моята цел. Със сигурност не считам, че е някакво изключително огромно мое достижение да играя в Америка. Просто постоянно съм желала да бъда актриса.
- Винаги?
- Да, от най-ранна детска възраст. Това беше моята момичешка фантазия - да мога да скачам от един свят в различен. Да пропадам в персонажи и да съм онази актриса, която не може да разпознаеш от роля в роля. Чувствам се страшна късметлийка. Израснала съм с митични звезди като Грета Гарбо, влюбена съм в тази ера, за мен те бяха оживели сънища. Когато работя съм тотално отдадена на ролята, владея страхотна дисциплинираност. Често оставам в облик и откакто си потегли от снимачната площадка. Но това към този момент не е толкоз просто, тъй като се случваше да стресна децата си като се прибирам по този начин.

- Какво не знаят хората за вас?
- Вероятно не знаят за моят тревога и вътрешна неустановеност. Липсата на убеденост в действителност е доста постоянно срещана линия при нас актьорите. Част е и от мен. Когато започнах да давам изявленията и да беседвам с хора, които не познавах – беше същински призрачен сън. Сега имам опит и се научих по какъв начин да подобавам към интервютата и мога да управлявам тревогата и несигурността. Но цялото това нещо продължава да бъде пъклен необичайно. Това да би трябвало да приказваш дълго и съществено с някой, който не познаваш. Някой, който ти задава персонални въпроси. Да приказваш за себе си. Много ми е необичайно. Но като цяло се усещам добре. Обичам да скачам в незнайното. Прекалената сигурност не ме влече.

trud.bg