Най-трудно е да се откажем от заблудите, в които сами

Най-трудно е да се откажем от заблудите, в които сами се караме да имаме вяра. И най-болезнено. Но и най-належащо. Защото до момента в който стоим при някого, който не е за нас, не можем да срещнем този, който е за нас. И тъй като до момента в който изтезаваме сърцето си още веднъж и още веднъж с предизвестени разочарования, не можем да му позволим да срещне любовта. Истинската. Споделената. Голямата. 

Затова, в случай че знаеш, че е време да си тръгнеш, в случай че чувстваш, че не принадлежиш там, където си, в случай че не си щастлива, направи крачката. Обърни тил на предишното. И прегърни бъдещето. Защото то те чака. Както и индивидът, който чака да срещне и прегърне сърцето ти.

Надявам се, че идващите редове ще ти оказват помощ да го направиш. Защото заслужаваш да бъдеш щастлива. Защото заслужаваш да вземеш живота в ръцете си. Но най-много, тъй като заслужаваш да излекуваш сърцето си...

Тръгни си от него не тъй като го искаш. А тъй като от време на време хората, които желаеме най-вече, са тези, без които ще сме най-добре. Знай, че ще ти липсва... Знай, че ще помниш гласа му. Знай, че ще има моменти, в които ще копнееш за ръцете му. Знай, че няма да можеш да забравиш целувките му. Но знай, че пъпреки всичко, ще си добре.

Толкова е мъчно да си тръгнеш. Докато не го направиш... И тогава разбираш, че е било най-лесното нещо на света. Време е да схванеш, че дадени хора могат да останат в сърцето ти, само че нямат място в живота ти. По-добре е сама да разбиеш един път сърцето си, като си тръгнеш, в сравнение с да му разрешаваш да го разрушава още веднъж и още веднъж всеки ден, когато е с теб. Обичаше го толкоз, че да се бориш за него. Сега е време да обичаш себе си и да се бориш за сърцето си. Бъди мощна. Тръгни си. Вземи сърцето си назад. Поеми по пътя си. И Ти давам обещание, че ще те изиска. Но ти него към този момент не. 

Скъпа моя, би трябвало към този момент да научиш по кое време е пристигнало време да обърнеш страницата!