Симеон Владов: Папагалът ми скандира Ма-фи-я!, когато спор...
Най-трудно е да дублираш Антъни Хопкинс, той е еластичен и неосезаем
Младежи ме стопират по улиците с признанието, че са израснали с гласа ми в детските филми
Работих година като театрален служащ единствено с цел да бъда във ВИТИЗ
Пеех по питейни заведения, групата ни се разпадна поради взрива на попфолка
Симеон Владов е най-популярният глас в ефира - радио- и ефирен. Актьорът дублира стотици функции в сериали и кинохитове. Роденият в Ботевград гений озвучава най-големите звезди като Брус Уилис, Еди Мърфи, Силвестър Сталоун, Антъни Хопкинс, Пиърс Броснан. Глас е на известно радио, звучи от десетки реклами, играе в спектакъл. Носител на „ Икар “ за дублаж. Изненада, само че не за всички е, че Симеон е и отличен артист. В сряда излезе новото му парче „ Рядък образец “ от плана " Пеещи актьори ".
- Симеон, роден сте на 1 април, тази дата предопределя ли ориста ви?
- Не, просто дата. По света е Ден на шегата, у нас - на лъжата, тъй като очевидно обичаме за послъгваме и имаме потребност от този ден. Питат ме постоянно неистина ли доста, откакто съм роден на 1 април. Отговарям им - не, в границите на естествените граници.
- Едно момче, родено през тези години в Ботевград - представяме си го като баскетболист на Балкан, не и актьор? Везенков, Йонов, Славов, Колев, Пеев... кой от нашите генерации не ги помни?
- О, всички ходехме на мачовете на Балкан. Но аз упражнявах лека атлетика, бях доста бърз на къси дистанции - 60, 100 и 200 метра, плюс дълъг скок. Спортувах интензивно до към 9. клас, само че постоянно за наслаждение. В същото време ходех на уроци по пиано, в театралния кръжок и ред други неща.
- Значи от дребен сте предан на арта?
- От 3-4. клас ме вземаха по всевъзможни събития да декламирам, да пея, да играя дребни функции.
- Кога разбрахте, че ще изкарвате хляба с актьорство, тъй като мнозина приключват ВИТИЗ (НАТФИЗ), пък по разнообразни аргументи не съумяват?
- Така е, аргументите са доста. Аз персонално от дребен знаех, че ще стана артист. Криех го от околните, приключих със златен орден гимназията. И тогава споделих, че ще аплайвам във ВИТИЗ. Майка беше изрично срещу. Каза, че нищо няма да излезе, тъй като нямам връзки.
- Права е, по този начин си беше.
- Така си беше. Но аз бях твърдоглав. Кандидатствах преди казармата, само че мъчно одобряваха донаборници. Смятаха, че след 2 години работа може много да се промениш и не бяха надалеч от истината. Така че си служих две години. Втората от тях, бях в свързочното отделение в Горна малина, се готвех скрито за изпити. Тоест, сестра ми носеше скрито книги от майка ми. Прие ме проф. Кабакчиев във ВИТИЗ, само че, за жалост, умря същата година. Дойде проф. Сейкова, ректор на ВИТИЗ. За шанс, имах два месеца задръжка в казармата и закъснях.
- Страхотни простотии бяха с тези задръжки?
- Страхотни! Но във ВИТИЗ бяхме над 20 индивида и някой трябваше да е непотребен. А и новият учител може да не хареса студент, избиран от предходния. Така че одобрих да бъда една година театрален служащ в образователния спектакъл. Страшно потребно време. Видях по какъв начин се вършат декори, подготовки, гледах скрито огромните сътрудници на представления. Така на идната година ме взе проф. Гюрова с помощник Пламен Марков. Тя също е мъртвец от известно време, аз ще бъда постоянно признателен за шанса!
- В същото време не изоставяте и музиката, чета, че участвате в група при започване на 90-те?
- Такива времена бяха, родените през 60-те видяхме какви ли не катаклизми. ВИТИЗ стана НАТФИЗ. Аз пеех по питейни заведения - в хотел „ София “, в „ Родина “. Поп, също и рок. Направихме група с две ужасно надарени момчета, само че не се получи, за какво при започване на 90-те стартира взривът на попфолка. Едното момче отпътува по Скандинавията да свири. След това прекосих в група, където единствено артисти изпълнявахме църковнославянски песнопения и фолклор. Печелил съм и други кастинги за групи, мюзикъли. И в този момент пея в джаз операта „ Вечеря в Манхатън “. Въобще, в никакъв случай не съм изоставял музиката. Може би от старите ми изяви съм направил усещане на Игор Марковски, който ме предложения за плана „ Пеещи актьори “. Миналата година направихме „ Българският барабан “, а в сряда излезе и „ Рядък образец “.
- Как гледате на този план?
- Много е добре, че Игор даде късмет на българските артисти. Някои от тях пеят по-добре от част от българските артисти. Това е предизвикателство пред нас, което в последна сметка ражда прекрасен артикул. И благодаря на Игор, че ми даде тази опция. Смятам, че „ Рядък образец “ е по-шлагерна, има мигане, ще се запее по-бързо. Разбира се, похвали на целия екип. Невероятни! Вижте, то проличава. Когато един човек е предан, не лъже.
- Така е, гледах клипа. Да минем към главната ви работа - дублажът. Как навлизате в един облик - гледате 100 пъти кино лентата, четете авансово, следите артиста или...
- Съвсем друго е, няма нищо от това.
- Аз съм цялостен невежа по тематиката, само че ми е безпределно забавно...
- В спектакъл „ Криле “ направихме една пиеса „ Гласове чартърен “ за дублажа дружно с фамозната колежка Гергана Стоянова, фамозен глас, както и Виктор Танев, набиращ скорост артист. В нея описваме действителни случи от дублажа, вършим скечове. Как се прави! Ами на конвейер. Влизаш в студиото и имаш няколко минути. Едни си акцентират. Обикновено сме екип, всеки има по няколко функции. Или основната е за един артист, а другите двама мъже, да вземем за пример, поемат всичките останали. Най-често сме 4 души екип на сериал - двама мъже и две дами, вършим всички функции. Хич не е елементарно.
- На мен ми звучи непостижимо мъчно...
- Важното е да имаш мярка. Да не се опитваш да надскачаш облика, а да го следваш оптимално близо. Но не и да го засенчваш! Това е противопоказно. Озвучавал съм кого ли не - Антъни Хопкинс, Джереми Айрънс, Брус Уилис. А Еди Мърфи го озвучавах неотдавна в „ Смахнатият професор “ - Едно и Две. Той играе там по 7-8 функции. Но за всяка го снимат поотделно. А при нас няма време да спираш и озвучаваш отначало. Директно преминаваш.
- Това ми е чудно - при три функции по какъв начин решаваш кой глас по какъв начин да промениш, с цел да подхожда въпреки всичко на облика?
- Предварително имаш нещо, само че би трябвало да импровизираш. Много бързо. Ето, с Еди Мърфи трябваше да повеждам разговор сред 5-6 персонажа. Страшно натоварващо! Дарба е, гений. Една актриса озвучава от бебе до баба. Често играе едно момиче, майка му и баба му. Ние, мъжете, поемаме от младеж нагоре.
- Кой артист ви е бил най-труден за дублаж?
- Еди Мърфи в тези два кино лентата. И Антъни Хопкинс, доста еластичен артист. Неуловим! Трябва да се доближиш ужасно до гласа му, само че без да се опитваш да играеш. Защото ще бъде пъклен смешно да играеш Антъни Хопкинс!
- Въпрос от другар - по кое време сте оставали без глас?
- О, в никакъв случай! Това е заложба. Никога не съм имал проблеми, тъй като преди съм и пушел, и недоспивал. Но на сутринта постоянно съм бил ОК. Но за гласа най-важно е наспиването.
- Ако на следващия ден се разсъните с различен тембър, чий желаете да е?
- (Смее се.) Пак моят. Никога не ме е предавал над 20 години.
- Случва ли се постоянно да се обръщат на улицата и да ви споделят - хей, не сте ли...?
- Постоянно, на всички места. Разпознават и гласа ми, а и мен самия от театралните постановки. Случва се постоянно младежи или към този момент 20-годишни да ми кажат - Ауу, ние с вашия глас от детските филми израснахме. Това ми демонстрира, че е минало време. Деца са пораснали с моя глас.
- Често се снимате и пускате в обществените мрежи, отново другар пита - какво ви подтиква?
- Не единствено хора, само че и пейзажи. Аз съм разпален градинар. Снимам и мен, само че и сътрудници. Това са мемоари - и от дублажа, и от театъра. Тези дни работихме със Силвия Лулчева. Каза ми - „ Добре, че си ти, Муци, другояче нямам нито една фотография “. Това са мемоари, скъпи са. Годините си минават.
- Подсказаха ми въпрос за вашия папагал, разкажете повече.
- О, Коко е папагал от породата кралско жако. Най-интелигентният се води. Голяма обич сме, имам го от 14 години, а той е на 16. Говори с моя глас, тъй като те приказват каквото чуват. Но нашият е неповторим. Имитира и други гласове. Пее песни, рецитира стихчета. Много образован, най-малко повече от половината депутати. Добре де, с повече способности. Извинявам се.
- Да не ви излага пред гостите някой път с някоя политическа…
- Не, тъй като израсна със сина ми и не го изучавам на псувни, не че не мога. Но има обичана дума - мафия. Много добре усеща, когато дойдат у нас хора и примерно стартираме да приказваме разпалено за политика. В точния миг скандира „ Ма-фи-я! Ма-фи.я “!
- Значи е съвършен и за български футбол, и за... какво ли не българско?
- Интересни са възклицания,на които не съм го учил. Говорим си нещо и внезапно се чува „ Ауууу “, „ Да, да “ или „ Мммм “.
- Последен въпрос - правилно ли готвите нова ария?
- Ще има ария, да. С известна колежка, само че дано спестя име. Любовна тематика, тъй като текстът е на великия Павел Матев. Имам към този момент записана ария с младия композитор Ангел Проданов. Казва се „ Някой различен “. Направихме я самосиндикално. Но още веднъж Игор Марковски доста я хареса и ще помогне в снимането на клип. Чакат ни единствено хубави неща!
Младежи ме стопират по улиците с признанието, че са израснали с гласа ми в детските филми
Работих година като театрален служащ единствено с цел да бъда във ВИТИЗ
Пеех по питейни заведения, групата ни се разпадна поради взрива на попфолка
Симеон Владов е най-популярният глас в ефира - радио- и ефирен. Актьорът дублира стотици функции в сериали и кинохитове. Роденият в Ботевград гений озвучава най-големите звезди като Брус Уилис, Еди Мърфи, Силвестър Сталоун, Антъни Хопкинс, Пиърс Броснан. Глас е на известно радио, звучи от десетки реклами, играе в спектакъл. Носител на „ Икар “ за дублаж. Изненада, само че не за всички е, че Симеон е и отличен артист. В сряда излезе новото му парче „ Рядък образец “ от плана " Пеещи актьори ".
- Симеон, роден сте на 1 април, тази дата предопределя ли ориста ви?
- Не, просто дата. По света е Ден на шегата, у нас - на лъжата, тъй като очевидно обичаме за послъгваме и имаме потребност от този ден. Питат ме постоянно неистина ли доста, откакто съм роден на 1 април. Отговарям им - не, в границите на естествените граници.
- Едно момче, родено през тези години в Ботевград - представяме си го като баскетболист на Балкан, не и актьор? Везенков, Йонов, Славов, Колев, Пеев... кой от нашите генерации не ги помни?
- О, всички ходехме на мачовете на Балкан. Но аз упражнявах лека атлетика, бях доста бърз на къси дистанции - 60, 100 и 200 метра, плюс дълъг скок. Спортувах интензивно до към 9. клас, само че постоянно за наслаждение. В същото време ходех на уроци по пиано, в театралния кръжок и ред други неща.
- Значи от дребен сте предан на арта?
- От 3-4. клас ме вземаха по всевъзможни събития да декламирам, да пея, да играя дребни функции.
- Кога разбрахте, че ще изкарвате хляба с актьорство, тъй като мнозина приключват ВИТИЗ (НАТФИЗ), пък по разнообразни аргументи не съумяват?
- Така е, аргументите са доста. Аз персонално от дребен знаех, че ще стана артист. Криех го от околните, приключих със златен орден гимназията. И тогава споделих, че ще аплайвам във ВИТИЗ. Майка беше изрично срещу. Каза, че нищо няма да излезе, тъй като нямам връзки.
- Права е, по този начин си беше.
- Така си беше. Но аз бях твърдоглав. Кандидатствах преди казармата, само че мъчно одобряваха донаборници. Смятаха, че след 2 години работа може много да се промениш и не бяха надалеч от истината. Така че си служих две години. Втората от тях, бях в свързочното отделение в Горна малина, се готвех скрито за изпити. Тоест, сестра ми носеше скрито книги от майка ми. Прие ме проф. Кабакчиев във ВИТИЗ, само че, за жалост, умря същата година. Дойде проф. Сейкова, ректор на ВИТИЗ. За шанс, имах два месеца задръжка в казармата и закъснях.
- Страхотни простотии бяха с тези задръжки?
- Страхотни! Но във ВИТИЗ бяхме над 20 индивида и някой трябваше да е непотребен. А и новият учител може да не хареса студент, избиран от предходния. Така че одобрих да бъда една година театрален служащ в образователния спектакъл. Страшно потребно време. Видях по какъв начин се вършат декори, подготовки, гледах скрито огромните сътрудници на представления. Така на идната година ме взе проф. Гюрова с помощник Пламен Марков. Тя също е мъртвец от известно време, аз ще бъда постоянно признателен за шанса!
- В същото време не изоставяте и музиката, чета, че участвате в група при започване на 90-те?
- Такива времена бяха, родените през 60-те видяхме какви ли не катаклизми. ВИТИЗ стана НАТФИЗ. Аз пеех по питейни заведения - в хотел „ София “, в „ Родина “. Поп, също и рок. Направихме група с две ужасно надарени момчета, само че не се получи, за какво при започване на 90-те стартира взривът на попфолка. Едното момче отпътува по Скандинавията да свири. След това прекосих в група, където единствено артисти изпълнявахме църковнославянски песнопения и фолклор. Печелил съм и други кастинги за групи, мюзикъли. И в този момент пея в джаз операта „ Вечеря в Манхатън “. Въобще, в никакъв случай не съм изоставял музиката. Може би от старите ми изяви съм направил усещане на Игор Марковски, който ме предложения за плана „ Пеещи актьори “. Миналата година направихме „ Българският барабан “, а в сряда излезе и „ Рядък образец “.
- Как гледате на този план?
- Много е добре, че Игор даде късмет на българските артисти. Някои от тях пеят по-добре от част от българските артисти. Това е предизвикателство пред нас, което в последна сметка ражда прекрасен артикул. И благодаря на Игор, че ми даде тази опция. Смятам, че „ Рядък образец “ е по-шлагерна, има мигане, ще се запее по-бързо. Разбира се, похвали на целия екип. Невероятни! Вижте, то проличава. Когато един човек е предан, не лъже.
- Така е, гледах клипа. Да минем към главната ви работа - дублажът. Как навлизате в един облик - гледате 100 пъти кино лентата, четете авансово, следите артиста или...
- Съвсем друго е, няма нищо от това.
- Аз съм цялостен невежа по тематиката, само че ми е безпределно забавно...
- В спектакъл „ Криле “ направихме една пиеса „ Гласове чартърен “ за дублажа дружно с фамозната колежка Гергана Стоянова, фамозен глас, както и Виктор Танев, набиращ скорост артист. В нея описваме действителни случи от дублажа, вършим скечове. Как се прави! Ами на конвейер. Влизаш в студиото и имаш няколко минути. Едни си акцентират. Обикновено сме екип, всеки има по няколко функции. Или основната е за един артист, а другите двама мъже, да вземем за пример, поемат всичките останали. Най-често сме 4 души екип на сериал - двама мъже и две дами, вършим всички функции. Хич не е елементарно.
- На мен ми звучи непостижимо мъчно...
- Важното е да имаш мярка. Да не се опитваш да надскачаш облика, а да го следваш оптимално близо. Но не и да го засенчваш! Това е противопоказно. Озвучавал съм кого ли не - Антъни Хопкинс, Джереми Айрънс, Брус Уилис. А Еди Мърфи го озвучавах неотдавна в „ Смахнатият професор “ - Едно и Две. Той играе там по 7-8 функции. Но за всяка го снимат поотделно. А при нас няма време да спираш и озвучаваш отначало. Директно преминаваш.
- Това ми е чудно - при три функции по какъв начин решаваш кой глас по какъв начин да промениш, с цел да подхожда въпреки всичко на облика?
- Предварително имаш нещо, само че би трябвало да импровизираш. Много бързо. Ето, с Еди Мърфи трябваше да повеждам разговор сред 5-6 персонажа. Страшно натоварващо! Дарба е, гений. Една актриса озвучава от бебе до баба. Често играе едно момиче, майка му и баба му. Ние, мъжете, поемаме от младеж нагоре.
- Кой артист ви е бил най-труден за дублаж?
- Еди Мърфи в тези два кино лентата. И Антъни Хопкинс, доста еластичен артист. Неуловим! Трябва да се доближиш ужасно до гласа му, само че без да се опитваш да играеш. Защото ще бъде пъклен смешно да играеш Антъни Хопкинс!
- Въпрос от другар - по кое време сте оставали без глас?
- О, в никакъв случай! Това е заложба. Никога не съм имал проблеми, тъй като преди съм и пушел, и недоспивал. Но на сутринта постоянно съм бил ОК. Но за гласа най-важно е наспиването.
- Ако на следващия ден се разсъните с различен тембър, чий желаете да е?
- (Смее се.) Пак моят. Никога не ме е предавал над 20 години.
- Случва ли се постоянно да се обръщат на улицата и да ви споделят - хей, не сте ли...?
- Постоянно, на всички места. Разпознават и гласа ми, а и мен самия от театралните постановки. Случва се постоянно младежи или към този момент 20-годишни да ми кажат - Ауу, ние с вашия глас от детските филми израснахме. Това ми демонстрира, че е минало време. Деца са пораснали с моя глас.
- Често се снимате и пускате в обществените мрежи, отново другар пита - какво ви подтиква?
- Не единствено хора, само че и пейзажи. Аз съм разпален градинар. Снимам и мен, само че и сътрудници. Това са мемоари - и от дублажа, и от театъра. Тези дни работихме със Силвия Лулчева. Каза ми - „ Добре, че си ти, Муци, другояче нямам нито една фотография “. Това са мемоари, скъпи са. Годините си минават.
- Подсказаха ми въпрос за вашия папагал, разкажете повече.
- О, Коко е папагал от породата кралско жако. Най-интелигентният се води. Голяма обич сме, имам го от 14 години, а той е на 16. Говори с моя глас, тъй като те приказват каквото чуват. Но нашият е неповторим. Имитира и други гласове. Пее песни, рецитира стихчета. Много образован, най-малко повече от половината депутати. Добре де, с повече способности. Извинявам се.
- Да не ви излага пред гостите някой път с някоя политическа…
- Не, тъй като израсна със сина ми и не го изучавам на псувни, не че не мога. Но има обичана дума - мафия. Много добре усеща, когато дойдат у нас хора и примерно стартираме да приказваме разпалено за политика. В точния миг скандира „ Ма-фи-я! Ма-фи.я “!
- Значи е съвършен и за български футбол, и за... какво ли не българско?
- Интересни са възклицания,на които не съм го учил. Говорим си нещо и внезапно се чува „ Ауууу “, „ Да, да “ или „ Мммм “.
- Последен въпрос - правилно ли готвите нова ария?
- Ще има ария, да. С известна колежка, само че дано спестя име. Любовна тематика, тъй като текстът е на великия Павел Матев. Имам към този момент записана ария с младия композитор Ангел Проданов. Казва се „ Някой различен “. Направихме я самосиндикално. Но още веднъж Игор Марковски доста я хареса и ще помогне в снимането на клип. Чакат ни единствено хубави неща!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ