Духовно-рицарските ордени
Най-трайното завещание на кръстоносците, в случай че не броим замъците, били монашеските военни ордени.
В атмосферата на кръстоносните походи, построени въз основата на благочестие и враждебност, изцяло естествено се породило предпочитание да се съчетаят функционалностите на монаха и воина.
Духовно-рицарските ордени в Западна Европа представлявали организации на рицари, основани в интервала на кръстоносните походи през XI–XIII вв. Целите на тези, които били проведени в Светите земи (Палестина) били да патрулират пътищата и границите на християнските кралства там (Ордена на тамплиерите), да пазят поклонниците, да провеждат лечебни заведения и приюти (Ордена на хоспиталиерите). Ордените, формирани в самата Европа, основно на Пиренейския полуостров, си поставяли повече национални задания – битка против исляма най-много в границите на испано-португалската Реконкиста (ордените „ Сантяго “, „ Калатрава “, „ Алкантара “ и „ Авиш “).
След като мюсюлманите изтласкали християните от Палестина, всички ордени се събрали в Европа, където ориста им била друга. Орденът на мечоносците се влял в Тевтонския медал, който превзел огромна част от балтийското крайбрежие – там рицарите били спрени от съветския княз Свети Александър Невски в „ Ледената борба “ на Чудското езеро и дефинитивно разгромени през 1410 година от поляците в огромното стълкновение при Грюнвалд.
Тамплиерите били разобличени като отстъпници от християнството и орденът им бил закрит през 1307 година Легендата гласи, че техните несметни благосъстояния били откарани с 16 кораба от пристанището Ла Рошел директно преди арестите – а това богатство легнало по-късно в основата на новата организация на масоните.
Хоспиталиерите отстъпвали последователно измежду борби и сражения пред ислямското настъпление, като защитавали островите Родос (когато получили званието „ Родоски рицари) и Малта. Последното тяхно велико стълкновение било, когато през 1565 година турците ги обсадили на Малта – само че хоспиталиерите сполучливо издържали обсадата и провалили проектите на султан Сюлейман Великолепни за завземане на цялото Средиземноморие. Тогава 700 рицари и 8000 пехотинци защитавали острова против 40-хилядна турска войска. Когато турците най-после били отблъснати и отплавали за Константинопол, от тях били останали 15 хиляди души, а от всички бранители на Малта – 600. Хоспиталиерите съществуват и през днешния ден под названието „ Малтийски медал “.
Като монаси, членовете на духовно-рицарските ордени давали клетви за самоограничение, смирение и бедност; а като рицари-феодали те носели оръжия, взели участие в борби и сражения. Младите почитатели се наричали „ неофити “. Неофитът трябвало да премине наложителен обряд на посвещение.
Структурата на духовно-рицарския медал била строго йерархична. Главни негови членове били братята-рицари. Следвали братята-оръженосци и капеланите.
Орденът се оглавявал от пожизнено определен и одобрен от папата Велик магистър (Грос-майстор). Нему се подчинявали началниците на „ провинциите “ (регионалните подразделения) – приорите, също и маршалите (касиерите), командорите (коменданти на крепости, замъци, фактории) и други Те съставяли Генералния капитул, който се свиквал от време на време и имал законодателна власт.
Ордените били разграничени по територии – всеки си имал свои земи, където се намирали замъците и манастирите му. Самите ордени организационно се подчинявали само на папата.
За максимален и мощен се считал Орденът на бедните рицари на Храма на Соломон – тамплиерите (от думата „ темпл “, храм) или, преведено, храмовниците. Получил названието си, тъй като бил учреден в Йерусалим на мястото, където бил Първият храм, издигнат от цар Соломон.
Членовете на ордените давали обичайните отшелнически клетви за смирение, беднотия и непорочие. Четвъртият обет, който определял спецификата на ордена, при тамплиерите бил да патрулират пътищата и да пазят поклонниците, които пътували към Йерусалим.
Четвъртият обет на хоспиталиерите, или рицарите на свети Йоан Йерусалимски, бил да провеждат лечебни заведения за поклонниците (оттук и названието им, от лат. „ хоспитал “ – болница).
Скоро двата ордена почнали да получават дарения и парцели от съвсем цяла Европа. Папите, които виждали в тях средство за разширение на личната си власт, им давали изключителни църковни привилегии – а в подмяна желали директно послушание на римския трон, заобикаляйки компетенциите на локалните епископи. Притежавайки огромни благосъстояния и привилегии, тамплиерите и хоспиталиерите скоро привлекли в редовете си мнозина знатни феодали и разширили активността си надалеч отвън границите на Сирия и Палестина. Те намерили доста имитатори в лицето на други ордени, които се отличавали с по-тясна „ специализация “ и народен темперамент.
Испанските ордени „ Сантяго “ (и неговият португалски съименник), „ Калатрава “ и „ Алкантара “, както и португалският „ Авиш “ взели участие в освобождението на страните си от мюсюлманите и по-късно траяли да съществуват като огромни земевладелски организации на видни аристократи.
В Германия Тевтонският медал след разгрома при Грюнвалд се преименувал на „ Ливонски медал “, земите му били превърнати в херцогство, въз основата на което по-късно зародило кралство Прусия.
Някои от ордените съществуват и до ден-днешен, несъмнено, във преобразен тип. Такива са испанският и португалският „ Сантяго “, португалските „ Авиш “ и „ Орден на Христос “ (наследник на португалските тамплиери), Малтийският медал (бившите хоспиталиери). Малтийският медал има своя страна на остров Малта. „ Сантяго “, „ Авиш “ и Орденът на Христос “ през днешния ден са цивилен оценки.
Може би е изненадващо, само че в наши дни съществува и Тевтонският медал, като сегашната му активност се показва в образуване и поддържане на лечебни заведения и други медицински институции.
