Най-точният и стар календар в света е прабългарският. Точно така!

Най-точният и остарял календар в света е прабългарският. Точно по този начин! Напоследък прекалено много организации интензивно се мъчат да изтрият заради някакви аргументи от главата на българите славната история на страната ни. Ние обаче би трябвало да я помним и да я почитаме безгранично. А прабългарският календар е тъкмо един подобен мотив да се усещаме горди от това, че сме българи. Признат е за най-точен и най-стар още през 1976 година от ЮНЕСКО. Нещо повече – посочен е даже за предходник на китайския, който обаче е прочут по целия свят, за разлика от нашия. С проучването на остарелия български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов – II, а в по-ново време – историкът ст. н. с. Петър Добрев, доцент Васил Умленски – Институт по астрономия Българска академия на науките, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астрономът акад. Никола Бонев и даже акад. Д. Мишев.

Голямата специфичност на прабългарския календар е, че е включвал нулев ден

Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, към 21 декември). Този ден не е взел участие в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил независима календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Сега се назовава Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от елементарната (невисокосна) година се разпределяли в четири идентични тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е разрешавало годината, както и всеки сезон, да стартират постоянно в неделя – първия ден от прабългарската седмица.  Както и в този момент, всяка четвърта година е била високосна. Китайският календар е копирал сполучливо групирането на годините в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. За разлика от китайския обаче първата година в цикъла не е мишка, а свиня. Ето и 12-те години в прабългарския календар по реда им: свиня, мишка, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, маймуна, коч, петел, куче.