Е-е-е, съсипахте я тая държава!
Най-типичната линия на нас, българите, е да се оплакваме за щяло и нещяло. И това е пъклен досадно. Странни хора - оплакваме се от всичко, само че, в случай че влезем в болница, на въпроса " Как сте? " отговаряме " Ами, добре... ". Хайде, оплачи се, че не си си докарал самичък бронхита, а съседа от четвъртия етаж те е заразил(Тоз пък все не се научи да не киха към мен). Нали все някой би трябвало да ни е отговорен.
Отиваш на екскурзия – в самолета нямало сухи кърпички ( “Що за самолети са това?! ”). Отиваш до магазина – нямат свински кренвирши, единствено пилешки. Е, какъв е този магазин? Трябва да има свински кренвирши наложително. Пристигаш на морето и вместо да се радваш на неповторимата панорама – кея, морето, пясъка, скалите, абе всичко, ти си застанал и ми обясняваш какъв брой мръсна била водата, какъв брой дребен бил пясъка. В хотела, пък, нямало сапунчета и душ гелчета. А рум сервиза бил извънредно муден. Пу, не се научиха да се телепортират!
Как да схванеш дали сънят ти ще се сбъдне?
Най-забавни са ми недоволствата за външен тип или държание. Отиваш на рожден ден. Наконтена си, обикновено е. Разминаваш се с пълничка жена с мустак и чуваш: “Тази пък по какъв начин се е облякла. Като тези от автомагистралата. Лелее. ” Толкова възмутена жена с мустак не бях виждала до момента. Явно толкоз й греша в очите с поддържания си външен тип, че е решила в символ на митинг да не си бръсне мустака най-малко месец.
Излизаш на разходка и виждаш, че на земята има изхвърлен отпадък. Познайте какво следва: “Тези, които би трябвало да изхвърлят боклука къде спят. Вижте какъв брой е грозно. За какво им заплащат. Тцтц ” или “Кой тъпанар си е хвърлил тука боклука? Грам просвета нямат тези хора! ”. Ами изхвърли го ти и стой да се оплакваш, апелирам ти се. Главата ме заболя.
А когато извадиш да изпушиш една цигара на мира, какво се случва.. “Тази пък извадила да пуши тука цигара. Седнали сме на скамейка, на чист въздух, а тя ще ни умирише на тютюн. Пу, не се научиха тия пушачи бе! ”. Господине, разположен съм на 10 метра от Вас, едвам ме виждате в далечината, само че би трябвало да се оплачете, несъмнено. Поне ще Ви олекне. Ако би трябвало да бъдем почтени, въздуха... ДОЧЕТЕТЕ ТУК
Отиваш на екскурзия – в самолета нямало сухи кърпички ( “Що за самолети са това?! ”). Отиваш до магазина – нямат свински кренвирши, единствено пилешки. Е, какъв е този магазин? Трябва да има свински кренвирши наложително. Пристигаш на морето и вместо да се радваш на неповторимата панорама – кея, морето, пясъка, скалите, абе всичко, ти си застанал и ми обясняваш какъв брой мръсна била водата, какъв брой дребен бил пясъка. В хотела, пък, нямало сапунчета и душ гелчета. А рум сервиза бил извънредно муден. Пу, не се научиха да се телепортират!
Как да схванеш дали сънят ти ще се сбъдне?
Най-забавни са ми недоволствата за външен тип или държание. Отиваш на рожден ден. Наконтена си, обикновено е. Разминаваш се с пълничка жена с мустак и чуваш: “Тази пък по какъв начин се е облякла. Като тези от автомагистралата. Лелее. ” Толкова възмутена жена с мустак не бях виждала до момента. Явно толкоз й греша в очите с поддържания си външен тип, че е решила в символ на митинг да не си бръсне мустака най-малко месец.
Излизаш на разходка и виждаш, че на земята има изхвърлен отпадък. Познайте какво следва: “Тези, които би трябвало да изхвърлят боклука къде спят. Вижте какъв брой е грозно. За какво им заплащат. Тцтц ” или “Кой тъпанар си е хвърлил тука боклука? Грам просвета нямат тези хора! ”. Ами изхвърли го ти и стой да се оплакваш, апелирам ти се. Главата ме заболя.
А когато извадиш да изпушиш една цигара на мира, какво се случва.. “Тази пък извадила да пуши тука цигара. Седнали сме на скамейка, на чист въздух, а тя ще ни умирише на тютюн. Пу, не се научиха тия пушачи бе! ”. Господине, разположен съм на 10 метра от Вас, едвам ме виждате в далечината, само че би трябвало да се оплачете, несъмнено. Поне ще Ви олекне. Ако би трябвало да бъдем почтени, въздуха... ДОЧЕТЕТЕ ТУК
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ