Най-тежката загуба е преживяването на смърт на близък човек, а темата е превърната в табу, смятат психолози  - Топ новини
Най-тежката загуба е прекарването на гибел на непосредствен човек, а тематиката е превърната в табу. Като част от западната цивилизация, България не прави изключение от прочувствената дистанцираност във връзка с гибелта, считат психолози.
В деня на църковния празник – Архангелова задушница, припомняме мнения на психолозите Златко Гълъбов и Геновева Георгиева за по тематиката за гибелта и скръбта.
„ Като част от западната цивилизация, България не прави изключение от прочувствената дистанцираност във връзка с гибелта. Това води до отдалечено отношение към мъртвите и касаещите ги дейностите, което при нас може би е очебийно и личи в неприятното положение на гробищните паркове, които са в окаяно положение “, разяснява Златко Гълъбов. Там вървим, тъй като по този начин се прави, в случай че се постанова и тъй като обичаят е подобен, добави той.
По думите му за гибелта и мъртвите не се приказва, не се мисли, крием ги от децата си и потискаме възприятията, свързани с тях.
Възрастните постоянно се пробват да предпазят детето от скръбта, само че по този начин единствено я отсрочват
Разбирането в доста български фамилии е, че „ гробищата не са място за деца “. Това води след себе си неверната процедура подрастващите членове на фамилиите да не участват на погребалните ритуали. Много постоянно кончината на непосредствен родственик се премълчава пред детето, означи Златко Гълъбов. По думите му от психическа позиция това не е най-хубавото отношение. В подобен сюжет, в който възрастните се пробват да опазят детето си от скръбта, те единствено я отсрочват, уточни той.
Детето неизбежно един ден ще разбере и тогава ще се наложи единствено да се оправи с болката, тъй като останалите членове на фамилията към този момент ще са я преодолели. Ще са го създали дружно, разчитайки на взаимната си поддръжка и споделяйки тъгата, добави психологът. Оставено единствено, детето може да се запита „ за какво, за какво са ме лъгали, за какво са скрили, за какво ме оставиха настрани – самичък. Въпроси, които могат съществено да фрустрират потребността му от принадлежност и да компрометират възприятието му на съгласуваност “, сподели Гълъбов.
При сходен процес на събитията, когато тези деца станат възрастни и имат свои наследници, отношението им ще е сходно. По този метод кръгът се затваря, прочувствената дистанцираност е получена и предадена. Щафетата продължава и настройката става все по-масова и устойчива, разяснява Златко Гълъбов.
Изхождайки от обстоятелството, че загубата на непосредствен е най-стресовото събитие в човешкия живот, можем по-лесно да осмислим дистанцираното ни отношение към гибелта на родственик, която е ултимативната разлъка, уточни Златко Гълъбов. Според него това, че не се приготвяме за нещо неизбежно, може да има своите позитивни страни, само че сигурно носи и някои негативи. „ Избягването е постоянно употребявано при опита ни да решим едно или друго, само че рядко е дейно. Приемането въпреки това е по-труден метод към проблемите, само че надалеч по-ефективен. С други думи – да заобикаляме нещо, от което не можем да избягаме, е просто отсрочване, носещо утежняване “, разяснява експертът.
Темата за гибелта е избягвана, тъй като ни припомня, че всичко е преходно, съобщи Геновева Георгиева
Темата за гибелта е доста сложна, деликатна и характерна. Често е избягвана, превърната в тематика табу, тъй като ни припомня, че всичко е преходно, че има нещо, от което не можем да избягаме и не е в нашия надзор, разяснява психологът Геновева Георгиева. По думите ѝ тази тематика допира най-дълбоките ни страхове – това са екзистенциални страхове, всеки от нас изпитва боязън от гибелта, само че степента на проявяване е друга, по отношение на настройката и призмата, през която гледа личността.
Тя уточни, че човек има умелост единствено с прочувствените последици от гибелта, само че не и със самата гибел. „ Объркващо е, когато се убеждаваме, подкрепени от думи на близки и другари, че умрелият е добре, а ние сме безутешни и страдаме поради неналичието му. Всъщност не знаем по какъв начин се усеща той или тя. Вярата ни в това е детайлът, който оказва помощ на човек да се окуражи и оправи с мъчителните мисли и последици “, добави Геновева Георгиева.
Епикур споделя: „ Смъртта не ни тормози, защото, до момента в който сме живи, нея я няма. Когато пък пристигна, ние към този момент не сме живи ”. Обаче да го прочетеш и схванеш е едно, а да го преживееш – напълно друго, уточни Геновева Георгиева.
По думите на психолога, когато претърпяваме загуба, все ще се откри някой, който доброжелателно и загрижено да се опита да ни „ успокои ” с думите: „ животът продължава ”, „ и това ще мине ”, „ не плачи, не се разстройвай ”, „ нищо не може да се направи, не го мисли повече ” и все сходни други клишета. Верни, практични и рационални, само че сложни за използване, до момента в който страстта е на висока степен и човек се дави в нея, добави тя.
Според Георгиева това ни минимум не успокоява, а единствено ускорява безнадеждността и болката. „ Здравословният метод за справяне с прекарвания като това е скръбта. Всички бозайници скърбят, а ние, хората, сме способни на това от ранна детска възраст. Често се стремим да избягаме от този развой, тъй като е обвързван с тежки прекарвания – плачем, крещим, усещаме се апатични към околния свят, упрекваме, ридаем, прочувствено сринати сме, лутаме се в целия набор на отрицателните страсти и така нататък, а по-късно е още по-зле. Сигурни сме, че в никакъв случай нищо няма да се промени и повече няма да можем да живеем обикновено “, разказа Георгиева прекарванията след гибелта на непосредствен.
Да скърбиш значи да вървиш по мъчителния път на тъгата, страха и гнева. Учили са ни, че би трябвало да се борим, да не се предаваме и да победим. Но в живота не се случва по този начин, добавя психологът.
По думите на Геновева Георгиева „ колкото и твърдо да сме решени да върнем индивида, който сме изгубили, нищо не можем да създадем, нямаме надзор и власт над тази обстановка “. И ето, постанова се да се надигнем против безсилието и да го приемем, тъй като единствено по този начин можем да създадем връзка със себе си и с другите, да се предадем и да желаяме помощ, добави тя.
Според нея дали ще се обърнем към експерт, с който да беседваме и на който да споделим възприятията си, или ще потърсим опора в околните и приятелите си, най-важното е да намерим своя личен метод да преодолеем скръбта, да намерим отдушници, които да ни оказват помощ да вентилираме отрицателните страсти и да преживеем този интервал, с цел да продължим напред.
Трябва да се премине през целия развой на оплакване
За да се стигне до това, би трябвало да се премине целия развой на оплакване, с цел да не се потискат страсти от случилото се, а да могат да се изживеят и преживеят. За жал обаче огромна част от българите не се оправят по този метод с казуса, а желаят допустимо най-бързо да излязат от него, както се споделя на диалект „ да заметат боклука под килима “ и да се вършат, че го няма, съобщи Геновева Георгиева.
Според нея това не е здравословният метод за справяне със скръбта. „ Потискайки страстите си, ние ги складираме в нашия килер, това е подсъзнанието. Когато обаче той се пренапълни със мощни отрицателни страсти, към този момент не можем да затваряме вратата и страстите стартират да избиват нормално в най-неподходящия миг и метод. Това се следи извънредно постоянно, можете да го разпознаете, когато забележите, че човек е по-фрустриран и обиден в дадена обстановка повече, в сравнение с тя допуска, по тази причина и държанието му е извънредно, нормално прекомерно прочувствено и неконтролируемо. Затова и доста наши клиенти идват при нас с психическа поръчка за работа с това, че нещо ги тревожи и мъчи, само че не могат да схванат какво и от къде произлиза “, добави експертът.
По думите на Геновева Георгиева в подобен миг се стартира психотерапевтична работа в дълбочина, която да може да помогне на личността да „ разчисти килера си “ (казано метафорично), да го подреди и да внесе ред. Тогава стартира да върви и по пътя на себепознание, личностно развиване и самоусъвършенстване. Стигаме до същината на казуса, търсим самостоятелен метод за справяне с него и надлежно се подхващат нужните ограничения и дейности за разрешаването му, добави специалистът.
Скърбете!
„ Затова моят съвет към всеки, който по един или различен метод се сблъсква със скръбта, е да скърби! Да скърби, да приказва, да споделя, да търси отдушници и да вентилира своите мисли, страсти и усеща. Човек би трябвало да умее, както да се радва и любува на позитивите в живота си, по този начин и да страда и тъгува за тъмната и тежка част от живота. Това е и един от признаците за прочувствена просветеност, върху която всеки би трябвало да работи, овладявайки и развивайки я. Тя е един от най-важните и значими фактори, които оказват помощ на личността да се оправя с другите житейски тествания и провокации “, съобщи психологът.
Златко Гълъбов също разяснява въпросите към скръбта и времето за прекосяване през нея. Той уточни, че това е строго самостоятелно – значимото е човек да не остане в някоя от етапите, да вземем за пример на самообвинение – в случай че бях направил това или това, можеше да не се случи. С тежкото възприятие на виновност не трябва да се флиртува дълго, съобщи Златко Гълъбов.
По думите му стандартът за нетравмиращо излизане от процеса на скръбта е да се минава гладко, с цел да може един ден, както е споделил пациент на Гълъбов – да стигнем до оня стадий на спомените, които носят наслада, припомняме си за хубавото, а не предизвикват болежка. Да се радваме на огромния късмет, че сме имали щастието да ги преживеем дружно.
Какво може да се направи?
Да не се опитваме да бягаме от болката, а да си дадем време да останем уединено с нея. Да си дадем сметка каква е била ролята на индивида, с който се разделяме. Това ще ни даде опция да подредим живота си отначало, отговаряйки на въпросите: какво ми липсва най-вече, какво мога да направя по въпроса, поучава психологът Геновева Георгиева.
Да дадем опция на приятелите ни да бъдат до нас освен поради нас, а и поради тях самите, да приказваме за прекарванията си с хора, които имат време да ни изслушат и сили да ни схванат. Това не е еднократен развой. Преживяването на болката може да отнеме доста време и е доста значимо човек да не се усеща самичък в това, показва психологът. Тя ни поучава да напишем писмо до този, който сме изгубили, което не е належащо да бъде изпратено или прочетено от различен човек, да си водим дневник, описвайки прекарванията си.
Приемайки, че светът става различен, да оставим място за нещо ново в живота си или пък да довършим от дълго време отлагани планове. Да си осигурим позитивни страсти, правейки приятни за нас неща, са също процеси, през които би трябвало да се премине, считат експертите.
Според Георгиева, в случай че желаеме да се освободим от болката, не е добре да бягаме от нея. Ако се опитваме да я притъпим, единствено ще удължим или блокираме процеса на разлъка. Болката значи, че връзката ни с индивида, който губим, е към момента жива и от огромно значение за нас. Означава също, че тази връзка се къса и няма по какъв начин да не боли…, добави Геновева Георгиева.
„ Но имаме опция да създадем нещо ново, да намерим смисъл, да продължим нататък. Целта не е да изтрием индивида или събитието, предизвикало ни мъчителни прекарвания, тъй като по този начин ще лишим себе си израстване и превъзмогване на казуса, както и от хубавото, което сме имали с този човек. Идеята е да намерим ново място за този човек или събитие, такова, което няма да пречи на бъдещите ни връзки и живот “, съобщи експертът.
Смята се, че скръбта завършва тогава, когато можем да мислим за раздялата без болежка. Скръбта приключва, когато повече нямаме потребност всеки ден да извикваме в съзнанието си облика на загубата, добави Георгиева.
Според психолога значимо е да се работи самостоятелно с всеки безутешен, като се минават разнообразни равнища и стадии, които да му оказват помощ да не потиска възприятията и страстите си, а да работи с тях. Това ще помогне да бъдат осъзнати стадиите, през които се минава, възприятията, които изпитва, постъпките и дейностите, които подхваща, както и ще бъде подбуден да показва страстите, които таи в себе си. За да може всеки човек, който го сполети сходна орис да продължи напред уравновесен и пълностоен метод на живот, е нужно да има психическа помощ и поддръжка, която да го съпътства през този непосилен, внимателен и тежък интервал, разяснява Геновева Георгиева.
По думите ѝ от основно значение е да знаем, че дамите и мъжете претърпяват тъгата си по друг метод. Жените плачат, а мъжете – работят.
Всяка загуба, била тя дребна или огромна, значи единствено едно – смяна. Означава, че нещо в живота ни няма да бъде същото, по този начин, както сме привикнали, съобщи Геновева Георгиева.
„ Животът ни носи всевъзможни прекарвания, някои положителни, някои не толкоз. Често ни носи болежка, горест и загуба. Преживяването на загуба ни раздвижва, от време на време ни раздрусва радикално, слага въпроси, кара ни да преосмислим живота си. Много мъчителни са загубите при сериозна смяна – при травматични прекарвания, разлъка, тръгване, пренасяне, съществено заболяване, остаряване, овакантяване на работа, местоживеене, овакантяване на фамилията от порасналите деца и т.н “, разяснява психологът Геновева Георгиева.
Златко Гълъбов и Геновева Георгиева са безапелационни, че по тематиките за скръбта и гибелта би трябвало да се приказва, те не би трябвало да се замитат под килима, не би трябвало да бъдем с настройката „ не дърпай дявола за опашката “.
Това събитие постоянно идва в човешкия живот. Не можем да стоим прочувствено дистанцирани и да трансформираме тематиката в табу, обявиха те.
В деня на църковния празник – Архангелова задушница, припомняме мнения на психолозите Златко Гълъбов и Геновева Георгиева за по тематиката за гибелта и скръбта.
„ Като част от западната цивилизация, България не прави изключение от прочувствената дистанцираност във връзка с гибелта. Това води до отдалечено отношение към мъртвите и касаещите ги дейностите, което при нас може би е очебийно и личи в неприятното положение на гробищните паркове, които са в окаяно положение “, разяснява Златко Гълъбов. Там вървим, тъй като по този начин се прави, в случай че се постанова и тъй като обичаят е подобен, добави той.
По думите му за гибелта и мъртвите не се приказва, не се мисли, крием ги от децата си и потискаме възприятията, свързани с тях.
Възрастните постоянно се пробват да предпазят детето от скръбта, само че по този начин единствено я отсрочват
Разбирането в доста български фамилии е, че „ гробищата не са място за деца “. Това води след себе си неверната процедура подрастващите членове на фамилиите да не участват на погребалните ритуали. Много постоянно кончината на непосредствен родственик се премълчава пред детето, означи Златко Гълъбов. По думите му от психическа позиция това не е най-хубавото отношение. В подобен сюжет, в който възрастните се пробват да опазят детето си от скръбта, те единствено я отсрочват, уточни той.
Детето неизбежно един ден ще разбере и тогава ще се наложи единствено да се оправи с болката, тъй като останалите членове на фамилията към този момент ще са я преодолели. Ще са го създали дружно, разчитайки на взаимната си поддръжка и споделяйки тъгата, добави психологът. Оставено единствено, детето може да се запита „ за какво, за какво са ме лъгали, за какво са скрили, за какво ме оставиха настрани – самичък. Въпроси, които могат съществено да фрустрират потребността му от принадлежност и да компрометират възприятието му на съгласуваност “, сподели Гълъбов.
При сходен процес на събитията, когато тези деца станат възрастни и имат свои наследници, отношението им ще е сходно. По този метод кръгът се затваря, прочувствената дистанцираност е получена и предадена. Щафетата продължава и настройката става все по-масова и устойчива, разяснява Златко Гълъбов.
Изхождайки от обстоятелството, че загубата на непосредствен е най-стресовото събитие в човешкия живот, можем по-лесно да осмислим дистанцираното ни отношение към гибелта на родственик, която е ултимативната разлъка, уточни Златко Гълъбов. Според него това, че не се приготвяме за нещо неизбежно, може да има своите позитивни страни, само че сигурно носи и някои негативи. „ Избягването е постоянно употребявано при опита ни да решим едно или друго, само че рядко е дейно. Приемането въпреки това е по-труден метод към проблемите, само че надалеч по-ефективен. С други думи – да заобикаляме нещо, от което не можем да избягаме, е просто отсрочване, носещо утежняване “, разяснява експертът.
Темата за гибелта е избягвана, тъй като ни припомня, че всичко е преходно, съобщи Геновева Георгиева
Темата за гибелта е доста сложна, деликатна и характерна. Често е избягвана, превърната в тематика табу, тъй като ни припомня, че всичко е преходно, че има нещо, от което не можем да избягаме и не е в нашия надзор, разяснява психологът Геновева Георгиева. По думите ѝ тази тематика допира най-дълбоките ни страхове – това са екзистенциални страхове, всеки от нас изпитва боязън от гибелта, само че степента на проявяване е друга, по отношение на настройката и призмата, през която гледа личността.
Тя уточни, че човек има умелост единствено с прочувствените последици от гибелта, само че не и със самата гибел. „ Объркващо е, когато се убеждаваме, подкрепени от думи на близки и другари, че умрелият е добре, а ние сме безутешни и страдаме поради неналичието му. Всъщност не знаем по какъв начин се усеща той или тя. Вярата ни в това е детайлът, който оказва помощ на човек да се окуражи и оправи с мъчителните мисли и последици “, добави Геновева Георгиева.
Епикур споделя: „ Смъртта не ни тормози, защото, до момента в който сме живи, нея я няма. Когато пък пристигна, ние към този момент не сме живи ”. Обаче да го прочетеш и схванеш е едно, а да го преживееш – напълно друго, уточни Геновева Георгиева.
По думите на психолога, когато претърпяваме загуба, все ще се откри някой, който доброжелателно и загрижено да се опита да ни „ успокои ” с думите: „ животът продължава ”, „ и това ще мине ”, „ не плачи, не се разстройвай ”, „ нищо не може да се направи, не го мисли повече ” и все сходни други клишета. Верни, практични и рационални, само че сложни за използване, до момента в който страстта е на висока степен и човек се дави в нея, добави тя.
Според Георгиева това ни минимум не успокоява, а единствено ускорява безнадеждността и болката. „ Здравословният метод за справяне с прекарвания като това е скръбта. Всички бозайници скърбят, а ние, хората, сме способни на това от ранна детска възраст. Често се стремим да избягаме от този развой, тъй като е обвързван с тежки прекарвания – плачем, крещим, усещаме се апатични към околния свят, упрекваме, ридаем, прочувствено сринати сме, лутаме се в целия набор на отрицателните страсти и така нататък, а по-късно е още по-зле. Сигурни сме, че в никакъв случай нищо няма да се промени и повече няма да можем да живеем обикновено “, разказа Георгиева прекарванията след гибелта на непосредствен.
Да скърбиш значи да вървиш по мъчителния път на тъгата, страха и гнева. Учили са ни, че би трябвало да се борим, да не се предаваме и да победим. Но в живота не се случва по този начин, добавя психологът.
По думите на Геновева Георгиева „ колкото и твърдо да сме решени да върнем индивида, който сме изгубили, нищо не можем да създадем, нямаме надзор и власт над тази обстановка “. И ето, постанова се да се надигнем против безсилието и да го приемем, тъй като единствено по този начин можем да създадем връзка със себе си и с другите, да се предадем и да желаяме помощ, добави тя.
Според нея дали ще се обърнем към експерт, с който да беседваме и на който да споделим възприятията си, или ще потърсим опора в околните и приятелите си, най-важното е да намерим своя личен метод да преодолеем скръбта, да намерим отдушници, които да ни оказват помощ да вентилираме отрицателните страсти и да преживеем този интервал, с цел да продължим напред.
Трябва да се премине през целия развой на оплакване
За да се стигне до това, би трябвало да се премине целия развой на оплакване, с цел да не се потискат страсти от случилото се, а да могат да се изживеят и преживеят. За жал обаче огромна част от българите не се оправят по този метод с казуса, а желаят допустимо най-бързо да излязат от него, както се споделя на диалект „ да заметат боклука под килима “ и да се вършат, че го няма, съобщи Геновева Георгиева.
Според нея това не е здравословният метод за справяне със скръбта. „ Потискайки страстите си, ние ги складираме в нашия килер, това е подсъзнанието. Когато обаче той се пренапълни със мощни отрицателни страсти, към този момент не можем да затваряме вратата и страстите стартират да избиват нормално в най-неподходящия миг и метод. Това се следи извънредно постоянно, можете да го разпознаете, когато забележите, че човек е по-фрустриран и обиден в дадена обстановка повече, в сравнение с тя допуска, по тази причина и държанието му е извънредно, нормално прекомерно прочувствено и неконтролируемо. Затова и доста наши клиенти идват при нас с психическа поръчка за работа с това, че нещо ги тревожи и мъчи, само че не могат да схванат какво и от къде произлиза “, добави експертът.
По думите на Геновева Георгиева в подобен миг се стартира психотерапевтична работа в дълбочина, която да може да помогне на личността да „ разчисти килера си “ (казано метафорично), да го подреди и да внесе ред. Тогава стартира да върви и по пътя на себепознание, личностно развиване и самоусъвършенстване. Стигаме до същината на казуса, търсим самостоятелен метод за справяне с него и надлежно се подхващат нужните ограничения и дейности за разрешаването му, добави специалистът.
Скърбете!
„ Затова моят съвет към всеки, който по един или различен метод се сблъсква със скръбта, е да скърби! Да скърби, да приказва, да споделя, да търси отдушници и да вентилира своите мисли, страсти и усеща. Човек би трябвало да умее, както да се радва и любува на позитивите в живота си, по този начин и да страда и тъгува за тъмната и тежка част от живота. Това е и един от признаците за прочувствена просветеност, върху която всеки би трябвало да работи, овладявайки и развивайки я. Тя е един от най-важните и значими фактори, които оказват помощ на личността да се оправя с другите житейски тествания и провокации “, съобщи психологът.
Златко Гълъбов също разяснява въпросите към скръбта и времето за прекосяване през нея. Той уточни, че това е строго самостоятелно – значимото е човек да не остане в някоя от етапите, да вземем за пример на самообвинение – в случай че бях направил това или това, можеше да не се случи. С тежкото възприятие на виновност не трябва да се флиртува дълго, съобщи Златко Гълъбов.
По думите му стандартът за нетравмиращо излизане от процеса на скръбта е да се минава гладко, с цел да може един ден, както е споделил пациент на Гълъбов – да стигнем до оня стадий на спомените, които носят наслада, припомняме си за хубавото, а не предизвикват болежка. Да се радваме на огромния късмет, че сме имали щастието да ги преживеем дружно.
Какво може да се направи?
Да не се опитваме да бягаме от болката, а да си дадем време да останем уединено с нея. Да си дадем сметка каква е била ролята на индивида, с който се разделяме. Това ще ни даде опция да подредим живота си отначало, отговаряйки на въпросите: какво ми липсва най-вече, какво мога да направя по въпроса, поучава психологът Геновева Георгиева.
Да дадем опция на приятелите ни да бъдат до нас освен поради нас, а и поради тях самите, да приказваме за прекарванията си с хора, които имат време да ни изслушат и сили да ни схванат. Това не е еднократен развой. Преживяването на болката може да отнеме доста време и е доста значимо човек да не се усеща самичък в това, показва психологът. Тя ни поучава да напишем писмо до този, който сме изгубили, което не е належащо да бъде изпратено или прочетено от различен човек, да си водим дневник, описвайки прекарванията си.
Приемайки, че светът става различен, да оставим място за нещо ново в живота си или пък да довършим от дълго време отлагани планове. Да си осигурим позитивни страсти, правейки приятни за нас неща, са също процеси, през които би трябвало да се премине, считат експертите.
Според Георгиева, в случай че желаеме да се освободим от болката, не е добре да бягаме от нея. Ако се опитваме да я притъпим, единствено ще удължим или блокираме процеса на разлъка. Болката значи, че връзката ни с индивида, който губим, е към момента жива и от огромно значение за нас. Означава също, че тази връзка се къса и няма по какъв начин да не боли…, добави Геновева Георгиева.
„ Но имаме опция да създадем нещо ново, да намерим смисъл, да продължим нататък. Целта не е да изтрием индивида или събитието, предизвикало ни мъчителни прекарвания, тъй като по този начин ще лишим себе си израстване и превъзмогване на казуса, както и от хубавото, което сме имали с този човек. Идеята е да намерим ново място за този човек или събитие, такова, което няма да пречи на бъдещите ни връзки и живот “, съобщи експертът.
Смята се, че скръбта завършва тогава, когато можем да мислим за раздялата без болежка. Скръбта приключва, когато повече нямаме потребност всеки ден да извикваме в съзнанието си облика на загубата, добави Георгиева.
Според психолога значимо е да се работи самостоятелно с всеки безутешен, като се минават разнообразни равнища и стадии, които да му оказват помощ да не потиска възприятията и страстите си, а да работи с тях. Това ще помогне да бъдат осъзнати стадиите, през които се минава, възприятията, които изпитва, постъпките и дейностите, които подхваща, както и ще бъде подбуден да показва страстите, които таи в себе си. За да може всеки човек, който го сполети сходна орис да продължи напред уравновесен и пълностоен метод на живот, е нужно да има психическа помощ и поддръжка, която да го съпътства през този непосилен, внимателен и тежък интервал, разяснява Геновева Георгиева.
По думите ѝ от основно значение е да знаем, че дамите и мъжете претърпяват тъгата си по друг метод. Жените плачат, а мъжете – работят.
Всяка загуба, била тя дребна или огромна, значи единствено едно – смяна. Означава, че нещо в живота ни няма да бъде същото, по този начин, както сме привикнали, съобщи Геновева Георгиева.
„ Животът ни носи всевъзможни прекарвания, някои положителни, някои не толкоз. Често ни носи болежка, горест и загуба. Преживяването на загуба ни раздвижва, от време на време ни раздрусва радикално, слага въпроси, кара ни да преосмислим живота си. Много мъчителни са загубите при сериозна смяна – при травматични прекарвания, разлъка, тръгване, пренасяне, съществено заболяване, остаряване, овакантяване на работа, местоживеене, овакантяване на фамилията от порасналите деца и т.н “, разяснява психологът Геновева Георгиева.
Златко Гълъбов и Геновева Георгиева са безапелационни, че по тематиките за скръбта и гибелта би трябвало да се приказва, те не би трябвало да се замитат под килима, не би трябвало да бъдем с настройката „ не дърпай дявола за опашката “.
Това събитие постоянно идва в човешкия живот. Не можем да стоим прочувствено дистанцирани и да трансформираме тематиката в табу, обявиха те.
Източник: topnovini.eu
КОМЕНТАРИ