За поколението "Смартфон" най-страшното е да не остане без интернет
Най-страшно за тях е да не останат офлайн. Как смарт телефонът трансформира душeвността на младежите? За децата, родени от средата на 90-те години насам, той е по-голям от храната и съня. До какво води това, питат се в " Дойче веле ".
В просторен разбор на седмичника " Ди Цайт " се споделя, че за множеството младежи, родени от средата на 90-те години насам, най-страшно е да не би да се окажат офлайн. Постоянното наличие в международната мрежа се е трансформирало за тях в своего рода съществена човешка нужда, сравнима с храненето и съня.
Психологът Петер Фордерер от близо 30 години насам изследва въздействието на разнообразни медии - книгите, малкия екран и компютърните игри - върху човешката душeвност и държание. Смартфоните той поставя в обособена категория, тъй като тяхното въздействие не можело да се съпостави с никакъв различен феномен преди тях, с изключение на може би с електрификацията. Само дето пробивът на смарт телефоните е бил 10 пъти по-бърз.
" Ди Цайт " привежда данни в поддръжка на тази теза: настоящо проучване демонстрира, че 95% от немските младежи през днешния ден имат смарт телефони, а две трети от 12-годишните деца имат цена за безграничен достъп до интернет. Младежите през днешния ден прекарват приблизително най-малко по три часа в интернет, множеството посредством мобилни устройства, а близо 41% от 15-годишните декларират, че се усещат доста зле, когато нямат връзка с интернет.
За какво им е необходим смарт телефонът?
Съвсем ясно е, че сходни цифрови ексцесии имат отблясъци върху душeвността и държанието на индивида, отбелязва в тази връзка немският седмичник. Който отрасва със смарт телефон в ръка, играе, учи и поддържа връзка по различен метод с околния свят. Но по какъв начин? Най-ясният отговор на този въпрос от години насам дава психиатърът от Улм Манфред Шпицер. Според него, цифровите медии вършат хората дебели, глупави и заболели.
Други изследватели гледат на този въпрос по-диференцирано. Но и те са принудени да се занимават с връзката сред някои тревожни феномени като хиперактивното държание и неналичието на централизация измежду младежите и потреблението на цифрови медии. Тази връзка не постоянно бива безапелационно потвърдена, само че въпреки всичко има обстоятелства, които са съвсем неоспорими. " Ди Цайт " загатва да вземем за пример това, че смарт телефонът краде от съня на младежите. Човекът е обществено животно и нищо не го интересува по-силно от останалите хора. За подрастващите това важи с още по-голяма мощ. Който е в развой на оформяне на личната си еднаквост, желае безусловно да знае какво другите мислят за него.
Който се пробва да прекъсне пъпната си шнур с родителите, буйно се нуждае от нова групова принадлежност. Социалните медии съвършено запълват тази нужда, разяснява " Ди Цайт ". Мотивът " да поддържат контакт с другари " се загатва най-често от младежите, когато ги питат защо им е необходим смарт телефонът. Едно време за тази цел служеше междучасието в учебния двор, футболното игрище, дискотеката или частното празненство.
Днес цялата връзка тече нонстоп онлайн. За да се обърне внимание на всички постинги, вести и туитове, е нужна непрекъсната интензивност: в учебно заведение – под чина, в къщи - по време на миенето на зъби и при писането на домашни работи или до тв приемника преди заспиване. И защото човек не може толкоз дейно да разпределя своето внимание сред безчет разнообразни задания, от това несъмнено страда способността му да се концентрира.
Апетитът към цифровите медии
Във всеки случай е ясно, че поколението " Смартфон " ще е първото, което ще даде опция да се следят дълготрайните последици от дигитализирането на всекидневието – да вземем за пример отражението му над креативните качества на хората, написа немският седмичник " Ди Цайт " и цитира резултати на американската професорка Ева Мардър, която твърди, че днешните ѝ студенти по биология разполагат с по-малко фактологически знания, тъй като считат, че за всичко могат да намерят информации в интернет. Невробиоложката обаче възразява със следния мотив: таман оня, който желае да стигне до ново научно знание, би трябвало да познава и остарялото. " Не е допустимо да мислиш креативен, без да знаеш какво е към този момент известно ", споделя Мардър.
Днешните хора би трябвало да се научат да лимитират апетита, който идва с непрекъснатата цифрова връзка в интернет, разяснява немският седмичник и твърди, че това е изключително мъчно. Още повече, че има сили, които не желаят сходно нещо. Призивът към децата и младежите да се научат с мярка да употребяват цифровите медии е верен, само че и много доверчив. Защото от другата страна на тези уреди стоят най-големите концерни в света, които заплащат на цяла войска от психолози, инженери и геймъри, с цел да осуетяват изключването на смарт телефоните.
Напълно допустимо е след 30 години да стигнем до извода, че непрекъснатото цифрово наличие, символизирано от смарт телефоните, ни е донесло повече преимущества, в сравнение с дефекти. Но също по този начин е допустимо и тъкмо противоположното: обръщайки взор обратно, да осъзнаем, че почналото през 2007 година развиване е трябвало да бъде осуетено. Това, което претърпяваме в този момент, е опит на цялото човечество, протичащ в действително време, заключава " Ди Цайт ".
В просторен разбор на седмичника " Ди Цайт " се споделя, че за множеството младежи, родени от средата на 90-те години насам, най-страшно е да не би да се окажат офлайн. Постоянното наличие в международната мрежа се е трансформирало за тях в своего рода съществена човешка нужда, сравнима с храненето и съня.
Психологът Петер Фордерер от близо 30 години насам изследва въздействието на разнообразни медии - книгите, малкия екран и компютърните игри - върху човешката душeвност и държание. Смартфоните той поставя в обособена категория, тъй като тяхното въздействие не можело да се съпостави с никакъв различен феномен преди тях, с изключение на може би с електрификацията. Само дето пробивът на смарт телефоните е бил 10 пъти по-бърз.
" Ди Цайт " привежда данни в поддръжка на тази теза: настоящо проучване демонстрира, че 95% от немските младежи през днешния ден имат смарт телефони, а две трети от 12-годишните деца имат цена за безграничен достъп до интернет. Младежите през днешния ден прекарват приблизително най-малко по три часа в интернет, множеството посредством мобилни устройства, а близо 41% от 15-годишните декларират, че се усещат доста зле, когато нямат връзка с интернет.
За какво им е необходим смарт телефонът?
Съвсем ясно е, че сходни цифрови ексцесии имат отблясъци върху душeвността и държанието на индивида, отбелязва в тази връзка немският седмичник. Който отрасва със смарт телефон в ръка, играе, учи и поддържа връзка по различен метод с околния свят. Но по какъв начин? Най-ясният отговор на този въпрос от години насам дава психиатърът от Улм Манфред Шпицер. Според него, цифровите медии вършат хората дебели, глупави и заболели.
Други изследватели гледат на този въпрос по-диференцирано. Но и те са принудени да се занимават с връзката сред някои тревожни феномени като хиперактивното държание и неналичието на централизация измежду младежите и потреблението на цифрови медии. Тази връзка не постоянно бива безапелационно потвърдена, само че въпреки всичко има обстоятелства, които са съвсем неоспорими. " Ди Цайт " загатва да вземем за пример това, че смарт телефонът краде от съня на младежите. Човекът е обществено животно и нищо не го интересува по-силно от останалите хора. За подрастващите това важи с още по-голяма мощ. Който е в развой на оформяне на личната си еднаквост, желае безусловно да знае какво другите мислят за него.
Който се пробва да прекъсне пъпната си шнур с родителите, буйно се нуждае от нова групова принадлежност. Социалните медии съвършено запълват тази нужда, разяснява " Ди Цайт ". Мотивът " да поддържат контакт с другари " се загатва най-често от младежите, когато ги питат защо им е необходим смарт телефонът. Едно време за тази цел служеше междучасието в учебния двор, футболното игрище, дискотеката или частното празненство.
Днес цялата връзка тече нонстоп онлайн. За да се обърне внимание на всички постинги, вести и туитове, е нужна непрекъсната интензивност: в учебно заведение – под чина, в къщи - по време на миенето на зъби и при писането на домашни работи или до тв приемника преди заспиване. И защото човек не може толкоз дейно да разпределя своето внимание сред безчет разнообразни задания, от това несъмнено страда способността му да се концентрира.
Апетитът към цифровите медии
Във всеки случай е ясно, че поколението " Смартфон " ще е първото, което ще даде опция да се следят дълготрайните последици от дигитализирането на всекидневието – да вземем за пример отражението му над креативните качества на хората, написа немският седмичник " Ди Цайт " и цитира резултати на американската професорка Ева Мардър, която твърди, че днешните ѝ студенти по биология разполагат с по-малко фактологически знания, тъй като считат, че за всичко могат да намерят информации в интернет. Невробиоложката обаче възразява със следния мотив: таман оня, който желае да стигне до ново научно знание, би трябвало да познава и остарялото. " Не е допустимо да мислиш креативен, без да знаеш какво е към този момент известно ", споделя Мардър.
Днешните хора би трябвало да се научат да лимитират апетита, който идва с непрекъснатата цифрова връзка в интернет, разяснява немският седмичник и твърди, че това е изключително мъчно. Още повече, че има сили, които не желаят сходно нещо. Призивът към децата и младежите да се научат с мярка да употребяват цифровите медии е верен, само че и много доверчив. Защото от другата страна на тези уреди стоят най-големите концерни в света, които заплащат на цяла войска от психолози, инженери и геймъри, с цел да осуетяват изключването на смарт телефоните.
Напълно допустимо е след 30 години да стигнем до извода, че непрекъснатото цифрово наличие, символизирано от смарт телефоните, ни е донесло повече преимущества, в сравнение с дефекти. Но също по този начин е допустимо и тъкмо противоположното: обръщайки взор обратно, да осъзнаем, че почналото през 2007 година развиване е трябвало да бъде осуетено. Това, което претърпяваме в този момент, е опит на цялото човечество, протичащ в действително време, заключава " Ди Цайт ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ