Със здравната ни система се чувстваш като болно африканче, но без хуманитарната помощ
" Най-страшно е да се разболееш по празниците в огромен български град. Страх ме е да си помисля какво е в дребните градове... "
Това споделя в обява си в обществените мрежи маркитинговият специалист Иво Илиев. Той споделя историята на едно болно дете в България, което е оставено на произвола на ориста по време на празниците.
Илиев дефинира, че със здравната ни система, се чувстваш като " болен африканец в африканско село, но без филантропичната помощ... "
" Страшно е! Много! Особено в случай че си едно 17-килограмово малко дете и на първия от три почивни дни то е с 40 градуса, които не могат да се смъкнат с безусловно нищо в домашни условия. Три дни с пулс 150 и 40 градуса - три дни от незабавното те връщат вкъщи без да назначат каквито и да е проучвания. А... пневмонията в дробовете на това дете пораства без лекарите да подозират. Детето се обезводнява и утежнява с всеки идващ час. Специалистите са в отмора. Пред незабавните кабинети е фраш от хора, само че потенциала е незабележим. Почивни дни са... ", стартира поста си Илиев.
Той споделя, че ядосана жена в престилка и изкрещява " Тея коли за спешна помощ за такси ги ползвате! ", а родителите се пробват да обяснят, че бебето им се бори за оцеляване, тъй като има недостатък на сърцето и е доста болно до момента в който тя ги хока. " Едва не го изтърваха... ", споделя предприемачът.
Борба за оцеляване в стая с решетки
В един миг по празниците даже елементарната простуда се трансформира в битка за оцеляване. Защото няма кой да ти сложи вярната диагноза. Няма кой да ти назначи проучвания.
Той добавя, че след 3 прегледа в незабавното с неверни диагнози и сбъркани кръвни проучвания - те изпращат вкъщи... Така нещата се утежняват толкоз, че най-после с детето ти се озоваваш в 10-квадрата стая с решетки, която делиш с още 2-3 възрастни и 2-3 деца. Ако искаш да си самичък и да има легло и за теб - би трябвало да питаш къде да си платиш. Макар към този момент да си си платил доста повече от пари.
" В този миг не ти пука защо плащаш непрекъснато вдиганите осигуровки, за какво 4-ма разнообразни лекари в незабавното преглеждат детето и бъркат диагнозата, за какво в лабораторията бъркат десетична запетая, което е съдбовно... за какво не назначават нужните проучвания... напълно пък не ти пука за какво стаята е като затвор и отношението е като към нарушители. В този миг се молиш (не се надяваш, не очакваш и несъмнено не си сигурен) детето ти да не се е усложнило съществено поради цялото мотаене и неверни диагнози... а то се е усложнило... доста... тъй като... са празници! ", споделя Илиев.
След като минават почивните дни, Илиев споделя, че водиш детето на експерт. " Спешно би трябвало детето да се хоспитализира и да му се направи фотография - ти споделя експертът и се учудва " Защо не го заведохте по празниците да го прегледат?? "... а ти си го водил цели 3 пъти... И добре, че е този експерт да ти избави детето - само че той по какъв начин да огрее непрекъснато на всички места? "
" Отново си пред незабавното... Молиш се НЕ да има човешко отношение, НЕ да има човешки условия - а да има кой да го лекува умело. Всъщност в този миг се молиш просто да има кой да го прегледа и да сложи вярната диагноза ", написа мъжът.
" Вземаш нещата в свои ръце - плащаш за проучвания, които очевидно никой няма да ти назначи - и хоп! Диагнозата лъсва! Закъсняла... Карат ти се от същото място, от което 3 пъти са те отпращали с думите: " за какво толкоз късно идвате " - а ти към този момент също им крещиш, че към този момент три пъти си си тръгвал от там с неверна диагноза и надлежно несъответстващо предписано лекуване. Диагнозата не е основана на проучвания - такива не са назначени. Назначаваш си ги самичък, плащаш си ги и... става известно, че си просрочен... Ами в случай че не се сетиш да си ги назначиш? Ами в случай че се довериш на диагнозите, с които са те пратили? Ако започнеш неверно предписаното лекуване за неверната диагноза? Няма по какъв начин - детето към този момент 4-ти ден е с пулс 150 и 40г. температура, която не се въздейства от безусловно нищо. А и към този момент тази игра си я играл с другите си деца - отново на същото място, отново с неверните диагнози. "
Така детето се озовава в стаята с решетките, в която 8 дни никой не е влизал да измете пода. По стените край леглото има засъхнало повърнато, петна кръв и храна, а децата вътре наслагват заболявания едно от друго - няма по какъв начин. Възрастните с тях си донасят нужното да си почистват стаята и банята, тъй като другояче няма кой.
Децата - бледи и заболели
А децата вътре - едни бледи мъници с опулени от боязън очи, свили увита в лепенки ръчички - наплашени до гибел от някой с престилка, който е напсувал емпатията и човещината си, ненавижда специалността, ненавижда и тези мъници - и с гняв влиза внезапно в стаята-затвор и им крясва: " Хайде към този момент да сменяме абоката ", допълвайки с " О-о-о! Я стой да ми ревеш! Спри да ми бъдеш глезотия! Айде по-бързичко! "
" Хваща им дребната ръчичка и безмълвно и садистично боде още веднъж и още веднъж... и сумти, че не съумява... до момента в който детето плаче и крещи. Накрая споделя на мъника безчувствено и нервно - " Видя ли, бе... За какво плача толкоз! Айде заминавай! " - споделя Илиев.
" Човек " за " образец "... Виждали сме тези одосадени хора по какъв начин са и некомпетентни, и арогантни, и нечовечни - всичко, което знаем, че тяхната специалност НЕ Е и НЕ бива да е. Но те са тъкмо там - където тази специалност се упражнява. Защото чакат, че ще си мълчим за тях от някакъв боязън. Решили са, че сме безусловно подвластни от тяхната благосклонност. Точно толкоз нечовечни са... а ние се опитваме да ги оправдаем и разберем... " Под стрес са ", " доста им се събира ", " с напрежение е при тях " - по този начин е, факт! Но... Трябва ли да мразиш децата, когато работиш в детска болница? Те отговорни ли са, че са извънредно заболели? Виновни ли са, че усещат боязън, че са ужасени? Че те и родителите им са извънредно обезпокоени? Толкова ли ни е мъчно да им дадем една усмивка по дяволите? Да им кажем една добра дума? До там ли сме се докарали!?!
Илиев споделя, че някои хора не се сдържат, когато тормозят децата им - и налитат на пердах поради цялото недоспиване, терзание и учудване от парадоксите. Но това не е решението. Не е законно, не е вярно, счита той - може да ти тормозят детето - ти би трябвало да стиснеш зъби и да изтърпиш. " Не се надяваш, не очакваш и несъмнено не си сигурен - молиш се да не бъдеш пленник на здравните пътеки и законови врътки даже още ден... Парадоксално! Но имаш аргументите... "
" Докато си в болничен престой виждаш по какъв начин едни обезводнени деца се оставят обезводнени и в един миг от мощните препарати получават уртикарии и алергизират съществено - нова опция да поостанат. В стаята от 10 квадрата идват други заболели и разменят заболявания с другите в стаята - още благоприятни условия. "
Той споделя, че в един миг за детето се предписва лекуване, за което е нужно да се създадат проучвания, да се проследят индикатори и да се проведат проби - тъй като другояче има заплаха от тежък алергичен потрес. Определено не си сигурен дали детето ти няма да се задуши в ръцете ти от алергична реакция - молиш се. Защото назначението без предварителна защита е реалност.
И детето ти стопира да диша
" Тялото му става алено от уртикарията. За секунди по лицето му се пукат кръвоносни съдчета, очите му са ужасяващо изскочили и червени. Бори се за въздух в ръцете ти. Прави тежка алергична реакция - без да страда от алергии. Просто, тъй като не е оводнявано и лекуването в този миг е погрешно ", споделя Илиев.
" Аз не церя детето ви за алергии, аз го церя за пневмония " - ти споделят с еднакъв безушен звук лекарят минути откакто детето ти е почнало още веднъж да може да диша...
И същият доктор употребява мощната алергична реакция като диагноза за удължение на затворническия престой. Детето ти незабелязано става от пандизчия - пленник, счита той.
Накрая те изписват с епикриза, която звучи като трогателен разказ и без да получиш втората (от общо две) рентгенова фотография и вторите (от общо две) кръвни проучвания. Успяваш да си ги набавиш въпреки всичко във всеобщото безгрижие. А преди да те изпишат следват още три празнични дни - детето неотдавна е спряло да диша и е направило тежка алергична реакция - би трябвало да е под постянно лекарско наблюдаване - нали поради това си в тази болница, а не вкъщи... само че съвсем 24 часа НИКОЙ не идва на визитация да посети никой в стаята!
И всичко това се случва в огромен български град, споделя Илиев, който се разтревожи за ситуацията по дребните обитаеми места.
" Важно е, че събираме капачки и осигуряваме коли за спешна помощ, само че по-важно е лекарите в тях да са почтени и морални експерти – тъй като това не се купува. Осигуряваме безвъзмездни медикаменти за деца, само че ще има ли кой да ги предписва с грижа и професионализъм? ", пита Илиев, който добавя, че децата се нуждаят от чисти, оборудвани лечебни заведения, само че още повече – от доверие в лекарите, които би трябвало да ги лекуват, а не просто да попълнят документи.
Децата би трябвало да повярват, че медицината е благородна специалност, само че в случай че действителността ги разочарова, няма по какъв начин да ги убедим в противоположното. Когато тези деца пораснат, те ще вършат законите. Ако продължим да ги разочароваме, ще изоставен страната или ще търсят смяна. А опазването на здравето не би трябвало да е хазарт – би трябвало да е сигурност.
" Интелигентният човек схваща следствията от дейностите си. А когато родители търсят диагнози във Фейсбук, значи не имат вяра в здравната система. Каква ще е присъдата за нас и за нашите деца? ", приключва Илиев.
Припомняме, че преди дни озпълнителна организация „ Медицински контрол “ се самосезира и стартира незабавни инспекции в УМБАЛ „ Св. Анна “ – София и ЦСМП-София. Причината е обява от профил „ LaMartinia “, описваща случая на пациентка, лекувана в болничното заведение.
След приключването на инспекциите, здравният министър доцент доктор Силви Кирилов ще показа резултатите.
Жена разгласява във Фейсбук роман за скица, при която пациенти биват таксувани за интервенции, без да се регистрират техните болести и общо положение.
Конкретният случай визира 83-годишна жена, на която лекарски екип предлага незабавна интервенция на счупено рамо на стойност сред 2000 и 4000 лева След консултация с различен експерт дъщерята на пациентката открива, че интервенцията освен не е нужна, само че и крие съществени опасности за здравето ѝ.
Това споделя в обява си в обществените мрежи маркитинговият специалист Иво Илиев. Той споделя историята на едно болно дете в България, което е оставено на произвола на ориста по време на празниците.
Илиев дефинира, че със здравната ни система, се чувстваш като " болен африканец в африканско село, но без филантропичната помощ... "
" Страшно е! Много! Особено в случай че си едно 17-килограмово малко дете и на първия от три почивни дни то е с 40 градуса, които не могат да се смъкнат с безусловно нищо в домашни условия. Три дни с пулс 150 и 40 градуса - три дни от незабавното те връщат вкъщи без да назначат каквито и да е проучвания. А... пневмонията в дробовете на това дете пораства без лекарите да подозират. Детето се обезводнява и утежнява с всеки идващ час. Специалистите са в отмора. Пред незабавните кабинети е фраш от хора, само че потенциала е незабележим. Почивни дни са... ", стартира поста си Илиев.
Той споделя, че ядосана жена в престилка и изкрещява " Тея коли за спешна помощ за такси ги ползвате! ", а родителите се пробват да обяснят, че бебето им се бори за оцеляване, тъй като има недостатък на сърцето и е доста болно до момента в който тя ги хока. " Едва не го изтърваха... ", споделя предприемачът.
Борба за оцеляване в стая с решетки
В един миг по празниците даже елементарната простуда се трансформира в битка за оцеляване. Защото няма кой да ти сложи вярната диагноза. Няма кой да ти назначи проучвания.
Той добавя, че след 3 прегледа в незабавното с неверни диагнози и сбъркани кръвни проучвания - те изпращат вкъщи... Така нещата се утежняват толкоз, че най-после с детето ти се озоваваш в 10-квадрата стая с решетки, която делиш с още 2-3 възрастни и 2-3 деца. Ако искаш да си самичък и да има легло и за теб - би трябвало да питаш къде да си платиш. Макар към този момент да си си платил доста повече от пари.
" В този миг не ти пука защо плащаш непрекъснато вдиганите осигуровки, за какво 4-ма разнообразни лекари в незабавното преглеждат детето и бъркат диагнозата, за какво в лабораторията бъркат десетична запетая, което е съдбовно... за какво не назначават нужните проучвания... напълно пък не ти пука за какво стаята е като затвор и отношението е като към нарушители. В този миг се молиш (не се надяваш, не очакваш и несъмнено не си сигурен) детето ти да не се е усложнило съществено поради цялото мотаене и неверни диагнози... а то се е усложнило... доста... тъй като... са празници! ", споделя Илиев.
След като минават почивните дни, Илиев споделя, че водиш детето на експерт. " Спешно би трябвало детето да се хоспитализира и да му се направи фотография - ти споделя експертът и се учудва " Защо не го заведохте по празниците да го прегледат?? "... а ти си го водил цели 3 пъти... И добре, че е този експерт да ти избави детето - само че той по какъв начин да огрее непрекъснато на всички места? "
" Отново си пред незабавното... Молиш се НЕ да има човешко отношение, НЕ да има човешки условия - а да има кой да го лекува умело. Всъщност в този миг се молиш просто да има кой да го прегледа и да сложи вярната диагноза ", написа мъжът.
" Вземаш нещата в свои ръце - плащаш за проучвания, които очевидно никой няма да ти назначи - и хоп! Диагнозата лъсва! Закъсняла... Карат ти се от същото място, от което 3 пъти са те отпращали с думите: " за какво толкоз късно идвате " - а ти към този момент също им крещиш, че към този момент три пъти си си тръгвал от там с неверна диагноза и надлежно несъответстващо предписано лекуване. Диагнозата не е основана на проучвания - такива не са назначени. Назначаваш си ги самичък, плащаш си ги и... става известно, че си просрочен... Ами в случай че не се сетиш да си ги назначиш? Ами в случай че се довериш на диагнозите, с които са те пратили? Ако започнеш неверно предписаното лекуване за неверната диагноза? Няма по какъв начин - детето към този момент 4-ти ден е с пулс 150 и 40г. температура, която не се въздейства от безусловно нищо. А и към този момент тази игра си я играл с другите си деца - отново на същото място, отново с неверните диагнози. "
Така детето се озовава в стаята с решетките, в която 8 дни никой не е влизал да измете пода. По стените край леглото има засъхнало повърнато, петна кръв и храна, а децата вътре наслагват заболявания едно от друго - няма по какъв начин. Възрастните с тях си донасят нужното да си почистват стаята и банята, тъй като другояче няма кой.
Децата - бледи и заболели
А децата вътре - едни бледи мъници с опулени от боязън очи, свили увита в лепенки ръчички - наплашени до гибел от някой с престилка, който е напсувал емпатията и човещината си, ненавижда специалността, ненавижда и тези мъници - и с гняв влиза внезапно в стаята-затвор и им крясва: " Хайде към този момент да сменяме абоката ", допълвайки с " О-о-о! Я стой да ми ревеш! Спри да ми бъдеш глезотия! Айде по-бързичко! "
" Хваща им дребната ръчичка и безмълвно и садистично боде още веднъж и още веднъж... и сумти, че не съумява... до момента в който детето плаче и крещи. Накрая споделя на мъника безчувствено и нервно - " Видя ли, бе... За какво плача толкоз! Айде заминавай! " - споделя Илиев.
" Човек " за " образец "... Виждали сме тези одосадени хора по какъв начин са и некомпетентни, и арогантни, и нечовечни - всичко, което знаем, че тяхната специалност НЕ Е и НЕ бива да е. Но те са тъкмо там - където тази специалност се упражнява. Защото чакат, че ще си мълчим за тях от някакъв боязън. Решили са, че сме безусловно подвластни от тяхната благосклонност. Точно толкоз нечовечни са... а ние се опитваме да ги оправдаем и разберем... " Под стрес са ", " доста им се събира ", " с напрежение е при тях " - по този начин е, факт! Но... Трябва ли да мразиш децата, когато работиш в детска болница? Те отговорни ли са, че са извънредно заболели? Виновни ли са, че усещат боязън, че са ужасени? Че те и родителите им са извънредно обезпокоени? Толкова ли ни е мъчно да им дадем една усмивка по дяволите? Да им кажем една добра дума? До там ли сме се докарали!?!
Илиев споделя, че някои хора не се сдържат, когато тормозят децата им - и налитат на пердах поради цялото недоспиване, терзание и учудване от парадоксите. Но това не е решението. Не е законно, не е вярно, счита той - може да ти тормозят детето - ти би трябвало да стиснеш зъби и да изтърпиш. " Не се надяваш, не очакваш и несъмнено не си сигурен - молиш се да не бъдеш пленник на здравните пътеки и законови врътки даже още ден... Парадоксално! Но имаш аргументите... "
" Докато си в болничен престой виждаш по какъв начин едни обезводнени деца се оставят обезводнени и в един миг от мощните препарати получават уртикарии и алергизират съществено - нова опция да поостанат. В стаята от 10 квадрата идват други заболели и разменят заболявания с другите в стаята - още благоприятни условия. "
Той споделя, че в един миг за детето се предписва лекуване, за което е нужно да се създадат проучвания, да се проследят индикатори и да се проведат проби - тъй като другояче има заплаха от тежък алергичен потрес. Определено не си сигурен дали детето ти няма да се задуши в ръцете ти от алергична реакция - молиш се. Защото назначението без предварителна защита е реалност.
И детето ти стопира да диша
" Тялото му става алено от уртикарията. За секунди по лицето му се пукат кръвоносни съдчета, очите му са ужасяващо изскочили и червени. Бори се за въздух в ръцете ти. Прави тежка алергична реакция - без да страда от алергии. Просто, тъй като не е оводнявано и лекуването в този миг е погрешно ", споделя Илиев.
" Аз не церя детето ви за алергии, аз го церя за пневмония " - ти споделят с еднакъв безушен звук лекарят минути откакто детето ти е почнало още веднъж да може да диша...
И същият доктор употребява мощната алергична реакция като диагноза за удължение на затворническия престой. Детето ти незабелязано става от пандизчия - пленник, счита той.
Накрая те изписват с епикриза, която звучи като трогателен разказ и без да получиш втората (от общо две) рентгенова фотография и вторите (от общо две) кръвни проучвания. Успяваш да си ги набавиш въпреки всичко във всеобщото безгрижие. А преди да те изпишат следват още три празнични дни - детето неотдавна е спряло да диша и е направило тежка алергична реакция - би трябвало да е под постянно лекарско наблюдаване - нали поради това си в тази болница, а не вкъщи... само че съвсем 24 часа НИКОЙ не идва на визитация да посети никой в стаята!
И всичко това се случва в огромен български град, споделя Илиев, който се разтревожи за ситуацията по дребните обитаеми места.
" Важно е, че събираме капачки и осигуряваме коли за спешна помощ, само че по-важно е лекарите в тях да са почтени и морални експерти – тъй като това не се купува. Осигуряваме безвъзмездни медикаменти за деца, само че ще има ли кой да ги предписва с грижа и професионализъм? ", пита Илиев, който добавя, че децата се нуждаят от чисти, оборудвани лечебни заведения, само че още повече – от доверие в лекарите, които би трябвало да ги лекуват, а не просто да попълнят документи.
Децата би трябвало да повярват, че медицината е благородна специалност, само че в случай че действителността ги разочарова, няма по какъв начин да ги убедим в противоположното. Когато тези деца пораснат, те ще вършат законите. Ако продължим да ги разочароваме, ще изоставен страната или ще търсят смяна. А опазването на здравето не би трябвало да е хазарт – би трябвало да е сигурност.
" Интелигентният човек схваща следствията от дейностите си. А когато родители търсят диагнози във Фейсбук, значи не имат вяра в здравната система. Каква ще е присъдата за нас и за нашите деца? ", приключва Илиев.
Припомняме, че преди дни озпълнителна организация „ Медицински контрол “ се самосезира и стартира незабавни инспекции в УМБАЛ „ Св. Анна “ – София и ЦСМП-София. Причината е обява от профил „ LaMartinia “, описваща случая на пациентка, лекувана в болничното заведение.
След приключването на инспекциите, здравният министър доцент доктор Силви Кирилов ще показа резултатите.
Жена разгласява във Фейсбук роман за скица, при която пациенти биват таксувани за интервенции, без да се регистрират техните болести и общо положение.
Конкретният случай визира 83-годишна жена, на която лекарски екип предлага незабавна интервенция на счупено рамо на стойност сред 2000 и 4000 лева След консултация с различен експерт дъщерята на пациентката открива, че интервенцията освен не е нужна, само че и крие съществени опасности за здравето ѝ.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ