Изследване: Албанското селище Лин на брега на Охридското езеро е най-старото в Европа
Най-старият езерен град, открит до момента на европейския континент, се намира на албанския бряг на Охридското езеро – в селището Лин, оповестява Агенция Франс Прес, като се базира на резултати от проучване на Университета в Берн, Швейцария.
Резултатите от скорошно лабораторно проучване за радиовъглеродно датиране на проби от наколни жилища, открити край крайбрежията на дребния полуостров Лин, слагат древността му сред 6000 и 5800 година прочие н. е.
„ Доколкото ни е известно, езерният град Лин е най-старият в Европа. Той е няколкостотин години по-стар от тези, които познавахме до момента “ в Средиземно море и в алпийския район, изясни пред Агенция Франс Прес археологът Алберт Хафнер, шеф по археологически проучванията в Университета в Берн.
В продължение на четири години Хафнер е част от управлението на екип от албански и швейцарски археолози, които правят разкопки в изумрудените води на Охридското езеро, най-старото езеро в Европа, класифицирано като обект на международното завещание на ЮНЕСКО, което Албания дели с Република Северна Македония.
„ На север от Алпите най-старите обекти датират от към 4000 година прочие Хр., пò на юг, италианските алпийски езера (датират) от към 5000 година прочие Хр. “, прецизира специалистът за европейските езерни градове от неолита.
Тези поселения са се състояли от къщи на кокили поради разположението си в региони, постоянно наводнявани от покачващи се води.
Според първите оценки, езерният град Лин евентуално е имал население от 200 до 500 души, съобщи Българска телеграфна агенция.
С помощта на професионални водолази археолозите не престават да се редуват да се спускат на дъното на Охридското езеро, с цел да извадят вкаменени фрагменти и най-много части дъбово дърво.
Анализът на годишните пръстени на тези стволове по метода на дендрохронологията би трябвало да разреши приемането на скъпа визия за климатичните и екологичните условия за това време, както и за ежедневния живот на жителите на този град, изяснява ръководителят на албанските откриватели археологът Адриан Анастаси.
„ Дъбът е като швейцарски часовник, доста прецизен, като календар “, акцентира Алберт Хафнер.
По думите на Анастаси изследванията текат доста постепенно и с огромна нерешителност, с цел да може да бъде проучена структурата на наколното населено място, без то да бъде развалено, а изобилната растителност не улеснява работата. Той добави, че е значимо за археолозите на терен да схванат за какво тези хора са избрали този вид архитектура.
Засега се допуска, че земеделието и скотовъдството са били главните занимания на жителите в селището на полуострова.
„ Намерихме разнообразни семена, растения, както и кости на диви и домашни животни “, изброява Илир Джипали, албански професор по археология, който дава отговор за първото подбиране на материалите, извадени на повърхността.
Всяко втурване до дъното на езерото носи скъпа информация за реконструкцията на архитектурата на жилищата и организацията на живота на хората в селището, които може да се окажат измежду първите уседнали поданици на европейския континент, съгласно Адриан Анастаси.
След скорошно двучасово гмуркане Кристи Анастаси, албански откривател по подводна археология, откри огромно количество археологически материали, керамика и фрагменти от сечива от кремък на дълбочина от четири метра.
Проби от разнообразни органични субстанции постоянно се изпращат в университетските лаборатории в Берн за разбор, отбелязва още Агенция Франс Прес.
Археолозите са разкрили, че градът евентуално е бил фортифициран.
Те правят оценка на към 100 000 броя на кокилите, забити в дъното на езерото край Лин, което професор Хафнер назова „ същинско богатство за проучване “ и посочи, че изследването на мястото може да отнеме още двадесет години.
„ За да се защитят, те е трябвало да изсекат гора “, съобщи Хафнер. Да се защитят от кого обаче? За археолозите е мъчно да дадат отговор незабавно.
„ Това са основни за праисторията обекти, които са забавни освен за района, само че също и за цяла Югозападна Европа “, съобщи археологът.
Резултатите от скорошно лабораторно проучване за радиовъглеродно датиране на проби от наколни жилища, открити край крайбрежията на дребния полуостров Лин, слагат древността му сред 6000 и 5800 година прочие н. е.
„ Доколкото ни е известно, езерният град Лин е най-старият в Европа. Той е няколкостотин години по-стар от тези, които познавахме до момента “ в Средиземно море и в алпийския район, изясни пред Агенция Франс Прес археологът Алберт Хафнер, шеф по археологически проучванията в Университета в Берн.
В продължение на четири години Хафнер е част от управлението на екип от албански и швейцарски археолози, които правят разкопки в изумрудените води на Охридското езеро, най-старото езеро в Европа, класифицирано като обект на международното завещание на ЮНЕСКО, което Албания дели с Република Северна Македония.
„ На север от Алпите най-старите обекти датират от към 4000 година прочие Хр., пò на юг, италианските алпийски езера (датират) от към 5000 година прочие Хр. “, прецизира специалистът за европейските езерни градове от неолита.
Тези поселения са се състояли от къщи на кокили поради разположението си в региони, постоянно наводнявани от покачващи се води.
Според първите оценки, езерният град Лин евентуално е имал население от 200 до 500 души, съобщи Българска телеграфна агенция.
С помощта на професионални водолази археолозите не престават да се редуват да се спускат на дъното на Охридското езеро, с цел да извадят вкаменени фрагменти и най-много части дъбово дърво.
Анализът на годишните пръстени на тези стволове по метода на дендрохронологията би трябвало да разреши приемането на скъпа визия за климатичните и екологичните условия за това време, както и за ежедневния живот на жителите на този град, изяснява ръководителят на албанските откриватели археологът Адриан Анастаси.
„ Дъбът е като швейцарски часовник, доста прецизен, като календар “, акцентира Алберт Хафнер.
По думите на Анастаси изследванията текат доста постепенно и с огромна нерешителност, с цел да може да бъде проучена структурата на наколното населено място, без то да бъде развалено, а изобилната растителност не улеснява работата. Той добави, че е значимо за археолозите на терен да схванат за какво тези хора са избрали този вид архитектура.
Засега се допуска, че земеделието и скотовъдството са били главните занимания на жителите в селището на полуострова.
„ Намерихме разнообразни семена, растения, както и кости на диви и домашни животни “, изброява Илир Джипали, албански професор по археология, който дава отговор за първото подбиране на материалите, извадени на повърхността.
Всяко втурване до дъното на езерото носи скъпа информация за реконструкцията на архитектурата на жилищата и организацията на живота на хората в селището, които може да се окажат измежду първите уседнали поданици на европейския континент, съгласно Адриан Анастаси.
След скорошно двучасово гмуркане Кристи Анастаси, албански откривател по подводна археология, откри огромно количество археологически материали, керамика и фрагменти от сечива от кремък на дълбочина от четири метра.
Проби от разнообразни органични субстанции постоянно се изпращат в университетските лаборатории в Берн за разбор, отбелязва още Агенция Франс Прес.
Археолозите са разкрили, че градът евентуално е бил фортифициран.
Те правят оценка на към 100 000 броя на кокилите, забити в дъното на езерото край Лин, което професор Хафнер назова „ същинско богатство за проучване “ и посочи, че изследването на мястото може да отнеме още двадесет години.
„ За да се защитят, те е трябвало да изсекат гора “, съобщи Хафнер. Да се защитят от кого обаче? За археолозите е мъчно да дадат отговор незабавно.
„ Това са основни за праисторията обекти, които са забавни освен за района, само че също и за цяла Югозападна Европа “, съобщи археологът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ