Най-старите кости от Homo sapiens, откривани някога в Европа, са

Най-старите кости от Homo sapiens, откривани в миналото в Европа, са открити в българска пещера, което дава най-ранните известни доказателства за появяването на нашия тип на европейския континент. Това заяви организация Ройтерс, представена от Сайънс Алерт.

Появата и заселването на актуалните хора в Европа до момента беше мъчно за установяване от откривателите заради дефицита на задоволително антични остатъци.

Когато обаче са се появили актуалните хора, това е предопределило ориста на коренните неандерталци, нарекли Европа дом преди нас, като по-късно сме траяли бързо да ги изместваме през идващите няколко хиляди години.

Откритието дава доказателства, че актуалните хора са пристигнали в Европа хиляди години по-рано, в сравнение с се смяташе до момента, във време, когато районът от дълго време е бил дом на неандерталците, оповестява „ Дойче веле ".

Сега хронологията на този тайнствен преход през интервала на първичния Горен Палеолит е по-ясна, с помощта на откриването и датирането на остатъци от Homo sapiens и други артефакти, заровени надълбоко в археологически обект, наименуван пещерата „ Бачо Киро " в централна България, ситуирана в подножието на Стара планина.

„ Бачо Киро " от дълго време е известна като богато находище на палеолитни вкаменелости, като през 20-ти век там а извършени редица разкопки. Някои от тях през 70-те години на предишния век откриват фрагментарни човешки остатъци, които след това са изгубени, изясняват откривателите в нов документ.

През 2015 година са почнали повторни разкопки на мястото и копаенето разкрило пласт от седименти, съдържащ и тези, които се оказват най-старите човешки остатъци на нашите прадеди, разпознати в миналото в Европа.

Изследователят на човешката еволюция Фридо Уелкер от Института за еволюционна антропология „ Макс Планк " в Германия споделя, че от находката на пръв взор може да се дефинира единствено един зъб като принадлежност на актуалните хора. Но употребявайки техниката на масспектрометрия, наречена ZooMS, от стотиците неидентифицирани фрагменти от кости и зъби откривателите са получили пет попадения, датиращи от първичния Горен Палеолит.

Използвайки композиция от способи, включващи както радиовъглероден разбор, по този начин и секвениране на митохондриална ДНК за оценка на възрастта на фосилите, откривателите допускат, че тези антични хора евентуално са обитавали пещерата преди към 45 820 до 43 650 години, макар че някои от останките могат да датират още от преди 46 940 години.

„ Следователно, доколкото ни е известно, тези кости съставляват най-старите европейски горно-палеолитични фосили, открити досега ", изясняват създателите в един от двата нови отчета, описващи находките.

В допълнение към човешките остатъци, откривателите са разкрили и голям набор от каменни принадлежности, дружно с костни артефакти от 23 разнообразни скотски типа, в това число завършени части като висулки, направени от зъбите на пещерни мечки и мънисто, направено от слонова кост на мамут.

Останките от животни в пещерата разкриват лов на пещерни мечки, бизони, великански елени, коне, хиени и лъвове.

Вероятно е, съгласно откривателите, в течение на хиляди години взаимоотношенията сред H. sapiens и неандерталците да са повлияли на последните, давайки им ентусиазъм за фешън обекти и технологии. Тези висулки имат поразителни сходства с направените по-късно от неандерталците в Западна Европа, което демонстрира, че нашите най-близки еволюционни събратя са възприели аспекти на Homo sapiens културата.

Според откривателите, откритията като цяло ни оказват помощ да изградим по-пълна картина по какъв начин е изглеждал този праисторически прелом.

Изследователите считат, че нашият тип е пристигнал от Африка през къс интервал на стопляне. Тогава Европа е била бастион за неандерталците, обитавали континента в продължение на хиляди години.

Изследването изтласква с хиляди години обратно идването на Homo sapiens в Европа - крайъгълен камък в историята на тип, зародил в Африка преди към 300 000 години и по-късно разпрострял се по целия свят, твърди Ройтерс.

Хората и неандерталците споделят континента за към 7000 години, сподели палеоантропологът Жан-Жак Хублин, шеф на отдела за човешка еволюция в Института за еволюционна антропология „ Макс Планк ".

" ДНК доказателствата към този момент са сигурно сочат контакт посред им ", съобщи антропологът от университета в Ню Йорк Шара Бейли. " Ние носим тяхното ДНК и те са били повлияни от нашите културни нововъведения. "

Води се спор за това какво е обрекло неандерталците на изгубване, в това число за опцията нашият тип да ги е унищожил след хиляди години взаимоотношения, в това число кръстосването с тях, което е оставило незабравим отпечатък върху човешкия геном.

Резултатите са оповестени в „ Nature and Nature Ecology & Evolution ".