Най-старата българска църква всъщност е и най-древната на целия Балкански полуостров
Най-старата българска черква е издигната през 13 – 14 век и е изцяло непокътната до ден-днешен. Тя се намира в село Царевец. От много време не е настояща и ключ за нея има единствено кмета на селото.
Патрон на църквата е свети Николай. По тип е еднокорабна, едноабсидна. Оцеляла е, тъй като е зидана от камъни, споени с хоросан. Стените й са дебели 1 метър. Над входа има надпис, на който е изписана годината 1747. Вероятно тогава е укрепвана и достроявана. Има и непокътнати надгробни монументи, които, съгласно експертите, са шедьоври на каменната пластика
През 1965 година е оповестена за народен монумент на културата.
По времето на нейното изграждане село Царевец се е наричало Влашко село. Името му идвало от пастир, който лете минавал Дунава от Влашко с овцете си и ги пасял в неговите покрайнини.
В църквата са оживели и фрески, някои правени по-късно, само че икони няма. Интересно е, че има зидан иконостас, което приказва за нейната напреднала възраст. Защото първите издигнати у нас християнски църкви са имали такива иконостаси. Дърворезбованите се появяват по-късно. А зиданият в „ Свети Николай " през днешния ден е единственият в България.
Село Царевец се намирало на границата на Цар-Шишмановото царство. До него има и римски път, затрупан с каменни плочи. Доказателство са изсечените в околните до селото пещери три родови знака на Шишман. Същите знаци са били изобразени и върху монетите, които той е сякъл.
В селото бил учреден скришен революционен комитет за битка за избавление, а клетвата си революционерите положили в църквата.
В една от книгите има приписка от 1756 година, която гласи: „ Поп Кръстю от Влашко село купи тая книга от поп Тодор в лето 1756. Велика потребност беше. Чума по Загоре. "
По време на чумната зараза свещеникът отишъл на кон в Русия и от там донесъл 12 църковни книги, които се пазят до през днешния ден. По едно време ги придвижва в една от пещерите, където хората се спасявали от чумата. Там траял своето служение.
Днес настояща е единствено новата черква, въпреки двете да се намират близо една до друга. В новата се събират на служби, на Великден дружно боядисват яйцата си. Кметът Маргарита Петкова счита, че остарялата черква може да оживи селото, като го направи туристическа дестинация. И в този момент идват туристи, които желаят да видят най-стария храм на полуострова. Тя може единствено да им отключи храма и те да го видят. А може да има и лидер, който да споделя неговата чудна история – част от огромната духовна история на България.
Патрон на църквата е свети Николай. По тип е еднокорабна, едноабсидна. Оцеляла е, тъй като е зидана от камъни, споени с хоросан. Стените й са дебели 1 метър. Над входа има надпис, на който е изписана годината 1747. Вероятно тогава е укрепвана и достроявана. Има и непокътнати надгробни монументи, които, съгласно експертите, са шедьоври на каменната пластика
През 1965 година е оповестена за народен монумент на културата.
По времето на нейното изграждане село Царевец се е наричало Влашко село. Името му идвало от пастир, който лете минавал Дунава от Влашко с овцете си и ги пасял в неговите покрайнини.
В църквата са оживели и фрески, някои правени по-късно, само че икони няма. Интересно е, че има зидан иконостас, което приказва за нейната напреднала възраст. Защото първите издигнати у нас християнски църкви са имали такива иконостаси. Дърворезбованите се появяват по-късно. А зиданият в „ Свети Николай " през днешния ден е единственият в България.
Село Царевец се намирало на границата на Цар-Шишмановото царство. До него има и римски път, затрупан с каменни плочи. Доказателство са изсечените в околните до селото пещери три родови знака на Шишман. Същите знаци са били изобразени и върху монетите, които той е сякъл.
В селото бил учреден скришен революционен комитет за битка за избавление, а клетвата си революционерите положили в църквата.
В една от книгите има приписка от 1756 година, която гласи: „ Поп Кръстю от Влашко село купи тая книга от поп Тодор в лето 1756. Велика потребност беше. Чума по Загоре. "
По време на чумната зараза свещеникът отишъл на кон в Русия и от там донесъл 12 църковни книги, които се пазят до през днешния ден. По едно време ги придвижва в една от пещерите, където хората се спасявали от чумата. Там траял своето служение.
Днес настояща е единствено новата черква, въпреки двете да се намират близо една до друга. В новата се събират на служби, на Великден дружно боядисват яйцата си. Кметът Маргарита Петкова счита, че остарялата черква може да оживи селото, като го направи туристическа дестинация. И в този момент идват туристи, които желаят да видят най-стария храм на полуострова. Тя може единствено да им отключи храма и те да го видят. А може да има и лидер, който да споделя неговата чудна история – част от огромната духовна история на България.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ