Всяка втора капка се губи, а цената се плаща от хората
Най-спешната стъпка за преодоляване на водната рецесия в България е прекъсването на течовете по водопреносната система, които сега са в големи размери. Ако се поправят 20% от тях, биха се предотвратили 80% от загубите. Основната причина за тази неотложност, е че страната ни е на челно място в Европейския съюз по загуби на вода – над 60%, като в някои райони губим повече вода, в сравнение с използваме, а големите вреди се заплащат напълно от сметките и налозите на елементарните хора. Управлението на водите у нас е извънредно нерационално и това също би трябвало да се промени колкото може по-скоро. Затова и другите две неотложни ограничения против безводието са координацията в ръководството, както и намиране на различни източници на вода.
Тези заключения направиха специалистите по води: проф. Емил Гачев – началник на секция „ Води “ в Института за проучване на климата, атмосферата и водите – Българска академия на науките и Борислав Сандов – някогашен вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021–2022). Във вторник – 15 юли – двамата показаха настоящата обстановка и най-сериозните проблеми, свързани с безводието в страната. Те обрисуваха и нужните незабавни ограничения и решения за преодоляване на водната рецесия на конференция на тематика: “България пресъхва: Изтича освен водата, а и времето за деяние ”, проведена от платформата Климатека.
Общата картина с безводието
С днешна дата рецесията с безводието се задълбочава и обгръща от ден на ден хора и обитаеми места в България, предизвестяват и двамата специалисти. Проблемите са по цялата верига на водоснабдяване.
Общоизвестен мит е, че България е богата на водни запаси. Но това напълно не е по този начин, тъй като 85% от пресноводния запас се дава от река Дунав, чиято вода не е годна за питейно-битови потребности, а и оттокът ѝ не принадлежи единствено на България. Така за облекчаване на главните потребности (в т. ч. питейни) можем да разчитаме единствено на тези 16 милиарда М3., които се образуват върху територията на страната вследствие на салдото сред превалявания и изпарение.
Язовирите: с 61% от потребния си размер, тук-там – с едвам 20–25%
Към 14 юли язовирите в страната са цялостни приблизително на 61% от потребния им размер, като най-сериозен недостиг демонстрират водохранилищата в Северозападна България седва 20–25% от потребния размер. В най-хубаво положение са язовирите, ситуирани в планинските региони на Югозападна и Южна България. От 2022 година насам се следи последователно понижаване на размерите. (Фиг. 1). През 2024 и 2025 година множеството язовири са с ниски равнища, като размерът на оттока за 2024 година е много по-нисък от междинния за последните 20 години.
