Най-скъпите градове за битовите клиенти в Европа са Берлин и

...
Най-скъпите градове за битовите клиенти в Европа са Берлин и
Коментари Харесай

Сметките за ток за бита в ЕС през януари 2025 г. са се увеличили с 1 %, а тези за газ – с 3%

Най-скъпите градове за битовите клиенти в Европа са Берлин и Брюксел, следвани от Копенхаген, Лондон и Берн
Развитието на европейските цени на електрическата енергия и газа за бита без налози в европейските столици сред януари 2009 година и януари 2025 година показват в следващото си изследване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар - Energie-Control Аustria и унгарският орган за контролиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH). Индексът се пресмята посредством претегляне на цените във всяка от столиците съгласно съответното национално ползване на електрическа енергия или газ.

Цените на електрическата енергия за бита понижиха стабилно през първата половина на 2009 година и стигнаха дъното от 96 индексни пункта през юни същата година, защото икономическата рецесия се отрази на търсенето и равнищата им на едро се сринаха внезапно. През втората половина на 2009 година цените започнаха да се възвръщат. Оттогава са във възходяща наклонност. Индексът за електрическа енергия доближи цели 117 индексни пункта (и.п.) през декември 2014 година През 2016 година и 2017 година се колебае към 108 и.п., а през 2019 година сред 115 - 120 и.п.. Ограниченията по време на пандемията COVID-19 намалиха показателя до 112 пункта през 2020 година, През 2021 година показателят следваше наклонността към повишаване, която се ускори през втората половина от годината и през декември доближи 174 пункта. След като изкачи най-рязкото ходило в историческите данни през януари 2022 година и реализира пик през октомври 2022 година, показателят мина към наклонност към понижаване повече от година. От пролетта на 2024 година обаче последва наклонност за повишаване и сега е 194 пункта (EUR-15), се показва в проучването.

Икономическият спад, който повлия на търсенето на сила и цените на едро през 2009 година, проличава доста повече в развиването на цените на газа за битови потребности.

По отношение на цените на синьото гориво, специалистите се стопират на сложните интервали от 2009 година насам.

Индексът на цените на газа спадна доста през 2009 г и доближи най-ниската си стойност едвам през февруари 2010 година при 81 индексни пункта (девет месеца след най-ниската стойност в показателя на цената на електроенергията). Стабилното повишаване, е записано до началото на 2013 г.като се резервира сред 105 и 110 и.п. от този момент, макар забележителния спад на цените на природния газ на интернационалните пазари през 2015 година През 2016 година обаче цените на газа се сринаха и доближиха 6-годишно дъно през септември при 92 пункта. След малко повишаване до 95 пункта през март 2017 година, последва по-голямо нарастване до 102 пункта през ноември 2018 година Тенденция на понижаване е следена в продължение на две години, след което показателят на цените на газа стартира да се покачва, и за пръв път през август 2021 година надминава равнищата от ноември 2018 година

Продължаващата енергийна рецесия повлия мощно на показателя на цените на газа, който съвсем се удвои през 2021 година, преминавайки от 87 пункта през януари 2021 година до 163 през ноември 2021 година Оттогава цената му още веднъж се удвои през ноември 2022 година, достигайки 350 пункта.

Подобно на пазара на електрическа енергия показателят следваше наклонност към понижение, само че в последно време тя се обръща и сега е на 172 индексни пункта, пишат създателите на изследването.

При разглеждане на междинните стойности на цените за крайните консуматори, както на електрическата енергия, по този начин и на газа се следят следните промени: по отношение на година по-рано (януари 2024 г.) сметките за ток в столиците на Европейски Съюз са се нараснали с 1 %, а тези за газ - с 3%.

В взаимозависимост от това къде в изследваните 33-те европейски столици живее даден краен европейски консуматор към 3 януари 2025 година цената на електрическата енергия, може да варира в съответствие над 4. Най-скъпите градове за битовите клиенти в Европа са Берлин и Брюксел, следвани от Копенхаген, Лондон и Берн.

Будапеща е с най-евтината цена на електрическата енергия, следвана от Киев, Белград и Подгорица.

В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) клонят към по-ниски от междинните. Прага е единствената столица измежду страните от ЦИЕ, в които цената на електрическата енергия е над междинната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електрическа енергия през обсъждания месец януари 2025 година, са следните:

• Увеличение на цените с 52% в град Люксембург заради повишаване на енергийните налози и съставените елементи за систематизиране (мярката за принос към момента е дейна, с импортирана сума по-ниска от 2024 г.);

• Увеличение на цените с 43% във Виена, заради растеж на съставените елементи на силата, енергийните налози, разпределението и налозите върху разпределението (Край на дотацията за цените на силата и всички краткотрайни мерки);

• 11% нарастване на цените в Мадрид, заради покачване на енергийните налози и съставените елементи на Данък добавена стойност (край на мярката за понижаване на ДДС);

• 9% нарастване на цената в Осло, заради повишаване на енергийния компонент;

• 8% растеж на цените в София, дължащ се на нарастване на съставените елементи за сила и разпределение;

• Увеличение на цените с 5% в Амстердам, заради повишаване на съставените елементи за сила и разпределение;

• 5% нарастване на цената в Берн, заради повишаване на енергийния компонент;

• Увеличение на цените с 4% в Брюксел, заради растеж на енергийните налози, разпределението и съставените елементи на налозите за дистрибуция;

• 4% нарастване на цените в Загреб, заради повишаване на съставния елемент за дистрибуция;

• Увеличение на цените с 3% в Рим, заради покачване на съставените елементи за сила и разпределение;

• 9% понижение на цената в Хелзинки, заради намаляване на коммопента за сила.

При междинната европейска цена на електрическата енергия за краен консуматор се регистрира доста нарастване от 4% през януари 2025 година В момента тя е с 1% по-висока спрямо равнището, записано преди година. От 33-те столици, които се преглеждат, 15 претърпяха покачвания на цените в друга степен, като най-значителните са в Люксембург и Виена, а скромни намаления се следят в 6 столици. Началото на новата година бележи прекратяването или превръщане на няколко ограничения за поддръжка, признати по време на енергийната рецесия за прекъсване на скока на цените на електрическата енергия за битови потребности, дружно с общата наклонност на повишаване на мрежовите цени и енергийните налози на европейските пазари.

В Люксембург беше наложена държавна помощ за сметките за електричество от януари 2023 година, с цел да се помогне на семействата с възходящи сметки за електричество. Субсидията ще остане в действие за 2025 година, въпреки и с по-ниска ставка. В композиция с използването на нова мрежова цена обаче това докара до 52% нарастване на цените на електрическата енергия за крайните консуматори в столицата през този месец (януари). Новото пресмятане на мрежовите разноски ще се основава на референтно равнище на мощ, несъмнено за потребителите, и надвишаването на това равнище ще води до спомагателни такси, като по този метод се предизвиква по-разумното потребление на електрическата енергия. Енергийната част от сметката преди този момент беше понижена през декември, като отчасти компенсира общото нарастването за семействата. Въпреки това цената за крайния консуматор сега е почти 30% по-висока спрямо равнищата от 2024 година, даже след спада на енергийния съставен елемент.

Повишените разноски за мрежата и прекратяването на няколко държавни дотации, т.е. на " електрическата спирачка " и намаляването или премахването на енергийните налози, доведоха до 43% нарастване на цените на електрическата енергия за крайните консуматори във Виена.

Домакинствата в Мадрид претърпяха нарастване от 11% основно заради връщането на общоприетия Данък добавена стойност от 21%, който условно беше понижен на 10%. Нещо повече - енергийните налози и съставният елемент на обществените бонуси се покачиха през януари.

В Осло, цените на електрическата енергия за крайните консуматори не престават придвижването си нагоре, повишавайки се с 9% през януари, наклонност, следена от лятото. Колебливостта на спот цените заради студеното и безветрено време и спирането на електроцентралата Svartisen, което се чака да продължи няколко месеца, подтикват нарастването на цените в Норвегия. Освен това енергийната дотация, която компенсира всякога, когато цените надвишават избран предел, беше поправена през януари, с което нейното влияние върху цените за крайните консуматори се лимитира.

В София се регистрира растеж от 8% на цената за крайните консуматори, след утвърждение от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), тъй че тя да отразява бъдещите пазарни цени и по-високите разноски за публичния снабдител.

По-високите мрежови разноски за поддръжка на вложенията в енергийния преход и гарантиране на сигурността на доставките, дружно с възходящите разноски за доставки, доведоха до покачване на цените на електрическата енергия за крайния консуматор в Амстердам (5%)10, Берн (5%)11, Брюксел (4%)12 и Загреб (4%).

Точно противоположно, за семействата в Хелзинки беше етчетен 9% спад в цените на електрическата енергия за крайния консуматор. Въпреки че цените на едро означиха нарастване през януари, което докара до по-скъпи спот базисни контракти, срочните контракти към този момент са по-достъпни и все по-привлекателни за потребителите.

Когато се поправя към стандартите за покупателна дарба (PPS) във всяка страна, картината се трансформира фрапантно. PPS е изкуствена обща референтна валута, която отстрани общите разлики в ценовите равнища сред страните. Когато са изразени в PPS, цените на силата се обясняват по отношение на разноските за други артикули и услуги. Най-ниските поправени цени на електрическата енергия за семействата са тези в Осло, Валета, Будапеща и град Хелзинки, до момента в който най-високите сега са в Прага, Никозия, Берлин и Рим. Повечето от страните от ЦИЕ нормално имат цени на електрическата енергия, които са относително ниски спрямо общото равнище на цените в страната и под междинното за Европа.

Това обаче още веднъж не е по този начин през януари за Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава. Това са столиците измежду страните от ЦИЕ, в които цената на електрическата енергия е над междинната за Европа.

Проучването демонстрира, че за 33-те столици на Европейски Съюз приблизително силата (оспорвания съставен елемент на цената) съставлява 50% от цената на сметката за електричество за крайния консуматор, разпределението 28 %, енергийните налози 7%, а Данък добавена стойност 15%. При фокусиране върху цената на силата като стока, в Будапеща излиза наяве, че тя сега съставлява единствено 14% от цената на електрическата енергия за крайния консуматор, което е най-ниското измежду всички изследвани градове. Точно назад, Валета е с максимален енергиен %, който доближава 73% от цената за крайния консуматор и през декември 2024 година

Припомня се, че считано от януари 2020 година, характерен консуматор в Амстердам заплаща нулев енергиен налог заради нараствания размер на данъчния заем, който надвишава размерът на енергийния налог. Той получава назад възобновяване на превишената сума на данъчния заем. Целта на това възобновяване е да насърчи потребителите към електрификация и отвод от отопление и газови уреди.

По същия метод в град Люксембург типичният клиент заплаща негативни енергийни налози вследствие на настоящия все още компенсационен механизъм, ориентиран към компенсиране на нарастването на енергийния съставен елемент и стабилизиране цените до равнищата от 2022 година

Преди енергийната рецесия закрепените (цена и срок) и променливите цени бяха релативно сходни, установяват специалистите. Фиксираната цена постоянно е била по-ниска, защото разрешава на доставчика по-малка преданост и риск при доставката. Въпреки че клиентите всъщност залагаха малко на посоката на пазара, това не беше изключително значим избор за множеството клиенти. Поне на по-зрелите пазари дейните клиенти въпреки всичко са склонни да избират закрепени цени. След рецесията обстановката съвсем се обърна, установяват специалистите. Фиксираните цени, където са налични (на някои пазари те не са налични от началото или средата на кризата), бяха по-високи от променливите, а в някои случаи с доста огромен марж.

За следващ интервал на проучването специалистите установяват, че и тази наклонност наподобява още веднъж се обръща.

Броят на закрепените предлагани контракти наподобява се усилва, до момента в който междинната им цена е по-ниска от междинната променлива цена с с 0,33 c€/kWh. Това се следи и при по-голямата част от пазарите на EUR15, когато се изследват самостоятелно, като закрепените контракти са приблизително по-евтини от променливите в 10 от обособените пазари на EUR15.

Ситуацията към януари 2025 година за пазарите на европейските столици (EUR-15) демонстрира, че междинната цена за закрепени цени е 30.05 c€/kwh, до момента в който за променливи цени е 30.87 c€/kWh. Естествено, за тези пазари, където закрепените цени са налични и доста разнообразни от променливите цени, междинната стойност на двете е по-малко представителна, в сравнение с други пазари. Ако променливите цени се поправят по паритета на покупателна дарба (PPS) евентуално ще се придобие по-ясна картина на относителното значение на най-популярните цени през януари 2025 година
Природен газ
По отношение на цената на природния газ за битовите консуматори от 27 европейски столици към 3 януари 2025 година за следващ път в изследването се затвърждава наблюдението, че най-високата цена се заплаща от жителите на Стокхолм. Второто място към момента се държи от Берн. Амстердам също резервира третото си място като най-скъпа столица.

Природният газ за семействата нормално е по-евтин в страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). През януари тази година още веднъж всички страни от ЦИЕ са с цена на природния газ, по-ниска от междинната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец януари:

• Увеличение на цените с 39% в град Люксембург заради повишение на енергийните налози и съставените елементи за систематизиране (край на мярката за държавна подкрепа);

• 17% растеж на цените в София, което се дължи на повишаване на компонета за сила и разпределение;

• 16% нарастване на цената във Вилнюс, заради повишаване на енергийния компонент;

• 12% нарастване на цените във Виена, заради повишаване на силата, енергийните налози, съставените елементи за разпределението и налозите (край на мярката за понижаване на налозите върху енергията);

• Увеличение на цените с 6% в Рига, заради скок на енергийните и енергийните данъци;

• 5% нарастване на цената в Талин, заради покачване на енергийния компонент;

• 5% нарастване на цените в Брюксел, заради растеж на силата, разпределението и данъчните съставни елементи за разпределението;

• 4% нарастване на цените във Варшава, заради повишаване на съставния елемент за дистрибуция;

• Увеличение на цените с 3% в Амстердам и Рим, заради покачване на съставените елементи за енергия;

• Увеличение на цените с 3% в Атина, заради скок на силата, енергийните налози и съставни елементи за разпределението;

• Увеличение на цените с 3% в Париж, заради повишаване на съставените елементи на силата и енергийните данъци;

• 3% понижение на цената в Берн, заради намаляване на енергийния съставен елемент.

През януари междинната цена на природния газ за краен консуматор означи доста нарастване от 4% в цяла Европа заради студеното време и прекъсването на газовите потоци през Украйна, което докара до доста изтегляне от хранилищата на газ. От прегледаните 27 столици, 17 записват разнообразни равнища на покачване на цените, до момента в който единствено 4 от тях записват умерено намаляване на цените.

Референтният показател TTF остана над границата от 45 €/MWh за целия месец, надхвърляйки 50 €/MWh до края на януари, равнище, следено за последно през ноември 2023 година

Европейските газови складове сега са цялостни до 55%, което е под равнищата, регистрирани по същото време на предходната година. Въпреки че няма непосредствени опасения за сигурността на доставките, европейските цели за предпазване преди идната зима способстват за ценовия напън поради зараждащата неустановеност във връзка с снабдяването.

Град Люксембург претърпя най-голямото нарастване на крайните потребителски цени на природния газ (39%) през януари, след прекратяването на наложената от държавното управление отбрана върху цените на газа. Държавната отбрана, в следствие, на която държавното управление покриваше разноските за газ за семействата от май 2022 година, отпадна при започване на новата година.

Цената на природния газ за краен консуматор означи растеж от 17% в София, откакто Комисията за енергийно и водно контролиране утвърди нараствания, както на енергийния, по този начин и на съставния елемент за систематизиране. Цената на силата през последните 5 години, беше поправена, тъй че да бъдат регистрирани по-високите оперативни разноски и инфлацията.

Във Вилнюс, макар намаляващите мрежови разноски, по-високите цени на силата за държавно контролираните контракти от доставчика Ignitis, заради по-високите разноски за покупка, доведоха до 16% нарастване на цената на природния газ за крайния консуматор.

В Австрия прекратяването на ограниченията за държавна поддръжка, свързани с енергийните налози и повишението на таксите за газовата мрежа докара до 12% нарастване на крайните цени за потребителите на на природен газ във Виена. Рязкото нарастване на мрежовите разноски се дължи на по-ниското ползване на сила, до момента в който разноските за поддръжка не престават да порастват.

Рига претърпя 6% нарастване на цената на природния газ за крайния консуматор, основно заради нарастването на акциза върху газа, който се усили повече от два пъти, до момента в който страната се придвижва към своите цели за преход към зелена сила.

Цената на природния газ за крайния консуматор означи растеж от 5% в Талин вследствие на студеното време и неподходящите условия за произвеждане на електрическа енергия, които покачиха търсенето на газ.

И най-после, по-високите цени за систематизиране при газа в Белгия и Полша доведоха до 5% нарастване на цените на синьото гориво за крайните консуматори през януари, както за Брюксел, по този начин и за Варшава.

По същия метод, както при електрическата енергия, цените на газа при PPS имат доста друг резултат от действителните цени. През месец януари Будапеща, Лондон и Загреб са били най-евтините градове, поправени към PPS, се споделя в проучването.

Проучването демонстрира, че приблизително силата (оспоримият съставен елемент на цената) съставлява 52% от цената на природния газ за крайния консуматор, разпределението 23%, енергийните налози 10% и Данък добавена стойност 16% за европейските столици. В Холандия, считано от януари 2020 година, енергийните налози се употребяват за поощряване на държанието на потребителите при потреблението на сила. Понастоящем енергийният налог за битов консуматор на природен газ съставлява към 37% от цената за крайния консуматор в Амстердам. Целта е да се насърчи потреблението на електрическо отопление и уреди вместо газ.

От друга страна, от януари 2025 година във Вилнюс характерен клиент получава негативни енергийни налози заради корекцията надолу при съставния елемент за сигурност на доставките. Това понижение отразява спад на разноските, нужни за поддръжка и употреба на терминала за полутечен природен газ и свързаната с него инфраструктура, което в последна сметка облагодетелства потребителите посредством понижаване на техните разноски за газ.

Като цяло резултатите демонстрират, че пазарните сили съставляват към 50% от цената на крайния консуматор за електрическа енергия и 52% за газа, до момента в който националните фискални и регулаторни детайли са виновни за останалите 50% и 48% посредством цените за систематизиране, енергийните налози и Данък добавена стойност.

Енергийната рецесия докара до доста нарастване на междинния енергиен съставен елемент в столиците на Европейски Съюз, макар че към този момент цените наподобяват понижени спрямо предходните две години.

Енергийният дял в цената на електрическата енергия за крайния консуматор е бил 63% през януари 2023 година и 54% през януари 2024 година, до момента в който сега е 50%.

По същия метод на пазара на природен газ процентът на енергийния съставен елемент от цената за крайния консуматор беше 66% през януари 2023 година, преди да доближи 55% през януари 2024 година и 52% този месец. На места, където енергийният съставен елемент е по-нисък, подобен е и тласъкът за клиентите да търсят по-конкурентни предложения, заключават създателите на следствието.
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР