Най-силният звук в историята на Земята – какъв е бил

...
Най-силният звук в историята на Земята – какъв е бил
Коментари Харесай

Най-силният звук в историята – грохот, обиколил Земята 7 пъти! Как и кога се случи едно от най-зловещите човешки събития?

Най-силният тон в историята на Земята – какъв е бил той? Кога се е случило това? Какво го е провокирало? Историята зад най-силния тон на планетата ни е злокобна и потресаваща!

Представете си един тон. Не, не просто мощен тон, като плач на реактивен мотор или плач на мълния над главата. Представете си тон с такава чудовищна мощ, че безусловно раздира тъпанчетата на десетки километри разстояние – тон, който може да се усети физически с кожата, тон, който обикаля цялата ни планета няколко пъти. Звучи ви като научна фантастика? Да, но не!

Точно подобен тон, най-оглушителният в историята на човечеството, е бил генериран от Земята сутринта на 27 август 1883 година Това събитие е изригването на вулкана Кракатау.

Но преди да се потопим в ревящата пропаст на предишното, дано спрем за миг. Какво въобще е „ мощ на звука “? И по какъв начин можем да съпоставяме звуци, разграничени от епохи и хиляди километри?

Децибели, болежка и ударни талази: науката за силата на звука

Когато приказваме за мощ на звука, учените нормално употребяват единица като децибел (dB). Работата е там, че това не е елементарна линейна канара, а логаритмична канара. Просто казано, нарастване с 10 dB значи, че звукът е станал към 10 пъти по-силен, а нашите уши възприемат това като удвояване на силата на звука. Тихият шепот е към 30 dB, естественият диалог е към 60 dB, само че чукът наоколо (около 100 dB) към този момент ви кара да настръхнете.

Човешкият предел на болежка е в диапазона 120-130 dB. Звуците, които са по-силни от този предел, са не просто неприятни – те могат да причинят действително увреждане на слуха.

А в случай че приказваме за стойности като 194 dB и повече, това не е напълно „ тон “ в нормалния смисъл на думата. Енергията става толкоз огромна, че звуковата вълна не просто вибрира във въздуха, а безусловно го изтласква, трансформирайки го в ударна вълна, способна да унищожава.

Ревът на пробудения колос: злополуката от 1883 година

Вулканът Кракатау, ситуиран в протока Саунд сред индонезийските острови Ява и Суматра, е бил неподвижен от към два века. Но през май 1883 година той стартира да демонстрира признаци на безпокойствие, а на 26-27 август избухва същинска злополука. Поредица от чудовищни детонации, чиято кулминационна точка е гърмежът сутринта на 27 август, безусловно изтрива по-голямата част от острова от лицето на Земята. Отломки се издигат на десетки километри в атмосферата, а цунами с височина 30-40 метра връхлитая крайбрежията, убивайки повече от 36 000 души. Това е едно от най-смъртоносните и разрушителни изригвания в историята на света.

Снимка: Х

Чува се от всички. Буквално

А в този момент за звука. Представете си капитана на транспортен съд, който се намира на към 64 км от Кракатау. Той записва в дневника си, че детонациите са били толкоз оглушителни, че половината от екипажа му е имал развалени тъпанчета. Бил уверен, че е настъпил денят на Страшния съд. А това е на 64 километра!

Но тътенът на Кракатау не се лимитира единствено в региона. Той е бил чут като „ далечни залпове от тежки оръдия “ на остров Родригес в Индийския океан, който се намира на съвсем 4800 км от епицентъра! Чут е в Австралия, на Андаманските и Никобарските острови – в действителност, съгласно разнообразни оценки, звукът е бил осезаем на 1/13 от повърхността на Земята. Помислете: все едно да сте в Москва и да чуете детонация в Лисабон! Звукът би минал това разстояние за към 4 часа.

 

Но това не е всичко. Мощната звукова вълна, или както я назовават „ Голямата въздушна вълна “, е записана от барометрите по целия свят.

Тези уреди, които мерят атмосферното налягане, демонстрират неочаквани скокове, когато вълната минава през тях. И тя не е минала единствено един път. Според разнообразни данни тя е обиколила Земята сред четири и седем пъти, преди най-после да замлъкне! На всеки към 34 часа метеорологичните станции по цялата планета записват идването ѝ.

Колко мощен е бил звукът?

Във фабрика в Батавия (днешна Джакарта), намираща се на към 160 км, уредите записват равнище на звуково налягане от 172 dB. Помните ли прага на болежка от 130 dB? А съгласно изчисленията в непосредствена непосредственост до вулкана силата на звука може да е достигнала невероятните 310 dB!

Снимка: commons.wikimedia.org

Откъде идва тази оглушителна мощност?

Какво провокира този повсеместен тътнеж? Това е композиция от фактори: голямата сила на детонациите, породена от взаимоотношението на магмата и морската вода; сриването на голяма част от вулканичната постройка в образувалата се калдера; освобождението на милиони тонове скали, пепел и газове в атмосферата със скорост, по-висока от скоростта на звука. Всичко това е породило освен чуваеми звукови талази, само че и мощни инфразвукови трептения – нискочестотни талази, които ушите ни не възприемат като тонален тон, само че които са в положение да се популяризират на големи дистанции с минимални загуби на сила. Именно те „ са докрещяли “ до най-отдалечените кътчета на планетата.

Има ли нещо с по-мощен тон?

Разбира се, историята познава и други извънредно шумни събития. Понякога се загатва Тунгуският астероид от 1908 година, чиято детонация, съгласно някои оценки, може да е била със мощ 300-315 dB. От по-скорошните събития изригването на вулкана Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай през 2022 година също е провокирало необикновено мощна звукова вълна, която е обиколила Земята.

Изригването на вулкана Кракатау през 1883 година обаче остава един от най-документираните и необятно приети претенденти за купата „ най-силен тон “ в човешката история, най-малко през следения интервал.

Снимка: commons.wikimedia.org

Освен човешките жертви и разрушенията, Кракатау оставя и друго завещание.

Събитието дава сериозен подтик на вулканологията и атмосферните науки. Учените получиха неповторими данни за проучване на разпространяването на звуковите талази и структурата на атмосферата. А известните „ вулканични залези “ – извънредно ярки и цветни изгреви и залези, следени по целия свят в продължение на няколко години след изригването заради голямото количество пепел в стратосферата – са още едно увещание за световния мащаб на катаклизма.

И по този начин, дали звукът от изригването на Кракатау през 1883 година е бил най-силният тон, чуван в миналото?

Като се имат поради всички доказателства и научни данни, отговорът клони към изрично „ да “ или най-малко се подрежда на едно от първите места в тази оглушителна ранглиста. Това е събитие, което не просто раздрусва част от планетата – то я кара да звънне като гигантска камбана, оставяйки незаличима диря в историята и разбирането ни за невероятната мощ на природата. А кой знае какви други звуци крие в себе си нашата Земя, които чакат да бъдат чути?

 

Източник – IXBT/Превод:SafeNews

 

Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
Източник: safenews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР