Павлина Панова, председател на КС: Най-силната страна на Конституционния съд е, че не се подчинява на ритъма на момента
Най-силната страна на Конституционния съд е, че не подчинява на ритъма на момента. Това съобщи изрично в словото си ръководителя на институцията Павлина Панова във Велико Търново. Днес остарялата столица е хазаин на честванията във връзка 35-годишнината от основаването на Конституционния съд на Република България, съобщи сътрудник на ФОКУС . Тя добави, че конституцията е акт на политическа храброст, който във времена на неустановеност формулира правила, които слагат България на сцената на Европейския конституционализъм.
" Търновската конституция съдържа полезностите и правилата на лимитираната законодателна власт и правовата държавност, само че не разполага с самостоятелен правосъден орган, който да следи за тяхното спазване. Контролът е единствено политически “, описа още Панова и напомни, че редица бележити български адвокати слагат въпросът години наред.
" През 30-те години на предишния век се създават планове за нова конституция на страната.
Проектите показват нови хрумвания по отношение на конституционния надзор. Липсата на правосъден парламентарен надзор по никакъв метод не понижава цената и смисъла на Търновската конституция в българската конституционна история. Тя отразява исторически стадий “, сподели още ръководителят на Конституционния съд.
Така се стига до 1991 година, когато е призната в този момент настоящата Конституция на Република България.
" Тя освен прогласява върховенството на главния закон, само че и го институционализира. Тя вкарва съсредоточен парламентарен надзор и основава Конституционния съд като поръчител за стабилността на конституционния ред в страната. Това не е просто техническо допълнение в конституционното ни ръководство. Това е качествено ново развиване на българската държавност “, безапелационна бе Павлина Панова.
Допълни и, че в отминалите 35 години съдът не просто ползва Конституцията, а способства за построяването на конституционната просвета на народа ни.
" Основният закон от 1991 година възвръща демократичните правила на държавно устройство, утвърждава правовата страна и подсигурява необятен азбучник от съществени права и свободи, съобразени с актуалните европейски стандарти. Едно от най-съществените институционални решения на учредителната власт през 1991 година е основаването на Конституционния съд като независим орган за парламентарен надзор. С това се вкарва моделът на съсредоточено конституционно правораздаване, при който профилирана институция е натоварена с задачата да подсигурява върховенството на конституцията “, уточни още ръководителят на Конституционния съд.
Подчерта и, че най-силната страна на Конституционния съд е, че не подчинява на ритъма на момента.
" В европейски подтекст тази задача придобива в допълнение измерение. България взе участие в юридически съюз, основа на общи полезности на конституционни и висши юрисдикции, които посредством разговор и взаимно почитание важарт в пространството на споделената правна просвета. Европейската интеграция не анулира националната конституция, тя допуска нейното зряло и аргументирано присъединяване в по-широк юридически ред “, сподели още Павлина Панова.
Категорична бе и, че през днешния ден конституционните съдии имат отговорността да покажат, че доверието към тях е целесъобразно.
" 147 години са задоволително време, с цел да осъзнаем, че Конституцията не е просто исторически документ. Тя е жив текст, който изисква отбрана и развиване. 35 години са задоволително време, с цел да се утвърди институцията на Конституционния съд като постоянен фактор в държавността.
Но нито една институция не може да бъде мощна сама по себе си. Тя е мощна посредством доверието, което обществото и гласоподава и посредством професионализма на хората, които я построяват. Днес в тази зала можем да забележим приемствеността от учените, които са сложили началото до конституционните съдии, които носят отговорност да пазят този ред. Нашата задача е да съвместим и двете “, прикани Панова и пожела на сътрудниците си да продължат да отстояват Конституцията не просто като нереален знак, а като настояща мярка за власт.
" Търновската конституция съдържа полезностите и правилата на лимитираната законодателна власт и правовата държавност, само че не разполага с самостоятелен правосъден орган, който да следи за тяхното спазване. Контролът е единствено политически “, описа още Панова и напомни, че редица бележити български адвокати слагат въпросът години наред.
" През 30-те години на предишния век се създават планове за нова конституция на страната.
Проектите показват нови хрумвания по отношение на конституционния надзор. Липсата на правосъден парламентарен надзор по никакъв метод не понижава цената и смисъла на Търновската конституция в българската конституционна история. Тя отразява исторически стадий “, сподели още ръководителят на Конституционния съд.
Така се стига до 1991 година, когато е призната в този момент настоящата Конституция на Република България.
" Тя освен прогласява върховенството на главния закон, само че и го институционализира. Тя вкарва съсредоточен парламентарен надзор и основава Конституционния съд като поръчител за стабилността на конституционния ред в страната. Това не е просто техническо допълнение в конституционното ни ръководство. Това е качествено ново развиване на българската държавност “, безапелационна бе Павлина Панова.
Допълни и, че в отминалите 35 години съдът не просто ползва Конституцията, а способства за построяването на конституционната просвета на народа ни.
" Основният закон от 1991 година възвръща демократичните правила на държавно устройство, утвърждава правовата страна и подсигурява необятен азбучник от съществени права и свободи, съобразени с актуалните европейски стандарти. Едно от най-съществените институционални решения на учредителната власт през 1991 година е основаването на Конституционния съд като независим орган за парламентарен надзор. С това се вкарва моделът на съсредоточено конституционно правораздаване, при който профилирана институция е натоварена с задачата да подсигурява върховенството на конституцията “, уточни още ръководителят на Конституционния съд.
Подчерта и, че най-силната страна на Конституционния съд е, че не подчинява на ритъма на момента.
" В европейски подтекст тази задача придобива в допълнение измерение. България взе участие в юридически съюз, основа на общи полезности на конституционни и висши юрисдикции, които посредством разговор и взаимно почитание важарт в пространството на споделената правна просвета. Европейската интеграция не анулира националната конституция, тя допуска нейното зряло и аргументирано присъединяване в по-широк юридически ред “, сподели още Павлина Панова.
Категорична бе и, че през днешния ден конституционните съдии имат отговорността да покажат, че доверието към тях е целесъобразно.
" 147 години са задоволително време, с цел да осъзнаем, че Конституцията не е просто исторически документ. Тя е жив текст, който изисква отбрана и развиване. 35 години са задоволително време, с цел да се утвърди институцията на Конституционния съд като постоянен фактор в държавността.
Но нито една институция не може да бъде мощна сама по себе си. Тя е мощна посредством доверието, което обществото и гласоподава и посредством професионализма на хората, които я построяват. Днес в тази зала можем да забележим приемствеността от учените, които са сложили началото до конституционните съдии, които носят отговорност да пазят този ред. Нашата задача е да съвместим и двете “, прикани Панова и пожела на сътрудниците си да продължат да отстояват Конституцията не просто като нереален знак, а като настояща мярка за власт.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ