Защо инфлацията не смени властта в Турция
Най-сигурната изборна победа, която по този начин и не стана действителност - на това станахме очевидци през уикенда в прилежаща Турция. Умереният кандидат-президент Кемал Калъчдароглу и подкрепящата го коалиция седмици наред бяха посочени от редица анализатори и социолози като сигурни спечелили в борбата с Реджеп Ердоган, партията му и нейните съдружници. Вместо това мощният човек край Босфора се готви за балотаж с 5% преднина, а подкрепящите го депутати ще запазят своето болшинство в Народното събрание на южната ни съседка.
Ако гледаме единствено икономическите индикатори, сходно развиване може би наподобява нелогично - инфлацията в Турция е " единствено " 43,68% в края на април по данни на Trading Economics и покупателната дарба на жителите от години е под сериозен напън. В тази страна обаче решението за кого ще пуснеш бюлетина е обвързвано с доста и разнообразни преплетени сюжети.
На фона на близо 50% растеж на инфлацията, Ердоган не съумя да завоюва изборите за президент на Турция
След неубедителния резултат се обрисува се балотаж на 28 май
За нас в България това е може би най-важният задграничен избор - с изключение на дълготраен сътрудник и вложител, Турция е и най-близката до нас страна със съществени упоритости за световна значителност.
Какво се случи на изборите в южната ни съседка? Търсим отговорите дружно с политолога от Института по балканистика на Българска академия на науките и някогашен сътрудник на Българското национално радио в Турция Мариян Карагьозов.
Разпределението на силите
Изборите за президент и парламент в Турция минаха при извънредно висока изборна интензивност - близо 90%. Действащият президент Реджеп Тайип Ердоган завоюва 49,35% от гласовете, като напълно малко не му стигна за победа на първи тур.
Основният опозиционен претендент Кемал Калъчдароглу събра към 45%, а трети остана националистът Синан Оган с 5,21%.
Източник:
Управляващата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) и нейните съдружници завоюваха 321 места в 600-местния парламент, до момента в който 6-партийното обединяване към Калъчдароглу остана с 213 представители.
Според Карагьозов вероятността за победа на опозиционния претендент на балотажа на 28 май е " извънредно ниска ". Не го изненадва и резултатът на изборите за парламент: " Няма съдружно държавно управление в турската история, приключило цялостен мандат. Коалиционните държавни управления в Турция са рожба на моменти на огромна фрагментация на партийната система и постоянно са завършвали с икономическа и политическа рецесия. Вероятно и заради този исторически опит разнообразната ляво-дясна светско-религиозна опозиционна коалиция не е вдъхнала доверие на турските жители, че може да се оправи ".
Ами стопанската система?
Тук идва разумният въпрос за какво гласоподавателите не " наказаха " Ердоган за отслабената стопанска система на Турция. По думите на Мариян Карагьозов " политическата еднаквост в Турция е доста по-силна от тази в Западна Европа, да вземем за пример ", като тя се подхранва от " религиозни, районни, етнически и други фактори ". Освен това има сериозна поляризация по разнообразни оси като национализма (турски или кюрдски), визията за развиване на обществото (религиозно или консервативно) и обичайните ляво против дясно: " Въпросната поляризация понижава въздействието на икономическите претекстове при гласуването ".
Източник:
Мариян Карагьозов
" Избирателите правят оценка икономическата обстановка през партийната си призма - даже и да не са удовлетворени, поддръжниците на ръководещите може да имат упования, че нещата скоро ще се оправят. (...) Изследвания на всички места по света сочат, че с цел да сменят желанията си, гласоподавателите би трябвало да са уверени, че опозицията може да се оправи по-добре с ръководството на стопанската система ", добавя специалистът.
Турската лира потъва до ново дъно поради вероятността Ердоган да бъде избран отново
Инвеститорите чакат изхода от президентската конкуренция с неспокойствие и терзание
Не бива да се подценява и самобитната " система на патронаж ", в която бедните получават помощи, а богатите - достъп до позиции и публични поръчки.
Източник:
По отношение на стратегиите на двамата претенденти за президентския пост, Кемал Калъчдароглу дава обещание завръщане към ортодоксална икономическа политика, повишаване на главния лихвен % на турската централна банка, инспектиране на огромните публични поръчки в строителството, както и възобновяване на независимостта на нея и на регулаторите, показва Карагьозов.
Заради безумието на Ердоган: Турците към този момент избират да пестят в криптовалути вместо в лири
През последните три месеца на 2021 година се регистрира рекорден скок на закупени с лири криптовалути
На този декор Реджеп Ердоган заявява, че няма да промени политиката на ниски лихви. " Вероятно едно от икономическите пояснения е, че повишаване на лихвите ще се отрази отрицателно на дребния бизнес, който съставлява електоралния гръбнак на поддръжката за президента Ердоган ", разяснява специалистът.
Той отбелязва и че на един от предизборните си манифестации президентът се е появил дружно с някогашният си финансов министър Мехмед Шимшек - технократ, който се употребява с доверието на интернационалните пазари.
Всичко това ни визира
Вътрешните процеси в непозната страна у нас стават медийно и публично забавни единствено към огромно събитие като изборите, само че те дефинират и всичко останало за години напред.
В случая това е изключително значимо. Съседна Турция е страна с дейна балканска политика и 86-милионно население, като единствено Истанбул е по-голям като брой поданици и Брутният вътрешен продукт от множеството балкански страни, показва Мариян Карагьозов.
Инвестират над 5 милиона лв. в българо-турски план против наводненията в делтата Марица-Ергене
Планитра се той да бъде приключен през март 2025 година
Той е на мнение, че интервалът на турбулентност, през който сега минават и България, и Турция, няма да повлияе доста върху икономическите връзки сред двете страни - тъй като те са повече от съществени.
Двустранният стокообмен с България през 2022 година беше 7 милиарда $, а наклонността е да пораства доста. Преките турски вложения у нас са в размер на над 1 милиарда $, а също така стотици хиляди жители са " културен и човешки мост сред двете страни ". Българите пък са едни от най-многобройните задгранични гости в Турция.
Ако гледаме единствено икономическите индикатори, сходно развиване може би наподобява нелогично - инфлацията в Турция е " единствено " 43,68% в края на април по данни на Trading Economics и покупателната дарба на жителите от години е под сериозен напън. В тази страна обаче решението за кого ще пуснеш бюлетина е обвързвано с доста и разнообразни преплетени сюжети.
На фона на близо 50% растеж на инфлацията, Ердоган не съумя да завоюва изборите за президент на Турция
След неубедителния резултат се обрисува се балотаж на 28 май
За нас в България това е може би най-важният задграничен избор - с изключение на дълготраен сътрудник и вложител, Турция е и най-близката до нас страна със съществени упоритости за световна значителност.
Какво се случи на изборите в южната ни съседка? Търсим отговорите дружно с политолога от Института по балканистика на Българска академия на науките и някогашен сътрудник на Българското национално радио в Турция Мариян Карагьозов.
Разпределението на силите
Изборите за президент и парламент в Турция минаха при извънредно висока изборна интензивност - близо 90%. Действащият президент Реджеп Тайип Ердоган завоюва 49,35% от гласовете, като напълно малко не му стигна за победа на първи тур.
Основният опозиционен претендент Кемал Калъчдароглу събра към 45%, а трети остана националистът Синан Оган с 5,21%.
Източник:
Управляващата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) и нейните съдружници завоюваха 321 места в 600-местния парламент, до момента в който 6-партийното обединяване към Калъчдароглу остана с 213 представители.
Според Карагьозов вероятността за победа на опозиционния претендент на балотажа на 28 май е " извънредно ниска ". Не го изненадва и резултатът на изборите за парламент: " Няма съдружно държавно управление в турската история, приключило цялостен мандат. Коалиционните държавни управления в Турция са рожба на моменти на огромна фрагментация на партийната система и постоянно са завършвали с икономическа и политическа рецесия. Вероятно и заради този исторически опит разнообразната ляво-дясна светско-религиозна опозиционна коалиция не е вдъхнала доверие на турските жители, че може да се оправи ".
Ами стопанската система?
Тук идва разумният въпрос за какво гласоподавателите не " наказаха " Ердоган за отслабената стопанска система на Турция. По думите на Мариян Карагьозов " политическата еднаквост в Турция е доста по-силна от тази в Западна Европа, да вземем за пример ", като тя се подхранва от " религиозни, районни, етнически и други фактори ". Освен това има сериозна поляризация по разнообразни оси като национализма (турски или кюрдски), визията за развиване на обществото (религиозно или консервативно) и обичайните ляво против дясно: " Въпросната поляризация понижава въздействието на икономическите претекстове при гласуването ".
Източник:
Мариян Карагьозов
" Избирателите правят оценка икономическата обстановка през партийната си призма - даже и да не са удовлетворени, поддръжниците на ръководещите може да имат упования, че нещата скоро ще се оправят. (...) Изследвания на всички места по света сочат, че с цел да сменят желанията си, гласоподавателите би трябвало да са уверени, че опозицията може да се оправи по-добре с ръководството на стопанската система ", добавя специалистът.
Турската лира потъва до ново дъно поради вероятността Ердоган да бъде избран отново
Инвеститорите чакат изхода от президентската конкуренция с неспокойствие и терзание
Не бива да се подценява и самобитната " система на патронаж ", в която бедните получават помощи, а богатите - достъп до позиции и публични поръчки.
Източник:
По отношение на стратегиите на двамата претенденти за президентския пост, Кемал Калъчдароглу дава обещание завръщане към ортодоксална икономическа политика, повишаване на главния лихвен % на турската централна банка, инспектиране на огромните публични поръчки в строителството, както и възобновяване на независимостта на нея и на регулаторите, показва Карагьозов.
Заради безумието на Ердоган: Турците към този момент избират да пестят в криптовалути вместо в лири
През последните три месеца на 2021 година се регистрира рекорден скок на закупени с лири криптовалути
На този декор Реджеп Ердоган заявява, че няма да промени политиката на ниски лихви. " Вероятно едно от икономическите пояснения е, че повишаване на лихвите ще се отрази отрицателно на дребния бизнес, който съставлява електоралния гръбнак на поддръжката за президента Ердоган ", разяснява специалистът.
Той отбелязва и че на един от предизборните си манифестации президентът се е появил дружно с някогашният си финансов министър Мехмед Шимшек - технократ, който се употребява с доверието на интернационалните пазари.
Всичко това ни визира
Вътрешните процеси в непозната страна у нас стават медийно и публично забавни единствено към огромно събитие като изборите, само че те дефинират и всичко останало за години напред.
В случая това е изключително значимо. Съседна Турция е страна с дейна балканска политика и 86-милионно население, като единствено Истанбул е по-голям като брой поданици и Брутният вътрешен продукт от множеството балкански страни, показва Мариян Карагьозов.
Инвестират над 5 милиона лв. в българо-турски план против наводненията в делтата Марица-Ергене
Планитра се той да бъде приключен през март 2025 година
Той е на мнение, че интервалът на турбулентност, през който сега минават и България, и Турция, няма да повлияе доста върху икономическите връзки сред двете страни - тъй като те са повече от съществени.
Двустранният стокообмен с България през 2022 година беше 7 милиарда $, а наклонността е да пораства доста. Преките турски вложения у нас са в размер на над 1 милиарда $, а също така стотици хиляди жители са " културен и човешки мост сред двете страни ". Българите пък са едни от най-многобройните задгранични гости в Турция.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ