Будисткият пост – здраве за тялото и мир за душата!
Най-продължителният будистки пост е Панса, или тримесечният интервал на дъждовете, който се съблюдава основно в Югоизточна Азия – в Камбоджа, Лаос, Тайланд и Бирма
Традицията му води към времената на ранния будизъм, когато, следвайки правилата на ненасилие, монасите се стараят в същото време да не пътешестват и живеят на едно място, с цел да не повредят младите кълнове. И през днешния ден те се събират в манастира и дават клетва да не го напущат до края на сезона, съблюдават самоконтрол и се стремят към познания. А защото това се счита за най-хубавото време за струпване на религиозни заслуги, то и миряните по-често посещават храма и се грижат за монасите.
Празнуването на поста стартира с обилна върволица със свещи, която устройват локалните поданици
По време на целия пост непрекъснато гори голяма свещ, нерядко с човешки размери – знак на просветлението. Хранителните ограничавания не играят изключително значима роля в този пост. За разлика от това тримесечно ограничаване еднодневният пост Упосатха, спазван нормално четири пъти в месеца, се счита за процедура за миряните и значи „ вход за (временно) престояване ”. Тази традиция съществува в още преди будизма. За един ден миряните отиват в манастира-хранят монасите, медитират и съблюдават осем обета, измежду които-наред с отхвърли от ликвидиране, кражба, полови връзки, неистина и задължението да се яде единствено един път дневно, влиза и много екзотичният отвод от отмора върху високи и необятни постели.
Най-сложната е системата на постовете при почитателите на санатана-дхарма, известна на Запад като индуизъм
Всеки ден от седмицата се намира под покровителството на друго провидение, чиито почитатели постят точно в този ден всяка седмица (например неделя е отдадена на Сурие – бога на Слънцето, и т.н.).Така всеки може да стартира да пости в избран ден с някаква цел – за триумф в делата, за благополучие в фамилния живот и така нататък
Вайшваните, т.е. тези, които се покланят на господ Вишну, би трябвало да съблюдават поста екадаши – 11-ия ден след пълнолуние и новолуние на всеки месец
В тези дни те се въздържат от храна и вода, а при по-мекия вид – от зърнени и бобови храни. Според античните наставления би трябвало да се заобикалят и дневният сън, бръсненето, разтриването с масло, приемането на храна от бронзови съдове, среща с пияници, тъкачи и перачки (впрочем надали тези правила през днешния ден се съблюдават, изключително последните три). На Запад най-ревностно съблюдават екадаши почитателите на Обществото за Кришна схващане, т.е. кришнарите.
Освен нравствен постът има и възстановителен аспект, въпреки да се счита за вторичен – той дава на организма „ разтоварване ”, почиства мозъка, предотвратява и лекува доста заболявания. Днес по време на Велики пости доста кафенета и заведения за хранене оферират постно меню, постни артикули се продават в магазините, което си е същински празник и за постоянно дискриминираните вегетарианци. Привържениците на здравословния метод на живот предлагат точно в този интервал да се организира недояждане, с цел да се почисти организмът след зимната „ заспалост ”. С една дума – обновяване!
