Тръпки да те побият! Най-призрачната сграда в Пловдив крие зловещи тайни СНИМКИ
Най-призрачната постройка в Пловдив – тютюневият склад на известната фамилия Моравенови, който се намира на кръстовището на бул. "Христо Ботев “ и ул. "Авксентий Велешки “, крие неподозирани секрети, споделя Plovdiv24.bg.
Сградата не е монумент на културата, само че попада в архитектурно-историческата зона на Пловдив. Складът е без прозорци, порти и покрив, разрушава се непрекъснато и всеки миг може да рухне върху главите на пешеходците. За да не се стигне до произшествия, по тротоара на бул. "Христо Ботев “ са сложени ламаринени пана, зад които се натрупат купища отпадъци.
Част от "защитата “ към този момент е паднала или заплашва скоро да се откърти от поривите напразно. За минувачите остава напълно малко място, като те би трябвало да лавират сред фучащите коли и рисковите ламарини.
Припомняме, че през 2019 година семейство Моравенови направи опит да събори изоставената постройка, само че дейностите бяха стопирани персонално от министъра на културата Боил Банов, който настоя за гаранции, че ще бъде непокътната старинната фасада.
Достъпът до склада е свободен, като част от двора е бил трансфорат в противозаконен паркинг от изнервени пловдивски водачи.
Останалата част от "градината “ е осеяна с всевъзможни отпадъци - шишета алкохол, кухненска посуда, остарели обувки и облекла разкриват, че тук обитават хора. Най-вероятно мястото е посещавано и от жрици на любовта – за това свидетелстват няколко употребявани презерватива и два сутиена, които бяха проснати на земята в източната част на двора. Компания им правеха найлонови торбички, пластмасови шишета, буркани и строителни боклуци.
Щом прекрачим прага на склада, пред очите ни се разкрива разрушителната мощ на времето – големи счупени греди висят от таваните, цели етажи са пропаднали, в резултат на което подът е посипан с летви, тухли, отпадъци и бедност. Централният вход е запушен от огромна камара строителни боклуци, а част от първия етаж е трансфорат в нужник.
Единственият жител на склада е нещастник, който съобщи, че се споделя Даниел. Младият мъж е на забележима възраст към 30 години и ни посрещна с нещо като цигара в устата. Той призна, че всяка вечер нощува в разрушената постройка - побърза да стане и стартира да оправя леглото си, което съставлява остарял дунапрен, който се намира в единия ъгъл на склада.
Разположил го там, тъй като било най-завет. През студените зимни вечери Даниел се намушва във замърсен спален чувал и се завива с няколко завивки. На въпроса за какво живее тук, несретникът отговори, че такава му била ориста – нямал персонални документи и не можел да стартира работа – по тази причина води и подобен метод на живот.
Каква ще бъде ориста на склада, дали той ще рухне над главите на минувачите или жителите, е мъчно да се каже. След последния опит за премахването на постройката царува цялостно мъртвило. Едно е несъмнено – мястото е рисково и би трябвало да се вземат незабавни ограничения, с цел да не се стигне до следващия драматичен случай, за който отговорни отново няма да има.
Сградата не е монумент на културата, само че попада в архитектурно-историческата зона на Пловдив. Складът е без прозорци, порти и покрив, разрушава се непрекъснато и всеки миг може да рухне върху главите на пешеходците. За да не се стигне до произшествия, по тротоара на бул. "Христо Ботев “ са сложени ламаринени пана, зад които се натрупат купища отпадъци.
Част от "защитата “ към този момент е паднала или заплашва скоро да се откърти от поривите напразно. За минувачите остава напълно малко място, като те би трябвало да лавират сред фучащите коли и рисковите ламарини.
Припомняме, че през 2019 година семейство Моравенови направи опит да събори изоставената постройка, само че дейностите бяха стопирани персонално от министъра на културата Боил Банов, който настоя за гаранции, че ще бъде непокътната старинната фасада.
Достъпът до склада е свободен, като част от двора е бил трансфорат в противозаконен паркинг от изнервени пловдивски водачи.
Останалата част от "градината “ е осеяна с всевъзможни отпадъци - шишета алкохол, кухненска посуда, остарели обувки и облекла разкриват, че тук обитават хора. Най-вероятно мястото е посещавано и от жрици на любовта – за това свидетелстват няколко употребявани презерватива и два сутиена, които бяха проснати на земята в източната част на двора. Компания им правеха найлонови торбички, пластмасови шишета, буркани и строителни боклуци.
Щом прекрачим прага на склада, пред очите ни се разкрива разрушителната мощ на времето – големи счупени греди висят от таваните, цели етажи са пропаднали, в резултат на което подът е посипан с летви, тухли, отпадъци и бедност. Централният вход е запушен от огромна камара строителни боклуци, а част от първия етаж е трансфорат в нужник.
Единственият жител на склада е нещастник, който съобщи, че се споделя Даниел. Младият мъж е на забележима възраст към 30 години и ни посрещна с нещо като цигара в устата. Той призна, че всяка вечер нощува в разрушената постройка - побърза да стане и стартира да оправя леглото си, което съставлява остарял дунапрен, който се намира в единия ъгъл на склада.
Разположил го там, тъй като било най-завет. През студените зимни вечери Даниел се намушва във замърсен спален чувал и се завива с няколко завивки. На въпроса за какво живее тук, несретникът отговори, че такава му била ориста – нямал персонални документи и не можел да стартира работа – по тази причина води и подобен метод на живот.
Каква ще бъде ориста на склада, дали той ще рухне над главите на минувачите или жителите, е мъчно да се каже. След последния опит за премахването на постройката царува цялостно мъртвило. Едно е несъмнено – мястото е рисково и би трябвало да се вземат незабавни ограничения, с цел да не се стигне до следващия драматичен случай, за който отговорни отново няма да има.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ