Изящното Средновековие в Япония
„ Най-прекрасни са пролетните цветове с червен колорит – от бледо-розов до тъмно-ален. Вишнята има едри цветове и тъмнозелени листа на тънки клончета. Клончетата на цъфтящата глициния падат ниско-ниско на лилави гроздове с чудна красота… Разказвайки по какъв начин Ян Гуйфей се срещнала с посланика на императора, създателят уподобил нейното обляно в сълзи лице като „ цвят на круша, изкъпан от дъжда “. Това са редове от една фамозна книга – „ Записки под възглавката “ на Сей Шонагон.
Нека да се замислим… Сей Шонагон живее в Япония в интервала 966-1017 година По това време в европейското средновековно общество към момента не съществува литература в същинския смисъл на думата. Европейците четат (малцината, които умеят) антични създатели и религиозни трактати. Книгите, които пишат, също са напълно на религиозна тема – тежки трактати по разнообразни богословски въпроси. Никому не може и да хрумне да разказва „ пролетните цветове с червен колорит “. А тук – лицето на плачещата придворна дама, фамозната китайска хубавица Ян Гуйфей, е като „ цвят на круша, изкъпан от дъжда “…
По принцип, Средновековието е епохата, в която разликата сред културите на Азия и Европа доближава своя най-много. Западът е потопен във военни конфликти, религиозни войни, връхлитат го нашествия – викинги, татари, турци. Просто неговите мислители нямат време да размишляват и разказват цветовете на вишнята и нейните клончета. Разбира се, Япония също има своите спорове и междуособици – само че, по този начин или другояче, интервалът „ хейан “ (794-1192) е относително спокоен. Именно в него Сей Шонагон написва своята фамозна книга, която до ден-днешен се чете като пример на великолепие във възприемането на околния свят.
Сей Шонагон е средновековна писателка и придворна дама в двора на младата императрица Тейси (Садако), брачна половинка на императора Ичиджо (Итидзьо). Нейната единствена книга „ Записки под възглавката “ поражда литературния жанр „ дзуйхицу “ (буквално – „ следвайки четчицата “) в японската литература. Идеята е създателят да написа, без да се замисля, „ следвайки четчицата “ за писане, каквото му хрумне сега. За модерни аналози на този жанр може да се сметнат есето, очеркът, „ потокът на съзнанието “. Всъщност, Сей Шонагон не е името на писателката, а нейното дворцово название. Родена е в античния, само че занемарен жанр Киовара. Фамилията й се написа с 2 йероглифа, първят е „ сей “. А „ шонагон “ е дворцово звание – младши държавен консултант, което нормално се давало на придворните дами с невисок сан. Но откривателите считат, че най-вероятно името й е било Киовара Нагико.
Прочутата й книга „ Записки под възглавката “ може да се дефинира като есеистичен алманах – това са описания на битови епизоди от всекидневието, радостни случки, стихове, естествени картини, дворцови церемонии, поетични размишления, изящни къси разкази за традиции и нрави. Тя съставлява богат извор на информация за този интервал в средновековна Япония с доста живописни и подробни сведения. Записките се състоят от „ дан “-ове (степени). Оригиналният авторски текст и класификация не са достигнали до нас. В другите преписи и броят на дановете, и методът на нареждане е друг.
Книгата стартира с фамозния дан „ През пролетта – изгревът “: „ През пролетта – изгревът. Все по-бели са върховете на планините, ето, че те се озаряват в лека светлина. Облаците, допрени от пурпур, се стелят по небето на тънки ленти… “. Способност за сходно тънко, изтънчено и пленително по хубостта си изложение европейската литература ще доближи чак през ХІХ-ти век. Книгата приключва с къс завършек, в който се споделя по какъв начин е написана – без план за издание, просто тъй като един път разполагаем авторката се оказала купчина красива, елегантно завършена хартия. Някои данове са свързани по смисъл или посредством асоциации. Това разрешава най-малко почти да се дефинира първоналната конструкция на книгата. Изследователите разделят дановете на „ разкази за претърпяно “, дзуйхицу и „ изброявания “.
В чест на Сей Шонагон е назван кратер на Меркурий. Една почтена премия за подобен създател.
