Стоев: Трябва споразумение за прилагане на договорите със С. Македония
„ Най-прекият път за решение на разногласието сред София и Скопие е двустранно съглашение. Ако го реализираме, ще потвърдим, че двете страни могат да вземат решение чувствителни проблеми, без да занимаваме Европейски Съюз “. Това съобщи българският външен министър Светлан Стоев по време на брифинг за двустранните връзки на България и Северна Македония.
Според министъра задачата на това съглашение е да контролира осъществяването на подписаните към този момент контракти сред двете страни. Стоев означи, че македонската страна чака сформирането на постоянно държавно управление на България, само че този „ либерален развой у нас “ не би трябвало да пречи на работата на експертно равнище сред двете външни министерства – в Скопие и в София, която да докара до доближаване на позициите.
Целта е „ постигането на такива договорености, които да бъдат признати и да могат да послужат на идващото държавно управление, с цел да може да се стартират договаряния на Република Северна Македония с Европейски Съюз “, сподели министърът.
„ Ние показахме, че желаеме да се върви в посока това, което следва да се прави “, сподели Стоев, който означи, че България е била самодейна в този развой и в организирането на такива срещи.
„ Имаше съответно договаряния още от първите дни. Имаше на най-високо равнище още при пътуването на двамата президенти за Рим. Аз имах две срещи с Буяр Османи. Едната бе преди визитата на Заев у нас. Имаше среща на работните групи през юни “, уточни министъра.
Усилията на нашето министерство са по две линии – „ засилен разговор с македонските политици и с европейските сътрудници за разяснение на българската позиция “, разгласи Стоев.
Според него Комисията по външна политика в Народното събрание и идващият кабинет би трябвало да създадат разбор на свършеното от него и министерството и да го употребяват в последващите дейности за решение на разногласието със Северна Македония.
Нашата активност в Министерство на външните работи беше положителна, търсеща работещи формула, сподели Стоев и означи, че в дейностите си българските дипломати са се водили от признатата от българския парламент рамкова декларация.
„ Езикът на омразата продължава да е проблем сред страните ни “
„ Езикът на омразата в никакъв случай не е бил свалян от дневния ред (в двустранните ни отношения). Това са тематики, които дискутираме и със Северна Македония, и с Европейския съюз. Езикът на омразата не е бъдещето на нашите връзки. Искаме твърда позиция за неговото наказание. Няма да позволим езикът на омразата да бъде действителност в нашите връзки “, акцентира българският външен министър.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Това е константа, безусловно незаобиколима в позицията на българската страна. Не е инцидентно, че тя попада и в Договора от 2017 година Тя е залегнала доста добре в Протокола от междуправителствената среща, т.е. този документ, който прави годишния преглед за осъществяването на Договора. Има доста съответен текст, в който македонската страна поема съответни отговорности и периоди, в които ще отстранява всичко обвързвано с езика на омразата на своя територия “, добави заместник-министър Василий Такев.
„ Българите да бъдат включени дружно с другите нации в Конституцията на С. Македония “
За да се решат проблемите с дискриминирането и негативизмът към хората с българско съзнание в югозападната ни съседка, би трябвало „ българите да бъдат сложени наедно с останалите нации в Конституцията на Република Северна Македония. Това ще реши доста въпроси “, сподели министър Стоев.
„ Ако вие погледнете Конституцията на Северна Македония след 2001 година, там българите като националност, която обитава територията на актуалната страна, не попадат като такива. Има сърби, има албанци, има роми, има турци, бошняци, само че няма българи “, сподели Стоев.
Според министъра задачата на това съглашение е да контролира осъществяването на подписаните към този момент контракти сред двете страни. Стоев означи, че македонската страна чака сформирането на постоянно държавно управление на България, само че този „ либерален развой у нас “ не би трябвало да пречи на работата на експертно равнище сред двете външни министерства – в Скопие и в София, която да докара до доближаване на позициите.
Целта е „ постигането на такива договорености, които да бъдат признати и да могат да послужат на идващото държавно управление, с цел да може да се стартират договаряния на Република Северна Македония с Европейски Съюз “, сподели министърът.
„ Ние показахме, че желаеме да се върви в посока това, което следва да се прави “, сподели Стоев, който означи, че България е била самодейна в този развой и в организирането на такива срещи.
„ Имаше съответно договаряния още от първите дни. Имаше на най-високо равнище още при пътуването на двамата президенти за Рим. Аз имах две срещи с Буяр Османи. Едната бе преди визитата на Заев у нас. Имаше среща на работните групи през юни “, уточни министъра.
Усилията на нашето министерство са по две линии – „ засилен разговор с македонските политици и с европейските сътрудници за разяснение на българската позиция “, разгласи Стоев.
Според него Комисията по външна политика в Народното събрание и идващият кабинет би трябвало да създадат разбор на свършеното от него и министерството и да го употребяват в последващите дейности за решение на разногласието със Северна Македония.
Нашата активност в Министерство на външните работи беше положителна, търсеща работещи формула, сподели Стоев и означи, че в дейностите си българските дипломати са се водили от признатата от българския парламент рамкова декларация.
„ Езикът на омразата продължава да е проблем сред страните ни “
„ Езикът на омразата в никакъв случай не е бил свалян от дневния ред (в двустранните ни отношения). Това са тематики, които дискутираме и със Северна Македония, и с Европейския съюз. Езикът на омразата не е бъдещето на нашите връзки. Искаме твърда позиция за неговото наказание. Няма да позволим езикът на омразата да бъде действителност в нашите връзки “, акцентира българският външен министър.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Това е константа, безусловно незаобиколима в позицията на българската страна. Не е инцидентно, че тя попада и в Договора от 2017 година Тя е залегнала доста добре в Протокола от междуправителствената среща, т.е. този документ, който прави годишния преглед за осъществяването на Договора. Има доста съответен текст, в който македонската страна поема съответни отговорности и периоди, в които ще отстранява всичко обвързвано с езика на омразата на своя територия “, добави заместник-министър Василий Такев.
„ Българите да бъдат включени дружно с другите нации в Конституцията на С. Македония “
За да се решат проблемите с дискриминирането и негативизмът към хората с българско съзнание в югозападната ни съседка, би трябвало „ българите да бъдат сложени наедно с останалите нации в Конституцията на Република Северна Македония. Това ще реши доста въпроси “, сподели министър Стоев.
„ Ако вие погледнете Конституцията на Северна Македония след 2001 година, там българите като националност, която обитава територията на актуалната страна, не попадат като такива. Има сърби, има албанци, има роми, има турци, бошняци, само че няма българи “, сподели Стоев.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ