Илон Мъск даде мъжка дума, че ще произвежда автомобили „Тесла“ в България
Най-после той е тук - в най-старата, само че и в най-изостаналата в Европейски Съюз страна - с най-фините дами и най-ръбатите мъже
В два часа следобяд Илон Мъск слезе по стълбичката на частния си аероплан и стъпи за пръв път на българска земя. Най-после бе тук! Беше слушал толкоз доста от Доналд и Мелания за тази страна на контрасти. Богата на естествени хубости и бедна на предприемачески начинания. Най-старата, само че и най-изостаналата в Европейския съюз. Държавата с най-фините дами и най-ръбатите мъже.
Мъск видя против него да тича с усмивка, необятна колкото Гранд Каньон, обезпечения му гид и преводач, който щеше до го съпровожда по време на целия престой. Бяха му го предложили сътрудници от бизнес средите. Възрастният, само че чевръст мъж стигна бързо до него и закупи подобен тип, като че ли всеки миг щеше да изиска удължение на обедната си отмора. Плешивата му глава отразяваше по забавен метод слънчевата светлина.
- Welcome to Bulgaria, mister Musk! – изтананика посрещачът с мелодичния глас на човек, прекарал години от живота си из телевизионните студиа.
- Отново подсещам, че съм тук тайно. Така че не разрешавам да се обръщате към мен по име. Искам достоверно прекарване, а не тълпи от публицисти! Накарайте ме да се усещам като Алиса в страната на чудесата! - сподели Мъск с тона на човек, който е привикнал желанията му да се извършват със скорост, по-бърза от тази на „ СпейсЕкс “.
- Разбира се, разчитайте на мен! - кимна посрещачът и мигновено се дегизира с рижа перука и тъмни слънчеви очила, извадени от вътрешния му джоб. - Няма да съжалявате. Ще ви покажа най-хубавото, което България може да предложи! Между другото, споделям се Левон Хампарцумян.
- Хам.. пръц… Ще те назовавам Хъмпти-Лъмпти. И никакви първокласни заведения за хранене! Наситил съм се на хайвер и шампанско. Заведи ме на... по какъв начин го наричате? Механа? “
*
След два часа Илон, Левон и двама дискретни частни гардове, всичките облечени кежуъл, се озоваха в забравена от Господ, само че обичана от локалните кръчма в дълбоката провинция.
- Културна институция! - възкликна Хампарцумян с подправен възторг, когато влязоха в залата, където ги посрещна облак от цигарен пушек, подправен с миризма на пържено.
Гостът от Америка с учудване заразглежда окачените по стените неспособно препарирани животни, които изглеждаха по този начин, като че ли са починали в конфликт с трен. Сред тях изпъкваше изправена на задните си крайници лисица с ловджийска шапчица, украсена с перце, препасана с колан и дребен патрондаш, въоръжена с пушка - детска играчка. Имаше още оплешивяла тук-там гигантска глава на глиган, череп на елен, само че единствено с един рог, катеричка, пор и орел, кацнал върху прашасал корниз, на който някой беше сложил филиз магданоз в човката.
- Интересна естетика… - разяснява Мъск, без да откъсва очи от сюрреалистичната лисица.
- Традиционно - увери го Левон, до момента в който го буташе към едно необятно и комфортно сепаре.
На прилежащата маса един мъж с блеснал взор и ръце, сложени на кръста, отчетливо произнесе с оригване думите „ ПЕПА ПИПА ПОПА ПОД ПЪПА! “, предизвиквайки бурни овации. По-нататък двама се държаха за гушите, а техните сътрапезници се опитваха да ги разтърват. На трета маса пък цяла компания пееше нещо с разгулен гласове.
- Автентика! Точно това търсех! - възхити се Мъск.
Към тях се приближи сервитьорка с бледа кожа и сенки под очите. Вампирският й тип накара Илон да намерения, че тази година тя май не е имала нито един почивен ден и въобще не е излизала от механата. Той въобще не обърна внимание на менюто. Възложи на Левон да поръча от това, което най-вече се харесва от посетителите на заведението. Не след дълго върху масата се появиха чинии със свински уши на скара, шопска и картофена салата с праз и маслини, таратор, кебапчета с гарнитура от лютеница и пържени картофи, пилешки сърца в масло на тиган, фино нарязан суджук, кисели краставички, канички с домашна сливова ракия и айрян.
- Наздраве! - подаде му чаша Левон.
- Наздраве, Хъмпти-Лъмпти! - отвърна Мъск, към този момент „ инфектиран “ от духа на вечерта.
След няколко чаши той се облегна обратно и, разсеяно въртейки кебапче в ръката си, попита:
- А за какво вашата стопанска система не върви?
Левон си пое надълбоко въздух.
- Как да ви кажа, уважаеми... Това е дълга история. Но имаме голям капацитет! Хората са работливи, земята е плодородна, а ракията е… ухааа!
- Мхм - измърмори Мъск, отпи още веднъж и се взря в каничката пред себе си с почитание.
- Между другото, за какво приехте административен пост в кабинета на Тръмп? Та вие сте милиардер, един от най-успешните частни бизнесмени в историята на човечеството! - попита на собствен ред Хампарцумян.
- Защото, Хъмпти-Лъмпти, милиардите са си милиарди, само че държавната работа си е държавна работа… - отвърна Мъск с метафизичен звук, който подсказваше, че ракията към този момент е изпълнила своята задача.
По-късно американският визионер щеше да откри, че в механите времето тече по друг метод. Минаха няколко часа, които му се сториха като минути. Храната беше вкусна, а каничките с ракия се презареждаха доста по-бързо от батериите на „ Тесла “.
По някое време върху подиума в ъгъла се качиха няколко музиканти. Те откриха програмата с най-хубавите песни на Хисарския поп. Когато чу припева „ Дай си сърцето на който искаш ти, виното със отрова на мене остави! Нощите са дълги, само че аз не страдам, зная, ще се върнеш един ден отново сама! “, очите на Мъск се насълзиха, без да знае за какво.
- За какво се пее в тази ария? - попита той.
- За любоФта - отговори му с въздишка и надебелял език Левон Хампарцумян.
- От години не съм чувал по-добро парче. А скоро дори бях посетител на церемонията за връчване на премиите „ Грами “ - показа Илон.
След това оркестърът изсвири няколко бързи части. Мъск незабелязано се разигра на мястото си. Ръцете и раменете му без команда започнаха да се движат по чужд за него метод, все едно индийски факир бе омагьосал кобра със своята флейта. През това време доста клиенти станаха да танцуват. Една пълничка русокоска се приближи, усмихната по този начин, както трезвите хора не умеят да го вършат, хвана Мъск за ръката и го помъкна към дансинга. Той драговолно я последва, правейки знак на гардовете да си останат на местата. Оркестърът подхвана „ Радка пиратка “ и настана същинска вакханалия. Мъже и дами по едно и също време се загърчиха и разтресоха като в някакъв обреден танц на канибали от Нова Гвинея. Ухилен до уши, Илон Мъск усърдно се опитваше да имитира техните придвижвания. Пухкавата му партньорка стартира да върти задните си елементи по главозамайващ метод. Той се подчини на някакъв неизпълним ентусиазъм и раздра с две ръце ризата си начело. Във всички направления се разхвърчаха копчета. Оркестърът подхвана „ На китара - Васко Жабата, довечера той ще свири единствено за вас… “, а Мъск изкрещя:
- Хей, тази ария я знам! Това е международен шлагер!
Разгологърден, той продължи да тресе телесата си и да хвърля салфетки във въздуха като всички останали. Не се беше чувствал толкоз свободен и благополучен от години.
*
На сутринта картината беше като от разказ на Джон Стайнбек, в случай че той беше пил сливова цяла нощ. Мъск се разсъни в едно от сепаретата на механата с величествен махмурлук и увит с овча кожа. Целият бе запарен на пот и цигари. Изобщо не усещаше едната си ръка. Той откри, че върху нея е положила глава снощната русокоска - онази с центрофуга вместо гъз. Хампарцумян лежеше наоколо, прегърнал препарираната лисица. Изпод масата долиташе хъркането на двамата гардове. Мъск простена, отмести спящата дама и се надигна с охкане до седнало състояние. Устата му беше суха като Сахара. Той хвана главата си с две ръце и стартира безшумно да вие от болежка.
- Ако някой накара това главоболие да спре, кълна се, ще отворя цех за електрически автомобили в България! - простена Мъск.
В този миг като знак от ориста се приближи същата сервитьорка от нощес, тази със сенките под очите. В устата й димеше запалена цигара, а в ръцете си държеше табла с кош нарязан самун и пет купи, от които се издигаше пара.
- Кат ва виждам, ши имати потребност от туй - сподели тя.
Сервитьорката разтовари донесеното върху масата. Между купите тя повърхностно сложи още две дребни съдинки. От едната се носеше на вълни мощна миризма на чесън и оцет. В другата имаше някаква мистериозна червеникава прахуляк.
Като по команда останалите зомбита от сепарето внезапно се надигнаха и застанаха всеки пред своята купа. Хампарцумян посъветва Мъск да си вземе от миришещата на чесън добавка, както и от червеникавата прахуляк. Милиардерът поръси доста от всичко и разбърка. Той сервира първата лъжица към устата си с тип на наказан на гибел. Първоначално се почувства по този начин, като че ли преди малко е преглътнал лава. От очите му потекоха сълзи, а от носа сополи. Но няколко секунди по-късно приятна топлота потегли на обиколка из цялата му кръвоносна система и главоболието сякаш леко поотслабна. Мъск продължи да се храни с шумно сърбане. Същите звуци издаваха и останалите на масата. Илон си изяде всичко и се отпусна обратно, чувствайки се малко по-добре.
- Какво беше това? - дрезгаво попита той.
- A soup from the stomach of the pig - отговори му с отпаднал глас Хампарцумян.
Сервитьорката се приближи към тях още веднъж. Този път носеше пет заледени бири.
- О, не, махни се, луда жено! Тъкмо се почувствах малко по-добре, а ти още веднъж носиш алкохол! - възмутено възкликна Илон.
Но другите в сепарето с тренирано придвижване надигнаха бутилките и започнаха жадно да лочат напряко от тях. Мъск повдигна плещи и внимателно отпи глътка, две… После довърши шишето едновременно. Той премигна. Примлясна. И внезапно му просветна! Главоболието изчезна изцяло, почувства се деятелен, жив, напряко прероден!
- Няма човек на тази планета, който да каже, че Илон Мъск е дал дума, а след това се е отметнал. Хъмпти-Лъмпти, ставай и ме води на оглед. Трябва да изберем място за нов цех на „ Тесла “ някъде в тази невероятна страна - сподели той и се надигна с настоятелен тип пред зяпналия от изненада Левон Хампарцумян.
ОЩЕ ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА ОТ АВТОРА, ЧЕТЕТЕ ТУК:
В два часа следобяд Илон Мъск слезе по стълбичката на частния си аероплан и стъпи за пръв път на българска земя. Най-после бе тук! Беше слушал толкоз доста от Доналд и Мелания за тази страна на контрасти. Богата на естествени хубости и бедна на предприемачески начинания. Най-старата, само че и най-изостаналата в Европейския съюз. Държавата с най-фините дами и най-ръбатите мъже.
Мъск видя против него да тича с усмивка, необятна колкото Гранд Каньон, обезпечения му гид и преводач, който щеше до го съпровожда по време на целия престой. Бяха му го предложили сътрудници от бизнес средите. Възрастният, само че чевръст мъж стигна бързо до него и закупи подобен тип, като че ли всеки миг щеше да изиска удължение на обедната си отмора. Плешивата му глава отразяваше по забавен метод слънчевата светлина.
- Welcome to Bulgaria, mister Musk! – изтананика посрещачът с мелодичния глас на човек, прекарал години от живота си из телевизионните студиа.
- Отново подсещам, че съм тук тайно. Така че не разрешавам да се обръщате към мен по име. Искам достоверно прекарване, а не тълпи от публицисти! Накарайте ме да се усещам като Алиса в страната на чудесата! - сподели Мъск с тона на човек, който е привикнал желанията му да се извършват със скорост, по-бърза от тази на „ СпейсЕкс “.
- Разбира се, разчитайте на мен! - кимна посрещачът и мигновено се дегизира с рижа перука и тъмни слънчеви очила, извадени от вътрешния му джоб. - Няма да съжалявате. Ще ви покажа най-хубавото, което България може да предложи! Между другото, споделям се Левон Хампарцумян.
- Хам.. пръц… Ще те назовавам Хъмпти-Лъмпти. И никакви първокласни заведения за хранене! Наситил съм се на хайвер и шампанско. Заведи ме на... по какъв начин го наричате? Механа? “
*
След два часа Илон, Левон и двама дискретни частни гардове, всичките облечени кежуъл, се озоваха в забравена от Господ, само че обичана от локалните кръчма в дълбоката провинция.
- Културна институция! - възкликна Хампарцумян с подправен възторг, когато влязоха в залата, където ги посрещна облак от цигарен пушек, подправен с миризма на пържено.
Гостът от Америка с учудване заразглежда окачените по стените неспособно препарирани животни, които изглеждаха по този начин, като че ли са починали в конфликт с трен. Сред тях изпъкваше изправена на задните си крайници лисица с ловджийска шапчица, украсена с перце, препасана с колан и дребен патрондаш, въоръжена с пушка - детска играчка. Имаше още оплешивяла тук-там гигантска глава на глиган, череп на елен, само че единствено с един рог, катеричка, пор и орел, кацнал върху прашасал корниз, на който някой беше сложил филиз магданоз в човката.
- Интересна естетика… - разяснява Мъск, без да откъсва очи от сюрреалистичната лисица.
- Традиционно - увери го Левон, до момента в който го буташе към едно необятно и комфортно сепаре.
На прилежащата маса един мъж с блеснал взор и ръце, сложени на кръста, отчетливо произнесе с оригване думите „ ПЕПА ПИПА ПОПА ПОД ПЪПА! “, предизвиквайки бурни овации. По-нататък двама се държаха за гушите, а техните сътрапезници се опитваха да ги разтърват. На трета маса пък цяла компания пееше нещо с разгулен гласове.
- Автентика! Точно това търсех! - възхити се Мъск.
Към тях се приближи сервитьорка с бледа кожа и сенки под очите. Вампирският й тип накара Илон да намерения, че тази година тя май не е имала нито един почивен ден и въобще не е излизала от механата. Той въобще не обърна внимание на менюто. Възложи на Левон да поръча от това, което най-вече се харесва от посетителите на заведението. Не след дълго върху масата се появиха чинии със свински уши на скара, шопска и картофена салата с праз и маслини, таратор, кебапчета с гарнитура от лютеница и пържени картофи, пилешки сърца в масло на тиган, фино нарязан суджук, кисели краставички, канички с домашна сливова ракия и айрян.
- Наздраве! - подаде му чаша Левон.
- Наздраве, Хъмпти-Лъмпти! - отвърна Мъск, към този момент „ инфектиран “ от духа на вечерта.
След няколко чаши той се облегна обратно и, разсеяно въртейки кебапче в ръката си, попита:
- А за какво вашата стопанска система не върви?
Левон си пое надълбоко въздух.
- Как да ви кажа, уважаеми... Това е дълга история. Но имаме голям капацитет! Хората са работливи, земята е плодородна, а ракията е… ухааа!
- Мхм - измърмори Мъск, отпи още веднъж и се взря в каничката пред себе си с почитание.
- Между другото, за какво приехте административен пост в кабинета на Тръмп? Та вие сте милиардер, един от най-успешните частни бизнесмени в историята на човечеството! - попита на собствен ред Хампарцумян.
- Защото, Хъмпти-Лъмпти, милиардите са си милиарди, само че държавната работа си е държавна работа… - отвърна Мъск с метафизичен звук, който подсказваше, че ракията към този момент е изпълнила своята задача.
По-късно американският визионер щеше да откри, че в механите времето тече по друг метод. Минаха няколко часа, които му се сториха като минути. Храната беше вкусна, а каничките с ракия се презареждаха доста по-бързо от батериите на „ Тесла “.
По някое време върху подиума в ъгъла се качиха няколко музиканти. Те откриха програмата с най-хубавите песни на Хисарския поп. Когато чу припева „ Дай си сърцето на който искаш ти, виното със отрова на мене остави! Нощите са дълги, само че аз не страдам, зная, ще се върнеш един ден отново сама! “, очите на Мъск се насълзиха, без да знае за какво.
- За какво се пее в тази ария? - попита той.
- За любоФта - отговори му с въздишка и надебелял език Левон Хампарцумян.
- От години не съм чувал по-добро парче. А скоро дори бях посетител на церемонията за връчване на премиите „ Грами “ - показа Илон.
След това оркестърът изсвири няколко бързи части. Мъск незабелязано се разигра на мястото си. Ръцете и раменете му без команда започнаха да се движат по чужд за него метод, все едно индийски факир бе омагьосал кобра със своята флейта. През това време доста клиенти станаха да танцуват. Една пълничка русокоска се приближи, усмихната по този начин, както трезвите хора не умеят да го вършат, хвана Мъск за ръката и го помъкна към дансинга. Той драговолно я последва, правейки знак на гардовете да си останат на местата. Оркестърът подхвана „ Радка пиратка “ и настана същинска вакханалия. Мъже и дами по едно и също време се загърчиха и разтресоха като в някакъв обреден танц на канибали от Нова Гвинея. Ухилен до уши, Илон Мъск усърдно се опитваше да имитира техните придвижвания. Пухкавата му партньорка стартира да върти задните си елементи по главозамайващ метод. Той се подчини на някакъв неизпълним ентусиазъм и раздра с две ръце ризата си начело. Във всички направления се разхвърчаха копчета. Оркестърът подхвана „ На китара - Васко Жабата, довечера той ще свири единствено за вас… “, а Мъск изкрещя:
- Хей, тази ария я знам! Това е международен шлагер!
Разгологърден, той продължи да тресе телесата си и да хвърля салфетки във въздуха като всички останали. Не се беше чувствал толкоз свободен и благополучен от години.
*
На сутринта картината беше като от разказ на Джон Стайнбек, в случай че той беше пил сливова цяла нощ. Мъск се разсъни в едно от сепаретата на механата с величествен махмурлук и увит с овча кожа. Целият бе запарен на пот и цигари. Изобщо не усещаше едната си ръка. Той откри, че върху нея е положила глава снощната русокоска - онази с центрофуга вместо гъз. Хампарцумян лежеше наоколо, прегърнал препарираната лисица. Изпод масата долиташе хъркането на двамата гардове. Мъск простена, отмести спящата дама и се надигна с охкане до седнало състояние. Устата му беше суха като Сахара. Той хвана главата си с две ръце и стартира безшумно да вие от болежка.
- Ако някой накара това главоболие да спре, кълна се, ще отворя цех за електрически автомобили в България! - простена Мъск.
В този миг като знак от ориста се приближи същата сервитьорка от нощес, тази със сенките под очите. В устата й димеше запалена цигара, а в ръцете си държеше табла с кош нарязан самун и пет купи, от които се издигаше пара.
- Кат ва виждам, ши имати потребност от туй - сподели тя.
Сервитьорката разтовари донесеното върху масата. Между купите тя повърхностно сложи още две дребни съдинки. От едната се носеше на вълни мощна миризма на чесън и оцет. В другата имаше някаква мистериозна червеникава прахуляк.
Като по команда останалите зомбита от сепарето внезапно се надигнаха и застанаха всеки пред своята купа. Хампарцумян посъветва Мъск да си вземе от миришещата на чесън добавка, както и от червеникавата прахуляк. Милиардерът поръси доста от всичко и разбърка. Той сервира първата лъжица към устата си с тип на наказан на гибел. Първоначално се почувства по този начин, като че ли преди малко е преглътнал лава. От очите му потекоха сълзи, а от носа сополи. Но няколко секунди по-късно приятна топлота потегли на обиколка из цялата му кръвоносна система и главоболието сякаш леко поотслабна. Мъск продължи да се храни с шумно сърбане. Същите звуци издаваха и останалите на масата. Илон си изяде всичко и се отпусна обратно, чувствайки се малко по-добре.
- Какво беше това? - дрезгаво попита той.
- A soup from the stomach of the pig - отговори му с отпаднал глас Хампарцумян.
Сервитьорката се приближи към тях още веднъж. Този път носеше пет заледени бири.
- О, не, махни се, луда жено! Тъкмо се почувствах малко по-добре, а ти още веднъж носиш алкохол! - възмутено възкликна Илон.
Но другите в сепарето с тренирано придвижване надигнаха бутилките и започнаха жадно да лочат напряко от тях. Мъск повдигна плещи и внимателно отпи глътка, две… После довърши шишето едновременно. Той премигна. Примлясна. И внезапно му просветна! Главоболието изчезна изцяло, почувства се деятелен, жив, напряко прероден!
- Няма човек на тази планета, който да каже, че Илон Мъск е дал дума, а след това се е отметнал. Хъмпти-Лъмпти, ставай и ме води на оглед. Трябва да изберем място за нов цех на „ Тесла “ някъде в тази невероятна страна - сподели той и се надигна с настоятелен тип пред зяпналия от изненада Левон Хампарцумян.
ОЩЕ ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА ОТ АВТОРА, ЧЕТЕТЕ ТУК:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ