Крум Зарков дава главния прокурор на Конституционния съд
Най-после се откри един млад правист, който с десетина фрази постави всички по-възрастни правосъдни реформатори в дребния си джоб. Става дума за служебния министър на правораздаването Крум Зарков, който на 17 август (сряда) удостовери няколко " неща ", за които екипът на " Параграф 22 " води война от самото си основаване през есента на 2001 година. В изявление за БНР министър Зарков напълно отговорно съобщи, че до началото на септември екипът му ще приготви искане до Конституционния съд, отдадено на една единствена тематика: дали основният прокурор има право да държи цялата страна на каишка под предлог, че главният закон му давал право да реализира цялостен контрол за правда?
"... Mногo вaжeн e въпpocът пo oтнoшeниe нa пpaвoмoщиятa нa глaвния пpoĸypop и ĸoнcтитyциoннaтa paмĸa, в ĸoятo тoй oпepиpa. Тyĸ имa нeщa, ĸoитo мoгaт дa ce нaпpaвят и бeз пapлaмeнт, съобщи пред БНР Зарков.
Чpeз paзличнo paзшиpeнo тълĸyвaниe нa тoзи нaдзop зa зaĸoннocт, пpoĸypaтypaтa пpaĸтичecĸи имa възмoжнocт дa пocтaви пoд cвoй ĸoнтpoл или пoнe пoд няĸaĸвa фopмa нa cтpax цялaтa дъpжaвнa aдминиcтpaция и изпълнитeлнaтa влacт, в тoвa чиcлo и миниcтpите. Ако Koнcтитyциoнният cъд един път постави рамки на тoвa пpaвoмoщиe, това ще е доста значимо зa пocлeдвaщитe дeбaти.
Конституцията разрешава ли на прокуратурата да ревизира безусловно всяка администрация - от ВиК до размера на пешеходната пътека, или има различен доста по-ограничен смисъл, обвързван с наказателното произвеждане? Tова е въпрос, който е належащо да бъде разискван ", съобщи в ефира на Българска национална телевизия Крум Зарков и напълно отговорно даде обещание въпросното питaнe да бъде готово и показано на останалите министри още при започване на септември.
Ако съдим по 30-годишната процедура на Конституционния съд (КС) по каузи, засягащи пълномощията, възнагражденията, отпуските и привилегиите на съдиите и прокурорите, занапред е ясно, че Крум Зарков ще загуби сражението в Конституционен съд.
Примерите в това отношение са извънредно значими, защото
войната за оцеляване и възпроизвеждане на висшата правосъдна номенклатура
и на " белите якички " измежду магистратите се води от 11 ноември 1989 година. И то не в преносния смисъл, а напълно безусловно.
Ще онагледим този парадокс с два-три образеца, тъй като за повече ще ни трябват... най-малко две-три години крепко писане и още по-яко четене.
В член 128. от главния закон недвусмислено е казано: " Следствените органи са в системата на правосъдната власт. Те реализират следствие по наказателни каузи в случаите, планувани в закон. "
След исторически битки, почнали през 1991 година и завършили през 2009-2010 година, фантазията на 7-8 генерации политици, прокурори и полицейски началници най-сетне се сбъдва -
Националната следствена работа (НСлС) е ликвидирана като самостоятелна конструкция
и става част от прокуратура.
Формално, цитираната конституционна наредба не е нарушена, тъй като въпреки и в лоното на държавното обвиняване, следствието си съществува. По създание обаче това въобще не е по този начин.
Първо - Национална следствена служба си е конструкция сама за себе си и няма нищо общо с някогашните окръжни следствия, които са най-обикновени отдели в окръжните прокуратури.
Второ - нито Националната следствена работа, нито някогашните окръжни следствия са независими органи по смисъла на закона. Тоест - те не са юридически лица, нямат деловодства, нямат финансови и счетоводни отдели, нямат кадровици, нямат печати, нямат и материално виновни лица.
И трето - така наречен шеф на така наречен Национална следствена работа се води заместник-главен прокурор по следствието, само че до момента никой не го е чул да разяснява какъвто и да е проблем или да каже какво мисли за правосъдната промяна, тъй като... основния прокурор не му позволява. Или най-малко по този начин излиза на процедура.
Казано с две думи - практическото очистване на следствените органи си е
чиста проба тъпчене на конституцията.
Но от 2010 година, когато това стана факт, до момента никой зъб не е обелил по въпроса. Включително и днешният смел герой против статуквото и задкулисието Росен Плевнелиев, който по това време го играеше президент.
Другият образец е отдаден на Върховни касационен съд. Разпоредбата на Параграф 2 от Преходните и заключителни разпореждания на главния закон на страната е безапелационна: " До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, техните пълномощия по член 130, алинея 3 и член 147, алинея 1 от Конституцията се упражняват от Върховния съд на Република България " .
На пръв взор тази наредба няма общо с днешната ни тематика, само че... единствено на пръв взор. Според различен текст от главния закон, нито един човек
няма право да бъде избиран два пъти за основен прокурор или за ръководител
на едно от двете висши съдилища. Един единствен мандат и туй то. Е, с едно доста значимо и даже неповторимо за българския преход изключение. То се споделя Иван Григоров (лека му пръст), който през интервала 1992-1994 година беше ръководител на Върховния съд, през интервала 1994-2000 година беше член на Конституционния съд, а през интервала 2000-2007 година беше... ръководител на Върховния касационен съд. Отново никаква реакция...
Третият образец е " очеизваждащ ", както обича да споделя
новата администрация, препитаваща се от битката със задкулисието
от името и за сметка на гражданското общество.
В член 126 от конституцията има две алинеи.
Първата гласи следното: " Структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата ". Според всички вероятни речници и учебници, словосъчетанието " е в сходство " значи единствено едно - тъждественост. Тоест - структурата на прокуратурата е идентична с тази на съдилища. Това значи, че в случай че имаме 200 районни, окръжни, апелативни и висши съдилища, не е задоволително да имаме 200 районни, окръжни, апелативни и висши прокуратури.
Нужно е и още нещо, на което - до избирането на Цацаров за основен прокурор - никой в никакъв случай не бе обръщал внимание:
всички 200 съдилища са независими юридически лица.
Поради тази причина ръководителите на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд са административни ръководители единствено на своите си съдилища и нямат никакво право да санкционират, командироват или предложат за уволняване даже младши арбитър от Н-ския областен съд. Докато в системата на държавното обвиняване е тъкмо противоположното: всичко зависи единствено и само от Главния и каже ли Той нещо - думата му на две не става при никакви условия.
А за какво намесихме тук Цацаров, откакто устройственото нарушаване на конституцията е бетонирано още с първия Закон за правосъдната власт от 1994 година? Ами той просто... бетонира това нарушаване посредством преднамерено решение на Конституционния съд: словосъчетанието " в сходство... " не предполагало огледална тъждественост, а подканвало към подобие, към единение в многообразието.
Така че наредбата на чл.126, ал.2 от конституцията е призвана да придаде човешки образ на единоначалието и казармената дисциплинираност в държавното обвиняване, само че по-скоро разрешава на основните прокурори да се държат... съгласно зависи. Съдете сами: " Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори " .
Ако Крум Зарков засяга тази наредба, казусът не е в нея. Нищо рисково няма и в идващия парламентарен текст - член 127, който гласи:
" Прокуратурата следи за съблюдаване на законността, като:
1. управлява следствието и упражнява контрол за законосъобразното му провеждане;
2. може да прави разследване;
3. притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ характер;
4. упражнява контрол при осъществяване на наказателните и други насилствени мерки;
5. подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове;
6. в плануваните със закон случаи взе участие в цивилен и административни каузи ".
Тези разпореждания са значими, тъй като тъкмо те разрешават на основния прокурор да си разиграва коня, както и когато сметне за належащо.
Схемата е тотално противозаконна, само че номерът минава към този момент 20 години .
Става дума за прословутата предварителна инспекция. През 2003 година тя беше изхвърлена от Наказателнопроцесуалния кодекс, само че остана да съществува в Закона за правосъдната власт. И през днешния ден всичко живо образува инспекции по Закон за съдебната власт, върху които основният прокурор реализира контрол за правда. Тоест - в случай че желае оказва помощ, в случай че желае - вреди.
Тази процедура е напълно противозаконна, тъй като Закон за съдебната власт е организационен закон и в йерархията на нормативните актове стои най-малко две равнища под Наказателно-процесуален кодекс. Тоест - в случай че в Наказателно-процесуален кодекс едно нещо го няма, то не би трябвало да съществува и в Закон за съдебната власт.
Практиката обаче е потресаваща. Всяка година прокуратурата образува
десетки хиляди инспекции по член 145 от Закон за съдебната власт ,
в хода на които си разрешава да прави арести, конфискации и запори, да ползва специфични разследващи средства и какво ли не още.
След три-четири месеца нещата завършват от самосебе си, най-малко 90% от инспекциите не прерастват в досъдебни производства, а съответно събраната информация просто... потъва вдън земя.
Така че би било прелестно, в случай че служебният министър Крум Зарков успее да убеди Конституционния съд, че на основния прокурор би трябвало да му бъде нахлузен намордник. Още по-прекрасно обаче би било, в случай че поразшири малко питането си и изиска Конституционен съд да разгласи всички разпореждания на скандалния чл.145 от Закон за съдебната власт за противоконституционен. Защото там е заровено кучето...
"... Mногo вaжeн e въпpocът пo oтнoшeниe нa пpaвoмoщиятa нa глaвния пpoĸypop и ĸoнcтитyциoннaтa paмĸa, в ĸoятo тoй oпepиpa. Тyĸ имa нeщa, ĸoитo мoгaт дa ce нaпpaвят и бeз пapлaмeнт, съобщи пред БНР Зарков.
Чpeз paзличнo paзшиpeнo тълĸyвaниe нa тoзи нaдзop зa зaĸoннocт, пpoĸypaтypaтa пpaĸтичecĸи имa възмoжнocт дa пocтaви пoд cвoй ĸoнтpoл или пoнe пoд няĸaĸвa фopмa нa cтpax цялaтa дъpжaвнa aдминиcтpaция и изпълнитeлнaтa влacт, в тoвa чиcлo и миниcтpите. Ако Koнcтитyциoнният cъд един път постави рамки на тoвa пpaвoмoщиe, това ще е доста значимо зa пocлeдвaщитe дeбaти.
Конституцията разрешава ли на прокуратурата да ревизира безусловно всяка администрация - от ВиК до размера на пешеходната пътека, или има различен доста по-ограничен смисъл, обвързван с наказателното произвеждане? Tова е въпрос, който е належащо да бъде разискван ", съобщи в ефира на Българска национална телевизия Крум Зарков и напълно отговорно даде обещание въпросното питaнe да бъде готово и показано на останалите министри още при започване на септември.
Ако съдим по 30-годишната процедура на Конституционния съд (КС) по каузи, засягащи пълномощията, възнагражденията, отпуските и привилегиите на съдиите и прокурорите, занапред е ясно, че Крум Зарков ще загуби сражението в Конституционен съд.
Примерите в това отношение са извънредно значими, защото
войната за оцеляване и възпроизвеждане на висшата правосъдна номенклатура
и на " белите якички " измежду магистратите се води от 11 ноември 1989 година. И то не в преносния смисъл, а напълно безусловно.
Ще онагледим този парадокс с два-три образеца, тъй като за повече ще ни трябват... най-малко две-три години крепко писане и още по-яко четене.
В член 128. от главния закон недвусмислено е казано: " Следствените органи са в системата на правосъдната власт. Те реализират следствие по наказателни каузи в случаите, планувани в закон. "
След исторически битки, почнали през 1991 година и завършили през 2009-2010 година, фантазията на 7-8 генерации политици, прокурори и полицейски началници най-сетне се сбъдва -
Националната следствена работа (НСлС) е ликвидирана като самостоятелна конструкция
и става част от прокуратура.
Формално, цитираната конституционна наредба не е нарушена, тъй като въпреки и в лоното на държавното обвиняване, следствието си съществува. По създание обаче това въобще не е по този начин.
Първо - Национална следствена служба си е конструкция сама за себе си и няма нищо общо с някогашните окръжни следствия, които са най-обикновени отдели в окръжните прокуратури.
Второ - нито Националната следствена работа, нито някогашните окръжни следствия са независими органи по смисъла на закона. Тоест - те не са юридически лица, нямат деловодства, нямат финансови и счетоводни отдели, нямат кадровици, нямат печати, нямат и материално виновни лица.
И трето - така наречен шеф на така наречен Национална следствена работа се води заместник-главен прокурор по следствието, само че до момента никой не го е чул да разяснява какъвто и да е проблем или да каже какво мисли за правосъдната промяна, тъй като... основния прокурор не му позволява. Или най-малко по този начин излиза на процедура.
Казано с две думи - практическото очистване на следствените органи си е
чиста проба тъпчене на конституцията.
Но от 2010 година, когато това стана факт, до момента никой зъб не е обелил по въпроса. Включително и днешният смел герой против статуквото и задкулисието Росен Плевнелиев, който по това време го играеше президент.
Другият образец е отдаден на Върховни касационен съд. Разпоредбата на Параграф 2 от Преходните и заключителни разпореждания на главния закон на страната е безапелационна: " До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, техните пълномощия по член 130, алинея 3 и член 147, алинея 1 от Конституцията се упражняват от Върховния съд на Република България " .
На пръв взор тази наредба няма общо с днешната ни тематика, само че... единствено на пръв взор. Според различен текст от главния закон, нито един човек
няма право да бъде избиран два пъти за основен прокурор или за ръководител
на едно от двете висши съдилища. Един единствен мандат и туй то. Е, с едно доста значимо и даже неповторимо за българския преход изключение. То се споделя Иван Григоров (лека му пръст), който през интервала 1992-1994 година беше ръководител на Върховния съд, през интервала 1994-2000 година беше член на Конституционния съд, а през интервала 2000-2007 година беше... ръководител на Върховния касационен съд. Отново никаква реакция...
Третият образец е " очеизваждащ ", както обича да споделя
новата администрация, препитаваща се от битката със задкулисието
от името и за сметка на гражданското общество.
В член 126 от конституцията има две алинеи.
Първата гласи следното: " Структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата ". Според всички вероятни речници и учебници, словосъчетанието " е в сходство " значи единствено едно - тъждественост. Тоест - структурата на прокуратурата е идентична с тази на съдилища. Това значи, че в случай че имаме 200 районни, окръжни, апелативни и висши съдилища, не е задоволително да имаме 200 районни, окръжни, апелативни и висши прокуратури.
Нужно е и още нещо, на което - до избирането на Цацаров за основен прокурор - никой в никакъв случай не бе обръщал внимание:
всички 200 съдилища са независими юридически лица.
Поради тази причина ръководителите на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд са административни ръководители единствено на своите си съдилища и нямат никакво право да санкционират, командироват или предложат за уволняване даже младши арбитър от Н-ския областен съд. Докато в системата на държавното обвиняване е тъкмо противоположното: всичко зависи единствено и само от Главния и каже ли Той нещо - думата му на две не става при никакви условия.
А за какво намесихме тук Цацаров, откакто устройственото нарушаване на конституцията е бетонирано още с първия Закон за правосъдната власт от 1994 година? Ами той просто... бетонира това нарушаване посредством преднамерено решение на Конституционния съд: словосъчетанието " в сходство... " не предполагало огледална тъждественост, а подканвало към подобие, към единение в многообразието.
Така че наредбата на чл.126, ал.2 от конституцията е призвана да придаде човешки образ на единоначалието и казармената дисциплинираност в държавното обвиняване, само че по-скоро разрешава на основните прокурори да се държат... съгласно зависи. Съдете сами: " Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори " .
Ако Крум Зарков засяга тази наредба, казусът не е в нея. Нищо рисково няма и в идващия парламентарен текст - член 127, който гласи:
" Прокуратурата следи за съблюдаване на законността, като:
1. управлява следствието и упражнява контрол за законосъобразното му провеждане;
2. може да прави разследване;
3. притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ характер;
4. упражнява контрол при осъществяване на наказателните и други насилствени мерки;
5. подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове;
6. в плануваните със закон случаи взе участие в цивилен и административни каузи ".
Тези разпореждания са значими, тъй като тъкмо те разрешават на основния прокурор да си разиграва коня, както и когато сметне за належащо.
Схемата е тотално противозаконна, само че номерът минава към този момент 20 години .
Става дума за прословутата предварителна инспекция. През 2003 година тя беше изхвърлена от Наказателнопроцесуалния кодекс, само че остана да съществува в Закона за правосъдната власт. И през днешния ден всичко живо образува инспекции по Закон за съдебната власт, върху които основният прокурор реализира контрол за правда. Тоест - в случай че желае оказва помощ, в случай че желае - вреди.
Тази процедура е напълно противозаконна, тъй като Закон за съдебната власт е организационен закон и в йерархията на нормативните актове стои най-малко две равнища под Наказателно-процесуален кодекс. Тоест - в случай че в Наказателно-процесуален кодекс едно нещо го няма, то не би трябвало да съществува и в Закон за съдебната власт.
Практиката обаче е потресаваща. Всяка година прокуратурата образува
десетки хиляди инспекции по член 145 от Закон за съдебната власт ,
в хода на които си разрешава да прави арести, конфискации и запори, да ползва специфични разследващи средства и какво ли не още.
След три-четири месеца нещата завършват от самосебе си, най-малко 90% от инспекциите не прерастват в досъдебни производства, а съответно събраната информация просто... потъва вдън земя.
Така че би било прелестно, в случай че служебният министър Крум Зарков успее да убеди Конституционния съд, че на основния прокурор би трябвало да му бъде нахлузен намордник. Още по-прекрасно обаче би било, в случай че поразшири малко питането си и изиска Конституционен съд да разгласи всички разпореждания на скандалния чл.145 от Закон за съдебната власт за противоконституционен. Защото там е заровено кучето...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ