Така нареченият Патриарх
Най-популярният метод да бъде нападана Църквата е този да я приравнят до елементарна социална институция. Това става на два стадия.
Първо . Полагат се проведени старания хората да бъдат лишени от информация, да бъдат доведени до отчайваща религиозна неначетеност, цялостно незнание по отношение на същността, функционалностите и активността на Църквата. Религиозността се награждава с подбив като качество на не изключително интелигентни персони. Смисълът на богослужението е навсякъде пропуснат и колкото по-модерен желае да наподобява един човек, толкоз по-длъжен се усеща той да дава на Църквата скъпи насоки за нейното устройство и държание.
Второ . След като се реализира едно общо взето необразовано във връзка с религията общество, за чиито медии религията се свежда до това кой по кое време има имен ден, по кое време се язди кон и по кое време на вечеря се редят нечетен брой постни ястия, откакто на обяд си разкъсвал пържоли, тогава стартира акцията да се показва Църквата като най-обикновена институция, една от десетките - министерства, организации и така нататък - ведомство, което е подчинено на гражданското общество, дължи му доклад и предстои на надзор от негова страна; институция, против което може да се стачкува. Така Църквата, принизена до институция, би трябвало да заеме в мозъка на всеобщата аудитория подчинено състояние, да се схване като част от страната и обществото, в случай че в реалност те са част от нея, тъй като тя е пресечната област сред небето и земята. Църквата може да е обществен институт, както се чака от нея, само че надалеч не преди всичко. На първо място тя пази апостолската последователност и прави тайнствата.
Обвиняват Църквата, че не е демократична. Ами несъмнено, че няма да е демократична! Демокрация значи власт на народа, а в Църквата народът не господства - кае се, смирява се и се избавя. Властва Бог. Църквата е подчиненост, най-отгоре на която стои Христос. Още малко ще кажат, че и Христос е на изборна служба. Как избираме Христос - съразмерно или мажоритарно на два тура, - с цел да е обезпечена демокрацията? Как гласуваме за него - машинно, отдалечено? Прави ли си Той предизборна акция, вадим ли Му компромати? Демокрация. Бил ли е либерален обичаният на нашата история и първокачествен извор на национално самочувствие цар Симеон Велики? Демократичен - различен път! Демократичен ли е бил Аспарух? Провел ли е референдум за настаняване в Онгъла? Ами обичаният на сиромахомилите цар-свинар Ивайло дали е бил либерален? Не всяка правдивост почива на всеобщото изборно право.
Образец на христоматийна офанзива против Църквата се появи една публикация, която ми пратиха в събота. Няма да я изтъквам, не тъй като е нещо изключително, не тъй като е доста рискова и нанася съкрушителни удари, а тъй като ще вземат да ми отговорят и ще разсънят у мен заровени гении. Текстът е отдаден на първия тур от за Доростолски митрополит, който се организира през вчерашния ден и епархийските гласоподаватели дефинираха за втори тур Яков Константийски и Сионий Велички (как става това може да прочетете в на Църквата, напълно систематично, прегледно и достъпно; гласът на миряните се чува кристално ясно, не се безпокойте!). Въпросният журналистически материал по изпитана традиция показва процеса като интензивно мероприятие на Държавна сигурност и чудни думи са издумани за петимата претенденти. Можете да си визиите, не е нещо ново под слънцето. Неофит е посочен като " така наречен Български патриарх Неофит - сътрудник Симеонов ", а Българската черква - " проведена псевдоправославна формация (ОПГ) ". И други гадости са казани за Патриарха, само че няма да ги повторя, с цел да не втълпявам ненавист. Омразата е смъртоносно нещо, без значение дали я изпитваме към Църквата или към нейните хулители. Написаното там е единствено мотив да си кажем по-важни неща. Защо толкоз ненавиждат Църквата? Защото е общ знаменател, обединител измежду многото разделители. Поради самата си природа мъчно се поддава на политическо инженерство и не приема екстравагантните новости на века. Мнозина през хилядолетията са се опитвали да ѝ въздействат, само че най-после постоянно е оставала неяснотата кой на кого е повлиял.
" Така нареченият патриарх ". Види се Българската черква не е почтена да бъде дори и редово институция, най-обикновена институция като светските институции, тъй като кой е споделил " така наречен министър на стопанската система " или " така наречен Изпълнителен шеф на Държавна организация " Безопасност на придвижването по пътищата "! Кой назовава ненавистния Тръмп " така наречен президент " или пък Урсула фон дер Лайен " така наречен Председател на Европейската комисия "? Когато почитаме организациите, почитаме организациите, а не толкоз личностите, които ги въплъщават. Иначе изпадаме в евтини нападки, ругатни, клюки и компромати на правилото ad hominem. Както се споделя: който няма грях, дано пръв хвърли камък.
Авторът на публикацията (който и да е той) се тревожи и за компетентността на претендентите, колцина от тях били дипломирани богослови и колцина - не (успоредно с това кои са путинисти, антиевропейци и ченгета, само че то е ясно, че всички). Смешно е, когато хора - нямам поради съответно създателя (който и да е той), - които не вървят на черква, не постят, не се изповядват, не вземат участие в литургия, не се причастяват, дори може и да не са кръстени, разясняват компетентността на епископи. Какво биха споделили те за св. патриарх Фотий - енциклопедист и ерудит, същинският подстрекател и гарант на кирилицата, наставник на св. Константин-Кирил Философ, първият разобличител на filioque като разкол, - който за една седмица минава през всички духовни степени, с цел да стане Константинополски архиепископ? Отговаря ли св. Фотий на високите критерии на днешните интелектуалци, които са се хвърлили да избавят " институцията " Църква, вместо смирено да подирят в нея избавление за себе си?
Църквата е доста повече от елементарна институция. Митрополитите са апостолски приемници и легитимността им идва без спиране още от Петдесетница. Църквата е организъм. Богочовешки организъм със собствен Глава и членове. Който атакува организма, атакува Главата; който ругатни Църквата, ругатни Христос. Ако не схващат това, що за християни са? А в случай че не са, за какво ги вълнува какво се случва в така презираната от тях Църква? Или просто би трябвало да се лее мръсотия във всички направления, само че най-много върху мракобесната и ретроградна Църква? Но какво да се прави - такива са последните времена, които във вечността също са безконечни, до момента в който не забележим ново небе и нова земя (Откр. 21:1).
Идната неделя по правилник ще се организира вторият тур от избора на Доростолски митрополит. Тогава Синодът ще избере един от двамата - Сионий или Яков - и ще го прогласи с " Достоен! " в олтара на патриаршеската катедрала. Статията, която ни даде мотив да изречем всичко нагоре, откакто охули претендентите, ни откри и тайната на заговора, подвигна тайната завеса от бъдещето, с цел да ни осведоми кои ще бъдат двамата избраници. И, несъмнено, не позна. Толкоз по въпроса за достоверността и истината. Хайде всички ние - божем православни християни - да се научим първо да си палим кандилото, да си споделяме всеки ден молитвите, неосъдително да одобряваме причастието, пък след това да се вълнуваме по какъв начин Църквата си избира митрополитите. Мисля, че щом две хиляди години е съумяла някак да се оправи, ще се оправи и в този момент. И портите адови няма да ѝ надделеят. Сега ще кажете: бай Иване, ами Картаген? Е, нали го загатнах: портите адови.
Първо . Полагат се проведени старания хората да бъдат лишени от информация, да бъдат доведени до отчайваща религиозна неначетеност, цялостно незнание по отношение на същността, функционалностите и активността на Църквата. Религиозността се награждава с подбив като качество на не изключително интелигентни персони. Смисълът на богослужението е навсякъде пропуснат и колкото по-модерен желае да наподобява един човек, толкоз по-длъжен се усеща той да дава на Църквата скъпи насоки за нейното устройство и държание.
Второ . След като се реализира едно общо взето необразовано във връзка с религията общество, за чиито медии религията се свежда до това кой по кое време има имен ден, по кое време се язди кон и по кое време на вечеря се редят нечетен брой постни ястия, откакто на обяд си разкъсвал пържоли, тогава стартира акцията да се показва Църквата като най-обикновена институция, една от десетките - министерства, организации и така нататък - ведомство, което е подчинено на гражданското общество, дължи му доклад и предстои на надзор от негова страна; институция, против което може да се стачкува. Така Църквата, принизена до институция, би трябвало да заеме в мозъка на всеобщата аудитория подчинено състояние, да се схване като част от страната и обществото, в случай че в реалност те са част от нея, тъй като тя е пресечната област сред небето и земята. Църквата може да е обществен институт, както се чака от нея, само че надалеч не преди всичко. На първо място тя пази апостолската последователност и прави тайнствата.
Обвиняват Църквата, че не е демократична. Ами несъмнено, че няма да е демократична! Демокрация значи власт на народа, а в Църквата народът не господства - кае се, смирява се и се избавя. Властва Бог. Църквата е подчиненост, най-отгоре на която стои Христос. Още малко ще кажат, че и Христос е на изборна служба. Как избираме Христос - съразмерно или мажоритарно на два тура, - с цел да е обезпечена демокрацията? Как гласуваме за него - машинно, отдалечено? Прави ли си Той предизборна акция, вадим ли Му компромати? Демокрация. Бил ли е либерален обичаният на нашата история и първокачествен извор на национално самочувствие цар Симеон Велики? Демократичен - различен път! Демократичен ли е бил Аспарух? Провел ли е референдум за настаняване в Онгъла? Ами обичаният на сиромахомилите цар-свинар Ивайло дали е бил либерален? Не всяка правдивост почива на всеобщото изборно право.
Образец на христоматийна офанзива против Църквата се появи една публикация, която ми пратиха в събота. Няма да я изтъквам, не тъй като е нещо изключително, не тъй като е доста рискова и нанася съкрушителни удари, а тъй като ще вземат да ми отговорят и ще разсънят у мен заровени гении. Текстът е отдаден на първия тур от за Доростолски митрополит, който се организира през вчерашния ден и епархийските гласоподаватели дефинираха за втори тур Яков Константийски и Сионий Велички (как става това може да прочетете в на Църквата, напълно систематично, прегледно и достъпно; гласът на миряните се чува кристално ясно, не се безпокойте!). Въпросният журналистически материал по изпитана традиция показва процеса като интензивно мероприятие на Държавна сигурност и чудни думи са издумани за петимата претенденти. Можете да си визиите, не е нещо ново под слънцето. Неофит е посочен като " така наречен Български патриарх Неофит - сътрудник Симеонов ", а Българската черква - " проведена псевдоправославна формация (ОПГ) ". И други гадости са казани за Патриарха, само че няма да ги повторя, с цел да не втълпявам ненавист. Омразата е смъртоносно нещо, без значение дали я изпитваме към Църквата или към нейните хулители. Написаното там е единствено мотив да си кажем по-важни неща. Защо толкоз ненавиждат Църквата? Защото е общ знаменател, обединител измежду многото разделители. Поради самата си природа мъчно се поддава на политическо инженерство и не приема екстравагантните новости на века. Мнозина през хилядолетията са се опитвали да ѝ въздействат, само че най-после постоянно е оставала неяснотата кой на кого е повлиял.
" Така нареченият патриарх ". Види се Българската черква не е почтена да бъде дори и редово институция, най-обикновена институция като светските институции, тъй като кой е споделил " така наречен министър на стопанската система " или " така наречен Изпълнителен шеф на Държавна организация " Безопасност на придвижването по пътищата "! Кой назовава ненавистния Тръмп " така наречен президент " или пък Урсула фон дер Лайен " така наречен Председател на Европейската комисия "? Когато почитаме организациите, почитаме организациите, а не толкоз личностите, които ги въплъщават. Иначе изпадаме в евтини нападки, ругатни, клюки и компромати на правилото ad hominem. Както се споделя: който няма грях, дано пръв хвърли камък.
Авторът на публикацията (който и да е той) се тревожи и за компетентността на претендентите, колцина от тях били дипломирани богослови и колцина - не (успоредно с това кои са путинисти, антиевропейци и ченгета, само че то е ясно, че всички). Смешно е, когато хора - нямам поради съответно създателя (който и да е той), - които не вървят на черква, не постят, не се изповядват, не вземат участие в литургия, не се причастяват, дори може и да не са кръстени, разясняват компетентността на епископи. Какво биха споделили те за св. патриарх Фотий - енциклопедист и ерудит, същинският подстрекател и гарант на кирилицата, наставник на св. Константин-Кирил Философ, първият разобличител на filioque като разкол, - който за една седмица минава през всички духовни степени, с цел да стане Константинополски архиепископ? Отговаря ли св. Фотий на високите критерии на днешните интелектуалци, които са се хвърлили да избавят " институцията " Църква, вместо смирено да подирят в нея избавление за себе си?
Църквата е доста повече от елементарна институция. Митрополитите са апостолски приемници и легитимността им идва без спиране още от Петдесетница. Църквата е организъм. Богочовешки организъм със собствен Глава и членове. Който атакува организма, атакува Главата; който ругатни Църквата, ругатни Христос. Ако не схващат това, що за християни са? А в случай че не са, за какво ги вълнува какво се случва в така презираната от тях Църква? Или просто би трябвало да се лее мръсотия във всички направления, само че най-много върху мракобесната и ретроградна Църква? Но какво да се прави - такива са последните времена, които във вечността също са безконечни, до момента в който не забележим ново небе и нова земя (Откр. 21:1).
Идната неделя по правилник ще се организира вторият тур от избора на Доростолски митрополит. Тогава Синодът ще избере един от двамата - Сионий или Яков - и ще го прогласи с " Достоен! " в олтара на патриаршеската катедрала. Статията, която ни даде мотив да изречем всичко нагоре, откакто охули претендентите, ни откри и тайната на заговора, подвигна тайната завеса от бъдещето, с цел да ни осведоми кои ще бъдат двамата избраници. И, несъмнено, не позна. Толкоз по въпроса за достоверността и истината. Хайде всички ние - божем православни християни - да се научим първо да си палим кандилото, да си споделяме всеки ден молитвите, неосъдително да одобряваме причастието, пък след това да се вълнуваме по какъв начин Църквата си избира митрополитите. Мисля, че щом две хиляди години е съумяла някак да се оправи, ще се оправи и в този момент. И портите адови няма да ѝ надделеят. Сега ще кажете: бай Иване, ами Картаген? Е, нали го загатнах: портите адови.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ