Евробарометър: Половината българи заявяват, че биха гласували на изборите за ЕП
Най-положително виждат Екологичен потенциал у нас учениците и студентите (55 на сто), на второ място с 50 на 100 са висшистите, а в групата на среднистите това мнение се споделя от към 40 на 100. За 56 на 100 от жителите на Европейски Съюз и за 41 на 100 от българите би било добре Екологичен потенциал да има по-важна роля, до момента в който 28 на 100 в Европейски Съюз и 39 на 100 у нас чакат противоположното.
Едва 40 на 100 от хората у нас показват интерес към изборите за евродепутати, до момента в който в останалата част от Европейски Съюз този дял е 60 на 100. Най-незаинтересовани са българите на възраст 15-24 години и тези над 55 години. За 32 на 100 от българите персоналното присъединяване в изборите е доста значимо (53 на 100 в ЕС), за 43 на 100 има значимост (36 на 100 в ЕС), а за 23 на 100 не е значимо (10 на 100 в ЕС). За 49 на 100 от хората у нас е значимо присъединяване в националните избори (69 на 100 в ЕС), за 36 на 100 това е ненапълно значимо (25 на 100 в ЕС), а за 14 на 100 не е толкоз значимо (5 на 100 в ЕС).
Близо половината български жители (48 на сто) показват очакване в предизборната акция да бъде разисквана битката с бедността (33 на 100 в ЕС) и поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (40 на 100 в България и 31 на 100 в ЕС). Най-големият дял от участниците в допитването (47 на сто) показват очакване в идващите пет години Екологичен потенциал да пази преди всичко мира. Според 33 на 100 в Европейски Съюз (20 на 100 у нас) Екологичен потенциал би трябвало да пази демокрацията. Всеки трети българин упорства за отбрана на националните идентичности (15 на 100 в ЕС) и свободата на придвижване (12 на 100 в ЕС).
Положителна визия за Екологичен потенциал имат 43 на 100 от българите (41 на 100 от останалите в ЕС), неутрално мнение показват 34 на 100 (40 на 100 в ЕС), а негативна - 20 на 100 у нас и 18 на 100 в останалите европейски страни. Над половината от българските участници в допитването (55 на сто) и останалите (61 на сто) са оптимисти за Европейски Съюз, като 53 на 100 у нас не наблюдават европейските въпроси (40 на 100 в ЕС).
За 48 на 100 от българите и останалите в Европейски Съюз гласът им не се чува в Европа. За половината българи и 60 на 100 от останалите в Европейски Съюз гласът им се чува в личната им страна. За 47 на 100 у нас и за 67 на 100 от останалите в Европейски Съюз гласът на личната страна има тежест в Европейски Съюз. Половината българи (52 на сто) и 71 на 100 от останалите участници в изследването споделят, че страната им печели от принадлежността към Европейски Съюз.
Над половината българи (56 на сто) са на мнение, че демокрацията в страната не се развива добре (42 на 100 в ЕС), а 42 на 100 са удовлетворени (56 на 100 в ЕС). Българите и останалите в Европейски Съюз споделят сходно виждане за демокрацията в Европейски Съюз - 50-52 на 100 са задоволени, а недоволните са 42-43 на 100.
Половината българи показват позитивно отношение към Китай (24 на 100 в ЕС), а 40 на 100 - към Русия (12 на 100 в ЕС). Също половината българи имат негативно отношение към Съединени американски щати (47 на 100 в ЕС) и позитивно към Турция (26 на 100 в ЕС).
Едва 40 на 100 от хората у нас показват интерес към изборите за евродепутати, до момента в който в останалата част от Европейски Съюз този дял е 60 на 100. Най-незаинтересовани са българите на възраст 15-24 години и тези над 55 години. За 32 на 100 от българите персоналното присъединяване в изборите е доста значимо (53 на 100 в ЕС), за 43 на 100 има значимост (36 на 100 в ЕС), а за 23 на 100 не е значимо (10 на 100 в ЕС). За 49 на 100 от хората у нас е значимо присъединяване в националните избори (69 на 100 в ЕС), за 36 на 100 това е ненапълно значимо (25 на 100 в ЕС), а за 14 на 100 не е толкоз значимо (5 на 100 в ЕС).
Близо половината български жители (48 на сто) показват очакване в предизборната акция да бъде разисквана битката с бедността (33 на 100 в ЕС) и поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (40 на 100 в България и 31 на 100 в ЕС). Най-големият дял от участниците в допитването (47 на сто) показват очакване в идващите пет години Екологичен потенциал да пази преди всичко мира. Според 33 на 100 в Европейски Съюз (20 на 100 у нас) Екологичен потенциал би трябвало да пази демокрацията. Всеки трети българин упорства за отбрана на националните идентичности (15 на 100 в ЕС) и свободата на придвижване (12 на 100 в ЕС).
Положителна визия за Екологичен потенциал имат 43 на 100 от българите (41 на 100 от останалите в ЕС), неутрално мнение показват 34 на 100 (40 на 100 в ЕС), а негативна - 20 на 100 у нас и 18 на 100 в останалите европейски страни. Над половината от българските участници в допитването (55 на сто) и останалите (61 на сто) са оптимисти за Европейски Съюз, като 53 на 100 у нас не наблюдават европейските въпроси (40 на 100 в ЕС).
За 48 на 100 от българите и останалите в Европейски Съюз гласът им не се чува в Европа. За половината българи и 60 на 100 от останалите в Европейски Съюз гласът им се чува в личната им страна. За 47 на 100 у нас и за 67 на 100 от останалите в Европейски Съюз гласът на личната страна има тежест в Европейски Съюз. Половината българи (52 на сто) и 71 на 100 от останалите участници в изследването споделят, че страната им печели от принадлежността към Европейски Съюз.
Над половината българи (56 на сто) са на мнение, че демокрацията в страната не се развива добре (42 на 100 в ЕС), а 42 на 100 са удовлетворени (56 на 100 в ЕС). Българите и останалите в Европейски Съюз споделят сходно виждане за демокрацията в Европейски Съюз - 50-52 на 100 са задоволени, а недоволните са 42-43 на 100.
Половината българи показват позитивно отношение към Китай (24 на 100 в ЕС), а 40 на 100 - към Русия (12 на 100 в ЕС). Също половината българи имат негативно отношение към Съединени американски щати (47 на 100 в ЕС) и позитивно към Турция (26 на 100 в ЕС).
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ