“Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има

“Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи благополучие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две неизмеримо красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква добрина, молба, самопризнание в тях, от неона наподобяват черни, а може би са кафяви, сини – не!

Тъжно единодушие, не примирие, а единодушие с към този момент изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдалчество. Аз съм виждала страданието. То е било напълно покрай мен – на прилежащата маса. И по какъв начин съм го пожелавала единствено! ”