Васко Василев: Аз съм хамелеон
Най-отговорно декларирам, че считам да концертирам по света до дупка, заканва се цигуларят, който преди време оповестиха за дете-чудо
Кой не знай Васко Василев , кой не е слушал за него? Не единствено у нас, само че и по света! Талантливият цигулар стартира с осъществявания пред аудитория още на 5 годинки, а на седемгодишна възраст към този момент е солист на Българския камерен оркестър в зала „ България ” под диригентството на Дина Шнайдерман. Когато е на 9, записва първата си дългосвиреща плоча със Софийската филхармония и основния й диригент Константин Илиев. На 10 години получава държавна стипендия и отпътува за Москва, където е признат в Централното музикално учебно заведение към Московската консерватория за даровити деца, а по-късно се дипломира в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив.
Васко е печелил влиятелните интернационалните състезания „ Жак Тибо “ в Париж, „ Карл Флеш “ в Лондон и „ Паганини “ в Италия.
Талантът на българина е видян и в Англия – през 1994 година става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера –Лондон, с който постоянно свири и като солист. Васко извършва както типичен творби, по този начин и музика с по-модерно звучене. Свири еднообразно добре както на класическа, по този начин и на цигулка, чийто тон се обогатява и усилва благодарение на електронни средства. Изнасял е концерти в над 40 страни. Преподавател е в Лондон и Валенсия. Той е от малцината щастливци в света, които свирят на „ Амати “ – съществуват единствено 10 екземпляра от тази 300-годишна цигулка. Въпреки голямата си претовареност, Васко отдели време с цел да опише за новите си задължения и забавните места, на които е свирил.
– Васко, мъчно ли се привиква с този живот в куфар? Ти кръстосваш света в същинския смисъл на думата. На какъв брой години стартира да пътуваш интензивно, с цел да концертираш?
– От корема на майка ми не съм спрял да пътувам… в този момент като се замисля, май в действителност е по този начин. Роден съм в София, на ул. „ Цар Симеон ”, само че съм отгледан сред Пловдив и Силистра, където живееха бабите и дядовците ми. Майка ми и татко ми бяха доста млади, съвсем дребни, когато съм се родил, и сме сменили много квартири в границите на София – от „ Люлин ” до „ Лозенец ”, а като станах на 8, започнах да променям градове и страни. Не мога да кажа, че ми е писнало – за мен това е доста естествен темп – да спра би било мъчно.
– Как свикваш с всяко ново място? Какво си казваш, когато отидеш в следващата точка от света за концерт, с цел да привикнеш по-бързо?
– Аз съм хамелеон. Не мисля въобще за свикването. Имам система – сега, в който кацна някъде и има огромна часова разлика, спирам да мисля за това от кое място пристигам и какъв брой е часът там. Влизам в ритъма на мястото, на което съм. Търся локални заведения за хранене, хора, които са част от града, в който се намирам. Успявам с неголямо изпитание да препрограмирам мозъка и тялото си да работят в средата, в която съм.
– Напоследък дълго се задържаш в Япония. Как живееш там, по какъв начин минават концертите ти? Допадат ли ти сътрудниците и японската аудитория?
– Като бях дребен, за мен Япония беше някаква неразбираема мечта… Когато татко ми, който също е цигулар, се връщаше от турне, постоянно ми носеше най-хубавите и забавни играчки от Япония. Сега към този момент съм бил там доста пъти и одобрявам страната, хората, природата, само че истината е, че повода да извозвам повече време е, че просто има огромен пазар за бизнес и доста същински фенове на класическата музика съответно.
– Кое е най-високото място, на което си свирил?
– Свирил съм в самолет… в случай че приказваме за надморска височина, само че съм свирил и в хотелска стая на 65-ия етаж.
– А най-странното?
– Под едно дърво в Бухара в Узбекистан… Това беше по времето, в което живеех и учех в Москва – изпратиха ме да изсвирвам на българи, които работеха там, и пътувах с татко ми на доста странни места.
– Кога за последно свири пред член от кралското семейство в Лондон?
– Трудно ми е да отговоря – те идват прекомерно постоянно в операта и към този момент не знам кой беше последния път там.
– Къде се отпускаш най-вече – вкъщи, пред родна аудитория или някъде другаде?
– Най-приятно ми е да съм с околните си хора и да вършим нещо нехайно. Една от последните ми свободни вечери играхме 3 часа на «Не се сърди, човече» и доста се смяхме. Аз победих! Отпускам се и обичам да съм и тук-там, на които никой не ме познава. Мисля, че това е доста потребно за всеки реализатор. Публиката в България ме разпознава бързо и на тротоара, изключително в случай че съм с цигулка, постоянно ме стопират хората, поздравяват ме и се усмихват. След няколко часа обаче, като кацна в Малага да вземем за пример, никой не знае кой съм и всичко получва друга позиция.
Камелия Димитрова:
Все повече малолетни стават жертви на трафик
Социалната среда, приятелите, фамилните спорове, ниската начетеност и разпадането на моралните полезности са измежду главните аргументи, предизвестява секретарят на Комисията за битка с трафика на хора
Камелия Димитрова , секретар на Националната комисия за битка с трафика на хора, има дълготраен опит в региона на противодействието на извеждането от страната на хора за употреба. Димитрова е приключила взаимната магистърска стратегия „ Човешки права и демократизация в Югоизточна Европа “ на Университета в Болоня и Университета в Сараево, а бакалавърската си степен е получила преди този момент в Американския университет в България. От 2004 година до 2006 година работи в Международната организация по миграция, където координира голям брой планове за предварителна защита на трафика на хора. От 2009 година до 2015 година, е била старши анализатор и управител планове в Център за проучване на демокрацията, където главен акцент в работата й са проучвания за трафика на хора, интеграцията на уязвими групи, човешките права.
– Г-жо Димитрова, пролетта е времето, в което се набират сезонни служащи за чужбина. За какво най-често трябват да внимават бъдещите гурбетчии?
– Обичайните практики за краткотрайна претовареност в чужбина, както и проведените през това време на годината студентски бригади, основават съществени предпоставки за реализирането на трудова употреба и замесване в трафик на хора. Важно е хората да не се предоверяват на съмнителни разгласи за работа, които съдържат обещания за примамливо възнаграждение на нискоквалифицирана работа в чужбина (особено когато не става въпрос и за владеенето на съответния непознат език), и в които контактът за връзка е единствено под формата на мобилен телефон. Много постоянно даже познати или другари биха могли да подведат жертвата, умишлено или не, с примамливо предложение за работа отвън страната. Ето за какво следва авансово да се проучат всички елементи по заминаването и изискванията на труд, в това число къде и кой обезпечава настаняването. Редно е да проучат организацията, посредством която отпътуват, както и компанията или работодателя, при който отиват. На интернет страницата на Агенцията по заетостта има лист с лицензираните трудови медиатори, които имат право да правят тази активност, когато става въпрос за фирма-посредник. Добре е да се проучат законодателството, режимът на престояване и работа за български жители в страната, в която отпътуват. Всеки може да си набави нужната информация по отношение на трудовата миграция от Службите по трудовите и обществените въпроси на Министерство на труда и обществената политика към дипломатическите представителства на Република България. Хората би трябвало да знаят, че даже когато са към този момент в чужбина, само че са в неволя, би трябвало неотложно да се свържат с българското посланичество в страната, в която се намират. Ако документите им са отнети непозволено, незабавно могат да се извърнат към локалната полиция за подпомагане и помощ.
– При подписването на контракта защо да внимават хората и какво наложително би трябвало да е упоменато в него?
– Не бива да се доверяват на обещания. Задължително би трябвало да подпишат контракта авансово. Той би трябвало да регламентира изискванията на работа и времето, за което са наети. Трябва да получат копие на български език или на език, който схващат, както и на формалния език за страната на работодателя. Много е значително в контракта да има ясна и регламентирана сделка по кое време най-късно стартира работата си наетият служащ. Много постоянно се получава по този начин, че хората отпътуват, имат някакъв контракт, идват някъде и стартират да живеят на някакво място. Но не стартират контрактуваната работа. Казва им се, че би трябвало да изчакат. Те стартират да чакат и да харчат спестените си пари за „ изключителни потребности “ или назад пътешестване. Така остават без пари, доста постоянно и без документи (под претекст, че се вземат за малко, с цел да се снемат персонални данни, нужни за някаква осигуровка или друго). В никакъв случай не би трябвало да дават документите си за идентичност на никого, под никакъв претекст, с изключение на на органите на реда в съответната страна.
– Коя е най-често срещаната форма на трафик?
– Не единствено в България, само че и на равнище Европейски съюз това е трафикът на хора за полова употреба. В същото време би трябвало да отбележим, че в България пораства и броят на лицата, жертви на трудова употреба, даже и измежду дамите. Друга постоянно срещана форма е трафик за насилствена милостиня. В избрани райони на страната се виждат характерни форми на трафик, като да вземем за пример на бременни дами за продажба на новородени – в региона на Бургас. Тенденция е и растящият брой експлоатирани мъже в секторите на строителството и земеделието.
Кои обществени групи са податливи на трафик и какъв е профилът на потърпевшите?
– Една от най-уязвимите групи е тази на младите дами и девойки с характерности – 15/24 година, ниско обучение, генезис от проблематично семейство. Тревожно е, че от ден на ден малолетни стават жертви на трафик. Жените и децата от ромски генезис не престават да бъдат изложени на огромен риск да се трансфорат в жертви на трафик за полова или трудова употреба или за продажба на новородените. Трайно безработните лица, измежду които и мъже на междинна възраст, които са склонни да одобряват всяко предложение за някакъв приход, в това число и за сезонна работа отвън страната, също елементарно могат да се подлъжат. Профилът на евентуалната жертва най-често включва ниска просветеност, ниско равнище на обучение, разпад на моралните полезности, беднотия, безработица, предходен опит с домашно или полово принуждение, изолираност, въздействие на интернет, бежански потоци.
– Коя е най-честата причина, излагаща младежите на риск от трафик?
– Голяма част от тях употребяват всекидневно, даже и ежеминутно обществени мрежи, само че те с изключение на позитивни страни, имат и негативни. Напоследък приложенията за запознанство набират огромна скорост и допускам, че няма младеж, който да не знае какво е Tinder. Идеята за нови и лесни запознанства с алтернатива за превозване в приятна компания звучи примамливо, само че крие своите опасности. Глобалната мрежа Фейсбук се употребява от ден на ден както като средство за набиране на хора и трафик за полова и трудова употреба, по този начин и за набиране на хора и експлоатирането им под други форми – за милостиня или подписване на принудителен и мним брак.
И още…
Заплашвали Слави с ликвидиране поради новата му обич?
Тото бил подложен на секстормоз
Светослава Рудолф влюбена до уши
Марта Вачкова живяла дълго време в нелюбов
Мариана Попова се сгоди за Веселин Плачков
Ралица Паскалева чака бебе
Поли Генова се видя като младоженка
Българка е доцент в академия “Сан Ремо”
Аптекарка цери с ръце, вместо с медикаменти
Откриха мумия в скулптура на Буда
Султана Рачо Петрова насмалко да заколи мъжа си
Алисия Силвърстоун разгласи развода си
Кристофър Плъмър работил на дамите като валериан на котка
Кой не знай Васко Василев , кой не е слушал за него? Не единствено у нас, само че и по света! Талантливият цигулар стартира с осъществявания пред аудитория още на 5 годинки, а на седемгодишна възраст към този момент е солист на Българския камерен оркестър в зала „ България ” под диригентството на Дина Шнайдерман. Когато е на 9, записва първата си дългосвиреща плоча със Софийската филхармония и основния й диригент Константин Илиев. На 10 години получава държавна стипендия и отпътува за Москва, където е признат в Централното музикално учебно заведение към Московската консерватория за даровити деца, а по-късно се дипломира в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив.
Васко е печелил влиятелните интернационалните състезания „ Жак Тибо “ в Париж, „ Карл Флеш “ в Лондон и „ Паганини “ в Италия.
Талантът на българина е видян и в Англия – през 1994 година става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера –Лондон, с който постоянно свири и като солист. Васко извършва както типичен творби, по този начин и музика с по-модерно звучене. Свири еднообразно добре както на класическа, по този начин и на цигулка, чийто тон се обогатява и усилва благодарение на електронни средства. Изнасял е концерти в над 40 страни. Преподавател е в Лондон и Валенсия. Той е от малцината щастливци в света, които свирят на „ Амати “ – съществуват единствено 10 екземпляра от тази 300-годишна цигулка. Въпреки голямата си претовареност, Васко отдели време с цел да опише за новите си задължения и забавните места, на които е свирил.
– Васко, мъчно ли се привиква с този живот в куфар? Ти кръстосваш света в същинския смисъл на думата. На какъв брой години стартира да пътуваш интензивно, с цел да концертираш?
– От корема на майка ми не съм спрял да пътувам… в този момент като се замисля, май в действителност е по този начин. Роден съм в София, на ул. „ Цар Симеон ”, само че съм отгледан сред Пловдив и Силистра, където живееха бабите и дядовците ми. Майка ми и татко ми бяха доста млади, съвсем дребни, когато съм се родил, и сме сменили много квартири в границите на София – от „ Люлин ” до „ Лозенец ”, а като станах на 8, започнах да променям градове и страни. Не мога да кажа, че ми е писнало – за мен това е доста естествен темп – да спра би било мъчно.
– Как свикваш с всяко ново място? Какво си казваш, когато отидеш в следващата точка от света за концерт, с цел да привикнеш по-бързо?
– Аз съм хамелеон. Не мисля въобще за свикването. Имам система – сега, в който кацна някъде и има огромна часова разлика, спирам да мисля за това от кое място пристигам и какъв брой е часът там. Влизам в ритъма на мястото, на което съм. Търся локални заведения за хранене, хора, които са част от града, в който се намирам. Успявам с неголямо изпитание да препрограмирам мозъка и тялото си да работят в средата, в която съм.
– Напоследък дълго се задържаш в Япония. Как живееш там, по какъв начин минават концертите ти? Допадат ли ти сътрудниците и японската аудитория?
– Като бях дребен, за мен Япония беше някаква неразбираема мечта… Когато татко ми, който също е цигулар, се връщаше от турне, постоянно ми носеше най-хубавите и забавни играчки от Япония. Сега към този момент съм бил там доста пъти и одобрявам страната, хората, природата, само че истината е, че повода да извозвам повече време е, че просто има огромен пазар за бизнес и доста същински фенове на класическата музика съответно.
– Кое е най-високото място, на което си свирил?
– Свирил съм в самолет… в случай че приказваме за надморска височина, само че съм свирил и в хотелска стая на 65-ия етаж.
– А най-странното?
– Под едно дърво в Бухара в Узбекистан… Това беше по времето, в което живеех и учех в Москва – изпратиха ме да изсвирвам на българи, които работеха там, и пътувах с татко ми на доста странни места.
– Кога за последно свири пред член от кралското семейство в Лондон?
– Трудно ми е да отговоря – те идват прекомерно постоянно в операта и към този момент не знам кой беше последния път там.
– Къде се отпускаш най-вече – вкъщи, пред родна аудитория или някъде другаде?
– Най-приятно ми е да съм с околните си хора и да вършим нещо нехайно. Една от последните ми свободни вечери играхме 3 часа на «Не се сърди, човече» и доста се смяхме. Аз победих! Отпускам се и обичам да съм и тук-там, на които никой не ме познава. Мисля, че това е доста потребно за всеки реализатор. Публиката в България ме разпознава бързо и на тротоара, изключително в случай че съм с цигулка, постоянно ме стопират хората, поздравяват ме и се усмихват. След няколко часа обаче, като кацна в Малага да вземем за пример, никой не знае кой съм и всичко получва друга позиция.
Камелия Димитрова:
Все повече малолетни стават жертви на трафик
Социалната среда, приятелите, фамилните спорове, ниската начетеност и разпадането на моралните полезности са измежду главните аргументи, предизвестява секретарят на Комисията за битка с трафика на хора
Камелия Димитрова , секретар на Националната комисия за битка с трафика на хора, има дълготраен опит в региона на противодействието на извеждането от страната на хора за употреба. Димитрова е приключила взаимната магистърска стратегия „ Човешки права и демократизация в Югоизточна Европа “ на Университета в Болоня и Университета в Сараево, а бакалавърската си степен е получила преди този момент в Американския университет в България. От 2004 година до 2006 година работи в Международната организация по миграция, където координира голям брой планове за предварителна защита на трафика на хора. От 2009 година до 2015 година, е била старши анализатор и управител планове в Център за проучване на демокрацията, където главен акцент в работата й са проучвания за трафика на хора, интеграцията на уязвими групи, човешките права.
– Г-жо Димитрова, пролетта е времето, в което се набират сезонни служащи за чужбина. За какво най-често трябват да внимават бъдещите гурбетчии?
– Обичайните практики за краткотрайна претовареност в чужбина, както и проведените през това време на годината студентски бригади, основават съществени предпоставки за реализирането на трудова употреба и замесване в трафик на хора. Важно е хората да не се предоверяват на съмнителни разгласи за работа, които съдържат обещания за примамливо възнаграждение на нискоквалифицирана работа в чужбина (особено когато не става въпрос и за владеенето на съответния непознат език), и в които контактът за връзка е единствено под формата на мобилен телефон. Много постоянно даже познати или другари биха могли да подведат жертвата, умишлено или не, с примамливо предложение за работа отвън страната. Ето за какво следва авансово да се проучат всички елементи по заминаването и изискванията на труд, в това число къде и кой обезпечава настаняването. Редно е да проучат организацията, посредством която отпътуват, както и компанията или работодателя, при който отиват. На интернет страницата на Агенцията по заетостта има лист с лицензираните трудови медиатори, които имат право да правят тази активност, когато става въпрос за фирма-посредник. Добре е да се проучат законодателството, режимът на престояване и работа за български жители в страната, в която отпътуват. Всеки може да си набави нужната информация по отношение на трудовата миграция от Службите по трудовите и обществените въпроси на Министерство на труда и обществената политика към дипломатическите представителства на Република България. Хората би трябвало да знаят, че даже когато са към този момент в чужбина, само че са в неволя, би трябвало неотложно да се свържат с българското посланичество в страната, в която се намират. Ако документите им са отнети непозволено, незабавно могат да се извърнат към локалната полиция за подпомагане и помощ.
– При подписването на контракта защо да внимават хората и какво наложително би трябвало да е упоменато в него?
– Не бива да се доверяват на обещания. Задължително би трябвало да подпишат контракта авансово. Той би трябвало да регламентира изискванията на работа и времето, за което са наети. Трябва да получат копие на български език или на език, който схващат, както и на формалния език за страната на работодателя. Много е значително в контракта да има ясна и регламентирана сделка по кое време най-късно стартира работата си наетият служащ. Много постоянно се получава по този начин, че хората отпътуват, имат някакъв контракт, идват някъде и стартират да живеят на някакво място. Но не стартират контрактуваната работа. Казва им се, че би трябвало да изчакат. Те стартират да чакат и да харчат спестените си пари за „ изключителни потребности “ или назад пътешестване. Така остават без пари, доста постоянно и без документи (под претекст, че се вземат за малко, с цел да се снемат персонални данни, нужни за някаква осигуровка или друго). В никакъв случай не би трябвало да дават документите си за идентичност на никого, под никакъв претекст, с изключение на на органите на реда в съответната страна.
– Коя е най-често срещаната форма на трафик?
– Не единствено в България, само че и на равнище Европейски съюз това е трафикът на хора за полова употреба. В същото време би трябвало да отбележим, че в България пораства и броят на лицата, жертви на трудова употреба, даже и измежду дамите. Друга постоянно срещана форма е трафик за насилствена милостиня. В избрани райони на страната се виждат характерни форми на трафик, като да вземем за пример на бременни дами за продажба на новородени – в региона на Бургас. Тенденция е и растящият брой експлоатирани мъже в секторите на строителството и земеделието.
Кои обществени групи са податливи на трафик и какъв е профилът на потърпевшите?
– Една от най-уязвимите групи е тази на младите дами и девойки с характерности – 15/24 година, ниско обучение, генезис от проблематично семейство. Тревожно е, че от ден на ден малолетни стават жертви на трафик. Жените и децата от ромски генезис не престават да бъдат изложени на огромен риск да се трансфорат в жертви на трафик за полова или трудова употреба или за продажба на новородените. Трайно безработните лица, измежду които и мъже на междинна възраст, които са склонни да одобряват всяко предложение за някакъв приход, в това число и за сезонна работа отвън страната, също елементарно могат да се подлъжат. Профилът на евентуалната жертва най-често включва ниска просветеност, ниско равнище на обучение, разпад на моралните полезности, беднотия, безработица, предходен опит с домашно или полово принуждение, изолираност, въздействие на интернет, бежански потоци.
– Коя е най-честата причина, излагаща младежите на риск от трафик?
– Голяма част от тях употребяват всекидневно, даже и ежеминутно обществени мрежи, само че те с изключение на позитивни страни, имат и негативни. Напоследък приложенията за запознанство набират огромна скорост и допускам, че няма младеж, който да не знае какво е Tinder. Идеята за нови и лесни запознанства с алтернатива за превозване в приятна компания звучи примамливо, само че крие своите опасности. Глобалната мрежа Фейсбук се употребява от ден на ден както като средство за набиране на хора и трафик за полова и трудова употреба, по този начин и за набиране на хора и експлоатирането им под други форми – за милостиня или подписване на принудителен и мним брак.
И още…
Заплашвали Слави с ликвидиране поради новата му обич?
Тото бил подложен на секстормоз
Светослава Рудолф влюбена до уши
Марта Вачкова живяла дълго време в нелюбов
Мариана Попова се сгоди за Веселин Плачков
Ралица Паскалева чака бебе
Поли Генова се видя като младоженка
Българка е доцент в академия “Сан Ремо”
Аптекарка цери с ръце, вместо с медикаменти
Откриха мумия в скулптура на Буда
Султана Рачо Петрова насмалко да заколи мъжа си
Алисия Силвърстоун разгласи развода си
Кристофър Плъмър работил на дамите като валериан на котка
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ