Най-одобряваните лидери на парламентарни партии продължават да бъдат Бойко Борисов

Най-одобряваните водачи на парламентарни партии не престават да бъдат Бойко Борисов и Стефан Янев, сочи ново проучване на Екзакта Рисърч. Те получават 24 % от доверието на българите. Към водача на ГЕРБ – Съюз на демократичните сили неодобрението е 67 на 100, а към водача на " Български напредък " – 46 %. Доверието към президента Румен Радев и към служебния министър председател Гълъб Донев продължава да понижава

 Въпреки това доверието към президента Румен Радев остава с по-висок дял от неодобрението му (48% към 39%), то понижава през последния месец, демонстрират данните на Екзакта. Одобряват го болшинството гласоподаватели на Българска социалистическа партия, на БВ и на Има Такъв Народ. Оценките за работата му от ден на ден са полюсни и политически обагрени. С три % понижава доверието към Гълъб Донев, който получи премиерския пост във второ следващо служебно държавно управление. Една трета от българите утвърждават работата му, само че малко над половината заявяват отрицание.

Доверието на хората към множеството водачи на партии в Народното събрание продължава да ерозира, разясняват от социологическата организация. Борисов и Янев остават с най-голямо доверие – 24 %, а водачите на Политическа партия Кирил Петков и Асен Василев са одобрявани от 16 на 100. 72 % от българите обаче не ги утвърждават.

В началото на февруари Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ имат съизмерими рейтинги на утвърждение и на отрицание. Одобрявани са от по 15% от българите, а неодобрението им възлиза на по 75%.

Костадин Костадинов е одобряван от 13%, а неодобряващите го са 72%. Христо Иванов е одобряван от 12%, а неодобрението му е 70%. Атанас Атанасов е одобряван от 8% от българите, като неодобрението му е 69%.

 

Одобрение и отрицание на водачите на парламентарно показаните политически партии у нас към 4 февруари 2023 година

- утвърждение към отрицание:

1. Бойко Борисов 24% - 67%

2. Стефан Янев 24% - 46%

3. Кирил Петков 16% - 72%

4. Асен Василев 16% - 72%

5. Мустафа Карадайъ 15% - 75%

6. Корнелия Нинова 15% - 75%

7. Костадин Костадинов 13% - 72%

8. Христо Иванов 12% - 70%

9. Атанас Атанасов 8% - 69%

 

Изследването е извършено в интервала от 30 януари до 4 февруари 2023г. Националното изследване се е провело по метода - изявление " лице в лице ” измежду 1050 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната. Изследването е осъществено със лични средства в границите на изследователската стратегия на Екзакта.

Електорални настройки

" Въпреки опцията на идните избори да се гласоподава и с хартиена бюлетина, 88% от българите позволяват, че до урните през април т.г. ще отидат по-малко хора спрямо тези, които гласоподаваха на парламентарния избор през октомври 2022 година

Според 60% от интервюираните страната ни има потребност от нови партии, разнообразни от досегашните. Това декларират по-често дами, нискообразовани и небогати респонденти, поданици на дребните градове и на селата и като цяло хора, които имат високи упования към новите политически субекти.

Една четвърт от интервюираните позволяват, че Национална движение „Симеон Втори" могат да влязат в идващия парламент. Според 76% това не е допустимо. В положителното показване на Национална движение „Симеон Втори" на имат вяра по-често хора на възраст над 50 години и поданици на столицата. По към една пета от гласоподавателите на огромните партии позволяват опцията Национална движение „Симеон Втори" да влезе в идващ парламент и в това виждат опция за политическо партньорство.

Съвместното явяване на Политическа партия и Демократична България на идните избори се утвърждава от близо 40% от интервюираните в актуалното проучване - по-често от дами, от висшисти, от хора на възраст сред 30 и 60 година и от поданици на столицата. Сред 60% има скептични настроения, които са най-изявени измежду гласоподавателите на ГЕРБ. Остава въпросът дали обединението ще реализира резултат с " добавена стойност " или пък изборният й резултат ще бъде под чертата на механичния общ брой.

Месец преди началото на предизборната акция, настройките за идния парламентарен избор демонстрират постоянна електорална кондиция на ГЕРБ и известно стесняване на електоралната тежест на Политическа партия ", показват от Екзакта.

Според проучването ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Демократична България и " Възраждане " са запазили множеството си гласоподаватели от парламентарния избор от октомври 2022 година " Продължаваме промяната ” могат да разчитат на две трети от някогашните си гласоподаватели, а " Български напредък " - на към 55%.

Ако на 5 февруари се организираха избори за Народно заседание, за коя политическа партия/коалиция бихте дали своят вот?

Данните са в проценти от деклариралите подготвеност да гласоподават българи:

ГЕРБ - 26,6%; Политическа партия - 16,4%, Движение за права и свободи - 12,8%; БСП - 12%, " Възраждане " - 10%, Демократична България - 7,3%, БВ - 4,2%, Има Такъв Народ - 3,2%, Национална движение „Симеон Втори" - 1,1%, Вътрешна македонска революционна организация - 1,1%, други - 2,3%, Не поддържам никого - 3%.