Дума на седмицата – „граница” frognews.bg
Най-общо границите са за това, с цел да дефинират допустимото и неприемливото посред ни. Те дефинират лимита на личните ни благоприятни условия. Прескачането на една или друга граница от време на време значи реализиране на триумф и лична реализация. Прекрачването им също може да бъде знак, че няма връщане обратно и нещата са окончателно изгубени.
Тази седмица от 7-ми до 13- ноември 2022г. мина под няколко основни събития, които освен демонстрират развиването на обществото ни, само че и са ясна картина за неговото положение.
В понеделник (7-ми ноември) излязоха на народен митинг, който продължава до 13-ти ноември. Исканията им са свързани с подобряването на работните условия, по-достойно възнаграждение, както и трудът им да бъде приравнен към първа категория, като този на служителите на реда и пожарникарите. Медиците имат съответни и действителни стъпки за привличане на експерти в системата на Спешна помощ. Те предизвестиха, че в случай че не бъдат чути, самодейността им ще премине към последващи дейности. В 12 часа в цялата страна колите за спешна помощ включиха звуковия сигнал на колите в символ на митинг. Протестните дейности приказват за систематични и насъбрани проблеми, които не са решени, а са отлагани с години, т.е. премината е границата на допустимост и самообладание. Остава отворен въпросът, в случай че Спешната помощ откаже да извършва своите функционалности, кой ще се грижи за популацията и по какъв начин ще оказва първа долекарска помощ?
На 8-ми ноември (вторник) стана ясно, че предната вечер в е умрял на място сержант Петър Бъчваров, до момента в който прави обход в региона със собствен сътрудник, който е военнослужещия. Извършителите се бяха пробвали да убият и военния от патрула. Младият мъж беше прострелят в главата на 7-ми ноември, на българо-турската граница край гр. Елхово, в региона на с. Голям Дервент. Бъчваров е роден на 3-ти октомври 1990г. в гр. Ямбол. Завършва междинното си обучение в гр. Елхово през 2009г. Продължава образованието си в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. През декември 2013 година постъпва на работа в системата на Министерство на вътрешните работи. Петър Бъчваров беше награден посмъртно с Почетен знак на Министерство на вътрешните работи. Съболезнования на околните и фамилията му. Това извънредно нападателно и брутално закононарушение стресна нашите европейски сътрудници, тъй като с изключение на българска тази граница е и на Европа. Този нахален акт, който лиши живота на младия служител на реда демонстрира неналичието на всякаква човещина. Показва, че границата на цивилизованост от дълго време е премината. На идващият ден на 9-ти ноември в гр. Елхово беше разгласен ден на печал в памет на Петър Бъчваров.
В сряда (9-ти ноември) отбелязахме 33г. откогато е на някогашната Германска демократична република (ГДР) за свободно прекосяване на жители и коли, единствено с документ за идентичност и без представянето на спомагателни разрешителни. Страната импровизирано е наричана Източна Германия, защото ръководството ѝ е социалистическо през 20. век. Основана е на 7-ми октомври 1949г. Тя е част от съветската окупационна зона след Втората международна война. Разделя страната на две, като е построена Берлинската стена. Падането на Берлинската стена е в нощта сред 9-ти и 10-ти ноември 1989г. Границата, която тя слага е знак на отчуждението в сърцето на Европа. Рухването ѝ се приема за завършек на една ера, а за германците е опция да видят фамилиите и другари си след 28 години насилствена разлъка. След премахването ѝ очакванията са, че Европа и хората ще бъдат по-обединени.
На 10-ти ноември (четвъртък) се навършиха. През 1989г. Централният комитет на Българска комунистическа партия в Бояна освобождава Тодор Живков от най-високата служба общоприет секретар в партията (и в държавата), която заема цели 35 години. Рухването на тази граница обезпечи на българите опция за пътешестване и опознаване на света, късмет за следване в чужбина. Най-важното, което Демокрацията даде е правото на свободно изложение на позиция и друго мнение. Премахването на тази граница хората да се свързват по-лесно между тях.
В петък на 11-ти ноември писателката Капка Касабова приказва за своя разказ „ Граница ” по Българска национална телевизия, който е наградена от Британската академия през 2018г., а година по-рано (2017г.) е разгласен за книга на годината в Шотландия. Романът е номиниран за американската „ National Circle of Critics Award ”. През 2020г. „ Граница “ е измежду петте книги в късия лист на френската Европейска премия за литература, присъждана годишно от фондация „ Esprit d’Europe “. " Граница " е структурирана на почти географски симптом, започвайки и завършвайки с брега на Черно море, където свършва Странджанският масив и се срещат средиземноморските и балканските течения. Според авторката Смисълът на романа е пътят към себепознанието. В началото на своята книга Касабова написа: „ Макар Турция да беше от нашата страна на Черно море, се падаше от другата страна на границата и всичко това, което се схваща под граница – даже самата дума е някак заострена, усещах го. Например споделя се, „ отпътувам зад граница ”, т.е. оттатък огражденията на място, от където няма връщане. Всъщност хората, които занимаваха и не се връщаха, бяха наричани „ невъзвращенци ”.
Касабова е родена през 1973г. в София. През 1992г. фамилията ѝ емигрира в Нова Зеландия. Метафорично романът ѝ на зададе завършекът на седмицата като ни накара да се замислим върху няколко тематики. Писателката сътрудничи на в. „ Гардиън “, сп. „ Икономист “ и други английски и американски издания. През 2019–2020 година взе участие в журито на американската премия „ Neustadt Prize ”. През 2012г. тя показва страната ни на културната олимпиада в Лондон, която е като различно събитие на провежданите спортни мероприятия.
Метафорично романът на зададе завършекът на седмицата като ни накара да се замислим върху няколко тематики. Самата Капка Касабова сподели, че си припомням още от детството, че самата дума „ граница ” е табу, защото самото звучене на „ граница ” вдъхва боязън и неустановеност. Писателката акцентира, че ние като българи и балканци носим гранично чувство, което идва от историята ни.
Капка Касабова уточни: „ Прескачането на границите е неизбежно. ” Тя е от това потомство деца, които са израстнали в сянката на тази граница. Тя показва, че като дребни са ходили на море към Странджа, само че не можели свободно да отидат в Странджа, която е военна зона. Авторката показва, че всичко това е част от товара на тази граница. Касабова добави, че „ Никога няма да спре да се интересувам от това, което границите ни предизвикват, както и методът, по който търсим, с цел да преодолеем другите граници.
Според Капка Касабова: „ Най-интересни са границите не са тези, които имат физическо измерение, а тези, които са в нашето схващане. Може би това е най-голямото предизвикателство. ”
Касабова акцентира, че „ границата е и низвергната външна страна. Границата е трагична въртележка на емигранти още преди 100 години. Не би трябвало да забравяме, че това, което се случва в периферията, рано или късно ще се случи и в центъра. Границата е един лабиринт, Тя е лаборатория на историята. Историите, които се описват са едни и същи, разликата е, че те се описват на три разнообразни езика – български, турски, гръцки. ”
Капка Касабова изрази вярата си, че на този стадий като човешко развиване са ни нужни граници, само че на идващият няма да има потребност от тях. Каса/ова уточни, че казусът не е в границата, а в методите на границата – част от военно-индустриални комплекс, който движеше Студената война и който в огромна степен движи света ни към момента, само че към този момент е в разпад. Трябва да се търси метод за очовечаване на границата, както с отношението към хората, които живеят там, по този начин и към природата. Всичко е обвързвано.
Капка Касабова споделя: „ Границата е и знак на душевното положение на една нация. ”
Другите основни събития от седмицата са свързани със срещата сред ГЕРБ-СДС и Политическа партия, реакциите след абсурда в Народния спектакъл, както и странните реплики, които си размениха Делян Добрев от ГЕРБ-СДС и водещият Георги Любенов. Оказа се, че микрофонът на журналиста не е изключен и феновете чуха всичко.
Двете обединения бъдещите политики за опцията за ръководство на страната са свързани с договарянията за сформиране на държавно управление сред ГЕРБ-СДС и Политическа партия. Тома Биков от ГЕРБ-СДС уточни, че имат съществени разминавания с Продължаваме промяната по основни тематики. Явно още веднъж има прекосяване на избрани „ червени линии ”, които не трябва да бъдат поддържани.
Разплитането на част, в който основният режисьор Александър Морфов отстрани табелката на ПР-а Велислава Кръстева. Междувременно стана ясно, че министърът на културата Велислав Минеков поддържа Морфов и ще изиска провека в Народния спектакъл. Директорът Васил Василев разгласи, че няма да уволни Морфов. Захари Карабашлиев подаде оставка като основен драматург, а режисьорът Бойко Богданов прикани гилдията да застане на страната на Морфов. Този случай повдигна въпросите: до къде ѝ е мястото на политиката в театъра? Кога политиката нахлу в театъра, с цел да размие границите сред творчество, политика и гений, с цел да сме изправени пред обстановката изкуството да търси помилван от политиката.
След края нав в събота по Българска национална телевизия, Любенов сподели на политика: " Ми толкоз. Сто неща, газове, работи. Ама не можах. Не желая, тъй като... да. Много ще стане. " Това поражда въпроси за обективността на публичната телевизия. Не инцидентно България е на 12 място по независимост на словото. След този случай още веднъж се повдига въпросът какъв брой близо са политиците до публицистите и могат ли да оказват напън върху работата им. Преминаване на граница, която едно свободно и демократично общество не трябва да позволява.
Събота и неделя както постоянно остават дни за размисъл и за равносметка. Събота нормално отдаваме респект към умрелите близки, а в неделя отиваме на черква.
Размислите, които останаха за нас след миналата седмица, са свързани както с глобализиращия се свят, по този начин и с тези граници, които не трябва да бъдат преминавани. Със сигурност има генерации, за които не съществуват физически граници като ограничавания. Но има и граници, които не престават да съществуват вътре в нас самите. Необходимо е да не забравяме, че някои линии не трябва да бъдат пристъпвани, тъй като откакто това бъде сторено, връщане обратно няма.
Ирина Тодорова
Тази седмица от 7-ми до 13- ноември 2022г. мина под няколко основни събития, които освен демонстрират развиването на обществото ни, само че и са ясна картина за неговото положение.
В понеделник (7-ми ноември) излязоха на народен митинг, който продължава до 13-ти ноември. Исканията им са свързани с подобряването на работните условия, по-достойно възнаграждение, както и трудът им да бъде приравнен към първа категория, като този на служителите на реда и пожарникарите. Медиците имат съответни и действителни стъпки за привличане на експерти в системата на Спешна помощ. Те предизвестиха, че в случай че не бъдат чути, самодейността им ще премине към последващи дейности. В 12 часа в цялата страна колите за спешна помощ включиха звуковия сигнал на колите в символ на митинг. Протестните дейности приказват за систематични и насъбрани проблеми, които не са решени, а са отлагани с години, т.е. премината е границата на допустимост и самообладание. Остава отворен въпросът, в случай че Спешната помощ откаже да извършва своите функционалности, кой ще се грижи за популацията и по какъв начин ще оказва първа долекарска помощ?
На 8-ми ноември (вторник) стана ясно, че предната вечер в е умрял на място сержант Петър Бъчваров, до момента в който прави обход в региона със собствен сътрудник, който е военнослужещия. Извършителите се бяха пробвали да убият и военния от патрула. Младият мъж беше прострелят в главата на 7-ми ноември, на българо-турската граница край гр. Елхово, в региона на с. Голям Дервент. Бъчваров е роден на 3-ти октомври 1990г. в гр. Ямбол. Завършва междинното си обучение в гр. Елхово през 2009г. Продължава образованието си в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. През декември 2013 година постъпва на работа в системата на Министерство на вътрешните работи. Петър Бъчваров беше награден посмъртно с Почетен знак на Министерство на вътрешните работи. Съболезнования на околните и фамилията му. Това извънредно нападателно и брутално закононарушение стресна нашите европейски сътрудници, тъй като с изключение на българска тази граница е и на Европа. Този нахален акт, който лиши живота на младия служител на реда демонстрира неналичието на всякаква човещина. Показва, че границата на цивилизованост от дълго време е премината. На идващият ден на 9-ти ноември в гр. Елхово беше разгласен ден на печал в памет на Петър Бъчваров.
В сряда (9-ти ноември) отбелязахме 33г. откогато е на някогашната Германска демократична република (ГДР) за свободно прекосяване на жители и коли, единствено с документ за идентичност и без представянето на спомагателни разрешителни. Страната импровизирано е наричана Източна Германия, защото ръководството ѝ е социалистическо през 20. век. Основана е на 7-ми октомври 1949г. Тя е част от съветската окупационна зона след Втората международна война. Разделя страната на две, като е построена Берлинската стена. Падането на Берлинската стена е в нощта сред 9-ти и 10-ти ноември 1989г. Границата, която тя слага е знак на отчуждението в сърцето на Европа. Рухването ѝ се приема за завършек на една ера, а за германците е опция да видят фамилиите и другари си след 28 години насилствена разлъка. След премахването ѝ очакванията са, че Европа и хората ще бъдат по-обединени.
На 10-ти ноември (четвъртък) се навършиха. През 1989г. Централният комитет на Българска комунистическа партия в Бояна освобождава Тодор Живков от най-високата служба общоприет секретар в партията (и в държавата), която заема цели 35 години. Рухването на тази граница обезпечи на българите опция за пътешестване и опознаване на света, късмет за следване в чужбина. Най-важното, което Демокрацията даде е правото на свободно изложение на позиция и друго мнение. Премахването на тази граница хората да се свързват по-лесно между тях.
В петък на 11-ти ноември писателката Капка Касабова приказва за своя разказ „ Граница ” по Българска национална телевизия, който е наградена от Британската академия през 2018г., а година по-рано (2017г.) е разгласен за книга на годината в Шотландия. Романът е номиниран за американската „ National Circle of Critics Award ”. През 2020г. „ Граница “ е измежду петте книги в късия лист на френската Европейска премия за литература, присъждана годишно от фондация „ Esprit d’Europe “. " Граница " е структурирана на почти географски симптом, започвайки и завършвайки с брега на Черно море, където свършва Странджанският масив и се срещат средиземноморските и балканските течения. Според авторката Смисълът на романа е пътят към себепознанието. В началото на своята книга Касабова написа: „ Макар Турция да беше от нашата страна на Черно море, се падаше от другата страна на границата и всичко това, което се схваща под граница – даже самата дума е някак заострена, усещах го. Например споделя се, „ отпътувам зад граница ”, т.е. оттатък огражденията на място, от където няма връщане. Всъщност хората, които занимаваха и не се връщаха, бяха наричани „ невъзвращенци ”.
Касабова е родена през 1973г. в София. През 1992г. фамилията ѝ емигрира в Нова Зеландия. Метафорично романът ѝ на зададе завършекът на седмицата като ни накара да се замислим върху няколко тематики. Писателката сътрудничи на в. „ Гардиън “, сп. „ Икономист “ и други английски и американски издания. През 2019–2020 година взе участие в журито на американската премия „ Neustadt Prize ”. През 2012г. тя показва страната ни на културната олимпиада в Лондон, която е като различно събитие на провежданите спортни мероприятия.
Метафорично романът на зададе завършекът на седмицата като ни накара да се замислим върху няколко тематики. Самата Капка Касабова сподели, че си припомням още от детството, че самата дума „ граница ” е табу, защото самото звучене на „ граница ” вдъхва боязън и неустановеност. Писателката акцентира, че ние като българи и балканци носим гранично чувство, което идва от историята ни.
Капка Касабова уточни: „ Прескачането на границите е неизбежно. ” Тя е от това потомство деца, които са израстнали в сянката на тази граница. Тя показва, че като дребни са ходили на море към Странджа, само че не можели свободно да отидат в Странджа, която е военна зона. Авторката показва, че всичко това е част от товара на тази граница. Касабова добави, че „ Никога няма да спре да се интересувам от това, което границите ни предизвикват, както и методът, по който търсим, с цел да преодолеем другите граници.
Според Капка Касабова: „ Най-интересни са границите не са тези, които имат физическо измерение, а тези, които са в нашето схващане. Може би това е най-голямото предизвикателство. ”
Касабова акцентира, че „ границата е и низвергната външна страна. Границата е трагична въртележка на емигранти още преди 100 години. Не би трябвало да забравяме, че това, което се случва в периферията, рано или късно ще се случи и в центъра. Границата е един лабиринт, Тя е лаборатория на историята. Историите, които се описват са едни и същи, разликата е, че те се описват на три разнообразни езика – български, турски, гръцки. ”
Капка Касабова изрази вярата си, че на този стадий като човешко развиване са ни нужни граници, само че на идващият няма да има потребност от тях. Каса/ова уточни, че казусът не е в границата, а в методите на границата – част от военно-индустриални комплекс, който движеше Студената война и който в огромна степен движи света ни към момента, само че към този момент е в разпад. Трябва да се търси метод за очовечаване на границата, както с отношението към хората, които живеят там, по този начин и към природата. Всичко е обвързвано.
Капка Касабова споделя: „ Границата е и знак на душевното положение на една нация. ”
Другите основни събития от седмицата са свързани със срещата сред ГЕРБ-СДС и Политическа партия, реакциите след абсурда в Народния спектакъл, както и странните реплики, които си размениха Делян Добрев от ГЕРБ-СДС и водещият Георги Любенов. Оказа се, че микрофонът на журналиста не е изключен и феновете чуха всичко.
Двете обединения бъдещите политики за опцията за ръководство на страната са свързани с договарянията за сформиране на държавно управление сред ГЕРБ-СДС и Политическа партия. Тома Биков от ГЕРБ-СДС уточни, че имат съществени разминавания с Продължаваме промяната по основни тематики. Явно още веднъж има прекосяване на избрани „ червени линии ”, които не трябва да бъдат поддържани.
Разплитането на част, в който основният режисьор Александър Морфов отстрани табелката на ПР-а Велислава Кръстева. Междувременно стана ясно, че министърът на културата Велислав Минеков поддържа Морфов и ще изиска провека в Народния спектакъл. Директорът Васил Василев разгласи, че няма да уволни Морфов. Захари Карабашлиев подаде оставка като основен драматург, а режисьорът Бойко Богданов прикани гилдията да застане на страната на Морфов. Този случай повдигна въпросите: до къде ѝ е мястото на политиката в театъра? Кога политиката нахлу в театъра, с цел да размие границите сред творчество, политика и гений, с цел да сме изправени пред обстановката изкуството да търси помилван от политиката.
След края нав в събота по Българска национална телевизия, Любенов сподели на политика: " Ми толкоз. Сто неща, газове, работи. Ама не можах. Не желая, тъй като... да. Много ще стане. " Това поражда въпроси за обективността на публичната телевизия. Не инцидентно България е на 12 място по независимост на словото. След този случай още веднъж се повдига въпросът какъв брой близо са политиците до публицистите и могат ли да оказват напън върху работата им. Преминаване на граница, която едно свободно и демократично общество не трябва да позволява.
Събота и неделя както постоянно остават дни за размисъл и за равносметка. Събота нормално отдаваме респект към умрелите близки, а в неделя отиваме на черква.
Размислите, които останаха за нас след миналата седмица, са свързани както с глобализиращия се свят, по този начин и с тези граници, които не трябва да бъдат преминавани. Със сигурност има генерации, за които не съществуват физически граници като ограничавания. Но има и граници, които не престават да съществуват вътре в нас самите. Необходимо е да не забравяме, че някои линии не трябва да бъдат пристъпвани, тъй като откакто това бъде сторено, връщане обратно няма.
Ирина Тодорова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ