Русенската централна жп гара е най-голямата на Балканите
Най-невероятните български жп гари
" Влакът е дребен свят, който се движи през по-голям свят ", споделя американският публицист Елиша Купър. Удобствата на днешното време от ден на ден ни отдалечават от чувството просто да се любуваме на пътя, написа Да виждаш гледки, които другояче не би видял, да чувстваш свободата, да се унасяш под повтарящия се равномерен тон " ту-туф, ту-туф ", да чакаш с боязън всяка последваща гара...
В България да се пътува с трен към момента си има своите преимущества, стига да избереш верния маршрут. Много от строените преди повече от век жп гари към този момент са по-скоро призрачни пейзажи, само че има и такива, въпреки и малко, които впечатляват със своя аристократизъм, архитектура и хубост. Дори и да не си се запътил натам, може би ще те накарат да слезеш от влака, тъй като ще искаш да ги гледаш още и още...
Гара Габрово
Снимка: БДЖ
През януари тази година се навършиха тъкмо 110 години, откогато жп гарата в Габрово е публично открита за пръв път. Сградата е архитектурно украшение, което е съумяло някак си повече от век да остане все по този начин блестящо. Исторически миг за града е откриването й, когато на крайници там идват цар Фердинанд и кралица Елеонора, редица видни общественици, събира се и съвсем цялото население от околията. Построяването на железопътна линия, свързваща Габрово с " другата България ", се оказва съвсем обречена идея и лишава близо 20 години. Все отново чудото се случва, въпреки и по сложния метод, тъй като Балканът е жив и има своите положителни и неприятни настроения. В първите 50 години след откриването си гарата в Габрово е била извънредно натоварена, защото множеството занаятчии в града са изнасяли стоката си точно посредством влакове. Днес напълно не е по този начин. Линиите, които минават от там, са извънредно малко. Ползват се най-вече от пенсионери. Сградата обаче е измежду архитектурните монументи в района и си заслужава да я видите. Дали през прозореца на купето или пък на място...
Гара Копривщица
Снимка: iStock by Getty Images
Ех, тази Копривщица! Надали има българин, който да не е оставил сърцето си там и да не гледа с възхита постоянно изпъстрените в ярки цветове многовековни къщи и техните чардаци. Макар гарата на Копривщица да е на цели 9 километра от града, сгушена в обятията на планината, постройката й е в напълно същата стилистика. Тя е измежду най-добре поддържаните по цялата Подбалканска жп линия, а вътре е като музей. По стените на чакалнята висят портрети на редица бележити българи, съдействали за историята и културата на страната ни. Гарата е издигната преди 71 години по план на проектант Вельо Дебелянов. През 2020 година е изцяло ремонтирана. На фасадата й е подложен портрет на Тодор Каблешков, един от първите й началници. Стените са нашарени с българския трибагреник, а по прозорците цъфтят пъстри мушката. Най-романтична гледката там е през зимата, когато покривът има снежен калпак. Подбалканската линия е извънредно приятна за разходки, а след ремонта на трасето влаковете към този момент се движат със доста по-бърза скорост - до 100 км./час.
Гара Златица
Снимка: БДЖ
Този октомври празник отбелязва и жп гарата в Златица. Цели 70 години, през които от там са минали хиляди влакове, хиляди хора, хиляди ориси. Жалко е, че името на архитекта, проектирал една от най-невероятните гари освен у нас, само че и на Балканите, не е известно. В градежа обаче е помагал Вельо Дебелянов, архитектът на тази в Копривщица. На откриването на гарата в Златица персонално участва една от най-видните локални персони - Българска комунистическа партия величието Вълко Червенков. Любопитна детайлност е, че гарите в Златица и в прилежащия Пирдоп са безусловно едни и същи, само че с цел да не се изпокарат жителите, чертежите били обърнати огледално. Златишката през днешния ден е извънредно добре поддържана. На фона на заобикалящата я природа няма по какъв начин да не прикове погледа ви с ярките си червени стени, декорациите от дърворезба и своята висока четириъгълна каменна кула. На върха на кулата е трябвало да има часовник, като концепцията за него е подбудена от часовниковата кула в града, издигната през 1777 година Такъв обаче по този начин и не е подложен. Колоните и полуколоните са обилно употребявани в архитектурата на гарата. Интересен детайл от постройката е и полукръглото помещение, което е издадено на открито от стаята за ръководство на придвижването на влаковете.
Гара Аврамово
Снимка: БДЖ
Ако към момента не сте се возили на теснолинейката Септември - Добринище, гарата в Аврамово е още една причина да го извършите. Сред локалните тя е известна като Аврамови колиби и в действителност е най-високо разположената гара в цяла България и на Балканския полуостров. Малка и кокетна, устоява на буйните ветрове и изобилните снегове на цели 1926 метра надморска височина към този момент 96 години.
Снимка: БДЖ
Построена е през 1926 година, с цел да обслужва теснолинейката Септември - Добринище, тогава Чепино - Якоруда. Ще я зърнете незабавно след най-дългия тунел №32 по линията, сред Родопите и Рила. Факт от историческо значение е, че навръх нейното място след Освобождението е минавала границата сред Княжество България и Османската империя. Ако си подарите приключението да изкарате един ден в теснолинейката, ще видите и още доста изумителни гледки,които, в случай че я нямаше жп линията, в никакъв случай нямаше да знаем, че съществуват и ги имаме...
Гара Русе
Снимка: iStock by Getty Images
Русенската централна жп гара е най-голямата на Балканите. Внушителната постройка стои все по този начин гордо и се е трансформирала в един от безспорните знаци на града. В предишното е била най-често изобразяваната постройка на старите пощенски картички от Русе.
Снимка: iStock by Getty Images
Проектът за строителството й е дело на русенския проектант Пинпирев, който след години е проектирал и Софийската централна гара. Строежът стартира през 1953 година върху голямата повърхност от 12 декара, а в работните действия се включват над 1500 доброволци от града. Емблемата на постройката е часовникът на върха на кулата. Отвътре зданието е не по-малко внушително и основава чувството, че си попаднал в Пантеона в Рим.
Гара Варна
Снимка: iStock by Getty Images
Гарата във Варна е измежду най-дълголетните и достолепни здания у нас. Първият камък е положен още през 1907 година, само че войната стопира строителството и то е възобновено едвам 13 години по-късно. Гарата е открита на символичната дата за всички българи - 3 март 1925 година, и се простира на повече от 2000 квадрата повърхност. Варненската и Бургаската си наподобяват поразително и наподобяват като архитектурни монументи от центъра на безконечна Виена напълно неслучайно. Проектите и за двете са на надарения проектант Никола Костов. Досущ като Русенската, и Варненската гара има на върха си часовник, който в никакъв случай не стопира да отброява времето. Любопитна детайлност е, че преди актуалната постройка, там е имало друга, надалеч по-скромна, само че пък една от първите, строени в България въобще. Между 1883 и 1885 година през нея е прекосявал и паметният трен " Ориент Експрес ".
Снимка: iStock by Getty Images
" Влакът е дребен свят, който се движи през по-голям свят ", споделя американският публицист Елиша Купър. Удобствата на днешното време от ден на ден ни отдалечават от чувството просто да се любуваме на пътя, написа Да виждаш гледки, които другояче не би видял, да чувстваш свободата, да се унасяш под повтарящия се равномерен тон " ту-туф, ту-туф ", да чакаш с боязън всяка последваща гара...
В България да се пътува с трен към момента си има своите преимущества, стига да избереш верния маршрут. Много от строените преди повече от век жп гари към този момент са по-скоро призрачни пейзажи, само че има и такива, въпреки и малко, които впечатляват със своя аристократизъм, архитектура и хубост. Дори и да не си се запътил натам, може би ще те накарат да слезеш от влака, тъй като ще искаш да ги гледаш още и още...
Гара Габрово
Снимка: БДЖ
През януари тази година се навършиха тъкмо 110 години, откогато жп гарата в Габрово е публично открита за пръв път. Сградата е архитектурно украшение, което е съумяло някак си повече от век да остане все по този начин блестящо. Исторически миг за града е откриването й, когато на крайници там идват цар Фердинанд и кралица Елеонора, редица видни общественици, събира се и съвсем цялото население от околията. Построяването на железопътна линия, свързваща Габрово с " другата България ", се оказва съвсем обречена идея и лишава близо 20 години. Все отново чудото се случва, въпреки и по сложния метод, тъй като Балканът е жив и има своите положителни и неприятни настроения. В първите 50 години след откриването си гарата в Габрово е била извънредно натоварена, защото множеството занаятчии в града са изнасяли стоката си точно посредством влакове. Днес напълно не е по този начин. Линиите, които минават от там, са извънредно малко. Ползват се най-вече от пенсионери. Сградата обаче е измежду архитектурните монументи в района и си заслужава да я видите. Дали през прозореца на купето или пък на място...
Гара Копривщица
Снимка: iStock by Getty Images
Ех, тази Копривщица! Надали има българин, който да не е оставил сърцето си там и да не гледа с възхита постоянно изпъстрените в ярки цветове многовековни къщи и техните чардаци. Макар гарата на Копривщица да е на цели 9 километра от града, сгушена в обятията на планината, постройката й е в напълно същата стилистика. Тя е измежду най-добре поддържаните по цялата Подбалканска жп линия, а вътре е като музей. По стените на чакалнята висят портрети на редица бележити българи, съдействали за историята и културата на страната ни. Гарата е издигната преди 71 години по план на проектант Вельо Дебелянов. През 2020 година е изцяло ремонтирана. На фасадата й е подложен портрет на Тодор Каблешков, един от първите й началници. Стените са нашарени с българския трибагреник, а по прозорците цъфтят пъстри мушката. Най-романтична гледката там е през зимата, когато покривът има снежен калпак. Подбалканската линия е извънредно приятна за разходки, а след ремонта на трасето влаковете към този момент се движат със доста по-бърза скорост - до 100 км./час.
Гара Златица
Снимка: БДЖ
Този октомври празник отбелязва и жп гарата в Златица. Цели 70 години, през които от там са минали хиляди влакове, хиляди хора, хиляди ориси. Жалко е, че името на архитекта, проектирал една от най-невероятните гари освен у нас, само че и на Балканите, не е известно. В градежа обаче е помагал Вельо Дебелянов, архитектът на тази в Копривщица. На откриването на гарата в Златица персонално участва една от най-видните локални персони - Българска комунистическа партия величието Вълко Червенков. Любопитна детайлност е, че гарите в Златица и в прилежащия Пирдоп са безусловно едни и същи, само че с цел да не се изпокарат жителите, чертежите били обърнати огледално. Златишката през днешния ден е извънредно добре поддържана. На фона на заобикалящата я природа няма по какъв начин да не прикове погледа ви с ярките си червени стени, декорациите от дърворезба и своята висока четириъгълна каменна кула. На върха на кулата е трябвало да има часовник, като концепцията за него е подбудена от часовниковата кула в града, издигната през 1777 година Такъв обаче по този начин и не е подложен. Колоните и полуколоните са обилно употребявани в архитектурата на гарата. Интересен детайл от постройката е и полукръглото помещение, което е издадено на открито от стаята за ръководство на придвижването на влаковете.
Гара Аврамово
Снимка: БДЖ
Ако към момента не сте се возили на теснолинейката Септември - Добринище, гарата в Аврамово е още една причина да го извършите. Сред локалните тя е известна като Аврамови колиби и в действителност е най-високо разположената гара в цяла България и на Балканския полуостров. Малка и кокетна, устоява на буйните ветрове и изобилните снегове на цели 1926 метра надморска височина към този момент 96 години.
Снимка: БДЖ
Построена е през 1926 година, с цел да обслужва теснолинейката Септември - Добринище, тогава Чепино - Якоруда. Ще я зърнете незабавно след най-дългия тунел №32 по линията, сред Родопите и Рила. Факт от историческо значение е, че навръх нейното място след Освобождението е минавала границата сред Княжество България и Османската империя. Ако си подарите приключението да изкарате един ден в теснолинейката, ще видите и още доста изумителни гледки,които, в случай че я нямаше жп линията, в никакъв случай нямаше да знаем, че съществуват и ги имаме...
Гара Русе
Снимка: iStock by Getty Images
Русенската централна жп гара е най-голямата на Балканите. Внушителната постройка стои все по този начин гордо и се е трансформирала в един от безспорните знаци на града. В предишното е била най-често изобразяваната постройка на старите пощенски картички от Русе.
Снимка: iStock by Getty Images
Проектът за строителството й е дело на русенския проектант Пинпирев, който след години е проектирал и Софийската централна гара. Строежът стартира през 1953 година върху голямата повърхност от 12 декара, а в работните действия се включват над 1500 доброволци от града. Емблемата на постройката е часовникът на върха на кулата. Отвътре зданието е не по-малко внушително и основава чувството, че си попаднал в Пантеона в Рим.
Гара Варна
Снимка: iStock by Getty Images
Гарата във Варна е измежду най-дълголетните и достолепни здания у нас. Първият камък е положен още през 1907 година, само че войната стопира строителството и то е възобновено едвам 13 години по-късно. Гарата е открита на символичната дата за всички българи - 3 март 1925 година, и се простира на повече от 2000 квадрата повърхност. Варненската и Бургаската си наподобяват поразително и наподобяват като архитектурни монументи от центъра на безконечна Виена напълно неслучайно. Проектите и за двете са на надарения проектант Никола Костов. Досущ като Русенската, и Варненската гара има на върха си часовник, който в никакъв случай не стопира да отброява времето. Любопитна детайлност е, че преди актуалната постройка, там е имало друга, надалеч по-скромна, само че пък една от първите, строени в България въобще. Между 1883 и 1885 година през нея е прекосявал и паметният трен " Ориент Експрес ".
Снимка: iStock by Getty Images
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ