Най-сетне се събудих и осъзнах колко струвам
Най-накрая изгубих интерес към него. Най-накрая разбрах, че да не отговаряш дълго на известия, да полагаш минимални старания и да не се стараеш да бъдеш част от нечий живот не е методът, по който се градят връзки. Не е това да си постоянно ангажиран, комплициран или изплашен, или пък всичко дружно.
Не е това да не знаеш какво искаш и че ти е нужно повече време, с цел да схванеш всичко. Не е опрощение да бъдеш простак. Това си ти. Това е индивидът, който си решил да бъдеш с мен Това е любовта, която съгласно теб заслужавам. Това е да правиш всичко допустимо да ме нараниш, освен това изцяло осъзнавайки го.
Най-накрая стопирах да се старая. Най-накрая се предадох. Повече няма нищо да предизвиквам. Повече няма да очаквам. Няма да бъда основната в връзките. Няма да ти намирам оправдания.
Няма да се старая да бъда твой другар. Няма да се пробвам да ти демонстрирам най-хубавото в мен. Няма да се държа по този начин, като че ли не зная с какъв брой още девойки си пишеш и какъв брой доста ме лъжеш.
Най-накрая се разсъниха. Разбрах какъв брой коствам.
Най-сетне те виждам подобен, какъвто си в действителност. Забравих за твоя капацитет, за това какво усещах към теб. Забравих какъв беше, когато се опитваше да ме очароваш. Разбрах, че всичко е било игра. Още едно от твоите представления. Още един метод да привлечеш внимание и да си тръгнеш незабавно щом го получиш.
Най-накрая си спомних какъв брой коствам. Че съм почтена за старания, поддръжка, другарство, неизменност. Че твоите инцидентни известия не значат, че искаш да бъдеш с мен вечно. Че в случай че не можеш да празнуваш с мен моите триумфи, да бъдеш с мен в компликации, тогава не си сериозен.
Приемаш ме несериозно. Никога не ме цениш. Никога не ме правиш по-добра. Никога няма да станеш индивида, който желая да видя до себе си, когато се осъществен всички мои фантазии.
Най-накрая одобрявам, че ми би трябвало повече, в сравнение с можеш да ми дадеш. Винаги ще желая този, който се старае поради мен. Винаги ще желая този, който не се уморява да беседва с мен, да се вижда с мен, да се интересува от живота ми. Винаги ще желая повече и това не е неприятно. Винаги ще желая нещо същинско, мощно, откровено и значимо.
Най-накрая разбирам, че нищо е по-добре от съвсем. Че повече няма да изгубвам времето си, с цел да очаквам този, който още не е подготвен.
Най-накрая ми стана все едно за този, който ме кара да се колебая в възприятията му, желанията му, неговата заинтригуваност. Най-накрая изгубих интерес към всеки, който ме кара да усещам, че е мъчно да ме обичаш, че елементарно можеш да ме зарежеш или забравиш.
Най-накрая изгубих интерес към всеки, който в миналото ми е харесвал, тъй като никой от тях не се е оказал моя човек, никой не ме е избрал същински и да очаквам да се върнат е безсмислено.
Вече вардя сърцето си, до момента в който не срещна човек, който ще избира мен всеки ден.
Инфо: webmiastoto
