Този свят си замина и няма да се върне. Държавният секретар на САЩ погребва глобалния ред
Най-накрая видя нещо. И даже го призна, въпреки и не напълно публично, а на лекция в университета Джон Хопкинс. Става дума за държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, който сподели: " Това, което претърпяваме в този момент, е повече от тестване на издръжливостта на на международния ред, зародил след Студената война. Това е краят му. "
И какъв международен ред беше от позиция на Блинкен и Съединените щати? И тук: десетилетия на относителна геополитическа непоклатимост с розови упования за „ възходящ мир и сигурност, интернационално съдействие, икономическа взаимосвързаност, политическа либерализация и успех на човешките права “. И всичко това мощно спъваше „ властническите и ревизионистки управляващи “. А точно Русия и Китай. Които работят, с цел да създадат „ света по-безопасен за автокрациите “, т.е. за себе си.
Невероятно, нали? Някой различен, друг Съединени американски щати и техните съдружници, желае светът да стане по-безопасен за тях.
Тук би трябвало да се каже, че признанието на държавния секретар е в действителност събитие (той непосредствено споделя, че мечтаният - западен - свят не може да се върне). Въпреки че в самите Съединени американски щати от дълго време се питат: какво искахме и на какво се надявахме?
Що се отнася до Русия, тук е най-известният лаф, който към този момент се е трансформирал в легенда. Става дума за това по какъв начин външният министър на ранния Елцин Андрей Козирев на смешка или по-скоро съществено изискал от американците да обяснят на Русия какви са нейните национални ползи. И неговите събеседници, както се твърди, били доста смутени от това. В последна сметка не можело да му кажат в прав текст, че е нужен слаб и дисциплиниран снабдител на първични материали, нищо повече. Въпреки че навръх това се надяваха.
Що се отнася до Китай, има книга, оповестена неотдавна във Англия, наречена “Политиката на свят, в който Китай е номер едно “ от ветерана китаист Кери Браун, който саркастично формулира тъкмо по какъв начин Съединени американски щати виждат китайските национални ползи. Така: Западът искаше Китай да работи в структурите на силата и културата на западния свят, където господството на западняците ще бъде обезпечено. Тоест те желаеха Китай, „ който да стане същият като Запада, само че няма да го копира толкоз добре, че да го изпревари “.
И той го взе, че го изпревари. Нека погледнем събитията от тази година: всички внезапно обновени контакти сред Съединени американски щати и Китай се свеждат до една елементарна формула: „ в тези браншове на стопанската система ние търгуваме с вас, само че в тези, където приказваме за високи технологии, ние ви ограничаваме и оказваме напън върху вас, съгласете се. Пекин, несъмнено, дава отговор непосредствено: Вие съществено ли смятате, че такава формула на взаимоотношение ще ни устройва? Днес китайците биха могли да прибавят: вашият държавен секретар към този момент почтено призна, че този международен ред е завършил. Нека измислим нещо ново по някакъв метод. Ние от дълго време го предлагаме, прочетете нашите външнополитически концепции.
Но политическата класа на Съединени американски щати може да признае, че остарелият свят се е разпаднал изцяло, само че въобще не е подготвен да си показа някакъв различен свят, „ където Китай е преди всичко “, а Русия е нещо друго от бензиностанция. Въпросът не е в справедливи обстоятелства като стопанска система или военна мощност, а в структурата на мозъка - те се трансформират по-бавно от Брутният вътрешен продукт или технологиите.
Друга обява по тази тематика е от списание “Форин Афеърс ”, където създателят изяснява, че Китай и Съединени американски щати са стигнали до „ идеологическа задънена улица “. Нормално е Америка да стиска зъби и да признае, че тези две сили ще се „ съревновават “ – с общата концепция, че „ автократите “ въпреки всичко най-после ще изгубят и ще рухнат. Нормално е Китай да съжителства с почитание със Съединените щати в един „ разнороден “ свят от разнообразни цивилизации – с общата концепция, че постоянно е бил и постоянно ще бъде разнороден.
И заключението на създателя: светът ще остане много рисков, до момента в който или Съединените щати, или Китай, или и двете страни не се съгласят да поправят възгледите си за света и да намерят метод да живеят на една и съща планета.
Ясно е, че провокирането както на Русия, по този начин и на Китай във война (което следим от години) не е най-хубавият метод за „ поправяне на възгледите им “. Но фактът, че Блинкен най-сетне призна очевидния завършек на остарелия свят, е прогрес.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
И какъв международен ред беше от позиция на Блинкен и Съединените щати? И тук: десетилетия на относителна геополитическа непоклатимост с розови упования за „ възходящ мир и сигурност, интернационално съдействие, икономическа взаимосвързаност, политическа либерализация и успех на човешките права “. И всичко това мощно спъваше „ властническите и ревизионистки управляващи “. А точно Русия и Китай. Които работят, с цел да създадат „ света по-безопасен за автокрациите “, т.е. за себе си.
Невероятно, нали? Някой различен, друг Съединени американски щати и техните съдружници, желае светът да стане по-безопасен за тях.
Тук би трябвало да се каже, че признанието на държавния секретар е в действителност събитие (той непосредствено споделя, че мечтаният - западен - свят не може да се върне). Въпреки че в самите Съединени американски щати от дълго време се питат: какво искахме и на какво се надявахме?
Що се отнася до Русия, тук е най-известният лаф, който към този момент се е трансформирал в легенда. Става дума за това по какъв начин външният министър на ранния Елцин Андрей Козирев на смешка или по-скоро съществено изискал от американците да обяснят на Русия какви са нейните национални ползи. И неговите събеседници, както се твърди, били доста смутени от това. В последна сметка не можело да му кажат в прав текст, че е нужен слаб и дисциплиниран снабдител на първични материали, нищо повече. Въпреки че навръх това се надяваха.
Що се отнася до Китай, има книга, оповестена неотдавна във Англия, наречена “Политиката на свят, в който Китай е номер едно “ от ветерана китаист Кери Браун, който саркастично формулира тъкмо по какъв начин Съединени американски щати виждат китайските национални ползи. Така: Западът искаше Китай да работи в структурите на силата и културата на западния свят, където господството на западняците ще бъде обезпечено. Тоест те желаеха Китай, „ който да стане същият като Запада, само че няма да го копира толкоз добре, че да го изпревари “.
И той го взе, че го изпревари. Нека погледнем събитията от тази година: всички внезапно обновени контакти сред Съединени американски щати и Китай се свеждат до една елементарна формула: „ в тези браншове на стопанската система ние търгуваме с вас, само че в тези, където приказваме за високи технологии, ние ви ограничаваме и оказваме напън върху вас, съгласете се. Пекин, несъмнено, дава отговор непосредствено: Вие съществено ли смятате, че такава формула на взаимоотношение ще ни устройва? Днес китайците биха могли да прибавят: вашият държавен секретар към този момент почтено призна, че този международен ред е завършил. Нека измислим нещо ново по някакъв метод. Ние от дълго време го предлагаме, прочетете нашите външнополитически концепции.
Но политическата класа на Съединени американски щати може да признае, че остарелият свят се е разпаднал изцяло, само че въобще не е подготвен да си показа някакъв различен свят, „ където Китай е преди всичко “, а Русия е нещо друго от бензиностанция. Въпросът не е в справедливи обстоятелства като стопанска система или военна мощност, а в структурата на мозъка - те се трансформират по-бавно от Брутният вътрешен продукт или технологиите.
Друга обява по тази тематика е от списание “Форин Афеърс ”, където създателят изяснява, че Китай и Съединени американски щати са стигнали до „ идеологическа задънена улица “. Нормално е Америка да стиска зъби и да признае, че тези две сили ще се „ съревновават “ – с общата концепция, че „ автократите “ въпреки всичко най-после ще изгубят и ще рухнат. Нормално е Китай да съжителства с почитание със Съединените щати в един „ разнороден “ свят от разнообразни цивилизации – с общата концепция, че постоянно е бил и постоянно ще бъде разнороден.
И заключението на създателя: светът ще остане много рисков, до момента в който или Съединените щати, или Китай, или и двете страни не се съгласят да поправят възгледите си за света и да намерят метод да живеят на една и съща планета.
Ясно е, че провокирането както на Русия, по този начин и на Китай във война (което следим от години) не е най-хубавият метод за „ поправяне на възгледите им “. Но фактът, че Блинкен най-сетне призна очевидния завършек на остарелия свят, е прогрес.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ