Голям успех: Комунистическият режим влезе в новата учебна програма по история
Най-накрая тоталитарният комунистически режим влезе в новата образователна стратегия по история с съответни понятия и познание, които досега липсваха и отреждаха на България последното място в страните от някогашния социалистически лагер, която към момента не беше направила тази значима крачка в образованието на младите генерации.
Това стана ясно от оповестените през вчерашния ден (15 януари 2018 г.) на уеб страницата на Министерството на образованието и науката нови образователни стратегии за X клас, измежду които е и програмата по история и цивилизации. Програмите влизат в действие за образователната 2019/2020 година
Изучаването на тоталитарната комунистическа система влиза като независима тематика в новата стратегия за X клас (под №8), озаглавена „ България след Втората международна война до 1989 ”.
Акцентите в нея са:
8.1. Държавност и политики.
8.1.1. България в руската сфера на въздействие и измененията в политическата система 1944 – 1947 година
8.1.2. Утвърждаване на тоталитарния режим в България.
8.1.3. България и измененията в Източния блок.
8.1.4. България и Европа – „ разведряването “ и „ застоят “.
8.1.5. Крах на тоталитарния режим.
Очакваните резултати
по тематиката, които МОН е заложил, са:
Проследява измененията в политическото развиване на България след Втората международна война, в това число прехода от „ национална народна власт “ към съветизация.
Разбира ролята на Съюз на съветските социалистически републики за налагане на комунистическия режим в България.
Описва посредством изображения от интервала присъщи белези на култа към личността и към „ партийния водач “.
Обяснява характерности на тоталитарната страна.
Посочва съществени характерности на едноличната власт на Тодор Живков.
Сравнява конституциите на Народна република България от 1947 година и 1971 година
Дава образци за политически гнет, репресии и нарушение на цивилен, политически и човешки права и свободи.
Открива форми на политическа опозиция против комунистическия режим.
Дава образци за зависимостта на българската външна и вътрешна политика от Съюз на съветските социалистически републики.
Представя политиката на Българска комунистическа партия към българите от Пиринска Македония.
Дава образци за отношението на комунистическия режим към етническите общности.
Нови понятия,
които са въведени, са: съветизация, комунизъм, тирания на пролетариата, „ национален съд ”, наказателен уред, трудово възпитателни общежития (лагери), горяни, „ възродителен развой ”.
Вторият акцент в тематиката за комунистическия режим е ориентиран към стопанството и стопанската система в интервала 1944-1989:
8.2. Общество и стопански процеси.
8.2.1. Икономически промени в селото и града.
8.2.2. Българското общество (1944 – 1989). Демографски промени и обществена политика.
Тук новите понятия са: реквизиция, социалистическа индустриализация, принудително коопериране, изселване.
С този раздел се цели:
Обяснява стопанските промени при комунистическия режим.
Оценява последствията на централизираната планова стопанска система и на институциите върху икономическото развиване на България.
Дава образци за миграции от селото към града.
Разбира ролята на пропагандата в обществото.
Дава образци за унифицирането на живота на българите (облекло, жилище, обзавеждане, кола), както и за основаването на система от привилегии.
Третият акцент в тематиката за комунистическия режим е отдаден на културата:
8.3. Култура, просвета и технологии.
8.3.1. Българската просвета през втората половина на XX век. Власт
и интелигенция.
8.3.2. Българската просвета и новите технологии.
Целта на този раздел е да:
Посочва приноси на България в европейското и международното културно завещание.
Търси и сортира по заложени индикатори посредством ИКТ информация за световноизвестни български създатели.
Обяснява механизмите за надзор на комунистическия режим върху интелигенцията.
Дава образци за дисидентски прояви измежду българската интелигенция.
Представя измененията в промишлеността и бита на хората.
Описва аргументите за софтуерното закъснение на България по отношение на Запада.
В идната тематика „ България след 1989 година ” е отделено място за премахването на тоталитарните институции и възвръщането към правилата на плурализъм, народна власт и пазарна стопанска система.
Приемането на съответното проучване на тоталитарната комунистическа система става след продължителна борба и не без опозиция на равнище администрация в МОН.
Крайният триумф е подпечатан и с дейното съдействието на гражданското общество и на присъединяване на професионалните историци проф. Евелина Келбечева – Американски университет в България и представител на неправителствената фондация „ Истина и памет ”, и на доцент Лъчезар Стоянов от Нов български университет.
От септември 2017 година насам в продължение на пет месеца те интензивно участваха в публичното разискване на новата образователна стратегия по история.
В този интервал срещи в МОН по казуса организира и евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), а през ноември-декември 2017 година поддръжка за приемането за настояванията на професионалните историци от МОН даде ръководителят на Парлачентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов.
„ Единствените термини, които в МОН отхвърлиха да бъдат включени бяха
окупация и 16-та руска република ”,
съобщи пред desebg.com Евелина Келбечева. Тя дефинира като основна за триумфа политическата поддръжка, получена от историците от страна на ръководещите.
Изучаването на комунистическия режим влиза съществено в часовете по история 4 години откакто проф. Келбечева инициира гражданската петиция за нуждата от проучването на тоталитарната система в учебно заведение през 2014 година
Темата за комунизма в часовете по история обаче по никакъв метод не е обвързван с новата стратегия по „ Български език и литература ”. В нея не е включен нито един представител на антитоталитарната литература у нас, даже публицист от ранга на Георги Марков, погубен от комунистическия режим през 1978 година в Лондон.
За проучването на предмета „ История и цивилизация в образователния проект са включени разнообразни интензивности като: присъединяване в ролеви игри; разработване на мултимедийни презентации; разработване на хронологични таблици, линии на времето; присъединяване в полемики по значими исторически теми; работа с разнородни източници на информация: исторически, справочници, интернет, художествена литература; работа в екип по авансово заложени задания за проучване; присъединяване в създаване на съответни образователни проекти; разработване на портфолио.
На базата на новата образователна стратегия следва да бъдат написани нови учебници, в които наложително да бъдат поместени новите условия, заложени от МОН в образователната стратегия. /faktor.bg
Това стана ясно от оповестените през вчерашния ден (15 януари 2018 г.) на уеб страницата на Министерството на образованието и науката нови образователни стратегии за X клас, измежду които е и програмата по история и цивилизации. Програмите влизат в действие за образователната 2019/2020 година
Изучаването на тоталитарната комунистическа система влиза като независима тематика в новата стратегия за X клас (под №8), озаглавена „ България след Втората международна война до 1989 ”.
Акцентите в нея са:
8.1. Държавност и политики.
8.1.1. България в руската сфера на въздействие и измененията в политическата система 1944 – 1947 година
8.1.2. Утвърждаване на тоталитарния режим в България.
8.1.3. България и измененията в Източния блок.
8.1.4. България и Европа – „ разведряването “ и „ застоят “.
8.1.5. Крах на тоталитарния режим.
Очакваните резултати
по тематиката, които МОН е заложил, са:
Проследява измененията в политическото развиване на България след Втората международна война, в това число прехода от „ национална народна власт “ към съветизация.
Разбира ролята на Съюз на съветските социалистически републики за налагане на комунистическия режим в България.
Описва посредством изображения от интервала присъщи белези на култа към личността и към „ партийния водач “.
Обяснява характерности на тоталитарната страна.
Посочва съществени характерности на едноличната власт на Тодор Живков.
Сравнява конституциите на Народна република България от 1947 година и 1971 година
Дава образци за политически гнет, репресии и нарушение на цивилен, политически и човешки права и свободи.
Открива форми на политическа опозиция против комунистическия режим.
Дава образци за зависимостта на българската външна и вътрешна политика от Съюз на съветските социалистически републики.
Представя политиката на Българска комунистическа партия към българите от Пиринска Македония.
Дава образци за отношението на комунистическия режим към етническите общности.
Нови понятия,
които са въведени, са: съветизация, комунизъм, тирания на пролетариата, „ национален съд ”, наказателен уред, трудово възпитателни общежития (лагери), горяни, „ възродителен развой ”.
Вторият акцент в тематиката за комунистическия режим е ориентиран към стопанството и стопанската система в интервала 1944-1989:
8.2. Общество и стопански процеси.
8.2.1. Икономически промени в селото и града.
8.2.2. Българското общество (1944 – 1989). Демографски промени и обществена политика.
Тук новите понятия са: реквизиция, социалистическа индустриализация, принудително коопериране, изселване.
С този раздел се цели:
Обяснява стопанските промени при комунистическия режим.
Оценява последствията на централизираната планова стопанска система и на институциите върху икономическото развиване на България.
Дава образци за миграции от селото към града.
Разбира ролята на пропагандата в обществото.
Дава образци за унифицирането на живота на българите (облекло, жилище, обзавеждане, кола), както и за основаването на система от привилегии.
Третият акцент в тематиката за комунистическия режим е отдаден на културата:
8.3. Култура, просвета и технологии.
8.3.1. Българската просвета през втората половина на XX век. Власт
и интелигенция.
8.3.2. Българската просвета и новите технологии.
Целта на този раздел е да:
Посочва приноси на България в европейското и международното културно завещание.
Търси и сортира по заложени индикатори посредством ИКТ информация за световноизвестни български създатели.
Обяснява механизмите за надзор на комунистическия режим върху интелигенцията.
Дава образци за дисидентски прояви измежду българската интелигенция.
Представя измененията в промишлеността и бита на хората.
Описва аргументите за софтуерното закъснение на България по отношение на Запада.
В идната тематика „ България след 1989 година ” е отделено място за премахването на тоталитарните институции и възвръщането към правилата на плурализъм, народна власт и пазарна стопанска система.
Приемането на съответното проучване на тоталитарната комунистическа система става след продължителна борба и не без опозиция на равнище администрация в МОН.
Крайният триумф е подпечатан и с дейното съдействието на гражданското общество и на присъединяване на професионалните историци проф. Евелина Келбечева – Американски университет в България и представител на неправителствената фондация „ Истина и памет ”, и на доцент Лъчезар Стоянов от Нов български университет.
От септември 2017 година насам в продължение на пет месеца те интензивно участваха в публичното разискване на новата образователна стратегия по история.
В този интервал срещи в МОН по казуса организира и евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), а през ноември-декември 2017 година поддръжка за приемането за настояванията на професионалните историци от МОН даде ръководителят на Парлачентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов.
„ Единствените термини, които в МОН отхвърлиха да бъдат включени бяха
окупация и 16-та руска република ”,
съобщи пред desebg.com Евелина Келбечева. Тя дефинира като основна за триумфа политическата поддръжка, получена от историците от страна на ръководещите.
Изучаването на комунистическия режим влиза съществено в часовете по история 4 години откакто проф. Келбечева инициира гражданската петиция за нуждата от проучването на тоталитарната система в учебно заведение през 2014 година
Темата за комунизма в часовете по история обаче по никакъв метод не е обвързван с новата стратегия по „ Български език и литература ”. В нея не е включен нито един представител на антитоталитарната литература у нас, даже публицист от ранга на Георги Марков, погубен от комунистическия режим през 1978 година в Лондон.
За проучването на предмета „ История и цивилизация в образователния проект са включени разнообразни интензивности като: присъединяване в ролеви игри; разработване на мултимедийни презентации; разработване на хронологични таблици, линии на времето; присъединяване в полемики по значими исторически теми; работа с разнородни източници на информация: исторически, справочници, интернет, художествена литература; работа в екип по авансово заложени задания за проучване; присъединяване в създаване на съответни образователни проекти; разработване на портфолио.
На базата на новата образователна стратегия следва да бъдат написани нови учебници, в които наложително да бъдат поместени новите условия, заложени от МОН в образователната стратегия. /faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ