Да остана или да си тръгна? Дилемата на украинците близо до фронта
Най-накрая настъпило време Васил Кърлишчук да си тръгне.
Когато евакуационният екип на украинската Държавна работа за изключителни обстановки дошъл пред вратата на дребния му дом в източното село Калиновка във вторник, 74-годишният мъж почнал постепенно да сортира документите си и избелелите албуми със фотоси.
Съседката Вера пристигнала да се сбогува. Тя щяла да остане и желала да знае дали Кърлишчук ще вземе със себе си своята слънчева батерия. Той решил, че ще я вземе, а тя се сбогувала и си тръгнала.
Отвън мощните артилерийски гърмежи от украинските позиции и грохотът на идващите снаряди, изстреляни от съветската страна на фронтовите линии на по-малко от 4 км на изток, напомняли какъв брой е рисково оставането.
© Reuters
Курлишчук е живял в къщата повече от 20 години, само че в този момент възнамерява да се насочи към Киев, с цел да отиде при сина си, който напуснал шест седмици по-рано. Без да знае по кое време ще е безвредно да се върне, той събрал документите и черно-белите си фотоси.
За да го прибере, е пристигнал екип от спасители, ръководени от Артур Спицин, началник на отдела за попречване на изключителни обстановки на клона в Бахмут на националната Държавна работа за изключителни обстановки. Точно на изток от Калиновка, Бахмут е град, който от август насам се трансформира в най-кървавото полесражение на 13-месечната война сред съветските и украинските сили, като там бяха убити хиляди бойци и от двете страни.
Самият той родом от Бахмут, Спицин е един от десетките чиновници и доброволци, които всекидневно рискуват живота си, с цел да измъкнат хората от рискови места покрай фронтовата линия.
" Като цяло всички се изтеглят ", споделя 32-годишният мъж пред " Ройтерс " в дома на Кърлишчук.
" Единственият въпрос е времето и изискванията за евакуация. Сега хората имат опция да си опаковат багажа, да помислят какво да вземат със себе си ", отбелязва той и прибавя, че по този начин е за предпочитане пред това да си тръгнат в последния миг.
Служители на службите за незабавна помощ са евакуирали повече от 10 хиляди души от селища в Донецка и Луганска област в Източна Украйна, откогато Русия стартира своята пълномащабна инвазия на 24 февруари предходната година, като доста повече фамилии са намерили излаз сами или благодарение на доброволци.
Никой не трепва
Много възрастни поданици на Калиновка и прилежащия град Часов Яр, и двата включени в спора, до момента в който съветските сили се придвижват на запад в опит да обкръжат град Бахмут, споделят, че нямат къде да отидат и нямат предпочитание да изоставен.
Това, което в този момент е нещо всекидневно за стотиците, останали в Часов Яр от предвоенното население от към 13 хиляди души, би било неизмеримо другаде.
Никой не трепва, когато оръдия в и към града стрелят към руснаците.
Много къщи и административни здания са мощно развалени и хората разчитат на филантропична помощ и водоразпределителни пунктове, с цел да се оправят.
© Reuters
Насред шума на войната Олена, която дава единствено дребното си име, седи на скамейка пред блока си и беседва с двама другари. Приготвили са дружно чай и чорба по-рано денем на дребен външен огън с дърва.
" Вера беше евакуирана в Полтава, само че доста хора останаха ", споделя 67-годишната жена, акцентирайки фотоси на смарт телефона си на нейна другарка, която е напуснала Часов Яр, с цел да отиде на по-безопасно място.
" Бихме желали да се забележим още веднъж, само че това е война ", добавя тя.
Година след началото на войната възрастни украински бежанци губят вяра
Очите ѝ се пълнят със сълзи, когато нейният комшия Валерий Золотов е изнесен от постройката върху одеяло и в бронирания охраняем камион на службите за незабавна помощ, в началото предопределен да транспортира пари в брой от и до банки.
Двама други жители също се качват в автомобила, като в последния миг взимат решение да си тръгнат.
Това значи три познати лица по-малко за Олена и нейните другари, които остават в Часов Яр.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Когато евакуационният екип на украинската Държавна работа за изключителни обстановки дошъл пред вратата на дребния му дом в източното село Калиновка във вторник, 74-годишният мъж почнал постепенно да сортира документите си и избелелите албуми със фотоси.
Съседката Вера пристигнала да се сбогува. Тя щяла да остане и желала да знае дали Кърлишчук ще вземе със себе си своята слънчева батерия. Той решил, че ще я вземе, а тя се сбогувала и си тръгнала.
Отвън мощните артилерийски гърмежи от украинските позиции и грохотът на идващите снаряди, изстреляни от съветската страна на фронтовите линии на по-малко от 4 км на изток, напомняли какъв брой е рисково оставането.
© Reuters
Курлишчук е живял в къщата повече от 20 години, само че в този момент възнамерява да се насочи към Киев, с цел да отиде при сина си, който напуснал шест седмици по-рано. Без да знае по кое време ще е безвредно да се върне, той събрал документите и черно-белите си фотоси.
За да го прибере, е пристигнал екип от спасители, ръководени от Артур Спицин, началник на отдела за попречване на изключителни обстановки на клона в Бахмут на националната Държавна работа за изключителни обстановки. Точно на изток от Калиновка, Бахмут е град, който от август насам се трансформира в най-кървавото полесражение на 13-месечната война сред съветските и украинските сили, като там бяха убити хиляди бойци и от двете страни.
Самият той родом от Бахмут, Спицин е един от десетките чиновници и доброволци, които всекидневно рискуват живота си, с цел да измъкнат хората от рискови места покрай фронтовата линия.
" Като цяло всички се изтеглят ", споделя 32-годишният мъж пред " Ройтерс " в дома на Кърлишчук.
" Единственият въпрос е времето и изискванията за евакуация. Сега хората имат опция да си опаковат багажа, да помислят какво да вземат със себе си ", отбелязва той и прибавя, че по този начин е за предпочитане пред това да си тръгнат в последния миг.
Служители на службите за незабавна помощ са евакуирали повече от 10 хиляди души от селища в Донецка и Луганска област в Източна Украйна, откогато Русия стартира своята пълномащабна инвазия на 24 февруари предходната година, като доста повече фамилии са намерили излаз сами или благодарение на доброволци.
Никой не трепва
Много възрастни поданици на Калиновка и прилежащия град Часов Яр, и двата включени в спора, до момента в който съветските сили се придвижват на запад в опит да обкръжат град Бахмут, споделят, че нямат къде да отидат и нямат предпочитание да изоставен.
Това, което в този момент е нещо всекидневно за стотиците, останали в Часов Яр от предвоенното население от към 13 хиляди души, би било неизмеримо другаде.
Никой не трепва, когато оръдия в и към града стрелят към руснаците.
Много къщи и административни здания са мощно развалени и хората разчитат на филантропична помощ и водоразпределителни пунктове, с цел да се оправят.
© Reuters
Насред шума на войната Олена, която дава единствено дребното си име, седи на скамейка пред блока си и беседва с двама другари. Приготвили са дружно чай и чорба по-рано денем на дребен външен огън с дърва.
" Вера беше евакуирана в Полтава, само че доста хора останаха ", споделя 67-годишната жена, акцентирайки фотоси на смарт телефона си на нейна другарка, която е напуснала Часов Яр, с цел да отиде на по-безопасно място.
" Бихме желали да се забележим още веднъж, само че това е война ", добавя тя.
Година след началото на войната възрастни украински бежанци губят вяра Очите ѝ се пълнят със сълзи, когато нейният комшия Валерий Золотов е изнесен от постройката върху одеяло и в бронирания охраняем камион на службите за незабавна помощ, в началото предопределен да транспортира пари в брой от и до банки.
Двама други жители също се качват в автомобила, като в последния миг взимат решение да си тръгнат.
Това значи три познати лица по-малко за Олена и нейните другари, които остават в Часов Яр.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ